В рамките на две семинарни занятия със студентите от 2-и курс в специалност “Журналистика и масмедии” в УНСС потърсихме доказателства за тезата на Максуел Макоумбс, че медиите създават у аудиторията “синдрома на гадния свят” чрез селекцията на представяните новини и чрез контекста, в който те са разгледани. Неговата констатация, че медиите показват една песимистична картина на света около нас, е направена на базата на анализа предимно на телевизионни програми, показващи изобилие от престъпления, но ние решихме да потърсим проекциите на този синдром в българската преса.
В своята монография "Определяне на дневния ред. Масмедиите и общественото мнение” (Setting the Agenda. The mass media and public opinion), публикувана през 2004 г., Макоумбс доразвива тезата си, че медиите определят дневния ред на обществото. Тя е изведена на базата на множество научни изследвания, посветени на централната роля на масмедиите за формирането на общественото мнение и за първи път е дефинирана от него през 1968 г.
Макоумбс акцентира вниманието върху това, че масмедиите оказват силно влияние не само върху картините, върху образите в съзнанието на хората, (за “картините в нашите глави”[1] пише и Уолтър Липман, а Алвин Тофлър говори за “централно произвеждани образи, инжектирани в “масовото съзнание” от масмедиите”[2] ), но и върху детайлите на тези картини, тъй като средствата за масова информация имат възможността да изберат в какъв именно контекст да бъде представена дадена тема.
Именно селективните критерии на медийната интерпретативна рамка дават основание на редица автори да твърдят, че има разминаване между медийната и реалната действителност. Според Макоумбс “Да рамкираш, значи да избереш някои аспекти от възприеманата действителност и да ги направиш по-значими в комуникативния текст...”[3]
На базата на тези постановки студентите по журналистика направиха опит да докажат, че негативните теми в българската преса и по-специално в ежедневниците заемат сериозно място както в количествено, така и в качествено отношение и действително могат да предизвикат у читателя “синдром на гадния свят”. Те отбелязаха, че има редица теми, които могат да бъдат разгледани по-скоро неутрално, но медиите предпочитат да представят негативните аспекти, с което действително правят тези аспекти по-значими – тяхното обяснение е, че по този начин по-успешно се привлича вниманието на читателите.
Друг извод, до който стигнаха студентите, е че има информации, които могат да бъдат определени като неутрални, но заглавията и подзаглавията имат негативен оценъчен характер. При други класифицирането е доста трудно, тъй като в публикацията има както позитивни, така и негативни аспекти при отразяването на темата. Студентите изрично подчертаха, че мнението на всеки един от тях е субективно, но дори с тази уговорка анализът и направените изводи определено представляват интерес.
Обект на анализа на студентите са избрани от тях вестници в периода 1 – 10 ноември 2008 г. Оценката е на базата както на заглавията, подзаглавията и надзаглавията на публикациите, така и на тяхното съдържание, разположението им на съответната вестникарска страница и в тялото на вестника, значимостта и актуалността на темите, съпътстващия снимков материал.
Първият критерии за оценка е количественото съотношение на позитивните, негативните и неутралните публикации. Резултатите са видни от таблица 1.
Таблица 1
От данните в таблицата е видно, че в повечето всекидневници негативните публикации заемат между 30 и 40% от общото количество материали. Паралелно с количествения анализ студентите отбелязаха няколко много показателни факта:
- негативните публикации са посветени на много по–значими за обществото теми и проблеми, отколкото позитивните, а неутралните теми студентите определят дори като “излишни” или “за пълнеж”;
- негативните публикации са много по-големи като обем;
- в повечето издания те са разположени на страниците между 1 и 16;
- на първа страница на повечето разгледани всекидневници водещата новина е негативна.
Всеизвестна истина е, че именно първите страници продават вестниците. Негативните новини в много по-голяма степен привличат вниманието на читателите и именно поради това те обикновено са изведени на първа страница. Като имаме предвид, че разглежданите на първа страница теми би трябвало да са най-важните и най-значимите за деня, а в повечето случаи те са негативни, това създава една тягостна картина на света около нас.
По мнението на студентите дори само прегледът на заглавията по първите страници е достатъчен, за да породи у аудиторията “синдрома на гадния свят”: “Криза, хората не се подстригват” (24 часа от 1 ноември); “Лош вирус идва по Дунав”, “Зам.- кмет на София аут”, “Иска да го съдят като всички пили” със снимка на водещия на “Сблъсък” Иван (24 часа от 4 ноември); “От 2009г. 50% повече данъци при сделка с имот”, “Зам.- кмет на София в далавера с транспорта” (Труд от 3 ноември); “Винар преметнал Европа с 1,5 млн.”, “Съкращения заради кризата”, “Фалшив сигнал за парното”, “В ЦСКА си скубят косите” (Стандарт от 3 ноември); “ЕК: икономическият растеж в България се забавя рязко” (Атака от 4 ноември); “Прокуратурата дезертира от делото срещу Румен Петков” и “Борисов уволни зам.-кмета заради скандален конкурс” (Сега от 4 ноември); “Забавен каданс” (Пари от 4 ноември); “Митьо Очите на купон в чалга клуб” (Труд от 10 ноември); “БСП посочи ГЕРБ за враг предизборно” (Сега от 10 ноември) и др.
Регионалната преса очевидно също не прави изключение по отношение на избора на негативни новини за първите си страници. Пловдивският всекидневник “Марица” излиза със заглавията “Банда обира къщи и вили в Родопската яка”, “Рейс горя”, “Имало 3 мафии – ромска, гробарска и хора от МВР”, “500 решения на НС взети без кворум” (брой от 3 ноември).
Заглавията са отпечатани с големи букви в черно или сиво, важни цифри или думи са удебелени или дори са в червено, други пък са с бели букви на черен фон (типичен похват на вестник “Телеграф”).
Студентите анализираха и няколко вестника, които не принадлежат към групата на общоинформационните, а се определят като жълти. Вестник “Шоу” в броя си за седмицата от 11-17 ноември 2008г. съдържа 39 негативни новини, 4 положителни и 2 неутрални. Вестник “Шок” в броя си от същата седмица предлага 10 негативни, 9 положителни и 9 неутрални материала. Във вестник “Уикенд” за седмицата 1-7 ноември 2008г. са публикувани 42 негативни информации, 31 положителни и 20 неутрални. Очевидно е, че и в трите издания доминират предимно новините с отрицателен знак, които студентите определиха като “жълто-черни”, имайки предвид спецификата на анализираните вестници.
Водещите заглавия на трите вестника са типични за жълтите издания – те анонсират изключително негативни новини и разбира се, не пропускат да отбележат поредния скандал или клюка. Във вестник “Шоу” на първа страница са анонсирани следните теми: “Киселината за милионерката Стаевска поръчана от свои?”, “Веселин Маринов съден за измама”, “Братът на Орлин Горанов бил комарджия, завлякъл много хора”, “Проф. Генчо Начев въртял далавера за 300 милиона?”, “Проф. Крикор Азарян: на химиотерапия съм, синът ми умря на 20 години” и подзаглавие “Няма лек за болестта ми” и по-малки заглавия от типа “Ангел от Велинград изяде ухото на приятел”, “Национали по щанги пребиват хора” и други. Водещите заглавия са с огромни червени, жълти или бели букви на черен фон, за да привлекат вниманието и да акцентират върху новината.
Подобен похват използва и вестник “Шок”, от чиято първа страница с огромни жълти букви на черен фон изпъква загваието “Роберт Матанич трябвало да убие Бойко Борисов”. Другите заглавия са “Слави Трифонов източил Нова телевизия”, “Жената на Баташов била менте банкер”, “Азис: Нешка е разтури-къща” и други, в които също са използвани различни по цвят букви за акцентиране на отделни думи, които да привлекат читателя.
Сравнението на разгледаните общоинформационни и жълти издания даде повод на студентите с изненада да отбележат факта, че в някои ежедневници негативните материали като количество се доближават до тези в жълтите издания.
Заключение (Conclusion)
Изводите, направени от студентите по време на семинарните занятия, са следните:
1. Негативните публикации са посветени на вътрешнополитическите теми, икономическата криза, корупцията, измамите, неефективната съдебна система, безработицата, здравеопазването, образованието, социалната сфера, стандарта на живот и други.
2. Има всекидневници, които традиционно залагат на материали предимно в черната гама.
3. Много от заглавията и като текст, и като графичен дизайн са “заредени с агресия”.
4. В стилистиката на някои от анализираните всекидневници има изобилие от жаргонни изрази, най-вече в търсене на ефектното заглавие за негативните публикации.
Проблемът за изобилието на негативни новини в медиите очевидно не е само български. През лятото на 2008 г. вестник “Труд” публикува материал за внесения в румънския парламент проекто-закон, с който медиите да бъдат задължени да предлагат 50% положителни новини. Той обаче бе спрян от Европейската медийна комисия, която го прие като опит за оказване на натиск и цензура върху медиите.
По думите на няколко от участващите в дискусията медиите не бива да бъдат обвинявани в това, че създават “синдрома на гадния свят”. Според тях медиите не преекспонират негативните новини – те просто съществуват в реалния свят и трябва да бъдат отбелязвани от пресата.
Библиография (References)
1. Липман, Уолтър.Общественото мнение. – София: ЛИК, 2001.
2. Тофлър, Алвин. Третата вълна. – София: П. Н. Яворов, 1991.
3. Андреева, Десислава. "Sеtting the Agenda", или за медийните ефекти върху общественото мнение // LiterNet: Електронно списание, 24.04.2006, № 4 (77).
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Цанкова, Светла. “Синдромът на гадния свят” – проекции в българските всекидневници // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС. 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]