New technologies and artificial intelligence have entered the modern lifestyle on a large scale. They already have the ability not only to inform, but also to model and influence, through their unlimited possibilities, various spheres of our lives. These complex and efficient systems are the result of years of experience and serious research, ranging from artificial intelligence to neural network simulation. In the context of design, fashion codes and their narrative towards the construction of the public image, generative networks have several important aspects thanks to properties such as immersiveness and limitlessness of creative solutions. Digital fashion is revolutionizing the way clothes are designed, consumed and traded, enabling designers and fashion brands to generate revenue, optimize claims for `sustainable fashion`, remove geographical constraints and give a new image beyond the physical context through a virtual double.
This article highlights new online techniques in fashion design, the difference between them in the process of improvement, which include design of real-world items, digital images of clothing on real people, virtual fashion for avatars and artificial intelligence.
From the gaming world to the fashion industry, interactive platforms are creating their own virtual communities. The new generation is increasingly identifying with thedigital environment in which the virtual community has the opportunity to communicate, create its own experiences, build meta-connections with other similar communities. Combining the physical and online worlds in fashion design is one of the most exciting applications of virtual reality.
Увод
В съвременния свят наблюдаваме динамично преминаване към виртуалното пространство във всички сфера на живота [1]. Дигиталната мода e направление в модната индустрия, основано на база нови технологии и тяхната интеграция в процес на създаването ѝ. В тази статия разглеждаме новите онлайн техники в модния дизайн като изкуствен интелект, невронни мрежи, блокчейн, токeн устройства, мобилно пазаруване, виртуални пробни, 3D принт. В тази бързо променяща се модерна среда големите модни компаниите и марки ускорят темпото на промяна и адаптация към нужните на все по-претенциозната аудитория.Все повече световни модни брандове използват възможността на 3D технологиите, за да покажат футуристичните си идеи, като дават шанс на публиката да разгледа отблизо детайлите по дрехите на колекциите, а също така да създаде дреха по свой модел. Постепенно социалните медии водят до свиване на традиционната мода и дават път на имиджовите дигитални трансформации като естетическо и емоционално присъствие. Модният дизайн, представянето на новите фешън колекции, стилистите, купуването на дрехи - всички тези звена трябва да възприемат авангардните технологии.
Дигиталната мода наложи терминът „глобална аудитория“ като преодоля географските и времеви бариери. Световните фешън корпорации се колаборират с дигитални компании и създават модни образци за милиони, предназначени за новите обитатели на виртуалния общности. Появи се и актуален термин - фигитален - една тенденция, която превръща дигитални образци във физически изображения. Софтуерите помагат за създаването на „цифровата мода” и ще облекчат нейното появяване, но на този етап няма да заменят физическото ѝ съществуване [2].
1. Инста ера и онлайн среда
Виртуалните световеса в тясно сътрудничество със социалните мрежи. Ползвателите на социалните мрежи все по-често следят за тенденциите в дигиталната мода. На този етап те са носители предимно на нов емоционален опит, съпоставяйки цифровата мода с реалната, с което затвърждават необходимостта от развитието на виртуалното съдържание.
В социалните мрежи като Instagram, Youtube, Tiktok, Facebook, Telegram дигиталните творения са плод на въображението на дадена аудитория. В тази класация от социални мрежи безспорен фаворит е Instagram. Той се превърна в една от най-популярните платформи за тийнейджъри и младежи на възраст под 40 години. Instagram печели аудиторията си с красиви фотографии, уникални визуализации, вертикално видео и възможност за онлайн продажби.
Голяма част от обществото живее в инста ера, където потребителите са свикнали да споделят свои снимки, видео-материали, редактирани чрез филтри, да добавят местоположение и хора с помощта на тагове, да пишат текстове, да озвучават клипове. В това пространство инфлуенсъри и трендсетъри са следвани от огромни аудитории, свикнали да очакват незабавен достъп до всичко най-ново в тенденциите веднага щом излезе в модното пространство и стигне от подиумите до бутиците. Младото поколение налага своя вкус и стил на общуване чрез облеклото, като се опитва да се разграничи от масовата и „бърза” мода и да адаптира желанията си към специфичните нужди и предпочитания на харесваното чрез виртуалното присъствие. Новите технологии позволяват на потребителя чрез определени ключови думи, потребителски модели за навигация, ценови точки да проследяват в реално време актуалните модни тенденции.
Различни платформи за откриване и търсене, управлявани от изкуствен интелект, дават достъп на аудиториите да намират най-близки съвпадения с търсеното от тях в интернет [3]. Все повече цифрови дизайнери, модни брандове, които разработват виртуални стоки за онлайн средата, правят уникални образци в своите колекции, които пускат само в дигиталния свят. Например, марката Gucci създаде чифт маратонки само за цифровите аватари под названието GucciVirtual 25.
Някои компании се възползват максимално от добавената реалност (AR) и виртуалната реалност чрез технологиите. OBSESS е платформа, която позволява на марките и търговците на дребно да създават и обслужват 3D, 360-градусово пазаруване на своите уебсайтове, мобилни приложения и социални канали чрез 3DCommerceCloud. Комбинирането на физическия и онлайн свят в модния дизайн е едно от най-вълнуващите приложения на виртуалната реалност. Широко разпространената употреба на VR позволява на клиентите виртуално да пробват тоалети. Това дава по-голяма точност, благодарение на персонализираната функционалност за измерване, а също така се използва технология за разширена реалност.
2. Онлайн техники в модния дизайн
2.1. Виртуални пробни
Виртуалните пробни позволяват онлайн комуникация „лице в лице” в сътрудничество със стилисти или конкретен дизайнер при избора на облекло. Виртуалните пробни са видео технология, включваща мобилни камери и записващи устройства. Високотехнологичното решение дава възможност клиентът да пробва дрехата от вкъщи в 3D формат преди да бъде закупена. Чрез тези съвременни приложения лесно може да се аранжират различни модели дрехи по цвят и големина, единствено използвайки компютър. Тази съвременна технология също така позволява връзка с дизайнерски екип, с който може да бъде обсъден всеки детайл и отделен елемент, както и сътрудничество между самите арт екипи при производството на дадена колекция. Така се спестява време и не се налага преминаване на дълги разстояния. От своя страна подобно решение намалява въглеродните емисии и е добър пример за това как „устойчивата мода” и икономиите вървят паралелно, смята Бас Бъргър, главен изпълнителен директор на ВТ Бенелюкс [4].
В развитите страни виртуалните пробни вече имат приложение и на автобусните спирки.„Находчивата фирма за хранителни стоки Tesco заедно с дъщерната си компания Homeplus в Южна Корея по невероятен начин е намерила приложение на технологията за добавена реалност. Чрез специални AR билбордове, разположени в метро станциите, прибиращите се късно вечер имат възможността да пазаруват, докато чакат на спирката в метрото. Всеки продукт има собствен QR код, който се сканира чрез мобилен телефон от потребителя. По този начин покупките пътуват към дома, докато хората пътуват към вкъщи” [5].
2.2.Вълшебното огледало с добавена реалност (AR)
Първият човек, който създава подобно умно огледало е софтуерният инжинер Макс Браун от Google, който, през 2016 г., преобразува традиционното си огледало за баня в интелигентно. Чрез иновативния си дизайн вълшебното огледало не само показва текущото време и дата, но и го информира за последните новини. За целта е използвана технологията AndroidAPI за интерфейс, API за прогноза за времето, RSS емисия на AssociatedPress за новините и FireTVstick на Amazon, за да стартира потребителския интерфейс.
Новите онлайн технологии в модния дизайн разрешиха един често задаван въпрос за правилния избор на точния цвят и нюанс. Традиционните дизайнери работят с физическа тестова палитра, в която всеки цвят има определени нюанси, според сезона.
Онлайн технологията предложи „вълшебното огледало”, пред което е необходимо да застане клиентът и то да прецени най-подходящия за него цвят. В магазините на японската верига Uniqlo това огледало е реалност [6]. То помага да се съкрати броя на преобличанията, като дава реална представа за подходящия цвят. Технологията UniqloMagicMirror дава възможността да се пробва само един модел, тъй като отговорът за цветовото тестване се получава от образа в него. Тази онлайн техника спестява време при избора на цвят и оставя повече време за разглеждане на останалия асортимент.
В последните години огледалата с добавена реалност или интелигентните огледала предлагат много повече от това да бъдат просто виртуални пробни за физически дрехи. Модни брандове като американската компания Coach използва тези огледала като инструмент за визуален мърчандайзинг. Тя обединява усилия с платформата за добавена реалност ZERO10 и показа в своя магазин Coach’sSoho в Ню Йорк дигитални версии на чантата TabbyBag, които са достъпни за пробване чрез ARSmartMirror. Клиентите в магазина могат да избират от осем дигитални вариации на Tabby заедно със специални виртуални ефекти като пеперудени крила, докато режимът Photobooth на инструмента им позволява да изтеглят своя онлайн облик и да го споделят в социалните медии чрез приложението ZERO10.
AR интелигентните огледала не се използват само в модната индустрия. AR огледалната технология чрез разширена реалност и Web3 се използват от продуктовата къща FFFACE.ME, която има принос за разработването на ароматите Mugler на L’Oréalи за комуникационната кампания на новия им аромат AngelElixir[7]. Виртуалните огледала са част от онлайн пространството, съчетавайки напреднали технологии с обекти от реалния свят. Тези огледала се състоят от хардуер като електронен дисплей и сензори, разположени зад стъклото, софтуер и услуги. Интелигентните огледала са оборудвани с изкуствен интелект и машинно обучение, които разпознават лица и жестове и отговарят на команди. Те се свързват чрез Wi-Fi и Bluetooth и могат да комуникират с различни приложения и социални мрежи.
Световни модни гиганти инсталират интелигентни огледала, оборудвани с гласови асистенти, захранвани от MicrosoftAzure в своите физически магазини. Рекламни и ПР кампании се основават на идеята за “instafame” и “да бъдеш звезда за един ден”. Всеки потребител може да си направи селфи през огледалото и да бъде корица на списание, като изтегли снимката чрез QR код на мобилен телефон и го публикува в социалните медии. Виртуален гласов асистент дава съвети и препоръки за различни модели облекла според стила на търсене.
2.3. 3Dмоделиране
3D моделирането е неотменна част от съвременните творчески индустрии. Чрез него се представят триизмерни репрезентации на обекти и повърхности от реалния свят в компютърна среда. Новото поколение модни дизайнери използват за разработка на своите креативни идеи тази онлайн техника, която позволява задаването на определена форма, размери и дори текстура. 3D моделирането минава през определени етапи: разработване на концепция и идея, моделиране и оформяне на обекта, текстуриране, анимационно-двигателна система на „скелета”, на който ще се подчинява 3D моделът, рендиране - анимация с високо кочество.
HugoBosse марка позната в света на модата като високо технологична и с отношение към иновациите в сферата на дизайна. Те създават своите колекции със софтуера AdopeSubstance 3D, чрез реалистични изображения от 3D модели преди да се пристъпи към реализиране на колекциите, с което фирмата се припознава в социалните медии като „устойчива” с намаляване на разходите за физически прототипи и опазване на околната среда. Хонконгската компания GayGiano използват 3D-скенер за снемане на мерките на човешкото тяло за производство на идеално скроен костюм. Високотехнологичният апарат може да вземе 120 мерки за 10 секунди, използвайки 14 инфрачервени сензора, като за същото време обикновеният шивач взима едва 20 мерки. Мерките се свалят от човешко тяло, облечено с дрехи плътно по тялото, за да може да бъдат максимално точни [8].
Потенциалът на 3D дизайна демократизира модната индустрия като творчески процес от една страна, от друга - като потребление. Развитието в Web3 отвори нови пътища за творческо изразяване и сътрудничество на марки в модната индустрия. С възхода на виртуалната мода и цифровите аватари, концепцията за собственост в контекста на Web3 модата се развива. Докато традиционната собственост се основава на физическо притежание, цифровите дрехи съществуват като нематериални активи. Технологиите Web3 могат да позволят собственост чрез NFT, позволявайки на хората да притежават и търгуват с цифрови модни артикули. Тази собственост може да се прояви чрез цифрови идентичности и аватари, създавайки нова парадигма за себеизразяване и потребление на мода във виртуалната сфера [9].
2.4. NFT– незаменимите токени
Дигиталната мода излиза извън физическите граници с помощта на компютърни графики и 3D технологии, като по пози начин дава стойност на облекла и аксесоари във виртуални пространства. Това е нова среда, в която дрехата се появява не чрез кроене, чрез шиене и не използва материи и помощни материали за нейното представяне, а единствено чрез пиксели и токен устройства. Това е нов сегмент в модния дизайн, включително цифровите рендери на дрехи, модни артикули за аватари и облекла, създадени от блокчейн технологията. Въпреки че света все още не е готов да премине изцяло във виртуалното пространство и дрехите са физически носими, голяма част от модните компании след принудителното затваряне на офлайн магазините бързо преминаха в онлайн среда и това наложи друга посока в модния свят. Луксозни модни брандове, за да запазят своите бизнеси по време на пандемията от COVID-19 се колаборираха с известни компании производители на видеоигри. Ползвателите на Roblox (виртуална игрова общност) купуват за своите персонажи аксесоари и облекла и дори плащат за смяна на цвета на косата и грим.
CGI-технологията и компютърните игри, както и взаимното влияние на реалния свят и виртуалния се проявяват още през 2016 г., когато компанията Brud създава виртуалния аватар Лил Микела. Той започва да демонстрира облекла на големи компании като Prada и Moncler. По същото време цифровите дизайнери прерисуват за Лил Микела вече съществуващи реални облекла на тези модни марки и по този начин привличат вниманието към колекциите, увеличавайкипродажбите им. NFT превзеха модната индустрия и въпреки че цифровите алтернативи на мода няма да заменят физическите, те все повече стават част от гардероба на потребителите, особено в социалните мрежи, където се купуват цифрови екземпляри в името на една снимка и множеството лайкове под нея [10].
Каква е разликата между NFT и цифровата мода? Всеки моден артикул в онлайн пространството може да се нарече дигитална мода, но облеклата създадени чрез блокчейн технологията като цифров актив са уникални. Те имат притежател, дефинират собственост, удостоверяват автентичност и съществуват като снимков материал, видео или GIF. NFT модата е част от дигиталното пространство и модния дизайн, но дигиталната мода не винаги е част от блокчейн модната технология. NFT технологията не може да бъде копирана и всеки артикул има своите уникални кодове. Докато при дигиталната мода са възможни имитации. Независимо от това, че и дигиталното, и NFT модата трансформират модния дизайн, защото всяка от тях има атрибути, които са притежание на някого, за когото са направени и се разпространяват чрез онлайн платформите. Например Nike и RTFKT пуснаха лимитирана колекция от NFT маратонки, всяка от които предлага уникална собственост. Тази онлайн техника чрез незаменими чипове дава на притежателите сертификат за уникалност дори и в мрежовото пространство да имат свой индивидуален пръстов отпечатък.
2.5.Изкуственият интелект и невронните мреши в модния дизайн
Изкуственият интелект е термин, който обхваща различни техники и подходи за създаване на системи, които изпълняват задачи. Невронните мрежи са един от основните инструменти, използвани от ИИ (изкуствен интелект). Те са вдъхновени от структурата и функционирането на човешкия мозък и се използват за решаването на широк спектър от задачи, включително и визуални, свързани с модния дизайн.
С развитието на изкуствения интелект в областта на модния дизайн настъпиха промени в работата на дизайнери и стилисти, които отговарят за имиджа. В процес на традиционно проектиране на облеклото, стилът и дизайнът зависят изцяло от работата на творческата личност и само опитни дизайнери и стилисти могат да мислят за това как моделът на дрехата да бъде релевантен на цялостната визия. С появяването на изкуствения интелект, и по-конкретно на невронните мрежи, задачите на дизайнерите и стилистите значително се опростяват. Изкуственият интелект е способен да обработи голямо количество данни, а това позволява бърз достъп до новите трендове и актуални идеи, които подсказват в какво направление се движи модното облекло и аксесоари. Изкуственият интелект дава възможност за много експерименти с идеи, тъкани, кройки и спестява време и ресурс от рутинни процеси. Той анализира търсене, нагласи и потребление на различни аудитории в пространството, което помага на дизайнери и стилисти в избора на техните идеи, като анализира предпочитания и поведение на различни целеви групи.
Използването на невронната мрежа подобрява ефективността на дизайна и съкращава времето за проектиране. Софтуерът Midjournye с най-висока репутация сред използващите невронните мрежи за изкуство и визуални изображения. Изкуственият интелект и невронните мрежи дават предимство и на луксозните марки. За потребители, които виждат определен артикул, който им харесва, но не знаят на коя модна марка принадлежи, софтуерна програма намира чрез визуализация подобни изображения и показва името на производителя. Подобно търсене предлагат Google, Painterest, а сайтът Lykdate създаден само за модни стоки.
Системата за разпознаване е една от основните дейности в модната индустрия за използване на невронни мрежи. Стартъпът CapAble създава колекция от плетени изделия с рисунък, който пречи на системите за лицево разпознаване да идентифицират носителя. Не е нужно лицето да бъде закрито, достатъчно е да се носят пуловер или панталони от колекцията и вместо лице се появяват образи на различни животни. Създателите на тази колекция Ришел Дидеро и Федерика Бусани смятат, че във века, в който личните данни са „новия нефт”, конфиденциалността и защитата от неправомерното използване на камерите за биометрично разпознаване, може да доведе до защита от посегателство върху личната свобода на човека и свободното му предвиждане в иначе глобалния свят [11]. Невронните мрежи не могат да заменят напълно човека в творческия процес. В креативната индустрия човекът дава задачата за изпълнение, изкуственият интелект е подчинен засега. Например, той не знае за какво служат чантите, но може да ги намери в мрежата и да ги пресъздаде.
2.6. Визуалната комуникация в дигиталната мода
„В условия на развитие на информационното общество и технологиите основна роля заема визуалната комуникация, която изпълнява значителни функции като посредник между потребителите и дигиталните медии”, пише Максим Бехар в статия си „Визуална комуникация и информационно общество”. Ще комуникираме главно с видео и тогава трябва да внимаваме как се обличаме. В същата статия експертът отбелязва, че ще има бум в модния бизнес на визуалните комуникации [12].
Визуализацията стана задължителен елемент при предаване на информация с модно съдържание в социалните медии. Изображения, видеоклипове с изписани послания, интервюта в подкастове, кратки документални филми, са част от дигиталното присъствие на даден моден бранд или дизайнер. Собственици на бутици, представители на световни модни марки, инфлуенсъри, влогъри са главните герои в новото визуално съдържание. Техните видеопослания сливат комуникация, ПР и дигитално представяне, в което обединяващо е облеклото като част от общия имидж на даден бранд или личност. Новото поколение се идентифицира с новата дигитална среда, в която общува чрез собствена уникална визия. За да бъде успешно изграждането на медийния образ, специално в социалните мрежи, е от значение „засищането или още задоволяването на информационните потребности”, както посочва проф. д.н. Любомир Стойков в книгата си „Управление на връзките с обществеността” [13]. Това съотнесено към днешните нови медии означава да възбуди и да задоволи любопитството на аудиториите, към които е адресирано визуалното съдържание, както и да съобщи, да разтълкува новостите около представяната информация. Към всичко това се добавят и виртуалните платформи за дигитално представяне на модни колекции, чието лице може да е виртуален аватар, носещ определено послание или популярна личност, чрез свой виртуален образ. Визуализацията в онлайн пространството преодолява георграфските и времеви ограничения и направи възможен достъпа в реално време до всеки, за когото новото и непознатото е от интерес.
Фройд е категоричен в твърдението си, че новото е винаги съществено условие за удоволствие [14]. Именно визуализацията носи за мнозина послания, които задържат вниманието и удоволствието на аудиториите да влязат в съприкосновение с новото и непознатото. Модата, и по-конкретно дрехата, като визуално изкуство е атракция в едно видеопослание и става най-коментираната част в изграждането на цялостния образ в мрежовата общност. Визуализацията поставя и въпроса за интелигентното мрежово общуване, тъй като цялата тази вселена от възможности за конструиране на дигитален имидж е голямо предизвикателство за интелигентността, етичните и културни ценности в случай на дефицит на умения и качества за мрежово общуване, както основателно отбелязва проф. Стойков в статията си „Дигиталният имидж - възможности и предизвикателства” [15].
2.7. Виртуални общности – носители на онлайн технологията за дигитална мода
От света на игрите до модната индустрия високотехнологични, интерактивни платформи създават свои виртуални общности. Новото поколение все повече се идентифицира с дигитална среда, в която виртуалната общност има възможност да общува, да създава свои собствени преживявания, да изгражда метавръзки с други подобни общности. В тези нови виртуални центрове модата оживява по различен начин.
Потребителите могат да създават, да търгуват и да демонстрират свои собствени уникални тоалети, прически и аксесоари, изразявайки своя стил, без да бъдат ограничавани от реалния свят, от цените, реализацията или обществените норми.
При създаване на виртуална дреха не е нужно да си художник, костюмограф или да си учил за „дизайнер на облекло”. Както споделя д-р Марк Ван Режименам в своята статия „Дигиталната мода - следващата граница в модата”, виртуалните колекции са плод на въображението на най-креативните умове в това пространство, които от потребители са се превърнали в творци [16]. Самуел Джордан, например, е известно име в Robloxпод псевдонима BuilderBoy. Неговата цел не е само да създаде виртуално облекло, а да организира цялостна общност, в която всеки има своята виртуална идентичност, в която модата е инструмент за себеизразяване, по начин, по който човек вижда себе си в това ново измерение. Анелия Тодорова описва в своята статия „Новата игра на модната революция” за списание „Мениджър” ролята на модния дизайнер като личност, следвана от хиляди последователи, предизвикваща вълни от емоции в общности като Roblox чрез креативните си превъплащения от пиксели в дигитални образци на модния подиум. Тя дава пример със Самуел Джордан, който работи с известни имена от физическата мода като Стела Маккартни и Ребека Минкоф. Те създават в сътрудничество модни колекции за Roblox. Джордан ръководи утвърдени модни къщи в това ново виртуално пространство [17].
Цифровият и физическият свят продължават да се смесват. Дигиталните трансформации във виртуалните общности са новия начин на себеизразяване и постепенно се превръщат в неразделна част от социалната тъкан като разширяват,чрез социалните мрежи, нашите разбирания за идентичност и творчески измерения. Десетки хиляди потребители в тези общности взаимодействат ежедневно чрез свои аватари, които представят в модни визии, създадени от NFT, притежаващи виртуален сертификат за собственост. С подобен документ за автентичност собственикът на виртуална вещ може да покаже чанта или рокля във VRChat. Това са новите луксозни стоки, които никога не могат да бъдат докоснати, но геймърите отдавна са създали своята онлайн идентичност чрез дрехата и аксесоарите, точно както хората го правят в реалния свят. Както подчертава проф. д.н. Любомир Стойков в своята статия „Метавселена и новите възможности за модата“, метапространството предлага „безгранични опции за избор и промяна на външния вид. Нека да го посрещнем с отворени обятия, но и с взискателност и отговорност – социална, културна и човешка“ [18].
Заключение
Дигиталната мода е представена в онлайн пространството като фотореалистични облекла, създадени с графики, подобни на игра, за виртуални аватари. Тези дигитални визии са популярни сред потребителите, които виждат онлайн средата като продължение на себе си и искат да персонализират своите виртуални аватари, за да изразят индивидуалност си. Цифровите проекции включват всички модни атрибути - дрехи, бижута, обувки, аксесоари като чанти или шапки. Игровите пространства представят аватари - копия на физическите им притежатели с тоалети, които изцяло трансформират морфологията на цифровия аватар.
Виртуалното модно изкуство е източник на вдъхновение, пресечна точка на дизайна, игрите и новите блокчейн инструменти. Дигиталната мода е новия диктатор на тенденции, създаващ перспективи за самореализация. Именно в това е смисъла да търсим влиянието ѝ в съвременното общество и в изявите ѝ сред младото поколение. Живеем в ерата на виртуалните технологиите, в които постепенно традиционните техники за създаване на облекла се заменят с онлайн инструменти. Дигиталната мода и цифровият дизайн биха могли да заменят физическата среда на развитие на авторските креативни фантазии, чрез улесненията, които въвеждат в създаване на модния дизайн – възможността да се види модела в реален вид. Твърде рано е, обаче, да се загърбва физическата мода. На този етап правилната дума е симбиоза в създаването на модния дизайн, където при сливането на двете направления, едно то тях – дигиталното, е помощен инструмент за работа с физическите колекции.
От изложеното по-горе могат да се направят няколко важни извода:
1.Дигиталната мода наложи терминът „глобална аудитория“ като преодоля географските и времеви бариери. Дигиталният моден дизайн смени лицето си чрез новите 3D технологии. Цифровият дизайн е съставен от пиксели и токени, което го прави в известна степен екологичен и съвместим с новите тенденции за устойчивост в модата.
2.Интерактивното присъствие дава възможност за докосване до холограмни изображения на текстурите, възможност за онлайн мерене на дрехата или въздействието на всеки предмет с обкръжаващата го среда. Чрез добавената реалност компаниите правят модното приключение осезаемо – звукът от токчетата, усещането на скъпата материя и дори аромата на парфюма могат да се моделират чрез 3D технологиите.
3.Младото поколение се идентифицира с новата дигитална среда, в която общува чрез собствена уникална визия. Визуалната комуникация е водеща при предаване на информация с модно съдържание в социалните медии.
4.Сливането на физическата и дигиталната мода създаде термина фигитален. На този етап от развитие двете направления в симбиоза си сътрудничат, като дигиталното е помощен инструмент за работа с физическите колекции в модния дизайн.
Бeлежки:
[2] Александрова, Албена. Виртуалната мода - новият феномен на „безплътния” образ. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 56 ISSN 1313-9908. Available from:
https://www.media-journal.info/?p=item&aid=467[последно посетен на: 05.09.24].
[13] Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. София: Алма комуникация, 2012, с.107.
[14] Пак там, с.107
[17] Тодорова, Анелия. Новата игра на модната революция. В: Мениджър, 02.07.23. Available from: https://manager.bg/маркетинг/brandat-i-cifrovata-modna-revolucia
Библиография:
Александрова, Албена. Виртуалната мода - новият феномен на „безплътния” образ. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 56 ISSN 1313-9908. Available from:
https://www.media-journal.info/?p=item&aid=467[последно посетен на: 05.09.24].
Велева, Миляна. Навлизането на изкуствения интелект в медиите – предимства и рискове. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 56. ISSN 1313-9908. Available from:
https://www.media-journal.info/?p=item&aid=468 [последно посетен на: 05.09.24].
Стойков, Любомир. Управление на връзките с обществеността. София: Алма комуникация, 2012.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):