Отзиви

Ние правим медиите, но и медиите правят нас! Как обаче може да разберем адекватно феномените “homo medialis” и „медийна култура“? Това би могло да стане единствено, ако осмислим по нов начин връзката между знанието и грамотността, от една страна, и динамиката и полифонията на символите, образите, ценностите и съдържанието в медийното пространството, интернет, социалните мрежи, телевизията, филмите, радиото, вестниците и списанията.

Излезе от печат книгата „Медийна грамотност“* в Издателския комплекс на УНСС. Колективната монография е резултат от научния проект „Интегриране на обучителни практики по медийна грамотност в средните и висшите училища в България“ с ръководител доц. д-р Светла Цанкова. Темата за медийната грамотност е изключително гореща и извънредно актуална. Авторският колектив на книгата „Медийна грамотност“ е в пълния смисъл на думата е „дрийм тийм“ – отбор – мечта. Опитът и дързостта, уважението към традицията и зелената светлина за иновативното мислене са отличителните качества на колегите, чиято е заслугата за появата на бял свят на тази уникална монография: доц. д-р Светла Цанкова, доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл.ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев и доц. д-р Мартин Осиковски. Благодарение на авторите и техния труд, престъпленията рязко ще намалеят, метафорично казано. Тези думи не би трябвало да шокират, стига да споделяте максимата, че действия, които не се базират на знания, са престъпления, парафразирайки виконт Франсоа-Рене дьо Шатобриан!

Този забележителен труд излиза в годината, в която катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС бе одобрена за катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие. Едва ли биха могли по-точно да се формулират целта, задачите, обекта, предмета и останалите реквизити и компоненти, неизменни за всеки проект. Използвани са надеждни източници и безупречна научна аргументация. Дори и беглият поглед към библиографския масив показва, че е работено с ултра нова информационна база данни. Степента на познаване както на научната литература, така и на изследователската проблематика е на много високо ниво. Тази констатация се подсилва и от общото и недвусмислено впечатление за професионална компетентност, научна задълбоченост и академична отговорност при създаването на книгата „Медийна грамотност“.

Структурата е ясна и логична. Резонно в отделните глави акцентите са поставени върху появата и развитието на концепцията за медийната грамотност; международните организации и националните практики и медийната грамотност в България. Мотивирана от растящата роля на медийното образование в България в контекста на необикновената динамика на комуникационната среда, книгата „Медийна грамотност“ категорично обосновава потребността от много сериозно и компетентно анализиране, интерпретиране и прецизиране на медийната грамотност – на нейната природа и феноменология.

Правомерни са резултатите от изследването, свързани с намирането на най-работещата формула за постигане на стратегическите цели на медийното ограмотяване, а именно ефективното комбиниране на усилията на държавата и неправителнствения сектор.

Монографията потвърждава и констатацията от последните няколко години за отчайващо ниската степен на медийната грамотност у нас – обстоятелство, което на свой ред ограничава възхода на гражданското общество, гарантирането на свободата на словото и като цяло – стимулирането на медийния плурализъм. Откроени са, разбира се, и отделни сектори, които работят успешно за реализирането на медийна, информационна и дигитална грамотност – дейност, която обаче може да претърпи много по-голямо развитие и да постигне много по-сериозен ефект.

Отчетена е активността на неправителствените организации, в т.ч. и на Коалицията за медийна грамотност, за издаване на учебници, учебни помагала, наръчници и друга помощна литература за подпомагането на този процес не само сред учещите се, но и сред по възрастното поколение. В преобладаващите случаи обаче това основно е обвързано с борбата с фалшивите новини, кибернасилието, езика на омразата и други горещи проблеми в социалните мрежи.

Адмирирам извода, че съществува много сериозен дефицит и, че слабо се засягат или изцяло липсват теми като собствеността на медиите и прозрачността в това отношение, медийната концентрация, влиянието и значението на медиите за усъвършенстването на гражданското общество и др. Според анкетните проучвания, едва през последните години се е проявило силно разбирането за въвеждането на медийната грамотност в средното образование като отделна, задължителна дисциплина. Впрочем за 2022 – 2023 учебна година това е предвидено и авторите на книгата „Медийна грамотност“ правилно отчитат този факт като ефективен и смислен подход.

Получените основни резултати следва да бъдат оценени  много високо. Значението на научните и на научно-приложните приноси е голямо не само с оглед на досегашните празноти в тази зона на медийните и социални науки, но и с оглед на огромния обществен практически принос, свързан с усъвършенстването на нашата образователна система и с привеждането й в съответствие с новите предизвикателства – най-вече медийни, комуникационни, дигитални. 

Максимално високо оценявам забележителните резултати от това изследване - логично следствие на качествената работа на изследователския екип и ясно фиксираните полета на анализ и интерпретация. Впечатляващи са критичният дух и академичната взискателност, благодарение на които книгата е заредена с конструктивност и реформизъм.

 * Цанкова, Светла, Ангова, Стела, Николова, Мария, Вълчанов, Иван, Вълков, Илия, Минев, Георги,  Осиковски, Мартин. Медийна грамотност. София: Издателски комплекс - УНСС, 2022. 362 с.

ISBN 978-619-232-675-3.