„Добрите редакции трябва да държат канализационните си шахти затворени, за да не може мръсотията отдолу да се качи горе през лайнарниците“. Когато Ханс Улрих Йоргес (шеф-редактор на Щерн, бел. пр.) презрително изпусна това изречение по повод на „loser generated content“ в Интернет, той със сигурност можеше да очаква вълна на възмущение от страна на блогърската сцена. „Една представа, която говори за изключително себенадценяване“, писа журналистът от Handelsblatt Томас Кнювер в блога си Недискретността – въпрос на чест. А блогът Медийни шумове обяви Йоргес за „дисър на деня“ (от американския неологизъм disser – „човек, който обижда“, бел. пр.), който „налива масло в пламтящото малко огънче на вечната и ставаща все по-скучна дискусия относно блогърите срещу журналистите“.
Взаимно презрение
Взаимното презрение и обидите между професионалните журналисти и блогиращите аматьори отдавна вече не се ограничават само до прости реторически схватки. Те по-скоро маркират началото на една публицистична класова борба за постигане на господстваща позиция пред общественото мнение – една борба, която още не е достигнала връхната си точка.
Действително, имена като Томас Кнювер, Райнер Майер с псевдоним Дон Алфонзо, Щефан Нигемайер или Роберт Бейсик засега говорят нещо само на ония, които редовно се подвизават из онлйанските полета. Но значимостта на тази нова публицистична лига не може да бъде отречена. Според Шпигел днес вече съществуват над 200 000 активни немскоезични блогове – с което новата медийна форма е излязла от позицията на нишев или допълнителен продукт, за да се превърне в задаващ тон форум и говорител на едно движение, противопоставящо се на мейнстрийма в масовите медии. Именно защото все повече кореспонденти, репортери и редактори биват отстранявани и това очевидно се възприема (все още) като един вид страничен ефект от икономическата криза, така наречените аматьори са в състояние да отвоюват медиен терен, който преди това се считаше за изгубен. С цяла блогърска армия зад гърба, отделни хора като Джеф Джарвис, Джей Розен, Джош Маршал и Ариана Хъфингтън, успяха да се издигнат в САЩ до позициите на публицистическата тежка категория.
Обратно въздействие върху журналистиката
„Алфа-журналистите 2.0“ променят класическата журналистика – също и онази, която все още се поднася на публиката по изцяло аналогов начин. Публицистичната платформа на дигиталните бохеми, Интернет, е при това не просто една нова, по-високоразвита медия; тя по-скоро засмуква в себе си всички съществуващи масови медии, преоценява ги и дефинира по нов начин изразните им форми и публицистичното им въздействие. Интернет придава нови форми на журналистическата продукция, разпространение и преди всичко взаимодействие.
Така например разкритията на Bildblog.de са не просто резултат от работата на една голяма редакция от разследващи журналисти, а в голямата си част те идват от читатели, които най-често гледат критично на булевардния вестник (става дума за Bildzeitung, най-големия булеварден вестник в Германия, бел. пр.). Без външна помощ един такъв продукт изобщо не би бил възможен, както признава самият основател на Bildblog и най-известен в Германия блогър, Щефан Нигемайер.
Освен това мрежата създава и нови свободи. Актьорите от стария медиен свят, които задаваха тона в Германия, се намираха в установените медийни метрополии, в Берлин и Мюнхен, Хамбург и Франкфурт. Напротив, сред онлайн-журналистите прави впечатление особеното номадство: водещите представители също се намират в големите медийни градове, но те могат да бъдат открити и в провинцията. Организацията на онлайн-общностите, обменът чрез фийдове, туийтове, блогролове и профили очевидно заменят за някои хора традиционните места на властта. Забелязва се и едно засилване на „феномена Берлин“, усиленото смесване на разговор и журналистика, еднаква приближеност както към политиката, така и към медиите, както и техните места за срещи като престижните берлински ресторанти Борхард и Грил Роял.
Борба за признание
Новите говорители, мнозина от тях в средата на тридесетте, се намират под натиск за намиране на собствено място в медийния бранш. Това обаче може да функционира единствено под формата на „въстание срещу старите“. Хората от 68-те години комбинираха нещо такова с един процес на политически промени; сегашните журналистически младотурци си служат с новите технологии, за да постигнат целта си. Променят се също и ролите, както и разбиранията за самите себе си. Докато журналистите все повече възприемат себе си като неутрални посредници, а не като контрольори на властта, блогърската сцена се характеризира с нонконформизъм, повишен интерес към различните мнения, а често и с отказ от бавни редакционни процеси.
И докато красноречиви онлайн-редактори като Йохен Вегнер, Йорг Садрозински или Ханс-Юрген Якобс редовно размишляват върху бъдещето на журналистиката, най-вече по медийни конгреси, панели и пр., алфа-блогъри като Роберт Бейсик и Дон Алфонзо действат по-скоро прикрито. Блогърската сцена излиза сравнително рядко пред широката общественост. При всички случаи обаче повечето говорители в Интернет са хора на съвместната работа: блогърският конгрес „re:publica“, създаден от Маркус Бекедал, позволява съвместна работа от страна на всички онлайн блогърски крепости от Берлин, Хамбург и Мюнхен.
Тематично блоговете се ориентират предимно към техниката и интернет – силно посещавани блогове, отнасящи се до реформата на здравеопазването или до икономическата политика, са сравнителна рядкост. Но въпреки това блогърите и журналистите често възприемат себе си като противници, в една смесица от страх за собствения статус (журналисти) и разочарование от липсата на признание от другата страна (блогъри). А ония, които се намират в гранични области, имат особени трудности – не е съвсем ясно дали те всъщност са блогиращи журналисти или блогъри, работещи като журналисти.
Предприемчивост
Алфа-журналистите 2.0 гледат с особени резерви на класическите държавни структури. Във времето на глобализация младите не приемат на доверие обещанията за сигурност. При това те се осланят повече на собствената инициатива и предприемачески способности, отколкото на преследването на корпоративна кариера. И щом социалните стандарти не могат да бъдат запазени в дългосрочен план – така звучи техният девиз – то човек би искал да има поне свобода.
Освен промененото работно ежедневие, което се определя предимно от технологическите нововъведения, се оформят и алтернативни професионални полета, като например профилът на „редактор на общността“ или „кризисен репортер“ – така например репортери като Матиас Гебауер от Шпигел Онлайн правят репортажите си за различни войни и катастрофи почти в реално време. От новите журналисти от само себе си се очаква да умеят да работят с тон, текст и образ. Способността за комбиниране на тези различни изразни форми постепенно се превръща в ключова квалификация. Журналистиката – това е изводът, който се налага от този поглед към новата алфа-журналистика 2.0 – преживява най-драматичната си промяна от времето на въвеждането на телевизията насам.
Източник: електронен бюлетин "Либерален преглед"