Съвсем наскоро излезе от печат книгата на д-р Валерия Пачева „Кризата под контрол. Корпоративна комуникация в кризисна ситуация”. Трудът заслужава не формални, а искрени научни комплименти, тъй като е ярък белег на компетентна авторова рефлексия върху теми и проблеми, които днес, когато световната икономическа и финансова криза все още не е овладяна, са особено болезнени.
Изследователският интерес е фокусиран върху ролята и значението на управлението на комуникацията във време на огранизационни кризи. Тезата на авторката е, че успешната комуникация в периодите на криза се предопределя от способността за самоорганизация и възможността за активна адаптация на съответната организация. В книгата се застъпва хипотезата, че единствено мобилизацията на човешките и материални ресурси може да гарантира оцеляването и растежа на организационната система. Категорично трябва да се отбележи, че тематиката и проблематиката на тази монография е твърде значима, но е слабо интерпретирана у нас от научна гледна точка. Подобен род книги имат изключително актуално значение както за обществената комуникация, така и за организационния мениджмънт, корпоративната култура и бизнес комуникацията.
Научният трудът съдържа увод, четири глави, заключение, библиография и шест приложения, както и резюмета на английски и френски езици. Основните задачи, така както ги е формулирала авторката, се свеждат до трансдициплинарното определяне на концептуалната рамка на понятието “криза”; обосноваването на групата от познавателни средства ( стратегически модел, фактори за вземането на решения, особености на планирането при криза, конструиране на кризисни сценарии), определянето на компоненти за ефективната кризисна комуникация, както и аргументирането на стратегията за триангулация на кризисната комуникация. Методологичният подход включва анализирането на кейс стъдис – на отделни случаи в българската и чуждестранна практика на управлението на външни и вътрешни комуникации в кризисни ситуации: индустриалните кризи от края на ХХ и началото на ХХІ век, случаите с кризата с пилотите в авиокомпания “Bulgaria Air”, обирът на трезора на клон “Южен парк” на HVB Bank Biochim (23 март 2004 г.), аварията в “Електроразпределение – Столично” ( район Запад), взривът в хотел “Амбасадор” и каскадните кризи в Шри Ланка във връзка с бедствието от вълната-цунами в Източна Азия. За целта са проведени дълбочинни интервюта с корпоративни лидери, мениджъри и експерти в сферата на връзките с обществеността, масмедиите и публичната комуникация. От значение е да се отбележи, че в книгата за разлика от дисертацията не се прилагат целите интервюта, които д-р Валерия Пачева е подготвила като елемент от изследователската си част, а само отделни откъси, които илюстрират определени твърдения в труда. Намирам за основателно това прагматизиране с оглед учебните и образователни амбиции на рецензираната книга.
Амбиция на монографията е да изиграе ролята на предварително проучване, което очертава индикаторите, необходими за подготовката на емпирично социологическо изследване, което ( в по-приложен план) да бъде от полза на кризисния мениджмънт и като цяло на изграждането на една ефективна култура на кризата.
Структурата и гръбнакът на монографията се изграждат от четири фундаментални глави, както следва: “Дефиниране на кризисната ситуация”, “Планиране и програмиране в кризисна ситуация”, “Действие и комуникация при криза” и “Оценка на опита”. Трудът се отличава с много сериозна аргументация, теоретична компетентност, оригиналност и вътрешна логика, кондензираност и дълбочина на мисълта, както и авторски рефлекс към особено актуалните професионални казуси. Използваните научни извори и цялостната библиография на няколко езика ( в т.ч. на френски, английски и руски ) правят впечатление със своята убедителност, мащабност и изчерпателност.
Преди да споделя впечатлението си за главните постижения , ще се отклоня малко, защото не мога да подмина брилянтния предговор към книгата, написан от проф.д-р Тодор Петев и озаглавен „Неизбежното нежелано”. Със своята ерудираност, интелектуална пластичност и прецизност, както и със завидната комуникационна компетентност този признат доайен на социологията на масовата комуникация осветява допълнително значимостта на първата самостоятелна книга на своята възпитаничка. Не се учудвайте на думата „възпитаничка”, тъй като авторката на книгата бе негова докторантка във Факултета по журналистика и масова комуникация и под вещото му научно ръководство навлезе и успешно се справи с предизвикателствата на научния анализ на кризата и на корпоративния мениджмънт в критични моменти. Прави чест на д-р Валерия Пачева, че реши да издаде във вид на монография текста на своята дисертация, защитена успешно през 2006 година в Специализирания научен съвет по социология, с което даде възможност на този чудесен ръкопис да види бял свят.
Оцеляването и адаптацията на организацията се анализира цялостно като следствие на успешното управление на комуникацията в кризисна ситуация. В досегашните опити превес е отдаван или на кризисния PR, или на организационната криза или на кризисния мениджмънт. Т.е. несъмнено достойнство е интегративният, комплексен и трансдисциплинарен подход към предмета на монографията – комуникационния мениджмънт в кризисна ситуация. Авторката изработва надеждна теоретична матрица или още – портфолио, за идентификация на рисковете и кризите, застращаващи всяка организация. Това, на свой ред предлага технология за превенция на кризата и за селектиране на успешна стратегия за управление на кризата и за овладяването и преодоляването на нейните негативни ефекти.
В монографията е изяснена и обоснована умело връзката между комуникацията и мениджърското поведение по време на криза и предлагането на нов подход към напреженията, пораждащи се в триангулацията официални институции – организация – медии. Специален акцент следва да се постави на оригиналността на анализа и изводите, свързани с интерпретирането на комуникацията с вътрешните публики като ключов фактор за успешната кризисна политика на организацията ( в т.ч. превенцията, декодирането и ефективното управление на слуховете при криза , разгледано в трета глава на рецензирания труд).
С оправдан интерес трябва да се вникне и в авторовата констатация, че публичната дипломация като комуникационен подход предлага безалтернативни ресурси за оцеляването на системите при криза. Тук от значение е акцентът, който се поставя върху въвличането на нови социални слоеве, в т.ч. и периферни групи и субкултури, както и разгръщането на принципите на споделяне, емпатия и толерантност. Към това трябва да се добави и още един момент, разгледан от авторката, а именно, че съществена част от кризата е нейния обществен отзвук – констатация, която очертава още по-ясно превантивната функция на PR-специалиста.
Социограмата се ситуира като меродавно и надеждно изследователско средство за методологическо и концептуално осигуряване на кризисния мениджмънт в контекста на управленската комуникация. Аргументиран е възгледът, че благодарение на приложната социология може да се гаранира прагматично, флексибилно, отговорно и ефективно управление на организацията в състояние на криза.Положителни страни съдържа както анализът на етапите в процеса на комуникацията по време на криза, така и в самия процес на кризата, респективно чрез двата подхода към интерпретирането на цикъла на нейното развитие – екзогенния и ендогенния подход. Не е пропуснато разглеждането и изясняването на ключови понятия от теорията на комуникацията, социалната психология и мениджмънта като “публична дипломация”, “адаптация”, “самоорганизация”, “нормализация на кризата”, “колективна памет”, “кризисна култура” и др.
Монографията „Кризата под контрол. Корпоративна комуникация в кризисна ситуация” е написана интелигентно, задълбочено и оригинално. Тя съдържа ценни научни истини, обобщила е значим професионален опит и освен че ще бъде полезна на студентите по медии, публична комуникация, мениджъмнт и др., със сигурност ще обогати родната теория и практика на комуникационния и кризисния мениджмънт, както и на връзките с обществеността въобще. От сърце й желая топъл читателски прием и „На добър час!”
__________
Пачева, Валерия. Кризата под контрол. Корпоративна комуникация в кризисна ситуация. – София: М-8-М, 2009, 254 стр.