Медии

Информацията като основна медийна функция

Комуникационната и медийна всеобхватност, пред които е изправено съвременното общество, налагат ново разбиране за социално – комуникационната рефлексивност, като изправят индивидите пред необходимостта от бърза, безпрекословна и абсолютна пропускливост по отношение на постъпващата информация. Според медийния теоретик Скот Лаш „информацията е компресирана във времето и пространството. Тя не претендира за универсалност, а се съдържа в моментността на частното. (…) Самата скорост и ефимерност на информацията почти не оставят време за рефлексия” [1]. В значителната степен ползването и натрупването на информация, взаимодействието с информационните послания, не са резултат единствено от непосредствения, частен опит, а са медийно опосредствани, подчинени на нуждата от актуалност, непрекъснатост и универсалност на едни глобални медии. Информацията като че ли престава да бъде част от общия функционален комплекс на медиите, а се измества нагоре, в посока заемането на водеща и едва ли не основна функция спрямо способността на медийните системи да формират аудитория. И това е отнася както за традиционните медии (печат, радио и телевизия), така и за интернет, в който успешно се съвместяват дигитални версии на традиционни медии и адаптирани или специфични за виртуалната реалност форми като новинарски сайтове, чатове, блогове.

Особености на информацията

Информацията, също така, не се ограничава единствено в рамките на медийното поле. Тя не е информация до поискване, както и медийността не започва да оказва влияние върху индивидите с пускането на телевизора или радиото, с отварянето на вестника или включването на интернет. Медийното пространство се оказва разнесено или удобно вместнено в чисто всекидневното социално взаимодействие. Като например гледането на телевизия в автобуса – на електронно табло или на екрана на GSM-а, Интернет връзките в кафенето, всекидневните чат съобщения на служебния компютър. Подобна роля на информацията може да бъде видяна и в начина, по който най-често се представят нейните характеристики. Тя е описвана като поток, изтръгнатост от средата, пространствена и времева компресия, отношения в реално време [2], през които информацията спокойно може да бъде архивирана, отхвърляна, премоделирана, изваждана извън контекст, без това да накърни нейната непрекъснатост. А също – информациите се подчиняват на това да бъдат „пълни”, „точни”, „обективни” и „разбираеми” [3], като в случая е трудно да бъде направено разграничение между медийна информация и всяка друга, която е възприемана от индивидите. Поради това, като елемент на информацията, често се посочва и нейната неотграничимост от взаимодействието между непосредствеността на събитието (или узнаването за неговото случване) и персоналното му възприятие от страна на комуникатора и на рецепиента. Според Лаш „информацията се случва единствено на интерфейса между смислотвореца и заобикалящата го/я среда.”[4] Медийните теоретици Кунчик и Ципфел допълват, че „значенията на новините в основни линии не са нищо друго освен повече или по-малко интуитивните предложения на журналистите, от какво се интересува съответната обществена публика, т.е. кое се радва на вниманието на обществеността.”[5]  Подобно е виждането и на медийния теоретик Роланд Буркард, според когото „дали съобщението е информационни или не, в никакъв случай следователно не зависи само от самото него, а преди всичко също от съответното ниво на информираност на получателя. Информационното съдържание на едно послание е „функция на състоянието на получателя” (…); това означава, че информационното съдържание е променлива (величина): защото е напълно възможно една и съща новина „за различни получатели да съдържа много, по-малко или никаква информация.” [6] От тук се налага и виждането, че значителният като количество информационен поток не оставя време са възприемане на получените съобщения – за „смислена медиация”[7] или за пренасянето на „взаимно несъвместими или взаимно отричащи се съобщения (…) които имат тенденцията да се повтарят и усилват едно друго и да подпомагат процеса на (селективно) запомняне” [8].

Същевременно създаването и разпространението на информация са подчинени на възможностите на медиите да достигнат до своята аудитория в рамките на един значително пренаселен от информационна гледна точка медиен пазар. Поради което, като особеност на информационните медии, може да се посочи и честата принуда активно да се включат в „надпреварата за висок рейтинг сред аудиторията в конкуренция със забавните програми”, както твърди Мануел Кастелс, но и да съумяват да запазят „необходимото дистанциране, за да се внушава достоверност” [9].

Видове информационно подчинени медийни формати

Ползването на информацията като основна функция от медийния профил на различните медии (традиционни и онлайн) е добре познат модел от развитието на медиите, доколкото „медиите задават модела, установяват парадигмата за информацията в днешния свят” [10].

Това може ясно да бъда видяно в налагането на различни информационно подчинени формати. Например информацията е основна част от медийния профил на all news и talk радиостанциите. Характеристиките на all news формата предполагат новинарски емисии през различен времеви отрязък (най-често на всеки 15, 20 или 30 минути), непрекъснатото информационно обновяване на програмната схема, включително по отношение на публицистичните блокове, както и широк тематичен диапазон – национални, местни, международни новини, политически, икономически, културни, спортни, шоубизнес новини и т.н. А също комбинирането на новинарски бюлетини с информационни репортажи и интервюта.

От своя страна talk форматът представя дискусии по значими теми, като водещ на програмната схема е интервюто (в студио, по телефон, на запис) и редуването на рекламни сегменти и/или музикални паузи.

Развитие на news/talk форматите в САЩ

Развитието на news/talk форматите започва с въвеждането им от различни радиостанции в САЩ. Приема се, че основател на all news радиото е  Артър У. Аръндел, който през януари 1961 г. създава първата 24-часова all news радиостанция – WAVA във Вашингтон. Успехът е породен от нуждата на аудиторията да получава новини за различни значими теми като войната във Виетнам и политическите убийства на президента Джон Кенеди, Мартин Лутер Кинг и Робърт Кенеди. Аръндел подпомага и други радиостанции в Ню Йорк и Чикаго да преминат към този форма, а през 1964 г. влиза в пряка конкуренция с друго подобно радио от Вашингтон – WTOP. Сред основателите на формата се приема, че е и Гордън МакЛендън, който е един от първите радиоводещи, включващи музикални класации и телефонни разговори в ефир, чрез радиостанциите WNUS от Чикаго и XETRA от Тихуана, Мексико, чийто сигнал достига и до Лос Анжелис.

Подобни all news радиостанции са WABC-FM от Ню Йорк, което използва този формат по време на вестникарската стачка, продължила 114 дни от 8 декември 1962 г. до 31 март 1963 г., въпреки, че след края й, програмата се връща към първоначалната си схема. А също WCBS от Ню Йорк, което преминава към този формат през 1967 г. и NBC Radio Network, която от 1975 г. става първата изцяло all-news радио мрежа.

Появата на talk формата е още по-ранна. Неин създател е Бари Грей, водещ в радио WMCA от Ню Йорк, който през 1945 г. в паузите между музиката представя телефонни интервюта с различни музиканти, а след това отваря микрофоните за разговор със слушателите. Вариантите на формата включват hot talk, progressive talk, sports talk. А също speed talk, които е ориентирано към младежка аудитория, ползваща радиото чрез MP3 плеъри, iPod, сателит и интернет – един успешен маркетингов ход на радиостанциите, които решават да излязат от традиционните за аудиторията си изцяло музикални формати и да заложат на бързо поднесената информация.

Поява на news/talk форматите в Европа

От европейските медии също могат да бъдат посочени няколко примера. Подобен формат използват радиостанциите на няколко обществени оператора. Такова е France Info (www.france-info.com/), което е част от програмата на обществения оператор Radio France. Радиото е  създадено през 1987 г. от Ролан Фуре и Жером Бели и е първото европейско изцяло all news радио.

B5 aktuell (www.br-online.de/b5aktuell/)  е петият радиоканал на германския обществен оператор Bayerischer Rundfunk („Радио и телевизия на Бавария”), който представя новини на всеки 15 минути.

SWR cont.ra (www.swr.de/contra/-/id=7612/2s5n3v/index.html) е осмият радиоканал на германския обществен оператор Südwestrundfunk („Югозападно радио и телевизия”), който обхваща регионите около градовете Щутгарт, Баден-Баден и Майнц.

NDR Info е седмият радиоканал на германския обществен оператор Norddeutscher Rundfunk („Северно германско радио и телевизия”), който обхваща региона около Хамбург.

Catalunya Informació (http://www.catradio.cat/pcatradio/ crSeccio.jsp?seccio=ci) е третият радиоканал на испанския обществен оператор Catalunya Ràdio („Радиомрежа на Каталуня”). Основано е през 1992 г. и е първото 24-часово изцяло информационно радио в Испания.

От комерсиалните радиостанции с такъв формат са 24-часова новинарска и информационна радиостанция LBC News 1152 (www.lbc.co.uk), която  представя транспортни, бизнес, спортни и шоубизнес новини за района на Лондон, Великобритания. Радиото е създадено през 1993 г. под името London News Radio и принадлежи на компанията London Radio Services, която притежава още една радиостанция London News Talk. В последствие радиото сменя собствениците си и името е съкратено на  News, а от 2000 г. до  2002 г. се нарича ITN News Direct. Новинарската линия се поддържа от 6 до 18 часа, включително и през уикендите, като програмата е разделена между цялостни  информационни блокове и новинарски емисии на всеки 30 минути.

Подобни са унгарското Инфорадио (http://www.inforadio.hu/inforadio/), което е регионално за Будапеща и холандското Инфорадио (www.inforadio.nl/), което излъчва на къси вълни и през интернет и е предназначено за аудитория извън страната. А също ирландското независимото радио Newstalk (newstalk.ie/newstalk/index.html), което е създадено през 2006 г. и е регионално за Дъблин. Новинарските бюлетини са на всеки 30 минути, програмната схема е подчинена на интервютата и поднасянето на актуална информация и музикални паузи се излъчват само в отделни предавания през уикендите.

Радиостанции с информационна насоченост в България

От българските радиостанции с информационна насоченост са програма „Хоризонт” на БНР, Дарик радио и Инфорадио. Според програмния директор на "Дарик радио" Константин Вълков информационното радио е най-скъпият формат радио, но пък то осигурява предимството пръв да съобщаваш новините. [11] Подобно е и мнението на директора на „Хоризонт” Петър Галев, според когото слушаемостта на радиото намалява и това го показва световната практика. Аудиторията вече очаква темите бързо да се сменят, а новините да се повтарят в по-кратки интервали, в рамките не само на новинарските блокове, но и на самите предавания.

Въпреки това единственото изцяло подчинено на news/talk формата на българския пазар е "Инфорадио", чиято програма залага на новини и анализи на всеки 15 минути, между които се представят реклами и музикални паузи. Като че ли тази специфика е успешно наложена на радиопазара, където повечето радиостанции се поделят като собственост между няколко чуждестранни медийни компании – американската Emmis Communications, скандинавската SBS Brodcasting Group, ирландската Communicorp Group и свързваната с Balkan News Corporation "Радиокомпания CJ".

Заключение

В крайна сметка обаче остава въпросът доколко информационните медии (радио, телевизия, сайтове) могат да формират пълноценно дневния ред на обществото. А също доколко тези медии наистина създават своя трайна аудитория и съумяват да въздействат на нейните нагласи. Защото информацията наистина е глобална и тотална. Тя не оставя възможност и време сепариране на тематични или пространствени области. Но от друга страна в своята цялост тази информация е едностранчиво поднесена, подчинена на ясно декларираните интереси на аудиторията и на нормите на пазарно ориентираната журналистика.

*Текстът е представен на научната конференция „Журналисти по теория, журналисти на практика” в рамките на Втория медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика”, проведен във ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски” на 10-14 декември 2007 г. и е публикуван в сборника „Медийното производство. Бутик и конфекция в медиите. Дневник на Втория медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика” 10-14 декември 2007 Състав. Мария Нейкова, Петранка Филева, Мария Попова; Ред. Мария Нейкова, Петранка Филева, Мария Попова. – София: Авангард прима, 2008.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Контакт (Contact):

  mariapopoff@gmail.com

  СУ „Св. Кл. Охридски”, ФЖМК, гр. София, ул. “Московска” № 49, ет. 4, каб. 70, тел.       02/93 08 242