Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 58/ Октомври 2024 г.
07 Ноември 2024 г., Четвъртък

Медии

Принтирай E-mail

Олимпийското движение след руската инвазия в Украйна: медийни проекции на пропагандата

Брой 55 / Октомври 2023 г.
Медии и обществени комуникации

Д-р Миляна Велева

Резюме:

Спортът и политика са неразривно свързани в исторически план. Необходимостта от спорта като платформа, от която може да се прави политическа пропаганда, е осъзната и от диктаторските режими на ХХ в. на Хитлер и Мусолини в Италия и Германия, от Сталин в Съветския съюз. Настоящето изследване е фокусирано върху пропагандата чрез спорт на руския президент Владимир Путин, както и отражението на политиката върху руските федерации и спортисти по време на войната, която Русия води на територията на Украйна. Изследването разглежда медийните проекции на войната върху олимпийското движение в навечерието на олимпийските игри в Париж през 2024 г.

Ключови думи: пропаганда, спорт, политика, Владимир Путин, война, Олимпийски игри

Summary:

 Olympic Movement after Russia`s invasion in Ukraine: media projections of propaganda

Dr. Miliana Veleva
 
Sports and politics are historically linked. The need for sport as a platform from which political propaganda can be made was also realized by the dictatorial regimes of the 20th century - Hitler and Mussolini in Italy and Germany, Stalin in the Soviet Union. The current research focuses on the propaganda through sport of Russian President Vladimir Putin, as well as the impact of the policy on Russian federations and athletes during Russia`s war against Ukraine. The study examines the media projections of the war on the Olympic movement on the eve of the 2024 Paris Olympics.
Keywords: propaganda, sports, politics, Vladimir Putin, war, Olympic games. 
 
 
Увод
Съвременният спорт е явление, което изпълнява много социални и политически функции. Като начало той култивира здравословния начин на живот, но социално-политическите функции на спорта далеч не се изчерпват само с това. Спортът е използван активно от тоталитарните режимиза пропаганда. Най-големите диктатори на ХХ в. – Хитлер, Мусолини и Сталин използват активно спорта за оформяне на общественото мнение. В наши дни пропагандата чрез спорта може да се проследи в големи събития като Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г. Според много анализатори те са били подготовка за последвалата инвазия в Крим, а сега и в Украйна. След руската агресия срещу Украйна от февруари 2022 г., международното спортно движение отговори със санкции срещу руските федерации и спортисти. Предстоят Олимпийските игри в Париж през 2024 г., където Руската федерация и Беларус няма да бъдат допуснати, а в продължение на повече от година политиката дава отражение върху предстоящите спортни състезания.  
 
Спорт, политика, пропаганда
Думата „спорт“ произлиза от латински език („des portare”) и означава занимания извън сериозните дела, развлечения, игри. Според тълковния речник на „Кеймбридж“ спортът е игра, състезание, в което е необходимо използването на физическа сила и което се провежда по правила и се упражнява за удоволствие или като работа. В съвременното си значение понятието „спорт“ се утвърждава в Англия през ХІV в. Още оттогава игрите, забавленията и състезанията били разделени в две направления – за народа и за знатните слоеве в обществото (елита) [1]. Развитието на спорта в исторически аспект, както и различните исторически моменти, оказват влияние върху това, което днес определяме като съвременен спорт.
Традиционните морални ценности, които биват обобщени в принципите на честната игра, приемат наименованието „аматьорски спорт“ (спорт за любители, от лат. „amare“ – обичам) и стават основата на разбирането за същността на олимпийския спорт, възприет от създателя на съвременното олимпийско движение – Кубертен [2]. Мисията на Кубертен е свързана със задачата да създаде най-демократични условия за развитието на спорта за всички млади хора по света. Стремежът му е чрез един световен празник на младежта и изява на спортния дух, чрез универсални спортни състезания, да се изгради идеалът за разбирателство между всички народи. Цялостната концепция и философия на съвременния олимпийски спорт е събрана в олимпийските принципи [3].
Спортните успехи на държавата като цяло могат да бъдат използвани за убеждаване на гражданите, че правителството управлява правилно и утвърждава ценностна система, която е валидна от най-дълбока древност. Спортът може да бъде използван като инструмент за манипулация на съзнанието на нацията. Провеждането на големи спортни форуми позволява също така да се отвлече вниманието от проблеми вътре в държавата – социални, икономически, политически. Спортът може да се използва дори за вътрешно-партийна кампания на партия или определен кандидат [4].
Използването на международните спортни състезания за политически цели е обикновено в случаи на външно-политически или вътрешно-политически кризи като: разпалване на националистически настроения в страната с цел отвличане на вниманието от други теми; отклоняване на вниманието на населението чрез високи спортни постижения и голям спортен форум с цел да бъдат забравени актуалните политически, социални и икономически проблеми; доказване на успешната политика, провеждана от политическия елит на страната; повишаване на престижа на страната-организатор на състезанието и водещите фигури в нея на международната сцена; формиране на чувство на гордост у гражданите; утвърждаване на определена политическа система и разпространението ѝ в други държави по света; използване на състезанията за предизборна кампания на определена партия или политически лица; оказване на натиск върху държави с предполагаем недемократичен режим или различна социално-политическа система; използване на международните състезания за адаптиране на курса на външната и вътрешна политика на други държави.
През 30-те години на ХХ в. в Европа разцъфтява доктрината на фашизма. Идеята за расово превъзходство се пропагандира чрез подмяна на историята и създаване на митове. Важна част от манипулирането на общественото мнение е и демонстрирането на физическа доминация – млади атлетични младежи показват завидни физически умения по време на организирани спортни акции, носейки посланието на италианските и немските власти по целия свят. Световните титли по футбол през 1934 г. и 1938 г. например са важна част от мощната пропаганда на италианските власти и медии.
Историята помни също така експлоатирането на спортната трибуна за политически послания от самите спортисти. От жертви на манипулация, те се превръщат в проводници на политически и социални послания. Наред с това, посланията на спорта и спортистите могат да бъдат в пъти по-силни от политическото влияние върху спорта. По този начин се рушат стереотипи и обществени устои, градени с години.
През ХІХ в. тези, които се борят за просперитета и утвърждаването на Олимпийските игри, едва ли са си представяли, че те ще се превърнат в толкова мощен инструмент за политическо влияние. Спортът като обществен феномен представлява важна част от културата на съвременните общества. Той носи в себе си особен заряд за изграждане на позитивен образ на тези режими, който не може да бъде постигнат от нито една друга област от социално-политическия живот. Това се забелязва ясно в Германия, Испания и Италия преди Втората световна война.
Системата на спорта в Германия претърпява драматична промяна след установяването на власт на Националсоциалистическата работническа партия. Водещата задача на режима е насочена към това спортът да стане интегрална част от неговата цялостна идеология. Гимнастическите клубове са подчинени на идеите на основоположниците на физическата култура на немска територия – Фридрих Лудвиг Ян (1778–1852) и Йохан Гутс-Мутс (1759–1839). Тяхната идеология е, че гимнастическите общества трябва да служат като подготовка за пруската младеж като част от национално-освободителната борба [5].
Организираният спорт има централно място във фашистка Италия. Идеологията на фашизма включва наличието на дисциплинирани мъже, които са в отлична физическа форма, и които са винаги готови да се бият за режима. И въпреки че фокусът е главно върху мъжете, то и от жените се очаква да са физически здрави. Мусолини вярва, че за успеха на фашистката революция и новатасилна Италия, е необходимo страната да разполага със здрава нация, която е дисциплинирана и винаги на бойна нога. Фашизмът идва на власт като движение на младите и обещава, че чрез тях ще направи Италия суперсила. Фашистки Рим прави големи инвестиции в спортни съоръжения и училища. Нито един чужденец не може да пропусне новите спортни обекти и игрища, низградени с цел да пропагандират грижата за младежта във фашистка Италия. Въведена е нова политическа и образователна система, предназначена да формира не само интелигентността и паметта, но и цялостното възпитание на младите, като с това се определя и техния светоглед [6].
Не по-различна е и идеологията в Съветския съюз. Съветският спорт се подчинява на идеите за социалистическото строителство и става част от пропагандната машина на режима. След като болшевиките завземат властта, първоначално те не обръщат специално внимание на спорта и не смятат, че той може да е от съществено значение. От гледна точка на икономиката, той дори отклонява младите и здрави работници от мисията им да работят за новия строй, защото спортът се възприема като буржоазно занимание [7]. В края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. „инженерите“ на болшевизма решават, че спортът може да се превърне в инструмент за възпитание на „сталинския човек“. Философията му са не победите, а участието и колективното начало, което е напълно в духа на идеите на колективизацията. За целта се предприема политика към развитие на физическото възпитание. Правят се гимнастически демонстрации – с цел увеличение на производителността на труда. Масовият спорт се оказва и „банка за кадри“ за Червената армия. Физкултурните паради са въведени от Сталин с цел разпространяване на идеите за здравословен начин на живот в СССР [8].
 
Спортът в Русия по време на управлението на президента Владимир Путин
Сегашната руска спортна пропагандна система наследява много от съветския период, но в същото време се различава в доста аспекти. Тя е свързана силно и с личността на президента. С черен колан по джудо и фен на спорта, Путин прави постиженията на спортния терен важна част от държавната политика и пропагандна система. Руският президент плува, занимава се с джудо, кара ски, язди кон, играе хокей на лед. „Това е божи дар за всеки PR консултант. Определено печеливш образ, особено в контраст с други световни лидери и предишни руски държавни ръководители. Впечатлението, което създава руският президент е от областта на архетипите: преди - грохнал пиян старец начело на държавата, а сега здрав спортен човек, мечтата на всяка жена. И, разбира се, той винаги е такъв подчертавайки го, опитвайки се да бъде във форма, да демонстрира своята спортна фигура“, коментира Александър Богомолов, бивш заместник-главен редактор на Мач ТВ по отношение на присъствието на руския президент в публичния живот.
Две важни световни спортни събития бележат управлението на Путин – Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. и Световното първенство по футбол в Русия 2018 г. Силната страна на олимпийската кандидатура на Русия е именно личната подкрепа на лидера на страната. Град Сочи е избран за домакин през юли 2007 г. след емоционална реч на Путин, който вечеря с представителите на МОК и техните съпруги на ключовата сесия в Гуадалахара [9].
От самото начало e ясно, че тези игри ще бъдат най-скъпите в историята. Те представляват и голям климатичен риск, защото Сочи, на брега на Черно море, се свързва с летен, а не със зимен туризъм. Преди началото на Игрите Антикорупционната фондация, ръководена от опозиционера Алексей Навални, разкрива и смущаващи измамни практики. Те са свързани с приближени бизнесмени до президента, които взимат най-големите обществени поръчки по строителство на спортните обекти и внушителната инфраструктура към тях [10]. На практика най-богатите бизнесмени в Русия са свързани със спорта. Спонсори на отделните федерации и клубове са големите руски компании и това става по настояване на изпълнителната власт в Русия. Такива са „Газпром“, банка ВТВ, „Мегафон“, „Аерофлот“, „Роснефт“ и много други. „Газпром“ е основен спонсор също на детски спортни програми и подкрепя турнир по художествена гимнастика на името на олимпийската шампионка Алина Кабаева, която е бивш депутат от Държавната дума и председател на борда на директорите на Национална медийна група. Според медийни публикации тя е близка до президента Путин и е собственичка на скъпи имоти в Западна Европа [11].
През последните 20 години Владимир Путин дава благословията си за стотици спортни събития в страната. Световното първенство по футбол през 2018 г. и Олимпийските игри през 2014 г. са само „черешката на тортата“.
 
Руският спорт след инвазията в Украйна
Още през пролетта на 2022 г, когато руските войски навлязоха в територията на Украйна, а в Европа започна първата война от десетилетия, множество международни спортни лиги и организации отстраниха Русия от международни състезания.
ФИФА и УЕФА, най-големите и влиятелни управляващи организации във футбола,забраниха на всички руски клубни и национални отбори участие в международни състезания. Русия не участва и в Световното първенство в Катар в края на 2022 г.
УЕФА премести финалана Шампионската лига от Санкт Петербург, Русия във Франция ипрекрати договора си за спонсорство с руския енергиен гигант Газпром. Споразумението беше на стойност около 50 милиона долара годишно.
Руските отбори не могат да играят в Шампионската лига и Лига Европа. По този начин те са лишени не само от възможност за спортна изява, но и от огромни приходи, които им гарантират телевизионните права. Това поставя под въпрос и възможността руската Висша лига да привлича добри футболисти, което потенциално ще накара отборите да се сблъскат с намаляване на подкрепата на феновете и продажбите на билети.Още през пролетта на 2022 г. ФИФА, в координация с УЕФА, обяви, че чуждестранните играчи и треньори, наети от руски отбори, могат да прекратят договорите си едностранно. Руските отбори не са допускани и на световни, европейски първенства, турнири по волейбол, баскетбол, хандбал, атлетика, плуване, бокс, борба, художествена гимнастика и всички останали спортове. Единственото изключение направиха професионалните вериги по тенис, които допускат руски спортисти, но не с националния флаг, а под неутрална националност. Големият въпрос сега е как ще продължат санкциите към Русия и руските спортисти и дали може да бъде сложен знак на равенство между руските спортисти и властта в Москва, която носи отговорност за войната в Украйна.
Русия остава изключена от много международни спортни събития. Олимпийските игри в Париж през 2024 г. наближават и квалификационните състезания са в ход. Не участват ли в тях, руските спортисти няма да имат право да са част и от Летните игри в Париж през 2024 г. Ако руските и беларуските спортисти бъдат върнати в състезанията, които са квалификации за Париж 2024 и бъдат допуснати до участие в самата олимпиада, каквито за момента са намеренията на Международния олимпийски комитет /МОК/, трябва да бъдат решени два ключови въпроса: Как ще бъде предотвратен бойкот от страна на украинците? И какви наказания ще бъдат наложине над руснаци/беларуси, които подкрепят войната?
От последните големи олимпийски бойкоти изминаха четири десетилетия. Съединените щати и повече от 60 съюзници бойкотираха Игрите в Москва през 1980 г., а Съветският съюз и неговите съюзници /сред които и България/ направиха същото четири години по-късно в Лос Анжелис. В последните месеци Украйна и други държави, водени от коалицията между САЩ и Великобритания, говорят за бойкот, ако бъдат допуснати руски/беларуски спортисти [12]. Изключително силно е присъствието в медиите на дискусията дали руските и беларуските спортисти имат място на най-големия спортен форум и до каква степен политиката трябва да оказва влияние върху спорта.
Действията на конкретни спортисти са друга тема, която вкарва спорта в полето на политиката.  Руският гимнастик Иван Куляк залепи символ „Z“ на трикото си по време на международно състезание през 2022 г. Тази демонстрация в подкрепа на руската инвазия му донесе едногодишна забрана за участия. Но въпросът е какви трябва да са санкциите за спортисти, които не така явно ще демонстрират подкрепа за войната или политиката на руския президент и правителството.
Позицията на МОК е, че опасенията за безопасността на самите спортисти, което е друг ключов въпрос, биха могли да бъдат избегнати, ако Русия и Беларус се състезават в Азия, включително олимпийски квалификации на Азиатските игри в Китай.МОК посочвакато положителен пример в тази посока тенисът, където професионалните турнири за мъже и жени позволяват на спортистите да се участват без да носят национални символи. Беларуската състезателка Арина Сабаленка спечели Australian Open миналия месец. Дори в тениса обаче Русия и Беларус са изключени от състезания за национални отбори като Купа Дейвис и Купа Били Джийн Кинг.
Украйна яростно се противопоставя на връщането на руснаците в световния спорт и в частност -в Олимпийските игри. Аргументите на Киев са, че повече от 220 техни спортисти са били убити във войната, а стотици спортни съоръжения са сринати след нападенията. Украйна посочва и примера от Олимпийските игри през 1948 г., когато Германия и Япония са изключени заради участието си във Втората световна война.
В своето изявление МОК казва, че „нито един спортист не трябва да бъде възпрепятстван да се състезава само заради паспорта си“ и че, „следователно трябва да се проучи допълнително пътят за участие на спортистите в състезания при строги условия“. В това отношение МОК получава подкрепа по темата и от ООН. Организацията на обединените нации смята, че „всички спортисти да бъдат третирани без каквато и да е дискриминация, в съответствие с Олимпийската харта“. Нещо повече, ООН възприема като притеснително условието на МОК, че „само руски и беларуски спортисти, които не са подкрепили активно войната в Украйна, ще имат право да се състезават в неутрално качество“. Експертите на ООН призовават Олимпийския комитет да предприеме повече стъпки, за да приведе препоръките си в съответствие с международните стандарти за правата на човека относно недискриминация. „Когато държавите толкова грубо пренебрегват правата на човека, ние имаме по-голямо задължение да застанем в подкрепа на нашите общи ценности“, казват експертите и изтъкват, че олимпийската харта трябва да бъде водеща.
„Едни и същи правила трябва да важат за всички спортисти, независимо от тяхната националност. Това включва правилото, че всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, ще бъде забранено“, е подчертано в позицията на ООН.
Позициите на МОК и ООН срещат сериозна политическа съпротива сред държави като САЩ, Великобритания, повечето държави-членки на ЕС. Политическите аргументи в този спор често заглушават спортните. Натискът върху Международния олимпийски комитет да вземе тежко политическо решение е особено силен в последните месеци, в които правителствата настояват за решение за недопускане на спортистите на Русия и Беларус до Олимпийските игри в Париж през 2024 г., въпреки решението на този етап те да не представляват своята държава. Домакинът на Игрите – френската столица Париж също заявява, че спортистите няма да са добре дошли на състезанията.
Пред МОК се откроява следната дилема - дали да повтори решението на своите предшественици от 1948 г, когато германските и японските спортисти са „наказани“ заради политиката на своите управници, вкарали света в унищожителната световна война или да следват Кубертеновите принципи, които са основата на олимпийското движение и правят спорта мост за мира, а не на войната [13]. В края на сепмеври беше взето и окончателното решение руски и беларуски спортисти да се състезават като неутрални на Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж през лятото на 2024 г. [14].
 
Заключение
Олимпийските игри са създадени като събитие, което е „аполитично“ и поставя интернационалните над националните интереси. Олимпийските игри са място, което събира хиляди спортисти от цял свят. Десетки хиляди са тези, които следят спортната надпревара от трибуните. Милиони, дори милиарди са пред телевизионните екрани, за да гледат на живо или запис състезанията. Няма друго не само спортно, но и събитие от политическия, икономическия и социалния живот, което до фокусира толкова голямо обществено внимание. На този фон светът ще следи с огромен интерес отражението на изострената политическа обстановка, предизвикана от руската инвазия в Украйна, върху олимпийското движение и световния спорт. Защото участието или неучастието на руските/беларуските спортисти ще са още едно доказателство, че елитният спорт се използва като арена за политическа пропаганда.
 
Бележки:
[1] Митев, Лозан. Олимпизъм и олимпийско движение. София, 2016.
[2] Journal of the International Olympic Academy. Olympia, 2012.
[3] The Fundamental Principles of Olympism. Тhe Sports Journal, February 2008. [cited 12.11.2023]. Available from: http://thesportjournal.org/article/the-fundamental-principles-of-olympism.
[4] Курасова, К. Спорт как инструмент политической борьбы в международных отношениях. В: Межд. студенческий научный вестник, 2016, [cited 12.11.2023]. Available from: https://www.eduherald.ru/ru/article/view?id=15873.
[5] Hau, Michael. Performance Anxiety: Sport and Work in Germany from the Empire to Nazism. Toronto, 2017, pp. 115–116.
[6] Bоrden, W. Painter Jr. Mussolini’s Rome: Rebuilding the Eternal City.Palgrave Macmillan, 2005.
[7] Спорт как инструмент идеологии и пропаганды. Эхо России. 2014. [cited 12.11.2023]. Available from: https://ehorussia.com/new/node/8630.
[8] Arnaud. Pierre. Sport and International Politics. The impact of facism and communisum in sport. Routledge, 1998.
[9] Dmitry Petrov. Sochi: cons turned into pros, Vesti. July 5, 2007. [cited 12.11.2023]. Available from:https://www.vesti.ru/doc.html?id=129112.
[10] Analysis of measures to eliminate violations in the preparation and conduct of the XXII Olympic Winter Games and the XI Paralympic Winter Games 2014 in Sochi, Accounts Chamber of Russia, [cited 12.11.2023]. Available from: http://www.ach.gov.ru/press_center/news/21280
[11] Vladimirova, Alexandra. Sроrt as a part of the State sport propaganda system in Russia, Reuters Institute Fellowship Paper. University of Oxford. Michaelmas, Hilary Terms, 2020.
[12] Russia’s sports exile persists 1 year after invading Ukraine; Associated Press. 22 February 2023. [cited 12.11.2023]. Available from: https://apnews.com/article/russia-ukraine-winter-olympics-sports-tennis-war-and-unrest-af3684913e1268cfaffa5bb08e38b731.
[13] Independent UN experts laud Olympic Committee for considering Russian, Belarusian athletes. United Nations News. 1 February 2023. [cited 12.11.2023]. Available from: https://news.un.org/en/story/2023/02/1133077.
[14] Grohmann, Karolos. Russian athletes to compete as neutrals at Paris Paralympics, IPC, Reuters. 29 September 2023. [cited 12.11.2023]. Available from: https://www.reuters.com/sports/russian-athletes-compete-paris-paralympics-after-ipc-votes-against-full-ban-2023-09-29/#:~:text=Sept%2029%20(Reuters)%20%2D%20Russian,the%202022%20invasion%20of%20Ukraine.
 
Библиография:
Курасова, К. Спорт как инструмент политической борьбы в международных отношениях. В: Межд. студенческий научный вестник, 2016, [cited 12.11.2023]. Available from: https://www.eduherald.ru/ru/article/view?id=15873.
Митев, Лозан. Олимпизъм и олимпийско движение. София, 2016.
Спорт как инструмент идеологии и пропаганды. Эхо России. 2014. [cited 12.11.2023]. Available from: https://ehorussia.com/new/node/8630.
Analysis of measures to eliminate violations in the preparation and conduct of the XXII Olympic Winter Games and the XI Paralympic Winter Games 2014 in Sochi, Accounts Chamber of Russia, [cited 12.11.2023]. Available from: http://www.ach.gov.ru/press_center/news/21280
Arnaud. Pierre. Sport and International Politics. The impact of facism and communisum in sport. Routledge, 1998.
Bоrden, W. Painter Jr. Mussolini’s Rome: Rebuilding the Eternal City.Palgrave Macmillan, 2005.
Dmitry Petrov. Sochi: cons turned into pros, Vesti. July 5, 2007. [cited 12.11.2023]. Available from:https://www.vesti.ru/doc.html?id=129112.
Grohmann, Karolos. Russian athletes to compete as neutrals at Paris Paralympics, IPC, Reuters. 29 September 2023. [cited 12.11.2023]. Available from: https://www.reuters.com/sports/russian-athletes-compete-paris-paralympics-after-ipc-votes-against-full-ban-2023-09-29/#:~:text=Sept%2029%20(Reuters)%20%2D%20Russian,the%202022%20invasion%20of%20Ukraine.
Hau, Michael. Performance Anxiety: Sport and Work in Germany from the Empire to Nazism. Toronto, 2017, pp. 115–116.
Independent UN experts laud Olympic Committee for considering Russian, Belarusian athletes. United Nations News. 1 February 2023. [cited 12.11.2023]. Available from: https://news.un.org/en/story/2023/02/1133077.
Journal of the International Olympic Academy. Olympia, 2012.
Russia’s sports exile persists 1 year after invading Ukraine; Associated Press. 22 February 2023. [cited 12.11.2023]. Available from: https://apnews.com/article/russia-ukraine-winter-olympics-sports-tennis-war-and-unrest-af3684913e1268cfaffa5bb08e38b731.
The Fundamental Principles of Olympism. Тhe Sports Journal, February 2008. [cited 12.11.2023]. Available from: http://thesportjournal.org/article/the-fundamental-principles-of-olympism.
Vladimirova, Alexandra. Sроrt as a part of the State sport propaganda system in Russia, Reuters Institute Fellowship Paper. University of Oxford. Michaelmas, Hilary Terms, 2020.
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Велева, Миляна. Олимпийското движение след руската инвазия в Украйна: медийни проекции на пропагандата. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2023, № 55. ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/?p=item&aid=463
 
дата на публикуване: 02.12.2023, Събота, 11:08
прочетена: 1278 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: