Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 56/ Февруари 2024 г.
21 Февруари 2024 г., Сряда

Медии

Принтирай E-mail

Медийни интерпретации на отношенията между България и Северна Македония

Брой 56 / Февруари 2024 г.
Медии и обществени комуникации

Веселина Петрова

Резюме:

Целта на този текст е да анализира и структурира двустранните отношения между България и Северна Македония, както и особеностите в тази диада. Основните акценти, на които авторът се спира, са политическите реалии между двете страни на българо-македонската граница и произтичащото от тях напрежение, както и обществените нагласи и способността на реципиента да селектира информацията по тема, свързана с чувствителни въпроси за народопсихологията. Взети са предвид още манипулативните стратегии на част от българските медии при интерпретацията на българо-северномакедонските отношения, както и степента на комерсиализация на темата. Сравнени са журналистическите интерпретации в три отделни и независими една от друга медии. Въпросът е разгледан през примзата на две политематични и една ресорна медия, занимаваща се с въпросите на бизнеса и икономиката. Използван е метода на контент анализът, в който се вземат предвид както количествени, така и качествени характеристики на медийните извадки. В заключение се анализират получените данни, пречупени през политкоректността и речта на омразата.
Ключови думи: българо-северномакедонски отношения, реч на омразата, медийни интерпретации, България, Северна Македония. 

Summary:

Media interpretations of Bulgarian-North Macedonian bilateral relations
 
Veselina Petrova, PhD student
 
The aim of this text is to analyse and structure the bilateral relations between Bulgaria and North Macedonia, as well as the specificities of this dyad. The author`s main focuses are the political realities between the two sides of the Bulgarian-Macedonian border and the resulting tensions, as well as public attitudes and the recipient`s ability to select information on a topic related to sensitive issues of national psychology. Also taken into account are the manipulative strategies of some Bulgarian media in the interpretation of the Bulgarian-North Macedonian relations, as well as the degree of commercialization of the topic. The journalistic interpretations in three separate and independent media are compared. The issue is examined through the prism of two polytopic and one sectoral media dealing with business and economic issues. The research method that is used is content analysis, which considers both quantitative and qualitative characteristics of the media samples. The paper concludes with an analysis of the data obtained, refracted through political correctness and hate speech. 
Key words: Bulgarian-Northmacedonian relations, hate speech, media interpretations, Bulgaria, North Macedonia. 
 
Увод
Със смяната на политическите сили в България в края на 2021 г. обаче се промениха и стратегиите в отношенията към югозападната ни съседка. От твърда позиция спрямо членството на страната с тогавашно име Македония в ЕС българското вето напълно отпадна, с което правителство даде път на държавата към европейски перспективи. Въпреки този компромис, антибългарски настроения продължаваха да се регистрират на ниво медийна комуникация. Важно е да отбележим, че не липсват и антимакедонски прояви, главно от представители на националистически партии и организации. А за журналистическото перо тези нагласи са възможност за разместване на медийните пластове.  
Ситуацията около управлението на държавата става все по-неудържима. Серията от събития и процеси, включително и „Македонският въпрос“, правят оцеляването на политиките ареали в познатия ни досега вид все по-трудно постижимо. Свидетелство за това е въвеждането на ротационно правителство през юни 2023 г. – доказателство за край на познатата цикличност и въвеждане на нови политически практики. В тази мощна вихрушка се включва и българската журналистика. Четвъртата власт, каквато роля трябва да изиграват медиите в едно общество, често търси сензационния елемент що се отнася до политиките на България спрямо Северна Македония и обратното. Всичко това се превръща в удобна предпоставка за редица български медии. Възползвайки се с комерсиална цел, множество телевизии и печатни издания често обръщат внимание на скандална, дори конспиративна информация, за да спечелят от ситуацията.
Един от последните примери са конспиративните публикации през декември 2022 г. относно произхода на кирилицата. В момент, в който България и Северна Македония търсят компромис за начало на разговорите за еврочленството на югозападната ни съседка, руски документален филм изцяло заличава страната ни от картата на славянската култура и писменост за сметка на Северна Македония [1]. Това е тежък момент за всяко управление, попаднало под обсадата на подобни социални обстоятелства. Медийните реакции не изостават от общия тон, а информация като тази допълнително разпалва и без това нажежената обстановка. Така спорът София-Скопие припомня на всички в ЕС, че тази част на Европа, на Балканите, произвежда повече история, отколкото може да понесе [2].
След 2001 г. българската преса постепенно се таблоизира и днес е налице класически образец на регистрираща журналистика [3]. В известен смисъл това е напълно актуално и по повод журналистическото отразяване на отношенията между България и Северна Македония, дори и пречупени през призмата на институционалните съобщения, които текстове са политически по произход.
В целта си да бъде максимално обективен, настоящият текст анализира три журналистически издания, които до голяма степен запазват неутралитет по отношение на публикациите. Разгледани са медиите NovaNews.bg, Capital.bg и Dnevnik.bg за периода 07.2022 г. - 01.2023 г. Текстовете са сравнително изчистени от оценъчното, което е абсолютна проява на недобро познаване на принципите на журналистическата етика, що се отнася до новинарския поток от информация. Максимата, че „всеки текст може да бъде новина без никакви ограничения от смислов или тематичен характер“ [4], се доказва и в контекста на медийното отразяване на българо-македонските отношения. Въпрос на професионална преценка обаче е процесът около създаването на текстовете да протече с максимална коректност към читателя, имайки предвид управлението на внушението и създаването на образ.
 
Методът на контент-анализ по темата за отношенията между България и Северна Македония
Безспорно един от най-интересните методи за изследване на комуникацията е контент анализът. Несъмнено той е и един от най-сложните, защото анализът на съдържанието изисква мултидисциплинарен подход. При изследването на дадена медия трябва да се има предвид нейната многоаспектност и сложността на отделните компоненти при структурирането на материалите. Анализът на съдържанието е систематичен метод за изследване на информацията, в който се вземат под внимание характеристиките на самата информация и свързаните с нея социални обекти и явления. И тъй като в случая е необходима систематичност на анализа, често изследването на текста се оказва значително предизвикателна задача.
Проблемът за отношенията между България и Северна Македония се характеризира с конкретизация и сложна характеристика. За да се предпази изследването от двусмислици, се изисква сериозна подготовка в съдържателно отношение. В случая контент-анализа изиграва пряка роля по отношение критичността на текста и конкретиката в съдържанието. Задълбоченото изследване на журналистическото отразяване на темата спомага за по-обширен изследователски поглед, що се отнася до мотивираната работа с разширения корпус от материали, посветени на Северна Македония.
Текстът, обект на анализ в настоящето изследване, е едновременно система и елемент - система по отношение на своите компоненти и елемент по отношение на комуникативната среда, в която е включен посредством конкретната медия - печат, радио, телевизия [5]. Самият текст е погледнат като елемент на система от по-висш порядък, характеризиращ се с маркери, изграждащи специфичния журналистически регистър.
 
Описание на изследвания масив
За целите на настоящия текст са разгледани три онлайн медии - интернет изданията на NovaNews.bg, Capital.bg и Dnevnik.bg. Сайтовете са напълно различни в тематично отношение, но всеки от тях помества проблема за отношенията между България и Северна Македония и антибългарските прояви в тях.
NovaNews.bg е политематична медия, част от голяма медийна група, съсредоточена върху актуални събития и информация. Това е типичен новинарски сайт, в който преобладава жанра на кратката новина. Интервюто се среща спорадично и то ако е в продължение на информационния текст. Злободневни въпроси като тези за отношенията между България и Северна Македония, често са на дневен ред сред потока от информация в сайта.    
Dnevnik.bg е наследник на печатна медия, отличителен пример за това, което жаргонно в журналистическата гилдия наричаме „смъртта на вестниците е силно преувеличена“. Всекидневникът бива закрит, а целият ресурс преминава от хартията към интернет. В жанрово отношение изданието се съсредоточава в аналитичните материали, интервюто и коментара. Основният ресор, в който медията е концентрирана, е политиката. Именно затова темата за отношенията между България и Северна Македония напълно се вписват в профила на информационния сайт.
Capital.bg е може би „най-голямата хапка“ от трите анализирани медии. Това е българско онлайн издание за икономически новини и анализи от България. Важно е да отбележим още в самото начало, че Dnevnik.bg и Capital.bg са издания, част от една медийна група. В този ред на мисли у тях се намират много сходства, но и много различия. Медията стартира като ежеседмичник в София през 1993 г. Въпреки че е в графата бизнес медии, сайтът следи и геополитическата обстановка, като отново се съсредоточава в жанра на интервюто, коментара и анализа. Защо обаче анализът на Capital.bg е такова голямо предизвикателство? Икономическата журналистика сама по себе си е сложна наука. Бизнес ресорът изисква много голямо ниво на компетенция, непрекъснат устрем за усвояване на нови знания и постоянен порив за задълбочен анализ на ситуацията. Погледът на икономическия журналист към темата за отношенията на България и Северна Македония е различен и по-аналитичен. Това от своя страна оказва въздействие на стила на писане, прави текстовете подходящи за високите регистри, предопределя недопускането на голям набор от стилистични грешки, с които се нарушава функцията на публикацията. 
Общото между трите медии е, че те предоставят информация за обществеността чрез своите интернет страници, но поддържат и свои социални мрежи и приложения, с които популяризират съдържанието си. Чрез т. нар. „контент маркетинг“, към който прибягват всички представители на дигиталната журналистика, изданията стигат до по-широк кръг от читатели, разширяват таргетираната си аудитория, търсят популярност чрез множество различни канали за комуникация.
Всички права на интелектуална собственост върху информационните ресурси и материали, публикувани в сайтовете, са обект на закрила по действащия Закон за авторското право. И трите онлайн медии са администратори на лични данни. Във връзка с използването на услугите на сайтовете и приложенията, те обработват лична информация при условията на локалната Политика за поверителност.
Сайтовете Dnevnik.bg и Capital.bg са собственост на една компания - Икономедиа. Те предоставят достъп до части от или цели свои продукти и услуги срещу заплащане:
·         четене на повече от 10 статии за 30 календарни дни в сайта Capital.bg;
·         приложението за мобилни телефони Capital PRO;
·         приложението за мобилни телефони Capital;
·     използване на инструмента с финансова информация за фирми КАПИ на сайта Capital.bg;
·    четене на изданията от секцията Библиотека на сайта Capital.bg, които не са маркирани като такива със свободен достъп;
·         неограничен достъп до инструмента KReader на сайта Capital.bg.
Абонаментният принцип на разпространение на съдържанието се основава на тенденции в онлайн журналистиката, гравитиращи около въпроса за приходите на изданията. Абонаментът - освен рекламата, е източник на доходи за дигиталните медии, и макар в журналистиката на първо място да е информираността, финансовата част е необходима на изданията, за да поддържат дейността си.
Ситуацията в NovaNews.bg e напълно различна. Основен източник на доходи за медията не е дейността на сайта. Медийната група, към която спада телевизията, притежава солиден корпус от радио честоти, канали и онлайн издания. Този голям набор от „приятелски“ медии позволява на сайта да се издържа само от реклама, без необходимост от включване на абонаментни услуги за читателите. И трите онлайн медии са със седалище в град София и имат форма за контакти при необходимост. Собствеността на изданията е с изяснен произход.
Началната страница на Dnevnik.bg [6] показва информацията като добре систематизирана и актуална. На преден план изпъкват текущи теми (изображението е актуално към 14.01.2022 г.). Няма натрупване на излишен снимков материал. Заглавията са кратки и ясни. Правило в журналистиката е, че заглавията формулират редакционната политика [7]. В случая заглавията са коректни и стилистично изчистени. Спазено е главното правило за силна икономия на думите.
В цветово отношение изданието е добре стилизирано - бял фон с червено лого и черен текст. В този аспект Dnevnik.bg запазва основното внушение на печатния всекидневник като израз на приемственост в традициите на вестника. Червеното е въздействащ цвят, символизира действието, увереността, решителността и смелостта. Той е израз на динамика и устрем, каквото въздействие искат да окажат журналистите от медията на своите читатели.
На страницата често се наблюдава наличие на реклами на спонсори или партньори на медията, но това е напълно естествен процес за съществуването на едно интернет издание. Dnevnik.bg залага до голяма степен на своите анализи и това доказва и първа страница на изданието. Дясната част на екрана е изцяло посветена на рубриката с аналитична насоченост. В нея се акцентира на автора на материала, който е представен чрез въздействието на портретната снимка – похват, чрез който дистанцията между читател и журналист се скъсява, текстът става по-значим за човека, който го чете. Снимковият материал е сред основните подходи за въздействие. Това ясно личи от мястото, което изображенията имат в изданието. Работата на фоторепортерите е с отличаващо се значение – началната страница показва между 5-10 изображения, които разказват различна история.
Анкетата като форма на обратна връзка за мнението на реципиента присъства в съдържанието. Ролята на проучването на общественото мислене е похват, който всяка медийна компания използва с цел създаване на ангажираност на потребителите. Така още веднъж изданието се заявява като социално свързано с читателя си, скъсявайки дистанцията по обективни причини.  
Въпреки че са част от една медийна група, Capital.bg и Dnevnik.bg се различават значително. От една страна налице са големи отлики в ресорите, в които оперират. Докато Dnevnik.bg е насочен към актуалните събития в страната в политически, социален и демографски аспект, то Capital.bg [8] е онлайн издание, изцяло посветено на бизнес журналистиката. Началната страница на онлайн медията насочва читателя към по-голямо разнообразие от цветове и функционалности. На пръв поглед комбинацията от черно и червено навяват чувство за дистанция, но същевременно посочват една много важна черта на изданието – „ние не сме за всеки“. Функцията им обаче е абсолютно целенасочена. Въздействието на черното като основен цвят носи усещането за изчистен елемент на съдържанието, сериозна материална база и прецизност в журналистическо отношение. Червеното, от своя страна, е акцент който привлича вниманието. Мотото на медията е „Прогнози, които се сбъдват“ - заявка, която напълно взаимодейства с цветовите внушения на медията. Естетичната рамка тук е спазена, материалите са правилно структурирани, в логична и тематична последователност. Заглавията отново са точни и ясни. Там, където се касае до аналитичен материал, има елемент на игра с думите, дефинирани в текстовия код с цел по-голямо въздействие у читателя.
Страницата на онлайн изданието е структурирана по хоризонтален модел. Започва с най-важните и актуални материали, а в долната част са посочени останалите рубрики. В дясната част на страницата са отбелязани най-четените новини с функционалност в избора – за последните 24 часа или за последните 7 дни. Също така сайтът дава възможност да се посетят статиите с най-много коментари или най-препоръчваните материали. Мястото на снимката като журналистически материал е изместено, докато в Dnevnik.bg работата на фоторепортерите е с по-значителна стойност. Визуалната подредба е следната: най-важните новини се публикуват със снимки в по-голям формат и заглавия с по-едър шрифт, а останалите са с по-долни позиции.
Въпреки избора на сравнително тежки цветове, визуално сайтът е структуриран прегледно, материалите са добре построени, а правилните бързи връзки са едно от най-осезаемите му предимства. По модел на Dnevnik.bg и в Capital.bg анкетата присъства като форма на обратна връзка за мнението на читателя. Маркетинговите банери отново имат почетно място в подредбата на началната страница на изданието, но както вече бе уточнено, рекламата е сред основните източници на приходи в онлайн журналистиката.
Сайтът NovaNews.bg [9] не се отличава с особена стратегия в структурирането, визуално подредбата на интернет страницата е обикновена, ненатрапчива, стилизирана в синьо и производни нюанси. Това е цветът на искреността, доверието, комуникацията. Такъв е и слоганът на новинарската емисия – „Довери се на опита“. Съдържанието е хаотично позиционирано, не запознава читателя с най-важните новини, а по-скоро дава обобщено информацията на принцип „всичко от деня“. Материалите са подредени във вертикален ред и отнема време и усилия за читателя да отсее най-важните публикации.
В дясната част е поместена рубрика „Интересно“, в която се публикуване любопитна информация с лек характер. Текстовете са за масова аудитория, нямат целенасочено таргетиране, построени са на принципа „за всекиго по нещо“, често залагат на ексклузивен лийд. В това отношение новинарският сайт NovaNews.bgсе различава от Capital.bg и Dnevnik.bg, където аудиторията е абсолютно уточнена. Лесно се визуализират рубриките „Моята новина“ и „Галерии“, анкетата и тук е сред основните елементи на страницата.
Важно уточнение е, че сайтът не е напълно журналистически издържан. В него има и елементи на ентъртеймънт индустрията, типично за програмите в електронните медии. В този ред на мисли тежките анализи и интервюта не са толкова засегнати в съдържанието на сайта, за разлика от телевизионното излъчване, където цели предавания и сегменти от предавания са посветени на сериозни дебати и актуални журналистически теми.Рекламите на партньори или спонсори и тук са съществен обект на внимание, но за разлика от другите две медии, част от настоящия анализ, тук липсва режимът на абонаментно четене.
Любопитен въпрос е кой стои зад медиите. От една страна имаме Capital.bg и Dnevnik.bg, част от „Икономедиа“ АД, чийто собственик е медийният магнат Иво Прокопиев. При NovaNews.bgобаче въпросът е малко по-сложен. През последните години медийната група смени собствеността си неколкократно. Към днешна дата Nova Broadcasting Group е собственост на Юнайтед Груп - медиен доставчик в Югоизточна Европа.
При непрекъсната трансформация на собствеността на медиите на практика се получава така, че политическата сила, която в момента е управляваща се превръща в монополист на медийния пазар [10]. Политическото влияние върху медиите върху тяхната информационна стратегия е осезаемо от години, като „налице е специфична профанизация на политическото, а оттам и на политическите послания в пресата“ [11].
 
Общи характеристики на изданията
И трите онлайн медии имат своите сходни черти, но налице са голям набор от отлики. Capital.bg е може би най-разпознаваемата в тематично отношение медия от трите гореизброени. Изданието е ясно конкретизирано в икономическата журналистика и заинтересован от съдържанието му е определен кръг от реципиенти – това са хората, които се вълнуват от инвестиции, от бизнес и от иновации в тези среди. Такива са общите белези на читателите на медията. В същото време Dnevnik.bg и NovaNews.bgса по-скоро насочени към широката общественост. Тези медии популяризират новините на дневен ред в България и света, изигравайки ролята на типа комуникатор, който се обръща към един не съвсем ясно конкретизиран и сравнително голям брой реципиенти [12]. Dnevnik.bg от своя страна залага на анализа на актуалните новини, докато в NovaNews.bgс по-висока степен в съдържателно отношение е жанрът на новината:пример №1. Заглавие на NovaNews.bg: НА ШОПИНГ ЗА… ЛЕКАРСТВА: Българи пазаруват от аптеки в Северна Македония [13]. Пример №2: заглавие на Dnevnik.bg: Ех, Алеко, как си нужен днес да отсрамиш нашата интелигенция [14]. Две напълно различни внушения на сходна тематика. От една страна имаме профанизирано, принизено в езиково отношение заглавие, от което вадим извода, че текстът принадлежи към ниските регистри и вероятно кодира набор от стилистични грешки в посланието си. От друга страна виждаме заглавие, което цели да привлече аудитория от по-високо равнище. Едното има за цел да информира масовия читател. Другото анализира, разсъждава, търси конкретни причини за създалите се проблеми.
И още един пример: заглавие на NovaNews.bg: Пендаровски: От македонец не можеш да направиш българин [15] и друго заглавие на Dnevnik.bg: Пендаровски защити в македонския парламент вписването на българите в конституцията [16]. Този път обектът и на двата текста е съвсем еднакъв. В първия случай виждаме в действие изваждане на смисъла от контекста на изказването. В чисто езиково отношение заглавието е издържано, но манипулативната му стратегия е очевидна и не е случайна. Темата за Северна Македония има чисто народопсихологичен ефект. Отношенията между двете държави са интересен обект за анализ дори в една постжурналистическа среда – масовият читател се запознава с текста (често не чете задълбочено и докрай), след което коментира, изразява мнение, продължава комуникацията, често с негативна оценъчност. Лийдът в случая цели да докосне реципиента по слабо за обществото място.
Как обаче стои ситуацията в следващия пример? Читателят, който е добре таргетиран, бива информиран за изказване на северномакедонския държавен глава от трибуната на парламента. Лийдът не е манипулиран с цел популяризация, а е обективен и журналистически издържан. Това е още един пример за политиките на двете издания относно предоставянето на медийна информация. 
Същият проблем в Capital.bg пък е представена по радикално противоположен начин, например със заглавието: Каква трябва да е политиката на България спрямо съседите през 2023 г. [17]. В типичния за Capital.bg аналитичен стил налице е прогнозен характер на текста. Изказването на македонския президент е едва загатнато, целта на съдържанието не е да информира, а да противопостави външната политическа стратегия на страната ни на вътрешните политики спрямо България в съседните ни държави. В случая с посочените примери медиатекстът е представен като система със свои собствени елементи и взаимоотношения, изграждащи структура, градяща се на относителна стабилност. Текстовото съдържанието в конкретните анализирани онлайн медии е с по-голяма степен на значение, отколкото визуалната подредба на текста. Принципите на максимална краткост, точност и яснота на новината в NowaNews.bg са спазени, докато в Dnevnik.bg и Capital.bg обемът на текста обуславя аналитичен читателски подход, като тук специфичната терминология не отблъсква читателя, за разлика от масовия реципиент на политематичната медия. Въпреки чисто съдържателните отлики, в трите медии правилата за прилагане на краткост на заглавията се спазват.
Много важно за всяка медия е как комуникаторът представя конкретната информация и дали тя е рентабилна за читателя. При онлайн медиите изказът оказва силно влияние върху реципиента. И в трите медии речевите подходи са издържани журналистически, като същевременно повлияват на аудиторията си. Политическите настроения и идеи, включително и по отношение на взаимовръзката между България и Северна Македония, много добре се прокарват именно чрез новините [18]. И в трите медии се държи на относителна обективност в това отношение. Ако има пристрастия, то те не се заявяват явно и категорично, ефектът от което е осезаем в други издания.
 
Количествен анализ на изследвания масив
В рамките на количествения анализ като извадка от сходни рубрики и в трите онлайн медии, се разглежда детайлно коя медия как е поднесла конкретната тема на обществото, каква е честотата на статиите на дневна база, върху какви въпроси се фокусира предимно медията, как отразява и какво „скрива“ от полезрението на обществеността. В следващите две таблици приложено е представена информация за текстовете в онлайн медиите, публикувани в рамките на един ден. От таблицата става ясно каква е регулярността на публикуване на статии, анализи, интервюта и коментари в тези медии.
 
 
 Таблица 1: Извадка на статиите в онлайн медиите за период от 24 часа.
 
Общо анализирани са 164 текста и 184 снимкови материала. От резултатите се забелязва, че на големия поток от информация залага NovaNews.bg, чиято основна цел е да публикува именно обемен набор от новини. Корпусът от материали, поместени на сайта на Dnevnik.bg са почти наполовина по-малко. Аналитичните материали изискват по-голямо отношение към детайла и е необходимо повече време за обработката им. В същото време интензитетът на публикуване е пет пъти по-нисък в Capital.bg, отколкото в Dnevnik.bg. Интерпретативната насоченост на медията изцяло е обхванала работата на журналистите, написването на качествен текст с интерпретативен характер често изисква часове, понякога и дни. Ето защо и предоставените материали са с ниска честота на обем. От друга страна Capital.bg не публикува всички свои текстове онлайн, голяма част от тях могат да се открият само в печатното издание.
 
Таблица 2: Извадка на статии в онлайн медиите относно отношенията между България и Северна Македония по ресори за посочения период.
 
 Резултатите от таблицата показват, че отношенията между България и Северна Македония са най-пряко засегнати в NovaNews.bg, като с по-голям интензитет на статии, посветени на вътрешната политика – реакции, новости, законови промени и т.н., свързани пряко или косвено с югозападната ни съседка. В Dnevnik.bg са публикувани по-скоро материали, касаещи геополитическата обстановка и външната политика. Capital.bg не изневерява на редакционната си политика и се съсредоточава върху жанра на интерпретативния текст.
Следващата таблица показва актуалните публикации, посветени на отношенията между България и Северна Македония последните за 30 дни (в периода 13/12/2022 г. – 13/01/2023 г.).
 
Таблица 3: Публикации, посветени на отношенията между България и Северна Македония за последните 30 дни (в периода 13/12/2022 г. – 13/01/2023 г.).
 
Разгледани са 27 информационни текста и 49 снимкови материала. По-голямата част от статиите в онлайн медиите спадат в ресорите политика и международнаи чуждестранна журналистика. Информацията е добре систематизирана, разнообразна и представена по начин, разбираем за аудиторията. По-задълбочен текстови анализ обаче показва ред стилистични и граматически неточности в построяването на статията, за които ще стане дума по-надолу в изследването.
Според резултатите от таблица №3, в посочения актуален период от един месец, темата за Северна Македония се намира в застой, не са налице актуални промени относно политиката ни към страната, няма системно публикувани данни за антибългарски настроения или обратното. Събитийността е с ниска активност в Dnevnik.bg и NovaNews, а в Capital.bg почти не се наблюдава движение на тематичните пластове. Тези стойности се дължат на факта, че въпросът за отношенията между България и Северна Македония и напрежението около оста въздейства на приливи и отливи. Безспорно това е тема без край, тя периодично набира скорост в медийното пространство, след което изпада в медийно затишие, в каквото състояние се намира и в момента.
Следващият период, който подлежи на анализ, е отличен пример за стойността и значението на въпроса сред общността. По-големият масив от журналистически текстове, анализирани в следващия етап от настоящия текст, посочва формалните връзки на добросъседство между двете държави (например в икономически перспективи), но индиректно представя бурни антибългарски/антисеверномакедонски настроения (палежи на български културни центрове, ответни реакции, освиркване на българския химн и други).
 
Таблица 4: Българо-македонските отношения в медиите за периода 01.07.2022г. - 01.12.2022 г.
 
 Таблица 5: Извадка на статии в онлайн медиите относно отношенията между България и Северна Македония по ресори за посочения период.
 
Анализирани са общо 143 медийни публикации, сред които основен брой са информационните текстове. Коментарите и анализите, участващи в комуникационната верига през посочения период, са провокирани от новините по темата и заемат второ място по обем текстове. Почти еднакъв е и броят на изготвените интервюта, като голяма част от подбраните събеседници коментират антибългарските прояви и грешните македонски стъпки и настроения по време на протестите в Северна Македония срещу „френското предложение“ за ЕС (състояли се през юли 2022 г.).
 
Качествени характеристики на текстолингвистичните параметри
Качественият анализ на текстолингвистичните параметри на публикациите откроява няколко основни теми, на които се крепят антибългарските настроения в двустранните отношения между България и Северна Македония:
    • отварянето на български клубове и културни центрове в Северна Македония;
  • провокации с учредяване на на македонски клубове в България като реакция на горепосоченото;
   • освиркването на българския химн по време на футболен мач от турнира „Лига на нациите“ през септември 2022 г.;
    • палежи и посегателства срещу български клубове в Северна Македония;
    • протести и политическа криза в Северна Македония;
  • конституционни промени в Северна Македония и опити за ограничаване правата на македонските българи;
    • опити за опазване на добрия тон между двете държави;
    • въпросът за македонския език в ЕС.
 
В анализирания период от последния един месец (13/12/2022 г. – 13/01/2023 г.) в трите онлайн медии не се наблюдават антибългарски или антимакедонски настроения по оста България и Северна Македония. И трите медии отразяват коректно актуалния поток от информация. Няма засечени случаи на търсене на сензация, няма проява на лично отношение от страна на авторите на текстовете. Медиите представят достоверни факти, с проверени източници и не заемат позиция по темата. Няма предложени интервюта и репортажи, директно обвързани към поставения въпрос. Причината за отсъствието на темата е изместения фокус за сметка на други злободневни въпроси (например политическата криза в страната, високите нива на инфлацията, кризата в сектора на заетостта.
Осезаема обаче е разликата в настроенията в периода 01.07.2022 г. - 01.12.2022 г.  В рамките на 6 месеца медийната реакция на отношенията между България и Северна Македония се развиват бурно. От остри реакции в македонския парламент срещу френското предложение за консенсус между България и Северна Македония по отношение на ЕС, през палежи и посегателства върху български културни центрове, до освиркването на българския химн по време на футболен мач.
Цялостно наблюдение върху сайта на NovaNews.bg показва, че изданието е склонно да допуска публикуването на материали с лоша редакция, докато в Capital.bg и Dnevnik.bg добре личи, че на текстовете се обръща повече внимание в това отношение. Причината – сайтът се опитва да се крепи на принципа на агенционната журналистика за бързина, претендирайки да е сред най-популярните онлайн издания в страната. Публикува се бързо, навременно, всичко най-важно. Но за сметка на това регулярно се засичат примери с базисно  неуточнени правила за точност. Често се наблюдават пропуски, дори в детайлно отношение, особено когато се касае до информация, базирани на източници, цифри, статистики. Факт е, че екипът реагира светкавично, те биват редактирани своевременно и голяма част от тези неточности остават скрити за обикновения читател.
В Capital.bg и Dnevnik.bg този проблем отсъства и все пак вземаме под внимание, че винаги е възможно да бъдат допуснати грешки. Преди да бъде публикуван един текст, той минава през конвенционалната стълбица за проверка (автор, редактор, коректор, отговорен редактор и т.н.). Отделя се време, за да бъдат максимално спазени всички изисквания за построяване на добър и коректен журналистически текст. А когато се отнася до тема така динамична, сложна и деликатна (каквато е външната ни политика спрямо Северна Македония и обратното) подходът определено изисква висока степен на внимание.
Наблюдава се политическа коректност в езика и стила на изказ на участниците в комуникацията, медийното представяне се характеризира с остра реакция, но без да нарушава журналистическата етика за безпристрастност. В отделни случаи се регистрира наличие на език на омразата, чиито прояви се засичат по време на протестите в Северна Македония. На политическо равнище в страната се наблюдават антибългарски подходи в рамките на невербалната комуникация (запалването на „френското“ предложение в македонския парламент, протестиращи пръскат със спрей фасади на сгради, дори палежите и стрелбата по български клубове), но що се отнася до вербални сигнали (мнения и изказвания от страна на представители на македонския парламент, македонски граждани с албанско самосъзнание и т.н.), ситуацията е по-обогатена. От българска страна езикът е по-скоро дипломатичен с отделни спорадични елементи на отговор с негативна оценъчност, извън рамките на добрия тон (пример за това са изказванията на малък брой представители на националистически партии и политически движения). Същевременно институционалните съобщения, предоставени от Министерството на външните работи по отношение на Северна Македония, не нарушават принципите за политкоректност, не се наблюдават и опити за манипулация на посланието в интерпретацията на тези текстове.
Медийните публикации се основават на принципа на толерантността като комуникативна категория в отношенията между България и Северна Македония, отнасяйки се същевременно до вежливостта и целесъобразността като елементи на комуникацията. По своята социолингвистична същност степента на толерантност в общуването се гради около няколко фактора, сред които езиков код, социална група, среда на общуване и др. [19]. Комуникацията на това ниво не е нарушена в рамките на корпуса от изследвани материали. Вижда обаче е, че в медийния дискурс не е непознато явление проявата на емоционално-оценъчни лексикални единици, макар и спорадични.
Анализираните текстове в Capital.bg и Dnevnik.bg са качествени и точни, докато в NovaNews.bgсе регистрира дисбаланс между коректно и таблоидно, макар и в много редки случай. Често се разчита на ексклузивни номинации, за да се създаде стилистичен ефект, отчитат се редки опити за манипулация на посланието. Внимателно се подхожда към езика на омразата, който се регистрира чрез участниците в комуникацията (политици, обществени лица, протестиращи), но не и чрез самите журналисти, автори, коментатори (опитите за подобни внушения са внимателно извлечени от езиковите кодове на текста). Анализът показва наличие на обществени предразсъдъци и стереотипно мислене, отразени в медийните публикации. Именно през тези социологически категории се наблюдава допускане на антибългарски/антимакедонски прояви в журналистическата парадигма.
В обобщен вариант се регистрират чести прояви на провокация. Примерите за това се срещат в отделни текстове на NovaNews.bg, които отразяват настроения и идеи около северномакедонски формации, желаещи да отстранят договора за добросъседство между България и Северна Македония. Медийното отразяване на двустранните отношения се компрометира и от факта, че умишлено или не в изданията преобладават примери за антибългарски прояви по време на протестите през юли 2022 г. в Скопие, но бегло се споменават антисеврномакедонски настроения в българския парламент. Причина може да се търси в това, че често става дума по-скоро за ответна реакция, отколкото за целенасочена проява на език на омразата и нетолерантност.
 
Заключение
Българо-северномакедонските отношения са тема, чест обект на медиен анализ. И едва ли скоро интересът към този въпрос ще намали интензитета си. Двете държави намират множество пресечни точки в обществата си. Граничните територии и наличието на малцинствени групи от български произход в Северна Македония и северномакедонски групи в България винаги е обект на медийна интерпретация. Важни решения за добросъседството между двете страни са на дневен ред в политическия дискурс почти ежедневно.
Валидно е твърдението, че всяка легитимна държава се нуждае от ясно съгласувана история и сплотяваща идентичност. Но също така е ясно, че както в миналото, така и днес съществуват редица спорове относно културното наследство на двете държави, които са чест обект на журналистическо внимание. Антибългарски и антисеверномакедонски настроения са очевидно налице, те са безспорен факт, те разделят обществата от двете страни на границата в полюсни мнения.
Очевидно е и обаче, че всяка медийна реалност търси начин да поддържа комуникацията с реципиента си на задоволително за читателя равнище. Още Джоузеф Пулицър е казал: „10-20 реда могат да означават цял ден здрава работа, дълбоко мислене, поправки и мерене на думите“. Именно в думите, техния начин на подредба и въздействие е отговорността на българската журналистика към обществеността, що се отнася до комуникационни техники по толкова тежка и деликатна тема, каквато е Северна Македония. Ето защо на медийната практика е необходима по-голяма доза обективност и коректност към читателя, отколкото засилване ефекта на популярността с цел овладяване на редица предразсъдъци и стереотипи.
В анализа на журналистическите текстове, публикувани в медии с репутация на качествени издания, се оказва, че в тях се разчита както на политкоректност, така и на езика на омразата като средство за постигане на различни стилистични и манипулационни стратегии. Езиковите номинарии, основани на разбираем и ясен езиков код, целят да засилят ефекта върху обществения дискурс. Балансът в текстовете е внимателно поддържан, задържа аудиторията, обръща се основно внимание на овладяването на внушенията. Важно е да отбележим, че по време на застой в актуалността на темата, анализираните медии са сдържани по отношение на емоционалната лексика, докато при ескалацията на проблема се засилва журналистическата опасност от прояви на нетолерантност. Политическата коректност е елемент в медийната комуникация, който запазва позицията си, не се допуска език на омразата в естествен вид.
И все пак между онтологичната и информационната реалност съществува непрекъснат процес на съпоставяне и отъждествяване в съзнанието на реципиента [20]. Медийните схващания в процесите, наблюдавани през българо-северномакедонските отношения от които антибългарските/антисеверномакедонските настроения са неизменен фактор, са именно отражение на обществено-политическия дискурс.  А само в обществото е възможно едно речево поведение, каквото наблюдаваме в медийното отразяване на българо-северномакедонските отношения, да получи необходимата за въздействието си интерпретация.
 
Бележки:
[2] Георгиев, Огнян. Как се появи българското вето срещу Северна Македония и защо най-накрая може да падне, 24.06.2022 г. [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/06/24/4361204_kak_bulgariia_otvleche_es_na_balkanite/.
[3] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии.„Парадокс“. София, 2012, с. 16.
[4] Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране.„Фабер“.София, 2017, с.47.
[5] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. „Парадокс“. София, 2012, с. 33.
[6] Официален сайт на Дневник, [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.dnevnik.bg/.
[7] Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране. „Фабер“. София, 2017, с 40.
[8] Официален сайт на Капитал, [cited 28.01.2024]. Available from:  https://www.capital.bg/.
[9] Официален сайт на NovaNews, [cited 28.01.2024]. Available from:  https://nova.bg/novanews.
[10] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. „Парадокс“. София, 2012, с.16.
[11] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. „Парадокс“. София, 2012, с.17.
[12] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. Изд. „Парадокс“. София, 2012, с. 22.
[14] Кънев, Евгений. Ех, Алеко, как си нужен днес да отсрамиш нашата интелигенция, 14.01.2023 г., [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.dnevnik.bg/knigi/2023/01/13/4438078_eh _aleko_kak_si_nujen_dnes_da_otsramish_nashata/.
[15] Пендаровски: От македонец не можеш да направиш българин, 22.12.2022 г., [cited 28.01.2024]. Available from:  https://nova.bg/news/view/2022/12/22/394968/%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%
[16] Величкова, Маринела. Пендаровски защити в македонския парламент вписването на българите в конституцията, 22.12.2022 г., [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/12/22/4431692_pendarovski_zashtiti_pred_makedonskiia_parlament/.
[17] Бечев, Димитър. Каква трябва да е политиката на България спрямо съседите през 2023 г., 27.12.2022 г., [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/12/27/4420307_kakva_triabva_da_e_politikata_na
[18] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. „Парадокс“. София, 2012, с. 136.
[19] Ефтимова, Андреана. Двойнственият език в медиите. Езикът на политкоректност vs езика на омразата, „Просвета“. София, 2017, с. 30.
[20] Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. „Парадокс“. София, 2012, с. 31.
 
Библиография:
Бечев, Димитър. Каква трябва да е политиката на България спрямо съседите през 2023 г., 27.12.2022 г., [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/12/27/4420307_kakva_triabva_da_e_politikata_na
Величкова, Маринела. Пендаровски защити в македонския парламент вписването на българите в конституцията, 22.12.2022 г., [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/12/22/4431692_pendarovski_zashtiti_pred_makedonskiia_parlament/.
Георгиев, Огнян. Как се появи българското вето срещу Северна Македония и защо най-накрая може да падне, 24.06.2022 г. [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/06/24/4361204_kak_bulgariia_otvleche_es_na_balkanite/.
Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране.„Фабер“.София, 2017.
Кънев, Евгений. Ех, Алеко, как си нужен днес да отсрамиш нашата интелигенция, 14.01.2023 г., [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.dnevnik.bg/knigi/2023/01/13/4438078_eh_aleko_kak_si_nujen_dnes_da_otsramish_nashata/.
Ефтимова, Андреана. Двойнственият език в медиите. Езикът на политкоректност vs езика на омразата, „Просвета“. София, 2017.
Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии, „Парадокс“. София, 2012.
Официален сайт на Дневник, [cited 28.01.2024]. Available from: https://www.dnevnik.bg/.
Официален сайт на Капитал, [cited 28.01.2024]. Available from:  https://www.capital.bg/.
Официален сайт на NovaNews, [cited 28.01.2024]. Available from:  https://nova.bg/novanews.
Пендаровски: От македонец не можеш да направиш българин, 22.12.2022 г., [cited 28.01.2024]. Available from: 
Терзиев, Светослав. Агенционна журналистика: същност на журналисическата информация и техника за писане на новини. СУ „Св. Клиемнт Охридски“, София, 2006.
Цицелков, Благой. Руски филм определи Македония като родината на славянската азбука. 29.12.2021г. [cited 28.01.2024]. Available from:
  
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Петрова, Веселина. Медийни интерпретации на отношенията между България и Северна Македония. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 56. ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/?p=item&aid=465
 
 
 
 

 

дата на публикуване: 05.02.2024, Понеделник, 09:31
прочетена: 148 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: