1. Увод
Пазарът на периодичния печат в България безспорно претърпя сериозни промени след появата на първите безплатни издания, които се насочиха не само към сервизната информация и развлекателните материали, а и към актуалните новини от деня. Безплатните информационни издания, които се появиха в България през 2008 и 2009 година, са един от факторите за задълбочаващата се криза на тиражите на платената преса поради две основни причини – те изземват тяхната аудитория и привличат рекламодателите към себе си.
Едно от безспорните преимущества на безплатните вестници е че се премахва и последната бариера между рекламата и аудиторията – цената. Рекламодателите са наясно, че ще достигнат до огромна аудитория именно защото изданията са безплатни. Безплатните вестници предлагат големи тиражи (за мащабите на българския вестникарски пазар) и се отличават с високо проникване на пазара, което обяснява до голяма степен факта, че те привличат голяма част от рекламните приходи към себе си. Не може да се твърди категорично, че информационната стойност на предлагания медиен продукт, която е друг важен фактор за привличането на аудиторията, обуславя успеха на подобен тип вестници. Повечето безплатни издания предлагат предимно сервизна информация, любопитни новини от шоубизнеса, анонсира филми, музикални албуми, заведения, т.е. залагат по-скоро на развлечението, отколкото на значимата информация, която си остава приоритет на платените политематични вестници. Стилът е по-близо до този на лайфстайл списанията, липсват анализи и коментари, текстовете са кратки, изобилства снимковия материал, но именно тези характеристики правят безплатните издания атрактивни за аудиторията, която в повечето случаи ги чете в градския транспорт, в заведенията или дори на улицата.
Въпреки че не могат да предоставят сериозни журналистически текстове като анализи, собствени разследвания, коментари, безплатните издания са заплаха за платената масова преса, защото поглъщат сериозна част от ресурсите на компаниите, предназначени за реклама. Рекламодателите са сигурни, че посланието им ще бъде получено от крайния читател, когато носителят е безплатен. А аудиторията на този вид вестници е от най-желаната целева група. Това прави избора между качествена преса, но с малък тираж и аудитория, срещу не толкова качествена преса, но с огромна аудитория, почти предрешен в полза на рекламирането в безплатен вестник.
Друго изключително съществено преимущество на безплатните вестници е тяхната близост до аудиторията. Това е много успешна стратегия, която позволява на безплатните издания да привлекат и голяма част от нечетящата аудитория, която предпочита с часове да бъде онлайн, да събира различни кратки информации от разнообразни източници, но не и да купува и чете хартиен вестник. В сравнение с радиото и телевизията, които са приемани за безплатни медии, вестниците са единствените, за които аудиторията трябва да плати конкретна цена. Това също води до отлив на читатели, защото информацията, която те ще намерят в платения вестник, могат да я получат от друго място безплатно. Актуалните новини се разпространяват много бързо благодарение на интернет, радиото и телевизията и ако платените вестници не предлагат уникално и излючително съдържание, те бързо губят битката за аудиторията по отношение на оперативността и актуалността. Според повечето анализатори на медийния пазар този тип издания трябва да заложи предимно на анализите и коментарите на събитията – това е единствената възможност да се конкурират с останалите медии, тъй като ще предлагат един по-качествен и по-различен медиен продукт.
2. Целта на настоящото изследване
3. Пазарът на безплатни издания в България – развитие и типология
В Западна Европа първите безплатни издания се появяват през 70-те години на ХХ век, но те по-скоро наподобяват рекламни брошури. Едва през 1995г. в Стокхолм се появява първият по-различен модел на безплатно информационно издание – Metro International, а през 1006 година той вече се издава в 17 страни и се разпространява в над 70 града, като общата му седмична аудитория се изчислява на близо 30 милиона души. [1]
Според данните на Световната асоциация на вестниците (WAN) през 2006 година в света има над 100 безплатни всекидневника, издавани в 37 държави. “Повечето безплатни вестници са таблоиди. Съдържанието отразява нуждите на специфична аудитория: фокус върху кратки новини, лайфстайл, технологии, медии, спорт, знаменитости, филми и услуги (програма на телевизията, прогноза за времето, комикс, кръстословици). Липсват коментари и анализи... Такива издания излизат на печалба чак след няколко години. За да оцелеят, разходите им трябва да останат ниски. Журналистическият им екип е малък – 20-30 души. Голяма част от съдържанието им идва от агенции. Единственият разход, който е приблизително еднакъв за безплатните и платените вестници, е цената на самата хартия.” [2]
Безплатните издания не само в България, но по света, са обект на критика в две основни направления – финансирането и качеството на предлаганата информация. Фактът, че те се издържат само от рекламните приходи дава основание на някои анализатори да твърдят, че това ги прави абсолютно зависими от рекламодателите. Безспорен факт е обаче, че всички комерсиални медии – не само печатните, но и електронните, се издържат от реклама и в този смисъл също са зависими от рекламодателите. Обвинението, че безплатните вестници в много по-голяма степен позволяват на рекламодателите да влияят върху съдържанието на техните издания е несъстоятелно, тъй като е азбучна истина, че именно съдържанието продава. Ако изданията не предлагат интересна и полезна информация, те няма как да привлекат аудиторията, която всъщност продават на рекламодателите. Несъмнено в групата на безплатните издания има и добри, и лоши образци по отношение на качеството на предлагания информационен продукт.
През месец септември 2008 година се появи първият безплатен всекидневник – вестник “19 минути”. До този момент безплатните издания, разпространявани основно на територията на София, представляваха информационни брошури или тип справочници, съдържащи много реклама. “В България се правят опити за издаване на безплатни вестници от началото на 90-те години... и при тях съществува известно фрагментиране – според това колко често се издават (по признака периодичност вече са се обособили три вида – всекидневни (19 минути), седмични (Програмата, Week), и месечни (Go Guide) и според съдържанието (тук пак има три категории – справочници (Програмата), лайфстайл (Go Guide, Една седмица в София) и информационно-новинарски (Week).
Фокусът на дневните е върху случващото се в момента, в същия ден, докато добавената стойност на седмичните и месечните издания е обзорът, филтрирането на това кое е важно на по-глобално ниво. Типът “справочник” предлага на читателите информация за програмата на кината, театрите, телевизиите. Лайфстайл изданията представят актуални клубове, модни тенденции, личности, а информационно-новинарските п,убликуват новини, коментари, анализи, интервюта”. [3]
Типологията на безплатните издания обаче може да бъде обогатена и от категоризацията им по още няколко признака. В зависимост от целта на изданията те могат да бъдат разделени на две групи – безплатни вестници, които рекламират предлагани стоки и услуги (изданията на хипермаркети като Метро, Кауфланд, Билла, Хит, на предлагащи услуги фирми като Софийска вода и други) и такива, които предлагат актуална информация от политическия, икономическия и обществения живот (19 минути, Новините днес, Градски вестник, Анонс). Тази специфика обуславя и разграничението според признака аудитория – първите са насочени директно към потребителите на тези стоки и услуги и се разпространяват както в самите магазини, така и се доставят в пощенските кутии на евентуалните клиенти, докато вторите са предназначени за по-широк и хетерогенна аудитория и дистрибуцията им се осъществява на оживени места, в повечето случаи от специално наети за целта хора. Другият признак, според който може да се направи класификация на безплатните издания, е издателя – в първия случай това са фирмите, които предлагат определени стоки и услуги (в този смисъл подобен тип издания могат да се разглеждат като елемент от фирмената комуникация), а във втория – това са издатели на платени вестници и списания, вече утвърдени на пазара. Според съдържанието си безплатните издания също се класифицират на общоинформационни и специализирани (като например Спортен гид, Аптека, За вашето здраве – Бургас и др.)
Чуждата практика в течение на няколко десетилетия показва, че издаването на безплатни вестници от медийни компании, които притежават и платени печатни медии, е успешна стратегия. Те притежават необходимата технологична база и човешки ресурс за производството на информационния продукт, много добре познават пазара и изискванията на аудиторията, имат установени контакти с рекламодателите. Възможността да предлагат рекламни пакети както в платените, така и в безплатното издание са безспорно преимущество, а също и да използват безплатните си издания за реклама на платените и обратно.
Експертите на асоциацията смятат, че безплатните вестници са както заплаха, така и възможност за традиционните издания. Доскоро издателите на платени печатни медии са пускали безплатни вестници само за да се отбраняват срещу нашествието на друго подобни, но вече започват да виждат в това начинание възможност за печалба и привличане на аудитория и за двата си типа издания.
Една от съществените разлики засяга разпространението на изданията – платените разчитат на абонамент и ръчна продажба, докато безплатните са достъпни почти на всяко място. Според управителя на едно от популярните безплатни издания (седмичникът Week, който е издание на Джобс бг ООД с тираж 10 000 екзепляра) Пламен Вушев “една от основните причини за резкия спад на тиражите при масовите печатни издания не е липсата на интерес към съдържанието, а метода на дистрибуция”. [4]
Първото безплатно издание е културният гайд “Програмата”, което се появи през 2002г. (тираж 25 000 екземпляра седмично), последваха “Една седмица в София” (64 страници, тираж около 20 000 броя), Sofia City Guide (70 цветни страници, размер лист А 4, сгънат на три, на английски език), вестник “Седмична поща” (излиза на 4 страници в тираж 400 000 броя и с показателното мото “Каквото и да ви говорят, тиражът има най-голямо значение”) и други.
Трябва да отбележим факта, че появата на подобен тип безплатни издания не породи негативна реакция от страна на собствениците на платени вестници, въпреки че то безспорно се отрази на разпределението на рекламните обеми на медийния пазар. По-застрашени от загуба на рекламодатели се оказаха лайфстайл списанията, тъй като малките лъскави справочници от типа на “Програмата” много бързо привлякоха вниманието на традиционни за тях реклами.
Не такава обаче бе реакцията на собствениците на всекидневници през август 2006 година, когато издателската група “Икономедия” (издава всекидневника “Дневник”, седмичника “Капитал” и множество специализирани издания) оповести информацията, че обмисля възможностите за издаване на безплатен всекидневник у нас още от есента на същата година. Подобна перспектива бе оценена от традиционните печатни медии и най-вече от издателите на вестниците “Труд” и “24 часа” като истинска заплаха за пазара на информационни издания в България. “ВАЦ медийна група България” отговори с решение, публикувано на първите страници на двата всекидевника, в което заяви, че ако “Икономедия” излезе на пазара с безплатно издание, те веднага ще пуснат и свое. В броевете от 17 август 2006г. двата всекидевника на ВАЦ публикуваха съобщения до медиите със заглавия “Иде ли смъртта на свободния печат” и “За разликата между Вестника и безплатния вестник”, в които издателите заявяват следното: “От първия ден, в който подобно издание бъде пуснато на пазара, и ние ще сме представени с конкурентен продукт. Целта ни няма да е да се съревноваваме за пазарен дял, а да възпрепятстваме подобни издания. Веднага щом този “вестник” престане да излиза, и ние ще спрем нашето издание”. [5]
Аргументите на “ВАЦ медийна група България” са свързани предимно с качеството на предлагания от безплатните вестници информационен продукт и с факта, че тяхната поява застрашава оцеляването на сериозните печатни медии. Според издателите на “Труд” и “24 часа” подобни издания не се създават в услуга на читателите, както обикновено заявяват техните собственици, и съвсем не се стремят да го информират добре и компетентно, а по-скоро го заливат с псевдожурналистически публикации. В заявлението се казва още: “При тези продукти става въпрос само за рекламен бизнес, не за журналистика, а текстовете на журналистите деградират до пълнеж между рекламите. Подобни “вестничета” унищожават сериозната журналистика. Само след 16 години демокрация и свобода на печата в България подобно “явление” представлява сериозна опасност. Продукт от този вид отнема икономическата основа на сериозната журналистика и в този смисъл застрашава свободата на словото и печата. Ние няма да допуснем това и ще се застъпим за истинската журналистика и ще защитим нашите продукти”. [6]
Също толкова категорична и остра бе реакцията и на издателите на вестниците “Стандарт”, “Земя” и “Дума”, които определиха безплатните вестници като убийци на истината.
Издателската група “Икономедия” преустанови работата по проекта и заяви, че създалата се ситуация показва, че българският медиен пазар все още не се е развил до такава степен, в която бизнесцелите се постигат само с пазарни средства и в условията на лоялна конкуренция и потвърди своите намерения да разработва активно нови продукти и нови категории на пазара, като бъде коректна към своите партньори и конкуренти.
4. Безплатните информационни издания в България – специфика и характеристика
Трудно е да се каже дали за две години българският пазар на печатни медии узря за появата на безплатен всекидневник и издателите престанаха да виждат в негово лице сериозна заплаха за сериозната журналистика, но появата на 1 септември 2008 год. на първото подобно издание в София (по-късно и във Варна, Пловдив и Бургас) - вестник “19 минути”, бе прието без излишен драматизъм. Издателят “Бал Медия” АД започна с тираж 100 хиляди броя и с 24 страници във формат А 4, но по-късно вестникът неколкократно променяше броя на страниците до 16. В карето на първа страница горе изрично се подчертава, че това е първият безплатен национален всекидневник, а в карето отдолу – че е най-големият вестник в България Излизането му бе предшествано от активна рекламна кампания (в това число и телевизионна реклама), а разпространението му бе изключително масирано - той се разпространяваше по най-оживените места в столицата: метрото, големите търговски вериги, летището, гарата, автогарата, спирките на градския транспорт, в големите магазини и т.н. За целта бяха наети и много хора – предимно младежи, които носеха зелени тениски и зелени шапки – доминиращия цвят, в който е решено изданието. Само 2 месеца по-късно издателите заявиха, че тиражът е достигнал 200 000 екземпляра, а неразпространените броеве са по-малко от 1 процент.
Всекидневникът несъмнено демонстрира стремеж да предлага информация по най-актуалните теми от деня и следвайки логиката на подобен тип издание, страниците са разпределени според тематиката – “България новини”, “България крими”, “Бизнес новини”, “Градска”, “Шоу новини”, “Свят новини”, “Спорт новини”, “19 минути смях”. Последните страници предлагат предимно развлечение – хороскоп, кръстословица, судоку, полезна информация като програмата на телевизиите, прогнозата за времето и други.
Първа страница задължително е с голяма цветна снимка (снимките заемат между 20 и 40 % от съдържанието на всекидневника, което е характерно за таблоидите), но във всеки брой съотношение между черно-белите и цветните страници е различно – в повечето случаи цветни са страниците, посветени на новините от шоу бизнеса и тези с рекламни карета.
Вестник “19 минути” заложи основно на кратките и разширени информационни бележки - подобно жанрово решение е типично за безплатните издания, които се четат предимно в обществения транспорт. Не липсват обаче и по-големи като например репортажи или опити за новинарски и любопитен фичър. Авторските материали са малко, като източници се използват предимно информационните агенции и другите медии – както български, така и чужди, като не винаги изданието се позовава на тях ( това много лесно се установява от всеки читател на “19 минути”, който следи и други медии – в някои случаи буквално са преразказани сюжети от телевизионни предавания).
Трябва да отбележим умерения тон и стилистика на изданието – заглавията са информативни, а не се стремят да привличат вниманието с жаргонни и експресивни изрази, но не липсват правописни и пунктуационни грешки.
Рекламните обяви и карета заемат средно до една трета от площта на изданието, но има и броеве, в които напълно липсват.
Първият безплатен всекидневник “19 минути” има и онлайн версия (www.19min.bg), която предлага и повече информация по определени теми - в печатното издание това се анонсира с малки карета под част от материалите. Несъмнено стилът на електронната комуникация оказва влияние и върху книжното издание, което е заявка за опита да се привлече и по-младата аудитория, като се използват популярни сред нея символи (например представянето на кратки новини с няколко думи и илюстрирани с така наречените емотикони – жълто кръгче с очи и устни, изразяващи добро или лошо настроение, недоумение или друга емоция, което е и оценка на новината).
През 2009 година прави впечатление не толкова масираната дистрибуция на безплатния всекидневник “19 минути” – от много учреждения, спирки на градския транспорт и други оживени места изчезнаха както специалните стендове, така и разпространителите на изданието.
Едновременно със старта на "19 минути" на пазара се появи и безплатният седмичник “За Люлин” на издателя “Метрополис” ООД, който се разпространява само на територията на ж.к. Люлин в София. Успехът на вестника до голяма степен дойде от факта, че бе насочен към конкретна целева аудитория и предлагането на информация за живеещите в един от най-големите райони в София се оказа добър ход. За съжаление не особено високото качество – както на съдържанието, така и на оформлението, по всяка вероятност са причина през 2009 година вестникът да стане месечно издание.
На 10 ноември 2008г. година се появи първият брой на вторият безплатен вестник – “Градски вестник”, собственост на “Икономедиа” АД, което навежда на мисълта, че работата на издателската група по проекта всъщност не е била преустановена през 2006г. По данни на издателите “Градски вестник” тръгна с тираж от 100 хил. броя на 16 страници, стандартен вестникарски формат, цветен и се правеше с усилията на екипа на сайта ZaGrada.com под мотото “София черно на бяло”. Идеята на екипа бе вестникът да се превърне в територия на гражданската журналистика и читателите да бъдат и съавтори, като за целта в края на материалите по най-актуалните теми авторите задаваха въпрос към читателите и ги приканваха към коментари в онлайн версията на изданието www.gradski.bg. или пък се публикуват коментари по тема, обсъждана от читателите във форума на електронното издание.
Концепцията на всекидневника да бъде градски вестник за София намери отражение и в тематичното разпределение на страниците – първите 4 са посветени на актуалните новини и събития за столицата, следващите 2 на случващото се в България, по 1 страница за новините от света и от сферата на спорта. Страниците 9-та и 10-та са под рубриките “Коментар” и “Мнения”, което вече е заявка за по-сериозна внимание към важни за София и за аудиторията на изданието теми. Оригиналното хрумване на екипа страницата за мнения да представя различни автори във всеки ден от седмицата привлече с имена като Иван Кръстев, Иво Прокопиев, Бойко Борисов (тогава кмет на София), Ники Кънчев, а в петък колонката да е за софиянци, които “искат да кажат нещо умно, важно и ново за София” (още едно доказателство за амбицията вестникът да е територия и за гражданската журналистика). Последните страници са за развлечение и полезна информация – програмата на телевизиите, кината, театрите, изложбените зали, кръстословица, хороскоп, рецензии на премиерни кинофилми, кратка информация за водещите теми на няколко всекидневника. Интересно е решението за 11 страница на вестника, която във всеки делничен ден от седмицата е под различна рубрика – “Тонус”, “Коли”, “Дом”, “Стил” и “Гастроном”.
Снимковият материал е ограничен до една по-голяма снимка на страница и 1-2 малки и веднага създава усещането, че това е вестник за четене, а не за гледане. Тематичното разнообразие и актуалността на новините са сериозно преимущество на вестника. Повече от половината материали за авторски, по-големи са като обем, в жанрово отношение доминират разширените информационни бележки, репортажите, има любопитните фичъри. Съвсем естествено е да има и препратки към публикации от вестник “Дневник” – платеният всекидневник на издателя “Икономедиа” АД (селекцията на новините и представянето на информацията в “Градски вестник” са близки до стила на “Дневник”). Рекламните обяви и карета са ненатрапчиви и са публикувани най-вече на последните страници.
В началото на 2009г. “Градски вестник” зае второто място на пазара на безплатните всекидевници с 23% пазарен дял и отчете обща аудитория от около 230 000 читатели всеки ден (т.е. вестникът се чете от много повече читатели, отколкото е тиражът). Въпреки добрите показатели той спря да излиза на 4 март 2009 год. заради финансови проблеми. Бисер Боев, изпълнителен директор на “Икономедия” АД, обясни решението с думите: “Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства. Икономическата криза накара издателите по цял свят да търсят различни начини за спестявания и оптимизиране на разходи. Това се случва и в България... Нашите проекти винаги са били базирани на бизнес принцип и в този момент, когато рекламодателите свиват бюджетите си, това решение е наложително”. [7]
Въпреки сложната ситуация на българския вестникарски пазар, утежнена допълнително и от световната финансова криза, само дни по-късно - на 16 март 2009 година, в София се появи първият безплатен седмичник – вестник “Анонс” с тираж 100 000 екзепляра и 24 страници, който също тръгна и с онлайн версия www.anons.bg. При представянето на вестника от екипа заявиха, че ще заложат на позитивните новини и на спортната информация и ще излизат в понеделник, тъй като хората са най-напрегнати в началото на работната седмица и имат нужда от четиво, което ще ги разтоварва и развлича.
Издател на вестника е “Россел Медия България” ЕАД, която е част от втората по големина белгийска медийна група Россел Медия с годишни печалби от около 500 милиона евро. Нейна собственост са около 40 безплатни издания в Белгия, Люксембург и Франция, като най-успешният проект на грепата е безплатния белгийски седмичник “Влан”, който излиза вече 40 години и привлича 3 милиона читатели седмично. Това бе ясен сигнал, че на българския пазар на безплатните вестници вече стъпват и чужди издатели. Очакванията, че именно тяхното присъствие ще доведе до по-силна конкуренция и ще повиши качеството на издаваните безплатни вестници, се оправдаха само до известна степен. Седмичникът се насочи към предоставяне на информация със справочен и развлекателен характер и обеща на рекламодателите голяма аудитория, 100 % реализиран тираж и таргетирано разпространение благодарение на собствената си дистрибуторска мрежа като гаранция за ефективна реклама.
Безплатният седмичник “Анонс” заложи на червения цвят (шапката на вестника и на рубриките привличат вниманието с този цвят) и въпреки че първата страница е посветена на водещите спортни събития от седмицата, предложи на аудиторията разнообразни теми. Първите 3 страници са посветени на новини и събития от София, следват “Свят”, “Образование”, “Лица” (представяне на известни личности от света на шоубизнеса в България и чужбина), “Здраве и красота”, “Туризъм”, “Високи технологии”, “Автомобили”, “Справочник”, страници за развлечение с кръстословици, хороскопи, судоку, кратки анонси на филми, книги и изложби и друти, представяне на заведения, а последните страници са посветени на спорта. Тази концепция напълно отговаря на класическата за седмичен вестник – не се акцентира върху актуални новини, а върху интересни теми и полезна информация (в това отношение “Анонс” донякъде напомня за стила на вестник “Седмичен труд”), има много снимков материал, залага се на по-големите като обем материали, повечето от които са авторски. Това важи и за жанровото разнообразие на вестник “Анонс” – информационните бележки са малко, доминират новинарските и любопитните фичъри и интервюта (особено в рубриката “Лица”), пътеписи (в рубриката “Туризъм”), репортажите и коментарите на спортните страници. Стилът е умерен, а залавията – информативни и неутрални.
Безспорно е очевидна разликата между всекидневниците “19 минути” и “Градски вестник” и седмичника “Анонс” по отношение на обема рекламни съобщения и карета в тялото на вестника – тук те са по 2-3 на страница, а има и цели рекламни страници (вложка от 8 страници с реклама на стоки на определена верига магазини, а също и последната страница). Като цяло рекламата заема близо 40 % от страниците на седмичника.
На 13 на април 2009г. се появи поредното безплатно издание - "Новините днес", чийто собственик е “Ас медия” АД. Заявката за професионален информационен продукт бе направена от главния редактор на вестника Петьо Блъсков, който е и един от тримата членове на съвета на директорите на дружеството и бивш издател на вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика” (продадени на Ирена Кръстева през 2006г.). За разлика от своите предшественици “Новините днес” тръгна едновременно в няколко града с тираж от 100 000 копия в София, 20 000 във Варна, 15 000 в Пловдив и 15 000 в Бургас. [8]
В интервю за вестник “Капитал” главният редактор Петьо Блъсков заяви, че не смята издаването на безплатен вестник за прекалено рискована инвестиция в условията на икономическа криза, тъй като в сравнение с другите подобни вестници на пазара в момента неговият се отличава с професионализъм и ясно разпознаваем продукт от рекламодателите. Валентина Михайлова, директор “Маркетинг и реклама” на изданието, подчерта, че дружеството разчита на добрите си контакти с рекламните агенции и че рекламодателите ще проявят интерес към изданието, защото “при свиването на рекламните бюджети те отделят все по-голямо внимание на тиража, аудиторията, читаемостта и ефективността на медията, а “Новините днес” може да им гарантира всичко това”. [9]
При представянето на новото издание Петьо Блъсков обясни оптимизма на екипа си с факта, че световната икономическа криза ще накара рекламодателите да преразгледат стратегиите си и да заложат на най-ефективните рекламоносители. Очакванията обаче не се оправдаха, тъй като от началото на ноември 2009г. “Новините днес” вече се продава на цена 20 стотинки. Вестникът стартира със същия формат като “Градски вестник” – таблоиден, на 16 страници, и подобно на останалите безплатни издания се разпространяваше на местата с голям човекопоток. Мотото на изданието е “Малко думи, много истини”, а под заглавието, решено в червено и черно, епише “национален всекидневник – безплатен”. Сайтът на изданието е www.deltanews.bg.
Първите страници са посветени на новините от страната, 6-та и 7-ма страници са под рубриката “Пазари, пари, имоти”, следват “Мнения” (както на специалисти по конкретни проблеми, така и на читатели), “Светът”, страниците от 10 до 13 са за развлечение и полезна информация (кино и театрален афиш, вицове, кръстословица, судоку, стил и мода), 14-та и 15-та предлагат спортни новини, а последната е за криминалната хроника (другите безплатни вестници нямат такъв акцент). Стилистиката на “Новините днес” е относително умерена, но има и по-експресивни заглавия и оставя усещането за повече негативизъм в предлаганата информация в сравнение с останалите безплатни издания (което създава асоциации със стилистиката на вестник “Телеграф”), а също и за по-ясно изразени политически пристрастия на издателите.
Вестникът залага на актуалната информация от деня, на тематичното разнообразие, на много снимков материал и на кратките информационни жанрове, но предлага и реплики, коментари, интервюта. Повечето материали са авторски. Добро попадение на екипа е и рубриката “Кой си ти?”, в която се представят популярни личности с тяхното име и прякора, с който са публично известни.
В долния десен ъгъл на първа страница в каре са посочени рекламите в брой и страницата, на която са публикувани, както и вложките на рекламирана банка – подобна практика имат и всекидневниците “Труд” и “24 часа”. Като обем рекламата заема близо 15% от тялото на вестника (но има и броеве с карета само на един рекламодетил) и в повечето броеве каретата и обявите са публикувани на последните страници.
Сравнителният анализ на разгледаните безплатни вестници – “19 минути”, “Градски вестник”, “Анонс” и “Новините днес” показва, че на българския пазар на периодичния печат вече има няколко модела и няколко образци на безплатни вестници. Безспорно от гледна точка на качеството и полезността на информацията, професионалната селекция на новините, жанровото разнообразие, стилистиката и графичния дизайн всекидневниците “Градски вестник” и “Новините днес” предложиха по-качествен продукт в сравнение с другите си конкуренти.
5. Заключение
Феноменът “безплатно издание” в България се появи в период, в който вестникарският и медийният пазар като цяло са принудени да се променят заради намалелия интерес на читателите към тях. Безплатните вестници са само един от факторите за задълбочаването на вече съществуваща криза на вестникарския пазар в България през последните 5 години. Те наистина могат да бъдат заплаха за част от платената преса, защото имат огромни тиражи и голяма аудитория, които ги правят атрактивни за рекламодателите. Веднъж установила се на даден пазар, този вид преса привлича добри рекламни приходи, лишавайки от тях платените издания, ако следва класическата формула за успеха на безплатните вестници - полезна за читателите информация и добро разпространение.
Въпреки това безплатните вестници не могат да предоставят този тип информация, която предлагат сериозните платени издания и която се търси от аудитория с добри читателски навици и по-висока медийна култура. В този смисъл по-застрашени са политематичните (или както още се наричат общоинформационни) всекидневници – в тематично отношение безплатните вестници конкурират именно тях. Специализираните издания винаги са имали ограничени тиражи, но и вярна и ерудирана читателска аудитория, която ще продължи да ги търси като информационни източници и може би именно това е бъдещето на пресата не само в България, но и по света.
Безплатните вестници не бива да бъдат възприемани като заплаха за вестникарския пазар в България, а по-скоро като стимул за търсене на нови идеи, подходи и концепции и за предлагане на по-качествена информация от страна на платената преса. Чуждият опит показва, че на този пазар има място и за двата типа издания. Несъмнено безплатните вестници ще отклонят част от рекламните приходи на платената преса, но няма да доведат до нейното изчезване от пазара.
Библиография
[1]. Безплатни вестници // www. tangrambg.com, август 2006 г.
[2] Пак там
[3] Стоянова Ралица, Що е то безплатни издания? // www.econ.bg,
7 октомври 2008г.
[4] Пак там
[5] вестник “Труд”, 17 август 2006г.
[6] Пак там
[7] Спира безплатен вестник //www.dnes.dir.bg, 3 март 2009г.
[8] Още един безплатен вестник започва да излиза в 4 града //www.dnevnik.bg, 10 април 2009г.
[9] Драгомирова Диляна, Вестникарският Великден на България // www.fmd.bg, 14 май 2009г.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Цанкова, Светла. Безплатните издания – заплаха или стимул за вестникарския пазар в България? // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: svetla@gbg.bg