Aspects of Genesis and Dynamics of the men’s suit
Konstantin Stoynov
This article aims to establish the reasons for the appearance of the men`s suit and to determine what are the factors determining the direction of its development over the years. The author identifies key moments that influence the formation and dynamics of transformation of this image, as well as the reasons for the constant interest in it. The reason for the interest of women in this pattern, which has characterized the men`s wardrobe for many years, is also revealed. In conclusion, the author concludes about the growing egalitarianism of both men`s costume and fashion in general.
Keywords: fashion, clothing, gender, men`s suit, emancipation, suffragettes, significance, Beau Brummell, George Sand, technical revolution, production
Увод
За дълъг период от време, обхващащ голяма част от XX век, мъжката мода се разглежда като облекло, а не се проследява като съвкупност от модни тенденции. Последните са характерно определение за динамиката на дамското облекло, което се отличава с много по-ярка и забележима промяна във визуалните кодове на обществото, изразени чрез модата. Облеклото при представителите на силния пол на този фон е далеч по-консервативно и с доста по-имплицитни промени. Неговата функция често е обвързана с изразяването на социално положение. Един от най-характерните образци на мъжкия гардероб, запазил се и до днес, е костюмът, който в настоящия текст ще бъде разгледан като характерен пример, който по категоричен начин дефинира причините за развитие на мъжкото облекло. Динамиката на неговите промени са обвързани с технологичното развитие, което рефлектира във функционален план и променя знаковата му социална структура. Провокиращ за изследване е и фактът, че именно костюмът е обект на сериозен интерес от страна на дамите и влияе върху формирането на техните модни тенденции през годините. Този феномен смятаме, че е пряко обвързан с промените на мястото и значимостта на жените в обществото и тяхната засилена гражданска активност.
Произход на костюма
От гледна точка на развитието и разбирането за дългото съществуване на мъжкия костюм е важно да се маркира неговият произход. Друг важен момент, който помага за неговото развитие, е възприетото разбиране за епигонност на костюма. Познатият му визуален образ днес не е моментно дизайнерско хрумване, намерило масово одобрение. Мъжкият костюм търпи своите трансформации, които на фона на по-динамичните промени, характерни за разнообразното дамско облекло, остават незабележими и може да се опишат като притежаващи имплицитен характер. Появата на съвременния мъжки костюм е обект на много и често разнопосочни изследвания. Любопитен факт е, че за разлика от повечето мъжки облекла, които са създадени заради чисто утилитарни причини, свързани с работна или военна дейност, костюмът до голяма степен има представителна функция в обществото, която се свързва с асоциациите за определен социален статус. Показателно е изказването на Ава Гарднър –„никога не съм чувала мъж да казва, че трябва да си тръгне, защото има друг облечен по същия начин като него. Мъжете не се притесняват, ако всички те са облечени еднакво. Това означава, че не са допуснали грешки“ [1]. Това мнение на американската актриса категорично маркира ролята на мъжкото и дамското облекло в контекста на модата и обществените ѝ функции в първите декади на миналия век. За сравнително дълъг период от време облеклото при мъжете, в това число и костюмът, са притежавали преди всичко социална и полова знаковост. Изразяването на социален статус съществувало и при жените, което логично е било афиширано чрез визията, но за разлика от мъжете, те имали далеч по-малка обществена функция, затова тяхното облекло е било по-статично и с изразена декоративност. Това обясняваме с факта, че сериозният бизнес и техническите иновации са били работни приоритети за мъжете – професионални роли, които са били изпълнявани от тях за дълъг период от време и са влияели върху гардероба на силния пол. Това от своя страна изисква по-голям комфорт и свобода на движение.
.jpg)
Сн. 1. Мъжки костюми от 30-те години на XX век
Костюмът от три части – сако, жилетка и панталон, изработени от еднаква материя, възниква през 30-те години на миналия век [2]. Това е и най-разпознаваемата визия, когато се употреби понятието „костюм“. Малко популярен факт е, че достигането до тази образност е процес, обхващащ няколко исторически периода. Прецизното развитие на формообразуването и неговите социално-политическите аспекти са обект на мащабни исторически проучвания, които обаче не са във фокуса на настоящата статия. Поставеният от нас изследователски акцент е върху емблематични моменти на промяна, оказали сериозно влияние върху разбирането за цялостната визия на костюма днес.
За един от революционерите, променящи драстично мъжкото облекло, се смята англичанинът Джордж Брайън Брумел, считан за един от основоположниците на дендизма. Неговата роля за развитието на мъжкия костюм е призната от много изследователи в областта на мъжкото облекло.
Сн. 2. Бо Брумел, 1805 г.
Олга Вайнштейн прави извода, че „…той определи историята на мъжкото облекло два века напред, създавайки модерна версия на класическия костюм”[3]. Изграждането на нов образ при мъжете, според Брумел, както и въобще философията на дендизма не се опират само до трансформацията на дрехата в търсене на по-голям комфорт. Сериозна и отчетлива промяна можем да забележим и в разбирането на дендитата за цялостната визия на мъжа – прическата, чистота на косата, а също така и внимание към добрия вид на ръцете и ноктите. Тези на пръв поглед маловажни детайли от външността са нещо ново, което остава значимо за периода на дендизма (края на XVIII и част от XIX век), но ги откриваме отново доста по-късно през XX век. Добре поддържаният външен вид при мъжете остава устойчива тенденция, за да прояви своята експлицитност в образа на Дейвид Бекъм.
Сн. 3. Дейвид Бекъм в костюм на Dior Home
Футболистът, моделът и актьорът също е англичанин и неговата поява и пик на влияние отново обхващат две столетия. Този паралел разкрива повторяемост на тенденция, очевидно съществуваща на ментално ниво, която смятаме, че се дължи на желанието за нова визуална промяна. Всичко ново, в по-малка или в по-голяма степен, използва вече познати от миналото модели. Тяхната функция е да дефинират ролята на мъжа в даден период и мястото му в структурата на обществото. Важен елемент в проследяване на развитието и социалната функция на облеклото, в частност мъжкият костюм, e степента на технологично развитие. Ако в пика на влияние на Дейвид Бекъм сред мъжете говорим за масово производство на облекло в различни ценови диапазони – индикация за различно качество, то във времето на дендизма това не е така. Въпреки че периодът съвпада с този на Първата индустриална революция, която обхваща годините между 1750 г. и 1850 г. и трансформира тотално социалния пейзаж, все още облеклото тогава се е изработвало на ръка. Въпреки това, социалната карта на Европа се променя драстично, което се отразява като важен фактор и от изследователя Яна Костадинова: „В този период – периодът на Консулството между 1799 и 1804 – научните и техническите достижения, както и изкуството, стават всеобщо достижение. Властта, богатството и търговията се съсредоточават в ръцете на буржоазията. Успоредно с това се изменя и ролята на модата в обществото. Засилва се нейната социална функция и се разширява сферата ѝ на влияние“ [4]. Динамиката на живот също се променя, а към големите градове, около които се съсредоточават фабриките за производство, се стичат хора в търсене на препитание и оформят нова икономическа среда. Тази тенденция все още не може да заличи изцяло социалните кръгове на аристократизма. Засилващата се сила на буржоазията, в стремежа си да демонстрира по-висок социален статут, логично налага практиката за имитация в облеклото. Въпреки това, тази логична проява на първоначален епигонизъм няма как да устои на новия етап в развитие на обществото, което заради засилената динамика на живот се нуждае от по-гъвкави и свободни форми в облекло. Дали можем да кажем, че заради водещата роля на мъжа в тази нова среда, това е период, в който неговото облекло се развива много по динамично от дамското? Предвид новата икономическа ситуация, която започва активно да размества социалните пластове, но запазва водещата роля на мъжа в политически и обществен аспект, категорично смятаме, че това е логично твърдение. Тоест, ролята на силния пол не се променя по своята същност, но визуалният му образ се трансформира не в контекста на статичен образец на висок социален произход, а в посока на по-голяма практичност, която е изказ на новата динамика на обществено развитие. Или, както казва Яна Костадинова, „деловият мъж, чийто живот преминава не толкова в салоните, колкото на борсата, в канцеларията и фабриката, се нуждае от семпъл костюм с точни и ясни пропорции“ [5].Важен момент тук е, че под „мъжки костюм“ все още на този етап не може да се говори за визия и композиция на облеклото, които са се наложили като евокативност днес, въпреки че има сериозни маркери за това – например отказът на аристократите от ярките цветове в облеклото. Тоест, трансформацията се случва в няколко посоки, които са неизменно свързани с вида и структурата на дрехата. Те са насочени към:
– олекотяване структурата на материала;
– стилизиране на формата;
– минимализиране яркостта на колорита.
Това са важни промени, които обясняват причините за трансформацията на костюма и неговата посока на развитие през целия XX век. Развитие, което до голяма степен е обвързано не толкова със стремеж към естетизиране, а с утилизиране. Естетиката като цяло в мъжкото облекло в продължение на десетилетия е заемала донякъде поддържаща роля, пряко обвързана със социалната идеология за пол. Формирането на представата за мъжкия костюм, който е познат днес, се появява в края на XIX и XX в. и отново се свързва с техническите революции. Едни от най-важните са откриването на електричеството и усъвършенстването на редица иновации – като телефона, патента за радиото…Тези промени, както и възможността на различни групи все по-лесно да пътуват до по-далечни дестинации, дефинират нови и различни изисквания към функцията на облеклото. Въпреки наличието на костюми за различни случаи, характерна е посоката на развитие към все по-голяма практичност. Това е особено забележимо в структурата на ежедневния костюм. Тази характеристика се запазва като тенденция и през целия XX век.
Появата на съвременно разбиране за костюма
Логично е да се твърди, след всичко казано до тук, че мъжкият костюм е облекло със силно изразена полова и социална знаковост. Дълги години е приеман за епитом на мъжа и неговата водеща социална роля. Често промените на тази дреха, подсказваща за определена социална принадлежност, са толкова плавни и деликатни, че остават незабележими за потребителя. Поради тези причини можем да твърдим, че за дълъг период мъжкото облекло има силно изразена семиотика, за която не е важна толкова индивидуалността, а иносказателното подсказване за принадлежност към дадено социално ниво. Засилващата се динамика в областта на търговията въвежда и нови понятия. Можем категорично да говорим за бизнес похвати, в които се формират все по-ясни правила и закони. Това налага и различна принадлежност и представителност, което се постига именно чрез облеклото. Костюмът търпи своите трансформациине и без пряката връзка на друго технологично откритие, шевната машина на Бартелми Тимони – 1830 [6]. Това поредно откритие позволява по-бърза изработка, което от своя страна прави облеклото, респективно костюма, много по-достъпен за широк кръг от хора. Факт е, че шевната машина скъсява значително времето за изработка, което пряка рефлектира и върху намаляването на цената на облеклото. С усъвършенстване на шевната машина производството става все по-динамичното, но от друга страна това налага и известно стилизиране на формата – технологично адаптиране към новите производствени условия. „Промените в модерните форми на костюм през първите десетилетия на ХХ век, в сравнение с предходния период, се свеждат главно до известно опростяване на линиите. Това вероятно е следствие от масовото производство на облекло, което вече беше доста развито в много страни“ [7], твърди и А. А. Елизаров. В динамичното ежедневие на социума, в който основна движеща сила са мъжете, се изисква все по-удобно облекло, което категорично да бъде знак – символ за принадлежност.„Пропорционалността и красотата на мъжката фигура играе важна роля още в началото на XIX в., в началото на XX в. губи значение. Костюмът не само приравнява всички, но и нивелира фигурата, подчинявайки всички под единен моден силует и образ“ [8],твърди още авторът. Това е основателна причина да кажем, че костюмът по своята същност притежава силен протоколен характер. През 30-те години на миналото столетие, вследствие на аргументите изложени по-горе, се създава вероятно една от най-устойчивите и практични конфигурации в мъжкото облекло. „Костюмът като форма на ежедневно облекло – сако, панталон и жилетка, скроени от същия плат – възниква през 30-те години на миналия век“ [9], смята и Джузепе Чикарели. Ключов елемент в това мнение е, че съставните части на облеклото са изработени от един и същи материал. Това е важна тенденция, която има най-значима роля за оформянето на представата за костюма в колективното съзнание.
Дефинирането на общата знаковост на костюма ни води до заключението, че той е олицетворение на социална функция на пола. Това общо възприемане търпи сериозни и генерални промени през XXI в. преди всичко на ментално ниво, след което намира своята изразност в технологичен и визуален план. Смятаме, че тези промени са пряко зависими и в резултат на феминизма и женската еманципация. Но какво се крие зад понятието феминизъм?
Според онлайн версията на тълковния речник на Оксфорд това е борбата на жените за получаване на същите права и възможности като тези на мъжете [10]. Всъщност всичко започва в края на XIX в. в САЩ и Великобритания с борбата на жените за получаване на правото да гласуват. В началото на това движение се забелязва употребата на цветовата комбинация от бяло, лилаво и зелено, като тя притежава строга символика. Бялото символизира чистота, лилавото – достойнство, а зеленото – надежда. Тази символика обаче бързо се променя и жените все по-често търсят, с развитието на движението за равни права, по-категорична визуална изразност. Съвсем логично те заимстват дрехи от мъжкото облекло и ги носят като символично отричане на наложените им обществени и социални норми, приравняващи ги до субекти за задоволяване на страсти и отреждащи им единствено социална роля на майки и домакини. Фактите, които са отбелязани и в издание на енциклопедия Larousse [11], сочат, че в края на XIX век процентът на жените, ангажирани с някакви професии е твърде незначителен. Към днешна дата ролята на жената в обществото е ключова – обстоятелство, което е съпътствано от промяна в разбиранията за свобода не само на изразяване, но и на освобождаване на формата на дрехата, насочена към естествено следване извивките на тялото и към значително по-голям комфорт при движение. Тоест, мъжкото облекло се използва от жените и като символ на борба за социална позиция, и като стремеж за комфорт при движение.
Първият широко известен пример за „присвояване“ на един от първообразите на костюма, е на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен, получила след брака си титлата баронеса Дюдеван (1804-1876 г.).
Сн. 4. Жорж Санд в мъжко облекло
Тя добива известност с мъжкото име Жорж Санд, което е неин артистичен псевдоним. Този факт е достатъчно показателен за социалната и културна функция на жената в този период. Да бъдеш част от сериозните литературни кръгове, да бъдеш публикувана и активно разпространявана, ако си жена, е било доста трудно. В среда доминирана от мъже, писателката провокира установените роли на пола чрез изразните средства на облеклото. Появата ѝ в един от първообразите на мъжки костюм събужда много негативни реакции, но тя маркира по категоричен начин развитието на дамското облекло в посока на нова знакова система, която изразява стремежа за обществено равенство между половете.
Това е една от първите прояви на употреба на мъжкото облеклото в контекста на провокация, афиширане на неподчинение и отказ от следване на обществените норми, на диаметрално разделение на обществените функции на половете. Тенденция, която задава една нова посока на развитие на социалната среда в Европа и САЩ, намираща пряко отражение в разбиранията за облекло и модни тенденции при жените.
Години по-късно тази посока на освобождение на женското тяло намира силен отглас в творческата философия на друга французойка – Коко Шанел. „Модата е нещо, което съществува не само в дрехите. Модата е във въздуха. Свързано е с нашите мисли и начина ни на живот, със случващото се около нас“ [10], твърди тя и смело трансформира мъжкото облекло в практични дамски дрехи. Всъщност, развитието на дамската мода през целия XX век, е пряко зависимо от женските движения за равноправие. Най-прекият и достъпен начин за визуална изява на тези нови нагласи и стремежи е чрез облеклото. Каква по-категорична изразност от употребата на характерни за мъжкия гардероб облекла в това число и символът на обществения статус – костюмът? Катализатор на тази тенденция са Първата световна и Втората световна войни, които променят възприятията за полова ангажираност. Работните места във фабриките и учрежденията, заемани по подразбиране от мъжете, се освобождават поради всеобщите мобилизации, а на тяхно място идват да работят жени. Това дава сериозни аргументи на жените за доказване на истинските им възможности, което се отразява и на тяхното самочувствие.
Въпреки тенденцията от 50-те години на миналия век за възраждане на старите дефиниции за ролята на мъжа и жената, ерата на властта на New Look на Кристиан Диор, тласъкът в посока на все по-ключовата роля на жените в икономиката, обществения живот и образованието, е факт. Сериозна роля за силното трансформиране на имиджовата символика на мъжкия костюм играят медиите, фотографиите, киното, а по-късно и на динамичните днес онлайн технологии за комуникация и информираност. Емблематични са снимките на популярни лица от различни събития в композиционни интерпретации на костюма като Марлене Дитрих, Катрин Хепбърн, Бриджит Бардо, Джоди Фостър, Грей Джоунс, Ани Ленъкс, принцеса Даяна, а мъжкият костюм днес дефилира и по червените килими благодарение на Ирина Шейк, Майли Сайръс, Риана и много други.
Сн. 5. Анджелина Джоли в костюм с мъжки характер
Очевиден е фактът, че същността на мъжкия костюм е примамлива символика, изразяваща овластяване на жените. Ако тази символика на емблематичната за мъжкия гардероб дреха е маргинализирана във времето на Санд или първите четири десетилетия на миналия век, то днес е верифицирана като естествена и напълно приемлива за жените. Логичният въпрос е какво се случва с изначалната морфология на мъжкия костюм?
Заключение
Погледнато логично мъжкият костюм е загубил своята образност, той вече не може да се сегментира като облекло еталон за експлицитна полова идентификация. Това се отнася както за мъжете, така и за жените. Не може да се говори за тоталното присвояване на костюма от страна на жените. Към тази утвърдена вече формалност трябва да се добави и разпада на самия първообраз на съставни части на костюма. Трендът за налагане на дамския смокинг като популярен артикул е създаден от Ив Сен Лоран през 1966 г. и е повратна точка в съвременната мода. Това е моментът на големия сблъсък на половете и явната манифестация на женската емаципираност. Днес костюмът като структурирано облекло с традиционни съставни части, търпи трансформации както на знаково ниво, така и чисто композиционно. В дълбоките дебри на стайлинга различни части се използват в множество конфигурации, както при мъжете, така и при жените. Унификацията на мъжкото и дамското облекло при създаването на дрехи е особено изявена през XXI век, а мъжката мода се среща с нови предизвикателствата в социалната среда.
Сн. 6. Модел от мъжката колекция на Том Форд за есен 2021 г.
Отвръщането на удара е в контекста на „тихата война“ – нехарактерни за костюма цветове и десени са намерили сериозно място в мъжкия гардероб, като това не зависи от ценовия клас на марките. Пример е флоралният мъжки костюм от две части на Benetton, който присъстваше и в българските магазини на италианската марка.
В заключение категорично смятаме, че модата, въпреки множеството интерпретации на тенденции, се развива към посока на все по-голяма егалитарност, в това число и при костюма. Очевидно облеклото като социален феномен, вече е загубило експлецитната си полова независимост. Но ако мъжкото облекло приема привидно тази тенденция, то силен аргумент за запазване на позиция при силния пол е завръщането на мускулестата фигура и популярната добре поддържана брада, които все още не са наложени масово по подиумите. Така че въпросът „Какво предстои в социален план?“, пречупен през модата – патриархат, матриархат или тотална свобода и равенство на половете, е най-ключов за разбирането на модните тенденции.
Бележки:
[1] Ceccarelli, G. Menswear 20 Timeless Elements of style. Milan: White Star Publishers, 2016, p.10. Прев. мой – К.С.
[2] Ceccarelli, G. Menswear 20 Timeless Elements of style. Milan. White Star Publishers:2016, p.10. Прев. мой – К.С.
[3] Вайнштейн, О.Б. Денди: мода, литература, стиль жизни. Москва: Новое литературное обозрение, 2005, с.57. Прев. мой – К.С.
[4] Костадинова, Я. Развитие на западноевропейския костюм през XIX век. София: Национална художествена академия, 2021, с. 28.
[5] Костадинова, Я. Развитие на западноевропейския костюм през XIX век. София: Национална художествена академия, 2021, с.32.
[6] Костадинова, Я. Развитие на западноевропейския костюм през XIX век. София: Национална художествена академия, 2021, с. 59.
[7] Елизаров, А., Промышленных технологий и дизайна. Санкт-Петербург: Санкт-Петербургский государственный университет, 2015, с. 8.
[8] Пак там.
[9] Ceccarelli, G. Menswear 20 Timeless Elements of style. Milan: White Star Publishers, 2016, p.10.
[11] Laveyrie–Degen, J.C. Balouet. История на облеклото. София: Icon, 2004, с. 161.
Библиография:
Вайнштейн, О.Б. Денди: мода, литература, стиль жизни. Москва: Новое литературное обозрение, 2005.
Елизаров, А. Промышленных технологий и дизайна. Санкт-Петербург: Санкт-Петербургский государственный университет, 2015.
Костадинова, Я. Развитие на западноевропейския костюм през XIX век. София:Национална художествена академия, 2021.
Стойков, Л. Теоретични проблеми на модата. София: Национална художествена академия, 2006.
Callan, G. The thimes & Hudson Dictionary of fashion and fashion designers, London, 2008.
Ceccarelli, G. Menswear 20 Timeless Elements of style. Milan: White Star Publishers,2016.
Feminism, Oxford Learner’s Dictionaries. [Cited:19.07.2021]. Available from: https://www.oxfordlearnersdictionaries.com/definition/english/feminism?q=feminism
Laveyrie–Degen, J.C. Balouet.История на облеклото. София: Icon, 2004.
Източници на снимките:
Сн. 1. Мъжки костюми от 30-те. © Photo: Gentkemansgazette. [cited 24.07.2021]. Available from: https://www.rebelsmarket.com/blog/posts/retro-fashion-for-men-what-clothing-did-men-wear-in-the-1930s [24.07.2021]
Сн. 2. Бо Брумел. от Richard Dighton, 1805. [cited 24.07.2021]. Available from:https://simple.wikipedia.org/wiki/Beau_Brummell#/media/File:BrummellDighton1805.jpg[24.07.2021]
Сн. 3. Дейвид Бекъм в DiorHome. Available from: https://www.calzaturebelfiore.com/il-tight-labito-elegante-per-il-giorno/ [24.07.2021]
Сн. 5. Анджелина Джоли в костюм. © Photo: Karwai Tang/WireImage. [cited 24.07.2021]. Available from: https://stylecaster.com/best-celeb-women-suits/#slide-9 [24.07.2021]
Сн. 6. Модел от мъжката колекция на Том Форд за есен 2021. © Courtesy of Tom Ford. [cited 24.07.2021]. Available from: https://www.vogue.com/fashion-shows/fall-2021-menswear/tom-ford/slideshow/collection#25 [24.07.2021]
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Стойнов, Константин. Аспекти на генезиса и динамиката на мъжкия костюм. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №48. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=427
|
е-mail: k.e.stoynov@gmail.com