Увод. Цел и задачи на изследването
На Попа, на Аптека, на Паметника, на Пилоните ... все места, които са познати на много от нас и са ключови за уговорката на множество срещи, ако имаме желание да се видим в центъра на София. Но замисляли ли сме се някога дали това място не е ключово за определена субкултурна група, дали на това място не се взимат важни за някои младежи решения, свързани с групата, към която те принадлежат. Изобщо до колко най-известните места за срещи са обвързани до голяма степен с дадена субкултурна прослойка, до колко и как по-точно местата за срещи намират отзвук в медиите, следва да бъде изследвано в настоящото изложение.
Мотивите за написването на тази статия са дълбоки и до голяма степен свързани с необходимостта от научно изследване върху обвързаността на местата за срещи със спецификата на дадена субкултура, както и с обуславянето на взаимовръзката между местата за срещи и ролята им в медиите. Целта на настоящото изложение е да разкрие конотациите, които носят местата за субкултурни срещи, тяхната мисия в осъзнаването на субкултурните идентичности, и в същото време да разкрие по какъв начин медийната им реализация способства за развитието и обогатяването на тези места.
За да бъде осъществена тази цел, се поставят следните задачи:
1. Да се изведе понятието „места за субкултурни срещи” като водещ елемент при охарактеризирането на младежките субкултури и да се докаже, че именно субкултурните топоси са онзи рисунък от картината, без който тя не би могла да бъде реализирана докрай.
2. Да се разгледат най-характерните места за срещи, които са основополагащи в развитието на субкултурния живот, като се приведат конкретни примери по какъв начин определен топос „работи” за утвърждането на субкултурната идентичност.
3. Да се направи паралел с миналото и с романтиката, която обгръщаше всяко така ценно място за субкултурни срещи, като в същото време се разкрие днешната картина на субкултурно „живеене” в онлайн пространството, където се формират новите форми за микрокултурните общества.
4. Да се разкрие начинът на реализация на субкултурните места за срещи в медийното пространство - медийна изява, без която тези места не биха притежавали популярността, на която към момента те се радват.
Обща картина на субкултурните топоси
Субкултурата сама по себе си може да бъде детерминирана от няколко характерни за нея ключови момента. На първо място това е музиката, която се явява водещ мотив при позиционирането на контракултурните общества, като след нея следват специфичните чисто визуални характеристики, свързани с модата, прическата, аксесоарите, начинът на поведение и т.н. Не на последно място изниква ключовото значение на мястото на „виреене” на субкултурата. Това място, на което задължително ще срещнем поне един представител на субкултурата, която ни интересува. Това място, което се отъждествява с дадена субкултура. От друга страна е налице и обратният процес – дадената субкултура може да се идентифицира с въпросното място. Анализирайки, стигаме до извода, че местата за срещи и субкултурите са до толкова взаимообвързани, че едното не би могло да се разглежда отделно от другото.
В книгата си “Клуб култури: музика, медии и субкултурен капитал” авторката Сара Торнтън анализира младежките субкултури в контекста на техните социални места. Според нея традиционно определението на субкултурата се изгражда през пространствената й обособеност и предполага специфични места, в които групата комуникира. Счита се, че тези топоси носят определени характеристики и са част от конструираната идентичност, като стават ключови фактори за възможността индивидът да се идентифицира с другите, да определя граници, да създава йерархии, да натрупва субкултурен капитал.
На местата за субкултурни срещи обръща внимание и Ния Нейкова в статията си „Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство” от сборника „Новите млади и новите медии”. „Когато говорим за топосите на удържане на дадена младежка култура, не бива да забравяме, че индивидът е силно зависим от рестрикциите на мястото, където прекарва основна част от времето си – училището, работата, дома” [1]. Авторката акцентира особено върху точния момент, когато повечето тинейджъри започват да се идентифицират като част от дадена субкултура, а именно в периода от четиринадесетата, петнадесетата година до завършването на училището, когато те се чувстват стилово най-крайни.
Като цяло „традиционно младежките субкултури са свързвани със символно място, където да бъдат артикулирани специфични за групата дейности и значения, и по презумпция са били ситуирани „на улицата” [2]. Именно тук обаче изниква така популярното в последните години изместване на топоса от улицата в мрежата. Това е нова алтернативна възможност за създаване на нови форми на младежките контракултурни направления, където те „поддържат усещане за общност от дома си, без да е необходимо да се срещат в общо физическо пространство, като по този начин сформират динамична, разнородна, географски мобилна мрежа...Така новите технологии поставят основата за възникването на нови светове – глобални виртуални пространства със своя територия и време, свои герои и йерархии, свой език” [3].
Непрекъснато изникващите нови и нови игри, чатове и социални мрежи засилват с всеки изминал ден усещането за изместване на топосите на различните субкултури в посока виртуалност, свобода на действието и желание за присъствие на колкото се може повече места в едно и също време. Субкултурите възприемат своята нова форма с такава лекота, като че ли те никога не са съществували извън този нереален свят. „Интернет се оказва основна среда, в която се образуват младежките групи днес (най-често в MySpace), като всеки добавя приятели според тяхната самоидентификация чрез принадлежността им към някоя младежка култура. В подобни пространства се разменя както информация за срещи и циркулиращи линкове към интересна за групата новина, така и музика и видео клипове. Съществуват и редица форуми, където се дискутират проявите и стила на дадена общност” [4].
Наблюдава се обаче следната много любопитна тенденция. Обикновено за всяка една микрокултура са характерни определени особености както на визията, така и на поведението. По принцип и всяка субкултура си има определено място, където нейни представители биха могли да бъдат открити. Да, но в последните няколко години се наблюдава едно смесване, едно размиване на границите на различните младежки общества. От направени изследвания става ясно, че много от младежите дори не знаят, че даденото пространство „се населява” от метъли например. Самите те от своя страна са облечени като емота, но пък слушат метъл. Изобщо е налице една наистина доста размита картина на субкултурните идентичности, в която те самите не знаят точно къде се намират.
„От една страна, прехвърлянето на голяма част от общностната комуникация зад анонимността на виртуалните форуми и от друга – неконтролираният от останалите членове на групата достъп до всякакви културни продукти чрез Интернет, имат за резултат постепенното смиване на границите между отделните групи” [5]. Така топосите освен че се смиват, стават реално нерегулируеми и вече е почти невъзможно да бъдат начертани точните граници на дадени субкултурни групи. Важно е, разбира се, не толкова мястото за среща на различните субкултури, колкото успеваемостта в стремежа им да притежават и най-вече да могат да се наслаждават на свое собствено пространство.
Домът
Периодът на израстването при младите хора до голяма степен предполага обвързаност с родителското тяло, а оттам и с дома. У младежите все още е налице това усещане на зависимост, което на по-късен етап прераства в раздразнение, а още по-късно и в независимост. Така или иначе на този стадий младите „населяват” все още защитеното пространство на дома, който малко или много също се оказва своебразен субкултурен топос. До преди години стаята, облепена в плакати на любимите банди, бе онова свещено и неприкосновено място, където само младият човек можеше да усети своята субкултурна идентичност. Днес в окабеления и виртуализиран свят младият човек се е пренесъл изцяло в своя нереален свят, където организира своите нереални срещи, а местата за тези срещи са както много ясни, така и съвсем не толкова ясни. Той присъства както в чатовете, в социалните мрежи, така и в компютърните игри. Като че ли романтиката от колекционирането на текстовете на песни е изчезнала, защото вече ги има онлайн. Като че ли романтиката от търсенето на албуми също изчезна, защото ги има онлайн. Като че ли романтиката на буквално издирването на фанелката с любимата група също изчезна. Защо? Защото можем да я намерим много лесно онлайн.
Така постепенно местата да срещи, с които преди младите се идентифицираха и за които сърцето им се разкъсваше ако не могат да присъстват, сега са пренесени във виртуалния свят, но тази романтика, за която стана дума по-горе с годините като че ли изчезна. Сега, разбира се, младите субкултурни представители се вълнуват от други неща, предимно пренесени във виртуалната реалност. „Компютърните и видео игрите станаха предметите, наградени със сила и чрез които отношенията се изразяват в домашната сфера” [6] . Дори семейните отношения сега преминават през призмата на виртуалния свят. Ако в семейството има брат и сестра в тинейджърска възраст, всеки от които е представител на определена субкултура, те със сигурност започват неравна битка за пространството пред компютъра, което в тази възраст за тях е свято.
Училището
В темата за училището като място за субкултурни срещи основна роля играе теорията за съпротивата, която е развита от изследователите Хол и Джеферсън. „Развитието на теорията за съпротивата във връзка с младежката култура от Центъра за съвременни културни изследвания (CCCS) обедини субкултурната и структуралистката теории чрез експанзията на теоретичните идеи, изложени от Фил Коен (1972)….В това изследване младежкият опит не е първостепенен фокус, а се дава приоритет на структуралисткия подход, който изследва младежката култура като ясна система от значения и послания, свързани със съпротивата” [7]. Както е известно тинейджърският период е период преди всичко на съпротива. Съпротива срещу родителите, съпротива срещу учителите, съпротива дори срещу връстниците.
Тази съпротива придобива най-ясни очертания чрез бягането от час. По този начин младите намират своя отдушник в кафенетата около училището или в градинките, където не могат да бъдат видяни. Това не означава, че училището като място за срещи не е топос, където се разгръща субкултурната идентичност на повечето младежи. Тъкмо напротив – именно в училището се заявяват най-ярките субкултурни идентичности. В коридора преди час се разменят култови албуми на яки банди, в час се рисуват по бюрата имената на любимите групи, в двора на училището се сформират групичките по музикални предпочитания, заявяват се силните личности, които ще бъдат лидерите на микрокултурните общества. От съвсем друга страна пък са кафенетата около училището, които също биха могли да бъдат разглеждани като активни места за срещи, където тече заявка на субкултурни идентичности.
Паркът
Пушенето, пиенето и взимането на наркотици биха могли да се разглеждат също като вид съпротива у младите хора. А паркът е мястото, което е особено подходящо за такъв вид дейности. Паркът е идеалното място за срещи, защото там тинейджърите се чувстват неприкосновени, а в същото време силни, знаещи, можещи и не на последно място интересни. В статията си „Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство” Ния Нейкова отразява свое теренно изследване, направено в градинките пред НДК и Паметника на съветската армия. От направеното от нея проучване става ясно, че повечето от субкултурните представители до такава степен са се омешали, че те дори самите не знаят какви са, тъй като е налице преплитане на множество микрокултури. Според авторката „подобно наблюдение всъщност се вписва в европейските тенденции за отказ на младежите от стилов и идеологически конформизъм, който води до включването на относително различни елементи (групи) и индивидуални особености към много по-широка и крехка идентификация, свързвана най-вече с конкретно място” [8]. Така или иначе топосът парк се оказва мястото, където субкултурните младежи заявяват себе си и своята личност с конкретното място, не толкова със субкултурата, която представляват.
Улицата
Улицата също не би трябвало да бъде пренебрегвана, когато става въпрос за места за срещи. Улицата изобщо като понятие предполага различни конотации, понякога негативни, понякога позитивни. Тя е тази, която изгражда у младия човек характера, такъв, какъвто му остава завинаги.
На улицата субкултурният представител научава всички тънкости в начина на обличане, гримиране и поведение. Там той „се закалява” и придобива онази смелост, с която в последствие небрежно действа. На улицата той дава своята заявка и става ясно кой е той. Там той разбира къде се правят срещите и къде се ходи след това. И не на последно място – там той разбира как трябва да се държи, за да остане част от дадената субкултура.
Клубове и партита
Това са може би онези места за срещи, където заявката за субкултурна идентичност най-ясно бива отличавана. В книгата си “Клуб култури: музика, медии и субкултурен капитал” Сара Торнтън казва, че „клуб културите са култури на вкуса” [9]. Тук става дума за натрупване на субкултурен капитал на базата на споделени музикални вкусове. Или както казва Дан Лафи „субкултурният капитал е едновременно източник на приход както за собствениците на клубове, в това число ди джеи, организатори, журналисти и т.н., така и източник на знание за посетителите на тези клубове” [10]. Това означава, че посещавайки клубовете субкултурният представител със сигурност печели. От една страна той е наясно с това къде и как се развиват събитията в неговата субкултурна област, т.е. натрупва субкултурен капитал, а от друга - заявява себе си като част от своята субкултурна област.
Субкултурните места за срещи в медиите
Къде и по какъв начин субкултурните места за срещи намират отзвук в медиите? Въпрос, чийто отговор при всички положения би бил многопластов. От една страна медиите са тези, които искат да отразят най-важните събития в сферата на дадена субкултурна общност, за да бъдат четени и търсени, от друга страна – организаторите на тези мероприятия искат медиите да бъдат на техните събития, а от трета – самите субкултурни представители искат да присъстват както на мероприятията, така и в медията. Получава се едно взаимно желание за полезност, което дава своите плодове по страниците на медиите ни.
За съжаление, трябва да отбележа, че към момента няма печатна медия, която да достигне нивото на някогашното списание „Ритъм”, което отразяваше всички актуални събития от българската и световна музикална сцена и то с перфектното перо на работещите тогава журналисти. И тази романтика изчезна.
Разбира се, електронните медии се справят доста добре. Телевизии като ММ, The Voice, City, Планета, радиа като Зи Рок, Енерджи, Витоша, Радио 1, The Voice и т.н. перфектно се справят с ролята си на успешен комуникатор между фенове и медия. Събитията в съответните музикални сфери намират точен отзвук и имат лоялна аудитория.
Не на последно място се спирам на новите медии - http://avtora.com
http://mp3.bg, http://mysound.bg, http://katehizis.com, http://scenata.com, които с възможностите, които предлагат, се справят доста добре с поставената им задача, а именно да уловят своя таргет. Младите субкултурни представители потребяват преди всичко новите медии и за тях информацията за много събития идва предимно по този канал, като не бива да се забравят традиционните медии и тяхната също не толкова лека работа.
В последните години на особена популярност се радват безплатните издания като „Програмата” и „Една седмица в София”, които по изключително ненатрапващ се начин превземат голяма част от субкултурната аудитория, анонсирайки повечето събития, както от музикалната, клубната, театралната, филмотечната, музейната и т.н. сцени.
Заключение
В заключение биха могли да се обособят следните по-важни изводи:
Първо, субкултурните места за срещи са онези тайни и неприкосновени кътчета, които затрогват сърцето само на истинските познавачи. И въпреки че романтиката по изминалото време е отлетяла с порасналите вече младежи, сега е налице един друг тип романтика, който не по-малко въздействащо разтърсва душите на днешните млади субкултурни човеци.
Второ, сформирането на новите субкултурни топоси във виртуалния свят до голяма степен преподрежда и преразпределя субкултурните идентичности повече в посока отъждествяване с конкретното място, отколкото с конкретната субкултурна философия, което от своя страна показва, че е налице изместване на субкултурната ценностна система.
Трето, традиционните места за срещи се оказват онези наистина сакрални места, които с течение на времето изграждат характера на младия субкултурен представител и задават координатите на бъдещето му развитие в контракултурното пространство.
Четвърто, в клубовете и на партитата, където се натрупва т.нар. „субкултурен капитал”, всъщност се изгражда един особен вид култура, наречена „култура на вкуса”. Именно тази култура става причина за формирането на нов вид общност, която в последствие се обособява като една нова субкултурна група – „клуб културата”.
Пето, благодарение на медиите много от субкултурните места за срещи добиват особено висока популярност, а какво по-примамливо и за двете страни. Графити фестивалът ще бъдат отразен в медиите, а медиите ще се радват на качествена новина. Медиите са тези, които градят име, те са и тези, които го рушат. Субкултурните места за срещи заслужават да бъдат изграждани като силни и изявени имена, където новите млади поемат по пътя на новата романтика...
Бележки под линия:
[1] Нейкова, Ния. Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство / / Новите млади и новите медии. София, 2009, с. 82.
[2] Нейкова, Ния. Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство / / Новите млади и новите медии. София, 2009, с. 83.
[3] Нейкова, Ния. Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство / / Новите млади и новите медии. София, 2009, с. 83.
[4] Нейкова, Ния. Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство / / Новите млади и новите медии. София, 2009, с. 84
[5] Нейкова, Ния. Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство / / Новите млади и новите медии. София, 2009, с. 85
[6] Skelton, Tracey & Gill Valentine. Cool Places. Geographies of Youth Cultures. – Canada: Routledge, 1998, p. 196
[7] Skelton, Tracey & Gill Valentine. Cool Places. Geographies of Youth Cultures. – Canada: Routledge, 1998, p. 221
[8] Нейкова, Ния. Младежките микрокултури – места за среща в градското пространство / / Новите млади и новите медии. София, 2009, с. 79
[9] Thornton, Sarah. Club Cultures: Music, Media and Subcultural Capial. – Hanover: University Press of New England, 1996, p. 3
[10] Laughey, Dan. Music & Youth Culture. – Edinburgh: Edinburgh University Press Ltd., 2006, p. 38
Библиография:
1. Новите млади и новите медии. Състав. Ивайло Дичев, Орлин Спасов. София, Институт Отворено общество, 2009.
2. Brake, Michael. Comparative Youth Culture. – Canada: Routledge, 1985.
3. Jenks, Chris. Subculture: The Fragmentation of Social. – London: Athenaeum Press, 2005
4. Laughey, Dan. Music & Youth Culture. – Edinburgh: Edinburgh University Press Ltd., 2006.
5. Skelton, Tracey & Gill Valentine. Cool Places. Geographies of Youth Cultures. – Canada: Routledge, 1998.
6. Thornton, Sarah. Club Cultures: Music, Media and Subcultural Capial. – Hanover: University Press of New England, 1996.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Пайташева, Кристина. Субкултурните места за срещи като заявка за идентичност и медийна изява // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
Тел./Fax +359 02 988 33 24
GSM +359 0889232067
e-mail: k_paytasheva@abv.bg