Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 50/ Януари 2022 г.
25 Май 2022 г., Сряда

Медии

Принтирай E-mail

Концентрацията и неясната собственост на медиите – рискови фактори за развитието на българския медиен пазар

Брой 49 / Октомври 2021 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Светла Цанкова

Резюме:

Медийната концентрация и неясната собственост на медиите в България представляват сериозни рискове за развитието на медийния пазар и намират пряко отражение върху свободата и качеството на медиите и журналистиката у нас. Настоящата статия представя основните акценти от проведеното изследване на тези две тенденции  през последните години (2015-2021 г.) в рамките на научния проект “Икономически, геополитически и социални рискове в развитието на съвременна България“ на ФНИ към МОН.

Ключови думи: концентрация на медиите, собственост на медиите, медиен пазар

Summary:

 Concentration and Unclear Ownership of Media – Risk Factors for the Development of Bulgarian Media Market

 
Assoc. Prof. Dr. Svetla Tsankova
 
The concentration and the unclear ownership of media in Bulgaria present serious risks for the development of media market and have a direct impact on the freedom and quality of media and journalism in our country. This article presents the main highlights of the study of these two trends conducted in the period 2015-2021 within the scientific project “Economic, geopolitical and social risks in the development of modern Bulgaria”.
Keywords: concentration of media, ownership of media, media market

Увод
Развитието на медийния пазар в България през последните години е белязано от редица съществени тенденции, сред които са медийната концентрация и неясната собственост на медиите. Тези проблеми ежегодно са обект на анализ както от български, така и от чужди експерти и неправителствени организации, защото намират пряко отражение върху свободата и качеството на медиите и журналистиката у нас. Независимо от наличието на регулаторни органи и на редица законодателни актове, които би трябвало да се справят с тези две негативни тенденции, практиката показва, че процесите на концентрация само се засилват през последните години, а неясната собственост на медиите продължава да бъде проблем, особено в секторите на печатните и онлайн медиите в България.
 
1.    Концентрация на медийния пазар
 
Тенденциите за концентрация на медийната собственост вече засягат не само традиционните медии, но и онлайн медиите, които все повече губят своята независимост През 2015 г. медийният анализатор Николета Даскалова отбелязва: „Актуалното състояние на онлайн средата отчита мощно присъствие на големите телевизионни и издателски компании в мрежата. Това се случва чрез два основни процеса. Единият се изразява в постепенното и конвергентно разширяване на бизнеса от страна на компании с традиции и наложени марки в пресата и телевизията (например „Икономедия“, bTV Media Group, „СББ Медиа“, „Медийна група България“). Другият, по-агресивен пазарен подход, е чрез закупуване на вече разработени интернет групи. Така например Nova Broadcasting Group и Bulgaria on Air сериозно разшириха портфолиото си през 2013 г., като придобиха две от най-големите онлайн групи – съответно "Нет инфо" и "Инвестор" [1]. Тези процеси според авторката имат и негативни последици за качеството на журналистиката у нас – това води до унифициране на информацията в медиите, до липса на алтернативни медийни канали, които да предлагат различни теми и мнения, липсващи в традиционните медии. Окрупняването на медийната собственост от своя страна води и до деформации на рекламния пазар, на който основният дял от рекламните обеми отива при големите медийни групи, предлагащи на рекламодателите разнообразие от канали и прави изключително трудно оцеляването на по-малките медии.
 
През 2016 г. фондация „Медийна демокрация“ подготвя задълбочен анализ на потенциалните рискове за медийния плурализъм у нас в рамките на проект на Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт във Флоренция. Особено тревожни са резултатите по два основни индикатора – концентрация на медийната собственост (хоризонтална) и крос-медийна концентрация на собствеността и прилагане на принципите на конкуренцията. По първи показател изследователите установяват 96% риск, тъй като в това отношение липсва регулация. „Медийното законодателство не предвижда конкретни прагове на хоризонтална концентрация, които да я ограничават. Това се отнася за всички медийни сектори… В същото време действителното ниво на концентрация е невъзможно за проследяване поради недостига на прецизни данни – факт, който сам по себе си трябва да се разглежда като източник на риск. Пълните данни за общите приходи на медийните компании по медийни сектори (включително приходи от реклама, от продажба, от абонамент и др.) не са известни… Достъпните данни за аудиторните дялове на водещите 4 компании по сектори също показват цялостно висока концентрация: 82% за телевизиите, 81% в сектора на радиото и 35% на пазара на вестници“ [2].
 
По втория показател – крос-медийна концентрация, анализаторите също отбелязват риск от 89%, като отново уточняват, че медийното законодателство не предвижда прагове на концентрация. Те посочват, че липсата на достатъчно и достоверни данни за собствеността и за пазарните дялове не позволяват да се направи точна оценка на крос-медийната концентрация. В същото време обаче по индикатора „Прозрачност на медийната собственост“ рискът се оценява като среден – 50%, въпреки че от години липсата на прозрачност в собствеността и във финансирането на медиите се посочват като сериозни проблеми за българската медийна среда.
 
Проведеното идентично проучване през 2017 г. не установява промяна по показателите хоризонтална концентрация на собственост и крос-медийна концентрация, но пък прозрачността на медийната собственост е оценена като зона със нисък риск – 33%, като причината за това е наличието на формални законови разпоредби за разкриване собствеността на медиите. В телевизионния сектор има незначително намаление от 8% на концентрацията в сравнение с 2016 г. – аудиторните дялове на четирите водещи компании са общо 74%, в радио сектора водещите четири компании контролират 82%  от него (с 1% повече в сравнение с предходната година) и общият обхват на аудиторията на четирите водещи компании на пазара на вестници е около 36% (също с 1% повече в сравнение с предходната година) [3]. През 2016 г. водещите 3 интернет доставчика имат общо 60% пазарен дял, а през 2017 г. водещите компании вече са 4 и техният общ пазарен дял е 73%.
Медийният пазар и тенденциите за концентрация в отделните сектори са обект на изследване и от агенция „Медия клуб“. Според данните за 2018 г. 6 медийни групи държат 43 % от пазара на печатни издания у нас – „Медийна група „България” („24 часа”, „168 часа”, “България днес”), „Атика Медиа” („Ева“, „Форбс“, „Грация“, „Плейбой“, ОК!, JOY), S Media („Мода“, „Икономист“, Glamour), SBB Media („Космополитен“, „Журнал за жената“, „Ел“, „Нешънъл Джеографик“, „Стори“), „Икономедия“ АД („Капитал“) и QM Media. В радиосектора през 2018 г. три радиостанции контролират над 60% от радиопазара в България – това са Communicorp Group – България,  BSS Media Group и БНР.
 
В проучването на телевизионния пазар „Медия клуб“ се позовава на данните за 2018 г. на NIELSEN, като са проучени 46 телевизионни канали, но концентрацията в сектора е повече от явна - само 2 медийни групи имат дял от общо 94%. Това са Nova Broadcasting Media Group с 51% и BTV Media Group с 42%. Според NIELSEN пазарен лидер продължава да е Nova Broadcasting Media Group, а според GARB - BTV Media Group. В проучването на „Медия клуб“ за БНТ не е посочен процент на пазарния дял, но групата очевидно е на трето място с четирите програми на БНТ. Всички останали канали имат общ пазарен дял от 6%. През 2018 г. има 10 водещи онлайн групи, като лидер е групата на „Нет инфо“, Нова ТВ и Дарик радио, след тях се нарежда групата на „Инвестор БГ“ и на трето е „Резон медия“ [4].
 
Данните на агенция Gemius, използвани в анализа на „Медия клуб“, доказват наличието на крос-медийна концентрация, тъй като Nova Broadcasting Media Groupима сериозен пазарен дял както в телевизионния, така и в онлайн сектора, а BTV Media Group също присъства и в двата сектора. Анализът на медийния пазар за 2019 г., представен също от агенция „Медия клуб“, показва почти същите резултати. Общо 44% (само 1 процент повече в сравнение с предходната година) от пазара на периодичен печат е разпределен между 6 медийни групи - “Медийна група “България”, “Атика Медиа”, S Media, SBB Media, „Икономедия“ и QM Media, според данните на NIELSEN.
 
По информация на GARBпрез 2019 г. отново 3 радиогрупи контролират над 60% от радиосектора, като на първо място е Fresh Media,на второ - BSS Media Group  и на трето се нарежда БНР. Според данните на NIELSENза 2019 г. две медийни групи – Nova Broadcasting Media Group с 45%и 20 канала и BTV Media Group с 47% и 7 канала,  контролират 92% от телевизионния пазар, а общо 8% имат всички останали телевизионни канали (общо в анализа са включени 43 канала).
 
В изследването на агенция „Медия клуб“ не е представена информация за водещите онлайн групи за 2019 г. и техния пазарен дял, а само за онлайн платформите и потребителите [5].Данните на „Пиеро 97“ също не предоставят такава информация, а само класация на водещите сайтове, от която става видно, че най-посещавани са 24chasa.bg, blitz.bg, olx.bg, fakti.bg, abv.bg, vbox7.com, btvnovinite.bg, dir.bg и други, като по-голямата част от тях влизат в портфолиото на големите медийни групи, което още веднъж доказва наличието на кръстосана концентрация.
 
През месец юли 2020 г. е представен третият доклад за България в рамките на европейския проект „Мониторинг на медийния плурализъм“, в който Орлин Спасов, Нели Огнянова и Николета Даскалова анализират обобщените данни за 2018 г. и 2019 г. [6]. Изследователите отново регистрират висок риск по показателя „Пазарен плурализъм“ в сферата на медиите, като при индикаторите „Концентрация на новинарските медии“ и „Концентрация на онлайн платформи и спазване на конкуренцията“ той е съответно 90% и 97%. В телевизионния сектор дори има ръст на концентрацията от 16% в сравнение с 2017 г. - отново четирима собственици държат вече 90% от пазарния дял, в радио сектора 4 групи притежават 78% от пазарния дял (тук има спад от 4%), а най-висока е концентрацията в сектора на онлайн платформите. Авторите на доклада отново подчертават, че в българското законодателство липсват специфични за медийния сектор правила, които да ограничават тенденциите на концентрация, а също и че няма достъп до обективни данни за оценка на действителните нива на концентрация – изводите за висок риск са направени единствено на базата на информация за частични приходи от реклама. Независимо от недостига на достатъчно основна информация за развитието на отделните сектори на медийния пазар изследователите имат всички основания да направят извода, че рискът от концентрация продължава да бъде на изключително високо ниво в България.
 
През 2020 г. според данните на „Медия клуб“ четири издателски групи имат лидерски позиции на вестникарския пазар – това са „Медийна група България“, медийна група „Атика Ева“, SBB Media и „Икономедия“. В радио сектора 95 % от пазара е разпределен между 6 медийни групи - Fresh Media с 25% , BSS Media Group с 23%, БНР със 17%, Fresh Radio Group с 14%(това е новото име на Oberon Radio Max от септември 2020 г.), BTV Radio Group с 11% и „Дарик радио“ с 5%. Всички други радиостанции са с общо 5% пазарен дял. Двете водещи телевизионни групи - „Нова броудкастинг груп“ и BTV Media Group продължават да имат доминиращи позиции, като държат общо 93% от телевизионния пазар в България. Най-посещаваните сайтове на медии са 24chasa.bg,  marica.bg, trud.bg, monitor.bg, bgonair.bg, capital.bg и други, като един от основните изводи в анализа е, че при много от утвърдените печатни заглавия онлайн аудиторията продължава да нараства [7]. Информацията за 2020 г. потвърждава тенденцията за запазване позициите на водещите медийни групи в отделните сектори на пазара, а също и за окрупняване и засилена концентрация на медийна собственост в България. Това дава основание на експертите Орлин Спасов, Нели Огнянова и Николета Даскалова да направят извода, че през 2020 г. концентрацията на медиите в България продължава да е висока – 96% и че все още няма конкретни прагове с цел превенция на тази тенденция в медийния сектор. В доклада си „Мониторинг на медийния плурализъм в дигиталната ера“, публикуван през юли 2021 г., авторите отбелязват, че индикаторът „Концентрация на онлайн платформите и прилагане на конкуренция“ достига възможно най-високото ниво на риск от 97%. И в този доклад изследователите отново обобщават, че сериозен проблем представлява липсата на достоверни данни за действителното ниво на концентрация на медиите, а също и че медийният сектор продължава да се регулира от общи правила, които не отчитат неговата специфика [8]. Експертите отбелязват и наличието на вертикална концентрация между разпространители и издатели, което обезпечава безпроблемно разпространение на едни печатни издания и целенасочено игнориране на други. През 2013 г. на пазара на разпространение безусловен лидер става търговската верига „Лафка“, но в началото на 2020 г. компанията „Лафка Маркет“ започна да затваря обектите си (по неофициални данни – повече от 1000 за цялата страна), след като промените в Закона за хазарта и въведения държавен монопол върху моментните лотарийни игри доведоха до сериозен спад в приходите на дружеството. Това на практика породи нов проблем в сферата на разпространението на печата – обектите, в които се продават вестници и списания, рязко намаляха.
 
Тенденцията за концентрация е особено очевидна при двете най-големи телевизионни медийни групи, при които в периода 2019-2021 г. настъпиха значителни промени в собствеността. През месец февруари 2019 г. „Адванс Медиа Груп“ ЕАД на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев стана собственик на Nova Broadcasting Media Group, притежавана до този момент от шведската медийна група MTG. През 2020 г. „Нова броудкастинг груп“ придоби цялата собственост върху „Нет инфо“, през месец октомври - и собствеността на телевизия „Канал 3“ (от януари 2021 г. вече се нарича „Нова нюз“), а също и 4 радиостанции на групата BSS Media – „Веселина“, „Витоша“, Magic FM и The Voice, музикалните телевизии Magic TV и The Voice TV. От месец януари 2021 г. медийната група има нов собственик – това е „Юнайтед груп“ (собственик и на „Виваком“) и вече включва в своето портфолио 10 тв канала, най-голямата онлайн платформа „Нет инфо“, посочените радиостанции и групата „Вестник Телеграф” ЕООД, която притежава вестниците „Телеграф”, „Монитор”, „Политика”, „МАЧ Телеграф”, техните сайтове, информационната агенция „Монитор“. Компанията придобива съвместен контрол и върху „Издателска къща Борба” АД. Приблизителната стойност на сделката е между 250 и 280 млн. евро (за сравнение през февруари 2019 г. братя Домусчиеви купиха „Нова броудкастинг груп“ от MТG за 185 млн. евро). От „Юнайтед груп“ заявяват, че това им дава възможност да предлагат на аудиторията и рекламодателите пълен пакет медийни услуги, а платформата „Нет инфо“ ще помогне на вестниците да разширят присъствието си в дигитална среда. КЗК разрешава сделката на 14.01.2021 г. с мотива, че това няма да доведе до антиконкурентни хоризонтални и вертикални ефекти.
 
Другата голяма частна телевизия – BTV Media Group, бе собственост на „Нюз корпорейшън“ от 2000 г. до 2010 г., след което бе купена от СМЕ (Central European Media Enterprises) за сумата от 400 млн. долара. През октомври 2019 г. компанията сключи споразумение за сливане с филиал на PPF Group, собственост начешкият милиардер Петр Келнер, а сделката приключи в края на октомври 2020 г.Новият собственик на BTV Media Group придоби всички медии на СМЕ (Central European Enterprises Ltd) или общо30 телевизионни канала в Чехия, Словения, Словакия, Румъния и България за сумата от 2.1 милиарда долара (не е посочена цена за българския пакет медии). Петр Келнер е мажоритарен собственик на холдинга, в България той притежава и компанията „Теленор“ от 2018 г. След неговата смърт през месец март 2021 г. управлението на целия холдинг е поето от друг акционер – Ладислав Бартоничек, а BTV се ръководи от изпълнителния директор Мартин Швехлак. Разширяването на портфолиото на двете най-големи групи у нас доказва, че тенденциите към окрупняване на радио и телевизионния пазар, а също и на концентрация на медийна собственост у нас продължават.
Международните неправителствени организации, които следят развитието на демокрацията и на медиите в световен мащаб, също отбелязват концентрацията на медийна собственост като един от най-сериозните проблеми на медийната среда в Българияот много години насам. През 2012 г. „Фрийдъм хаус“ предупреждава за концентрация на медии от фирми, близки до правителството, а през 2015 г. вече отчита заплаха от концентрацията в ръцете на един депутат. В годишния си анализ за състоянието на демокрациите в света за 2020 г. неправителствената организация подчертава, че концентрацията на медийна собственост в България продължава да бъде един от факторите, които оказват негативно влияние върху качеството и разнообразието на новинарските медии в страната и дава оценка 3.50 при максимални 7 бала за свободата на медиите у нас.
 
Неправителствената организация „Репортери без граници“ също отбелязва концентрацията на медийна собственост и облагодетелстването от нея като един от сериозните проблеми на медийния климат у нас, който е определен като проблематичен през 2010 г., а през 2015 г. организацията регистрира концентрация и непрозрачност в собствеността на медиите и обвързаност между най-големите медийни групи и разпространението на печата у нас. През 2019 г. „Репортери без граници“ посочват като пример за монополизиране на пазара концентрацията на медии в ръцете на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. Организацията класира България на 111 място за трета поредна година през 2020 г. (това е последното място от всички страни-членки на ЕС), като отново посочва концентрацията на собственост в ръцете на Пеевски, който притежава няколко печатни издания, сайтове, телевизии и разпространителски фирми. През 2021 г. страната ни заема 112 място в класацията на неправителствената организация.
 
Кръстосаната концентрация също създава сериозни проблеми пред нормалното функциониране на медийния пазар, тъй като дава възможност на няколко големи медийни групи да имат значителен пазарен дял в различните сектори (преса, радио, телевизия, онлайн медии, киноразпространение, книгоиздаване, разпространение на печата), да привличат основните обеми рекламни бюджети, да оказват сериозно влияние върху разнообразието на медийно съдържание, върху определянето на обществения дневен ред от медиите и върху плурализма на мнения в обществото. Двете медийни групи с най-голям пазарен дял в телевизионния сектор на практика отдавна не са само телевизионни компании. Nova Broadcasting Media Group вече се представя като мултиплатформена компания, в чийто състав влизат телевизионни канали, радиостанции, списания (заедно с медийната група Attica EVA издава списанията EVA, Esquire, Grazia, OK), вестници, има свой бранд за киноразпространение „Лента“, онлайн платформата „Нет инфо“ (сайтове и дигитални платформи като ABV поща, Vbox7.com, Vesti.bg, Edna.bg, Sinoptik.bg. Darik news и други). BTV Media Group също присъства в няколко сектора на медийния пазар – нейна собственост са телевизионни канали, радиостанция, сайтове и дигитални платформи (LADYZONE, zodia.bg, dalivali.bg и други), бранд за киноразпространение bTV Studios, като целта е успешно да позиционира продуктите си в телевизионна, радио и онлайн среда.
 
Няколко от водещите медийни групи в сектора на пресата също значително разшириха своята територия. Към 2021 г. „168 часа“ ЕООД издава вестници („24 часа“, „168 часа“, „Всичко за семейството“, „Клуб 100“ и др.), списания („Идеален дом“, „Космос“, „TREND“ и др.), притежава 11 сайта. Медийната група „Икономедиа“ АД издава вестник „Капитал“, списание CIO и притежава 8 сайта. Издателство SBB Media е лидер в сектора на списанията (Cosmopolitan, Elle, Story. National Geographic, „Журнал за жената“, „Кулинарен журнал“ и други), но също така предлага и един от най-популярните сайтове като Rozali.com, Cosmo.bg, Moetodete.bg и други. „Инвестор.БГ“ АД е втората онлайн група по пазарен дял в сектора и притежава над 15 уеб сайта  и платформи (dnes.bg, investor.bg, imoti.net, az-jenata.bg, az-deteto.bg и др.), но също така и списание, телевизия и радио „България он еър“, други списания, икономическия канал Bloomberg TV Bulgaria. „Уеб медия груп“, която притежава четири от най-големите онлайн медии в България (news.bg, money.bg, topsport.bg и lifestyle.bg) през 2021 г. навлезе и на радио пазара, като купи радиостанция „Антена“. „Нова българска медийна група холдинг“ също притежаваше вестници, телевизия, сайтове, печатница и разпространителски агенции през изследвания период, като тяхната собственост неведнъж беше пререгистрирана в различни фирми.
 
Анализите на процесите на хоризонтална и на крос-медийна концентрация доказват липсата на регулация и неефективността на Комисията за защита на конкуренцията, която одобрява всички медийни сделки. През 2018 г. проблемите на медийната свобода бях активно дискутирани и провокираха редица действия от страна на институциите. През месец януари 2018 г. Съюзът на издателите в България представи Бяла книга за свободата на медиите в България, подготвена от журналисти и редактори. Авторите предложиха 5 мерки за преодоляване на кризата с медийната свобода у нас, като на четвърто място бе посочена необходимостта да бъдат предприети ефективни действия срещу концентрацията в медийната сфера, тъй като до този момент „…правителството и антимонополния регулатор КЗК не са предприели никакви действия срещу медийния монопол“. СИБ дори призовава „…ЕК да започне международно разследване за концентрацията и за нелоялната конкуренция на медийния пазар в България“ [9].
 
През месец февруари същата година по предложение на премиера Бойко Борисов Министерски съвет взема решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство.  Озадачаващ е факта, че дори самата Комисия за защита на конкуренцията в своя секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар, публикуван през месец юни 2018 г. посочва, че се наблюдава концентрация на този пазар, че финансирането на различните платформи е непрозрачно и че основната част от рекламните бюджети се насочват към големите медийни групи. Комисията тогава предлага създаването на регистър с информация за крайните собственици на всички видове медии и разпространители на медийно съдържание, което би дало представа за концентрацията на медийния пазар и би позволило изготвянето на по-прецизни анализи [10].
 
Подобна идея се съдържа и в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен в Народното събрание през февруари 2018 г. и приет на 1 ноември 2018 г. (по-известен като „Закона Пеевски“), като основната му цел според вносителите е да направи по-прозрачна собствеността на медиите в България и тяхното финансиране. Той вече се нарича „Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“ и задължава Министерството на културата да поддържа регистър не само на печатните произведения (както беше до промяната), но и на всички медии, в който да са декларирани техните собственици, хората, които оказват влияние върху редакционната им политика и всички източници на финансиране на медиите. В случаите на установяване на монополно положение в сферата на разпространение (ако едно лице държи над една трета от всички обекти на продажба на дребно на печатни издания), Министерството на културата трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Проблем през последните години е не само наличието на монопол в сферата на разпространението на пресата у нас, а също така и недобросъвестните практики при отчитане на абонатите на платформените оператори. Риск за медийната среда крие и кръстосаната концентрация на собственост между доставчиците на съдържание и на интернет услуги. Всички тези тенденции водят до изкривяване на конкуренцията на пазара. Концентрацията на собственост на радио и телевизионния пазар създава редица рискове за медийната среда в България, защото монополното положение на няколко големи компании на практика определя правилата за всички участници. Според експертите медийната собственост у нас е концентрирана в ръцете на няколко души, сред които има политици и олигарси, а привидното многообразие на медии у нас трудно може да гарантира свобода на мненията и разнообразие на информацията. Представените анализи на медийните експерти показват, че от 2018-2019 г. тази негативна тенденция вече е на лице и при онлайн платформите.
 
Концентрацията на медийна собственост не само води до деформации на медийния и рекламния пазар, но също така създава висок риск за независимостта на журналистите и рефлектира върху качеството на българската журналистика, а също така е в основата на кризата на доверието на българското общество в медиите у нас. Проблемите, които пораждат засилващите се тенденции на концентрация в България, са в пряка връзка с липсата на прозрачност в собствеността на българските медии.
 
2.    Неясна собственост на пресата и онлайн медиите
 
Неясната собственост на медиите в България също е изключително сериозен проблем, който води до деформации на медийната среда. Липсата на информация за реалните собственици на медиите и за източниците на тяхното финансиране у нас също е сред причините за цялостната негативна оценка на пазара на българските и чуждестранните експерти. През последните години са предприети редица законодателни мерки за осветляване на медийната собственост. От 2010 г. според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения всеки издател е длъжен ежегодно да попълва декларация, с която да обяви реалния си собственик, а Министерството на културата поддържа регистър на собствеността в своята интернет страница (в сайта публично достъпен е архив на регистъра, поддържан от 2010 г. до 18 декември 2018 г.). От 2014 г. Съветът за електронни медии също поддържа публичен регистър за поименно разпределение на собствеността в електронните медии, разделен на три секции – Търговски доставчици на аудиовизуални медийни услуги, Търговски доставчици на радиоуслуги и Търговски доставчици на аудиовизуални и на радиоуслуги. За съжаление въпреки тези опити прозрачността в собствеността на медиите у нас продължава да бъде недостатъчна. През 2015 г. медийният анализатор Николета Даскалова в свое проучване посочва, че част от печатните медии не декларират действителните си собственици, а проследяването на собствеността при други най-често води до офшорни зони, като от тази възможност се възползват водещи медийни групи от всички сектори на пазара [11].
 
През 2016 г. фондация „Медийна демокрация“ отбелязва в своя анализ на потенциалните рискове за медийния плурализъм у нас, че индикаторът „Прозрачност на медийната собственост“ е със среден риск (50%). Въпреки наличието на формални законови разпоредби за разкриване собствеността на медиите (Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения, Закон за радиото и телевизията, Закон за търговския регистър), съществуващите законови изисквания не се прилагат ефективно на практика. В някои случаи действителните собственици на медии остават скрити за обществеността. Въпреки че се предвиждат от закона, досега не са налагани санкции на медии за неизпълнение на задълженията за прозрачност. През последните години редица местни и международни организации обръщат внимание именно на липсата на прозрачност по отношение на собствеността и на финансирането на медиите“ [12]. Анализът е проведен в рамките на проект на Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт във Флоренция. През 2017 г. оценката на изследователите от същия екип по този индикатор е 33%, което означава нисък ръст на границата със среден, но „това се дължи единствено на наличието на изброените по-горе законодателни разпоредби. Тези разпоредби обаче са частични, не обхващат еднакво всички медийни сектори и не гарантират изцяло разкриването на факти за собствеността директно на обществеността. Не всички издатели на вестници, например, спазват изискванията за обявяване на крайния собственик на медията според задълженията, наложени от Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Макар че се предвиждат от закона, санкции за неизпълнение на задълженията за прозрачност досега не са налагани на медии. Освен това, проследяването на крайния собственик в някои случаи просто не е възможно, тъй като регистрацията на компанията води до офшорна зона. Въпреки съществуването на три регистъра на медийната собственост и на общ Търговски регистър, крайният собственик на някои влиятелни медии остава неизяснен“[13].
 
Приетият през 2018 г. „Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“ вече обхваща не само печатните медии, а целия медиен пазар, но се оказа недостатъчно ефективен инструмент за установяване на собствеността на медиите в България. Целта на законодателя е да се постигне разкриване на действителните собственици на платформите за информиране, с оглед въздействието им върху обществеността. Друга цел е постигането на максимална прозрачност на медийния пазар и свеждане до минимум на възможностите за манипулиране на общественото мнение благодарение на безвъзмездно корпоративно или друго финансиране. Според новия закон всеки собственик на медия до края на месец юни всяка година трябва да подаде декларация до Министерството на културата и до Агенцията по вписванията, за да бъде вписана и в Търговския регистър. Министерството подготвя наредба за формата, съдържанието и начина на представяне на декларациите, която е в сила от 21 май 2019 г.
 
Създаден е нов регистър в сайта на Министерството на културата, който към момента на настоящото изследване включва данните за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. В декларацията се представя информация по член 7 а, ал. 3 за юридическото лице, неговия ЕИК, дали е публично дружество, за типа на медийната услуга, наименованието на медийната услуга (посочват се всички медии на собственика), за действителния  собственик, за лицето с фактически контрол. В отделна таблица е информацията за получено финансиране – размер на финансирането, основание, лице, извършило финансирането, а в трета таблица са данните по член 7 а, ал. 4 за сключени договори – стойност на договора, основание (например реклама, договор за изпълнение на проект), поръчител. Впечатление правят няколко факта: в някои от декларациите не е посочено лице с фактически контрол, а е записано „неприложимо“, което според МК означава, че контролът върху съдържанието се осъществява от действителния собственик, а бутонът се маркира, когато задълженото лице не декларира информация; регистърът показва, че има издатели на фалшиви сайтове, които не са подали декларация; не във всяка декларация е посочено финансиране. Експертите отбелязват, че малките сайтове, които получават дарения от потребителите си, не могат да предоставят данни за размера и основанието на сумите, както и за лицето, което ги е финансирало, и поради тази причина могат да бъдат санкционирани. Това ще бъде сериозен проблем за тяхното съществуване – те нямат шанс да получат големи договори за реклама или за изпълнение на проекти и разчитат единствено на тази форма на финансиране.
 
През 2020 г. според данните на Министерството на културата в регистъра са вписани 325 доставчика на медийни услуги, които са собственици на близо 1 000 медии, като подадените декларации са повече в сравнение с 2019 г. Глобата за неподаване на декларация е в размер от 10 000 лв. до 15 000 лв., а при повторно нарушение е от 20 000 лв. до 30 000 лв. Към месец септември 2020 г. няма наложени глоби, защото „според МК е по-добре медиите да бъдат стимулирани да осветлят собствениците си и финансирането си, за да се постигне максимална прозрачност на медийния пазар, дори ако са пропуснали установения срок“ [14]. Министерството на културата има правото при установяване на нарушения да съставя актове и наказателни постановления спрямо нарушителите (това е възложено на дирекция „Авторско право и сродните му права“), а когато те не могат да бъдат установени, по закон трябва да потърси съдействие от МВР. В сайта на МК изрично е посочено, че то не е задължено да проверява истинността на информацията в декларациите, а само да контролира тяхното навременно подаване. През 2021 г. са регистрирани 364 доставчика на медийни услуги.
 
В отделна декларация по чл. 76, ал. 1 се регистрират разпространителите на печатни произведения, като се отбелязват юридическото лице, неговия ЕИК, дали е публично дружество, действителния собственик, броя използвани обекти на дребно и идентификация на обектите.  През 2019 г. са регистрирани 52 юридически лица, като прави впечатление, че по-голямата част от тях нямат свои обекти, малка част имат между 1 и 4 обекта, „Разпространение на печата“ АД е с 39 обекта, а безспорният лидер на пазара е „Лафка маркет АД“ с 953 обекта. Като акционери в дружеството са регистрирани „Благоевград БТ“ АД и „Еф Ем Ес Джи Трейд“ АД, които притежават по 50 % от дяловете в капитала на дружеството. Отбелязано е също така, че 97.36% от капитала на „Благоевград БТ“ АД се притежават от „Булгартабак Холдинг“ АД. В регистъра присъства и фирма „Национална дистрибуция“ АД, която на практика осъществява разпространението на преса в национален мащаб и също е контролирана от депутата Делян Пеевски, но тя няма свои обекти, а зарежда веригата „Лафка“.
 
През 2020 г. са регистрирани 31 разпространители на печатни издания, като отново повечето от тях са без собствени обекти, малка част имат между един и четири обекта. След закриването на „Лафка“ лидер на пазара с най-голям брой обекти са „Български пощи“ ЕАД – общо 1761. Компанията бе натоварена с разпространението на преса за срок от 10 години от месец март 2020 г. с решение на Министерски съвет. Премиерът Бойко Борисов за пръв път направи това предложение през месец май 2018 г., и по този начин реши да отговори на критиките по отношение на засилената концентрация на медии и тяхното разпространение в ръцете на депутата Делян Пеевски, което е една от основните причини България да е на 111 място по свобода на словото в света в продължение на 3 години. Министърът на транспорта Росен Желязков обяви, че държавата ще подпомага разпространението на печата - издателите ще намалят отстъпката, която дават на разпространителите, а разликата ще се поеме от държавния бюджет, което ще струва приблизително 15 млн. евро годишно. „Български пощи“ ЕАД веднага обявява обществена поръчка за подизпълнител за „Организиране на дейността по дистрибуция на печатни издания“ със срок от 4 години и обща стойност 60 млн. евро. без ДДС. Единственият кандидат е фирма „ВИП Секюрити“, която от 2018 г. има договор с пощите. През 2021 г. в регистъра като разпространители на печатни произведения са отбелязани 24 юридически лица, като отново повечето са без собствени обекти, а малка част имат между един и четири обекта. „Български пощи“ ЕАД не присъства в регистъра, фирмата „ВИП Секюрити“ също не е отбелязана, въпреки че в пощенските станции се продават вестници и списания [15].
 
На базата на тази информация може да се направи извода, че през последните години разпространението на печата в България също е сериозен проблем за медийния пазар. На първо място регистрите показват, че с всяка изминала година броят на разпространителите на печатни издания намалява. На второ място - секторът в продължение на няколко години бе напълно монополизиран от „Лафка маркет“ АД, което позволи на Делян Пеевски на практика да контролира тиражите на пресата у нас, а издаваните от него вестници да имат привилегировани позиции, но в същото време печатните издания реализираха през веригата между 50% и 70% от тиражите си. На трето място след фалита на „Лафка“ настъпи сериозен срив в продажбите на вестниците и списанията, тъй като станциите на „Български пощи“ не са разположени на толкова атрактивни места като павилионите на „Лафка“. Също така стана очевидно, че разпространението на печата е непривлекателна и непечеливша дейност, с която никой не иска да се занимава.
Законът за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги внесе известна яснота по отношение собствеността на част от българските медии, но не реши изцяло проблема. В редица медийни групи има поредица от прехвърляне на акции, пререгистриране на фирми, смени на вида на дружеството, смени на борда на директорите и други, което изключително затруднява проследяването на собствеността на принадлежащите им медии, дори и при подаване на декларация при всяка извършена промяна. Единствено наличието на публичния регистър е причина в представения през месец юли 2020 г. трети доклад за България в рамките на европейския проект „Мониторинг на медийния плурализъм“ неговите автори Орлин Спасов, Нели Огнянова и Николета Даскалова да направят извода, че по индикатора „Прозрачност на собствеността на медиите“ през 2018 г. и 2019 г. рискът е в рамките на 35%. Те обаче изрично подчертават, че много от собствениците на медии в България не спазват законовите разпоредби, но до този момент не са били налагани санкции, което поставя под съмнение ефективността на новия „Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“ [16]. В доклада си за 2020 г., публикуван през юли 2021 г., същите изследователи отбелязват, че рискът вече е 38%, но и че това е единственият индикатор, който показва средно ниво на риск.
 
Критиките към България за липсата на прозрачност в собствеността на медиите от страна на редица международни организации продължават и през 2020 г. През месец март комисарят по човешките права към Съвета на Европа Дуня Миятович публикува своя доклад за посещението си у нас в края на 2019 г. и отбелязва, че „в резултат на различни фактори и най-вече непрозрачната медийна собственост и финансиране, заплахите към журналисти, използването на дела за обида и клевета, както и политическото влияние, състоянието на медийната свобода в България продължава да се влошава“ [17].  Еврокомисарят призова българските власти да насърчават благоприятна за свободата на изразяване среда, като предотвратяват прекалената концентрация на медийна собственост, което изисква подобряване на нормативната уредба и премахване на недостатъците в нейното функциониране.
 
През месец октомври 2020 г. Европейската комисия публикува документ, наречен „Първи годишен доклад относно ситуацията с върховенството на закона в Европейския съюз“, в който е посочено, че липсата на прозрачност в собствеността на медиите в България буди притеснение. Отбелязано е, че няколко издания неофициално са свързани с политици, а на практика на политиците не е забранено да притежават медии. Това определено деформира пазарните принципи на развитие на медийната среда, тъй като политиците могат да оказват влияние върху разпределянето на държавната реклама, която е важен източник на финансиране за медиите, особено на местно ниво. През последните години експертите с тревога отбелязват и тенденцията на медийния пазар да навлизат хора, чийто основен бизнес е извън тази сфера, което създава риска купените от тях медии да бъдат използвани за защита на корпоративни интереси. В цитирания доклад също е изразено притеснение, че политиката, бизнеса и медиите в България се намират в сложни взаимоотношения и обвързаности, че малък брой собственици контролира мнозинството от медиите и че една медийна група притежава 80% от пазара на преса у нас, като в същото време е основен акционер в единствената в страната фирма за разпространение на печатни издания. По отношение на медийното законодателство е подчертано, че разпоредбите относно оповестяването на собствеността продължават да се прилагат само частично. И в този доклад е посочено, че прозрачността не е гарантирана чрез действащите разпоредби, защото медиите се регистрират през офшорни компании [18]. През 2021 г. в Европейския парламент започна обсъждане на идеята за подготовката на законодателство, което да защитава свободата на новинарските медии, да подпомогне тяхното финансиране, което ще ги направи по-независими и ще намали риска от политически и икономически натиск. Необходимо е обаче и на национално ниво да бъдат предприети работещи мерки, които да гарантират прозрачността в собствеността на медиите и тяхното финансиране, а в България това е особено наложително.
 
Представените анализи на пазара и експертните оценки показват, че липсата на прозрачност в собствеността на медиите в България засяга не само пазара на печатните и онлайн медиите, но също така и секторите телевизия и радио, въпреки наличието на три регистъра – на СЕМ, на МК и Търговския регистър. Всички посочени проблеми създават от своя страна риск за медийния и политическия плурализъм, за качеството на медийните продукти, за защитата на журналистите, за политически натиск върху медиите чрез разпределяне на публични средства и други. Българските изследователи задълбочено анализират изброените проблемни зони, но също така отбелязват и други рискове за медийната среда у нас като неефективно прилагане на професионалните журналистически стандарти, унифициране на информацията, силна политическа обвързаност, липса на работещи професионални организации и защитни системи и други. Проблемите, предизвикани от неясната медийна собственост и от тенденциите на концентрация на медийния пазар са неразривно свързани и поради тази причина трябва да се изследват и анализират паралелно.
 
Заключение
 
Високата степен на концентрация на собственост и липсата на прозрачност в собствеността на медиите в България са два от сериозните проблеми пред медийната среда, които очевидно непрекъснато се преплитат. Представените данни за развитието на пазара, анализите на българските медийни експерти и на редица международни организации категорично доказват, че тези две тенденции бележат развитието на медиите у нас през целия период на проучването, но на практика съществуват от много дълги години. За съжаление у нас липсват законодателни мерки за контрол върху процесите на концентрация, а съществуващите регулаторни практики са неефективни по отношение установяването на медийната собственост във всички сектори. Негативните ефекти са много и разнопосочни: медийният пазар не функционира нормално; върху работата на медиите оказват сериозно влияние както политически, така и икономически обвързаности; контролът върху информацията, а респективно и върху общественото мнение, е в ръцете на няколко големи медийни собственици; налице е дефицит на медиен плурализъм. Пряка връзка съществува между тези две тенденции и други два съществени проблема за медийната среда у нас - ниските професионални стандарти в журналистиката и ограничаването на свободата на словото, които ще бъдат обект на анализ във втората част от настоящото проучване за рисковете за медийната среда в България.
 
* Изследването е част от изследователския проект на ФНИ №ИНИ-КП-06-Н35/14.
 
Бележки:
[1] Даскалова, Николета. Как изглежда българският медиен пазар през 2015, списание Клуб Z, 03.12.2015 г., [онлайн], достъпно на: https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Hvms5gk1NwJ:https://www.clubz.bg/31425kak_izglejda_bylgarskiqt_medien_pazar_prez_
2015_g+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg  [цитиран на 18.07.2021].
[2] Спасов, Орлин, Огнянова, Нели, Даскалова, Николета.„Мониторинг на медийния плурализъм 2016. Национален доклад: България“, с. 12, [онлайн], достъпно на: http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2017/06/mpm2016_narrative_report_bulgaria_bg.pdf  [цитиран на 12.08.2021].
[3] Спасов, Орлин, Огнянова, Нели, Даскалова, Николета. „Мониторинг на медийния плурализъм 2017 г. Национален доклад: България“, с. 11, [онлайн], достъпно на: http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2018/12/mpm2017_narrative_report_bulgaria_bg.pdf  [цитиран на 26.07.2021]
[4] Media Landscape Bulgaria 2018, агенция „Медия клуб“, [онлайн], достъпно на: https://mediaclub-bg.com/bg/  [цитиран на 15.08.2021].
[5] Media Landscape Bulgaria 2019, агенция „Медия клуб“, [онлайн], достъпно на: https://mediaclub-bg.com/bg/  [цитиран на 12.08.2021].
 [6] Monitoring Media Pluralism in the Digital Era: Application of the Media Pluralism Monitor in the European Union, Albania and Turkey in the years 2018-2019, Country report: Bulgaria, Orlin Spassov, Foundation Media Democracy / Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nelly Ognyanova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nikoleta Daskalova, Foundation Media Democracy, 2020, [онлайн], достъпно на: https://cadmus.eui.eu/bitstream/handle/1814/67795/bulgaria_results_mpm_2020_cmpf.pdf?sequence=1&isAllowed=y  [цитиран на 22.08.2021] .
[7] Media Landscape Bulgaria 2020, агенция „Медия клуб“, [онлайн],  достъпно на: https://mediaclub-bg.com/bg/  [цитиран на 24.07.2021].
[8]Monitoring MediaPluralism in The Digital EraApplication of The Media PluralismMonitor in The European Union,Albania, Montenegro, The Republic ofNorth Macedonia, Serbia & Turkey inthe Year 2020Country report: Bulgaria Orlin Spassov, Foundation Media Democracy / Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nelly Ognyanova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nikoleta Daskalova, Foundation Media Democracy, 2021, [онлайн], достъпно на:http://www.fmd.bg/?p=9740  [цитиран на 24.10.2021].
[9] Бяла книга за свободата на медиите в България, 2018 г., [онлайн], достъпно на: https://clubz.bg/62731-bqla_kniga_za_svobodata_na_mediite_v_bylgariq_pylen_tekst [цитиран на 24.07.2021].
[10] КЗК прие секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в страната, 01.07.2018 г., [онлайн], достъпно на:  https://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Article&id=6001 [цитиран на 25.08.2021].
[11] Даскалова, Николета. Как изглежда българският медиен пазар през 2015, Клуб Z 03.12.2015 г., [онлайн], достъпно на: https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Hvms5gk1NwJ:https://www.clubz.bg/31425kak_izglejda_bylgarskiqt_medien_pazar_prez_
2015_g+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg [цитиран на 18.07.2021].
[12] Спасов, Орлин, Огнянова, Нели, Даскалова, Николета, „Мониторинг на медийния плурализъм 2016. Национален доклад: България“, с. 11, [онлайн], достъпно на: http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2017/06/mpm2016_narrative_report_bulgaria_bg.pdf  [цитиран на 12.08.2021].
[13] Спасов, Орлин, Огнянова, Нели, Даскалова, Николета, „Мониторинг на медийния плурализъм 2017 г. Национален доклад: България“, с. 11, [онлайн], достъпно на:http://www.fmd.bg/wpcontent/uploads/2018/12/mpm2017_narrative_report_bulgaria_bg.pdf [цитиран на 26.07.2021].
[14] Нито един издател на фалшиви сайтове не се е вписал в публичния регистър на медиите, вестник „24часа“, 23.09.2020, [онлайн], достъпно на:https://www.24chasa.bg/novini/article/9042574  [цитиран на 19.08.2021].
[15]Регистър на подадените през 2021 г. декларации от разпространителите на периодични печатни произведения – сайт на Министерство на културата, [онлайн], http://212.122.186.189:800/Register-7b-2021.jsp  [цитиран на 08.10.2021].
[16] Monitoring Media Pluralism in the Digital Era: Application of the Media Pluralism Monitor in the European Union, Albania and Turkey in the years 2018-2019, Country report: Bulgaria, Orlin Spassov, Foundation Media Democracy / Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nelly Ognyanova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nikoleta Daskalova, Foundation Media Democracy, 2020, [онлайн], достъпно на: https://cadmus.eui.eu/bitstream/handle/1814/67795/bulgaria_results_mpm_2020_cmpf.pdf?sequence=1&isAllowed=y  [цитиран на 22.08.2021].
[17] Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава, вестник „Капитал“,31 март 2020, [онлайн], достъпно на: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/03/31/4048644_suvetut_na_evropa_
sustoianieto_na_mediite_v_bulgariia/  [цитиран на 25.08.2021].
[18] Има ли върховенство на закона в България? Какво пише в доклада на ЕК за България, „Дойче веле“, 30.09.2020, [онлайн], достъпно на: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/first-annual-rule-of-law-report-eu_bg [цитиран на 28.08.2021].
 
Библиография:
Бяла книга за свободата на медиите в България, 2018 г. Достъпно на: https://clubz.bg/62731-bqla_kniga_za_svobodata_na_mediite_v_bylgariq_pylen_tekst.
Има ли върховенство на закона в България? Какво пише в доклада на ЕК за България, „Дойче веле“, 30.09.2020. Достъпно на: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/first-annual-rule-of-law-report-eu_bg .
КЗК прие секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в страната, 01.07.2018 г. Достъпно наhttps://www.cpc.bg/ViewResult.aspx?type=Article&id=6001
Николета, Даскалова. Как изглежда българският медиен пазар през 2015, списание „Клуб Z“, 03.12.2015 г. Достъпно на: https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:-Hvms5gk1NwJ:https://www.clubz.bg/31425kak_izglejda_bylgarskiqt_medien_pazar_prez_2015_
Нито един издател на фалшиви сайтове не се е вписал в публичния регистър на медиите, вестник „24часа“, 23.09.2020. Достъпно на: https://www.24chasa.bg/novini/article/9042574.
Сайт на Министерство на културата, Регистър на подадените през 2021 г. декларации от разпространителите на периодични печатни произведения. Достъпно на: http://212.122.186.189:800/Register-7b-2021.jsp. 
Спасов, Орлин, Огнянова, Нели, Даскалова, Николета.  „Мониторинг на медийния плурализъм 2016. Национален доклад: България“. Достъпно на: http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2017/06/mpm2016_narrative_report_bulgaria_bg.pdf. 
Спасов, Орлин, Огнянова, Нели, Даскалова, Николета. „Мониторинг на медийния плурализъм 2017 г. Национален доклад: България“. Достъпно на http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2018/12/mpm2017_narrative_report_bulgaria_bg.pdf. 
Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава, вестник „Капитал“, 31 март 2020. Достъпно на: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/ 2020/03/31/4048644_suvetut_na_evropa_sustoianieto_na_mediite_v_bulgariia/ .
Bulgarian Media Map 2019, медийна агенция „Пиеро 97“. Достъпно на: https://www.piero97.com/en/bg-media-map/. 
 
Bulgarian Media Map edition 2020 - „Пиеро 97“. Достъпно на: https://www.piero97.com/en/bulgarian-media-map-data-analysis-2019/. 
Media Landscape Bulgaria 2018, агенция „Медия клуб“. Достъпно на: https://mediaclub-bg.com/bg/. 
Media Landscape Bulgaria 2019 - агенция „Медия клуб“. Достъпно на: https://mediaclub-bg.com/bg/. 
Media Landscape Bulgaria 2020, агенция „Медия клуб“. Достъпно на: https://mediaclub-bg.com/bg/. 
Monitoring Media Pluralism in the Digital Era: Application of the Media Pluralism Monitor in the European Union, Albania and Turkey in the years 2018-2019, Country report: Bulgaria, Orlin Spassov, Foundation Media Democracy / Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nelly Ognyanova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nikoleta Daskalova, Foundation Media Democracy, 2020. Достъпно на:   https://cadmus.eui.eu/bitstream/handle/1814/67795/ bulgaria_results_mpm_2020_cmpf.pdf?sequence=1&isAllowed=y. 
Monitoring Media Pluralism in the Digital Era Application of the Media Pluralism Monitor in the European Union,Albania, Montenegro, The Republic OfNorth Macedonia, Serbia & Turkey inthe Year 2020Country Report: Bulgaria Orlin Spassov, Foundation Media Democracy / Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nelly Ognyanova, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Nikoleta Daskalova, Foundation Media Democracy, 2021, [онлайн], достъпно на: http://www.fmd.bg/?p=9740. 
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Цанкова, Светла. Концентрацията и неясната собственост на медиите – рискови фактори за развитието на българския медиен пазар. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2021, № 49, ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=435
 
 
 
 
 
 




 
дата на публикуване: 30.11.2021, Вторник, 07:20
прочетена: 932 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: