1. Иновацията в България
Характерно за българската икономика е, че повечето фирми нямат иновационна дейност. [[i]] Данните на Иннобарометър от 2009 г. сочат, че развитието на фирми с иновационна дейност в България е под нивото в двадесет и седемте страни, обхванати в изследването. Взаимодействието с други фирми с иновационна дейност също е много ограничено. [[ii]]Подобна липса на иновационни партньорства е в противоречие със закона на Парето за ефективно използване на факторите на производството и за ефективно разпределение на произведените блага между субектите. [6] Стремежът към ефективно производство на обществени блага цели максимално благоденствие в обществото. Той е функция на стратегическо взаимодействие в областта на иновациите. Според доклад от 23 юни 2011, в България за иновации се отделят 0.53% от БВП, а в ЕС-27 – 1.9%. За сравнение в националната стратегия за развитие се предвижда през 2020 г. да достигнем дял от 1.6%, "което от днешна гледна точка звучи твърде нереалистично.”
В обществения сектор, представляван от държавата и правителството (национална, местна или регионална власт), има заделени ресурси за развитие на пазара на култура. През новото хилядолетие тези обществени инвестиции не са просто цел за постигане на благосъстояние. Приоритет на културния сектор става предвиждането на нуждите на потребителя и на целевите групи, които са повлияни благоприятно от външните ефекти на културната дейност. Парето посочва като метод за постигане на този ефект партньорството на частния и обществения сектор. То представлява партньорство в полза на участниците в този пазар – производители и потребители. В тези партньорства се реализира иновация, целяща културните продукти и услуги да бъдат конкурентни на останалите пазарни предложения. Важно е те да бъдат атрактивни и за потенциалния потребител. Предвид ефективно използване на ресурсите, организациите, които предлагат културен продукт и услуга трябва да отговорят на следните въпроси:
- В кои други сектори техните продукти и услуги имат пазарен потенциал?
- Как държавата и бизнесът осигуряват предпоставки за конкурентни предимства на културния продукт и услуга?
- Как иновацията създава конкурентно предимство ?
- Какви са методите за развитие на културната организация, при променящо се потребителско отношение и ограничени финансови ресурси за рискови инвестиции?
Конкуренцията на българския и на европейския пазар с други стоки и услуги за потребителите в свободното им време, поставя предизвикателства пред културните организации. От тях се изискват сериозни инвестиции в реализиране на пазарни предимства чрез създаването на уникални и нови продукти и услуги. Развитието на конкурентни характеристики, за които иновациите са ключов фактор, ще помогне на предприемачите в сектор култура да се утвърдят като жизнен сектор от значение за националната ни икономика. Иновационните проекти са естествения път за културните организации да постигнат тази цел. По този начин те ще привлекат за определен срок нужните ресурси за постигане на конкретни подобрения в своята конкурентоспособност.
Пазарни предизвикателства
През 2007 година изследване на Евробарометър доказа, че европейците считат потреблението на културен продукт за зависимо основно от свободното време, а не за избор предопределен от цената на стоката или услугата.[[iii]] Националните и местни продукти попадат в жестока конкуренция с неограничен брой подобни стоки и услуги от международния пазар. Поради това ЮНЕСКО разработи конвенции, в които все повече аспекти на културния сектор са защитени. Това се постига с механизми, балансиращи комерсиалната експлоатация и устойчивото развитие.[[iv]] Международната организация закриля не само отделни произведения, но също знанията, природната и културна среда. В този контекст материални и нематериални форми на изразяване са част от богатството на света. Чрез тях се реализират устойчиви икономически дейности в сектори като култура, изкуства, туризъм, земеделие, технологии на Европейската общност. Политиката на Европа, изразена в „План за Култура” също цели да подобри средата за развитие на културния сектор чрез финансови стимули и инструменти. [[v]]
Глобализацията има и положителна страна за културните организации. Културните продукти и услуги могат да привлекат разнообразие от потребители за „местния” пазар, както сред коренните жители, така и сред чуждестранни посетители. „Колкото по-малко е едно населено място, толкова по-успешен от финансова гледна точка е един фестивал.” [[vi]] (В България определени фестивали привличат десетки потребители от съседни региони и далечни държави не само в София, Русе и Варна, но също в Перник, Каварна и Банско.) Индиректната и виртуална аудитория от потребители заема все по-голям дял от целевата група на центрове за изкуство и култура, на музеи и галерии, на фестивали и културни индустрии. Пример e „Музей Галилей”, който обединява две институции. Това са институт, посветен на великия учен и музей на история на науката във Флоренция. Той печели престижни награди и има 117,549 виртуални посетители от цял свят в рамките на един месец (юни 2010 г).[[vii]] В този случай музеят е независима културна организация с идеална цел от 1927 г. В съзвучие с мисията си, но в партньорство с други организации успява да развива актуални за потребителите дейности.[[viii]] Технологиите на Web.2 интерактивни платформи, социалните мрежи в интернет и приложенията за обогатена реалност в експониране на обекти [[ix]] дават на възприятията ново преживяване. Холограмни обекти, звук и визуализация създават среда между реалния и виртуалния свят (интерфейс). С нарастване на цената на свободното време, отражение на нарастващата производителност и съответно стойността на един час труд, нараства и конкуренцията в предлагането на продукти. Предлагат се както самите културни стоки, така и атрактивните условия за потреблението им. Този извод се налага от цялостната промяна в нагласата на бизнеса към иновациите.
Конкурентоспособност
Голяма част от фирмите в Европейската общност инвестират в процес на иновации на технологично ниво или с цел създаване на нови характеристики в потреблението.[[x]] Конкурентоспособността следва да се разбира не само като способност на фирмите да поддържат високи равнища на производителност на труда и капитала. Постепенно се въвеждат иновации в значителни подобрения в продукт, в процес или в метод постигащи ръст в производителността. [[xi]] Новите технологии, глобализацията и културното многообразие навлизат в местния пазар по начин непознат до 21 век.[[xii]] Нужна е иновация в изграждането на обществен интерес към местните културни ресурси, продукти и услуги за да се постигне устойчивост в развитие на местен културен капитал. Появява се нужда от обновяване на комуникацията за спечелването на лоялна аудитория. Нужно е да се поддържа високо ниво на конкуренция сред дейците на изкуствата и артистичните проекти, като се отваря достъп за новото поколение създатели, мениджъри и администратори. Процесът на комуникация с потребителите протича преди и по време на създаването на нови продукти и услуги.[[xiii]] Необходими са дейности за обновяване на цикъла на създаване на продукта и актуализиране на неговите качества.
Иновационните дейности в сектора на културата попадат в приоритетите на програми на Европейската общност. Поради това фирмите със стратегия за развитие подобряват съществуващи продукти или създават нови такива чрез иновация, водена от интересите на потребителя”.[[xiv]] Този вид иновации е разпространен в различни сектори и преобладава в развитите национални стопанства. Според анализ на Иннобарометър 2009, изкуствата и културата спадат към група индустрии и услуги, които се отличават с„интензивност на знанието”.[[xv]] Тази група регистрира най-висок дял на иновации, водени от интересите на потребителя – 58,7 % . В същото време държави с показатели за икономическо развитие подобни на тези на България имат най-голям дял в този вид дейност – 52,3%.[[xvi]] С висок дял на инвестиции сред „иновационните дейности, водени от интереси на потребителя” са: комуникациите – 72,7%; творческите дейности – 61,5% и общуването с други култури – 43,9%. [[xvii]]
Впечатляващо в данните на Евробарометър 2009 е, че иновативни стопанства и малки фирми с под 500 служители персонал са сред така наречените “супер-иноватори”. Те са ангажирани с изследователска дейност и развитие както и с патентоване.[[xviii]] Изследването класира България, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния и Словакия в категорията на страни “застигащите развитите” икономики. [[xix]] България е относително малка страна в рамките на Европейския пазар и културният ù сектор трябва да бъде иновативен в предлагането на стоки и услуги, за да бъде конкурентен на Европейско ниво. Несъмнено иновациите са основен елемент в процеса на развитие на културния сектор в посока актуализация в производство и предлагане. [[xx]] Това е възможност за оцеляване на културните организации и важна част от стратегическото им развитие.[[xxi]] Като цяло в България се забелязва нарастваща тенденция фирмите да посочват иновация като част от дейността си. Положителните отговори са достигнали до 71% през 2009 в сравнение с 43% през 2008. [[xxii]] Емпиричното непредставително проучване на автора от 2012 г., обхващащо 41 български и 25 международни рецепиента потвърждава тази тенденция за българските културни организации. 75,08 процента от анкетираните от България са дали положителен отговор, на въпроса дали организацията е ангажирана с иновация.[[xxiii]] Изводът е, че за да направят нововъведение на технологично и организационно ниво или да инвестират в развитие на нов продукт и услуга, организациите в България се включват в иновационни проекти. Това, че в европейски план културата е сектор, белязан от динамика е благоприятен за България факт.
Повечето източници за инвестиции и партньорство в посока иновативни дейности са от фондове на Европейската общност. Тези инструменти правят българските културни организации равноправни партньори и същевременно конкурентиза целева подкрепа в рамките на програми на общността. [[xxiv]] В програми за сътрудничество със съседни на Европейската общност региони, България и местните културни организации имат предимства. [[xxv]] Те са в лидерска позиция като съседи, които имат опит в регионален план спрямо западните Балкани, страните от Черноморския регион, Югоизточна Европа и Близкия изток. Съвместно развитие и споделяне на методи и обмен на професионалисти са част от споделеното минало. В настоящия момент повечето организации на бюджетна издръжка и частните предприемачи са с ограничен ресурс за партньорство и пазарен обмен. От друга страна в България и Европейската общност съществуват и работят оперативни програми. Те са насочени към участие на културни организации като пряк бенефициент и/или като партньор на бизнеса или на местната власт. Причината културни организации да поемат пряк ангажимент към иновация чрез партньорство е търсената връзка с икономиката като цяло.
Иновационно въздействие
Пример за иновационен културен продукт с широко иновационно въздействие върху редица сектори и извън този на индустриите на свободното време идва от една подобна на България страна, чийто пазар е преминал от планова към пазарна икономика. Технологията „скайп” се ражда в Естония през 2003 г. и израства с помощта на шведски и датски инвестиции. Компанията с най-успешната иновация в комуникацията на новото хилядолетие не плаща нищо за реклама или за поддръжка на мрежата от потребители. Продуктът се разпространява чрез социалните мрежи, като през 2009 компанията има 719 млн. долара печалба. [[xxvi]] Седем години след създаването си фирмата е партньор на „LG Electronics” и „Panasonic” в производство на нов тип екрани и мултимедийни устройства за евтина конферентна връзка. Тя продължава да създава за клиентите си иновативни и безплатни услуги(обществено благо създадено без обществени разходи в партньорство). „Скайп” е основен съперник на телекомите със 170 милиона потребители на месец и 600 000 нови абонати всеки ден. През 2011 технологията скайп се влива в „Майкрософт”, срещу рекордната сума от 85.5 билиона долара.[[xxvii]] Иновационното въздействие на този продукт се отразява на редица пазари. Ефектът, който други приложения на иновациите в нови технологии произвеждат върху икономиката на Естония е не по-малко впечатляващ. За седем години, тя успява да развие най-ефективния обществен сектор в Европа. Интернет услугите са от полза на правителство, администрация, образование, обществени услуги и култура. [[xxviii]] Културата и изкуствата са свързани с благодатни за икономиката на знанието и привлекателни за потребителя дейности. Малките европейски държави като България имат сериозно присъствие в тази ниша и доказан потенциал за развитие на иновации в културния сектор.
Като сектор на икономиката, културният сектор проявява специфика по отношение на 1) стойността на продукта, 2) конкуренцията между производителите и 3) растежа на производителността. [[xxix]]Класическото отношение „производител-потребител”, формирано от ценова конкуренция на пазара не е приложимо към сектора на културата. В него връзката потребител и производител е допълнена от държавна намеса чрез регулация на пазара. Посредством намесата на обществената власт, се формират широки и специализирани аудитории. Разнообразяват се също видовете участници в културни дейности с творчески, развлекателен или образователен характер. Всички тези дейности съставляват средата, без която пазарът на професионалните изкуства в България и на българските продукти на културните индустрии не могат да съществуват. Силната конкуренция за потребители на стоки и услуги в глобален план изисква познаване на пазара на култура и стратегическо позициониране на културната организация.
Иновационните проекти са неизбежен елемент в съвременното бизнес планиране на организации, предлагащи продукти и услуги от културната сфера. Прилагайки иновативен подход спрямо променящите се пазарни условия организацията управлява своето развитие. Иновационните проекти изграждат опит в създаването на дългосрочни партньорски отношения. Достигането на пазарни цели чрез иновационни проекти в партньорство с разнородни организации и усъвършенстването на процеса на тяхното управление създават перспективи за стратегическо развитие на организация в културната сфера.
Тук, следва да припомним изследването за световна конкурентоспособност от 2010 г., според което Българската икономика все още търси растеж от повишена „ефективност” на производството, а не чрез иновации в секторите. [[xxx]] В източна Европа водещи иновационни региони са тези около градовете Прага, Братислава и Будапеща. В същото време културният сектор и творчески индустрии имат значим прираст в националните икономики в Балтийския регион.[[xxxi]] Сред бившите социалистически икономики, през новото хилядолетие Естония и Литва имат за национален приоритет развитие на културни и творческите индустрии.[[xxxii]] Европейската конференция за „Творческо Предприемачество за Конкурента Икономика” проведена в Талин през 2011 г определя иновационни цели за развитие. След подробни сравнителни проучвания на този регион [[xxxiii]] и чрез международни и национални консултации е приет „Манифест от Талин за стратегическо развитие в творческата икономика.” [[xxxiv]] Той предлага да се създадат „ключови индикатори за изпълнение” на програмите за културно развитие. Това означава стимулиране на международно партньорство с цел подпомагане на малките и микро организации и инвестиции на база реални постижения, а не просто дотации чрез общи политики в подкрепа на сектора.
Насочването на създадените външни ползи[[xxxv]] обратно към усъвършенстване процеса на създаване на обществени блага е иновация в сектора на културата. Иновационните дейности в сектора на културата попадат в приоритетите на програми на Европейската общност. Последните пет години в Европа и в световен мащаб бяха направени проучвания и анализи, които сочат, че региони бележещи икономически ръст същевременно се характеризират с висока концентрация на културни и творчески индустрии (КТИ).[[xxxvi]] Подобни признаци на обвързване на иновационна дейност [[xxxvii]] в културния сектор с нов тип икономика се проявяват в региони съседни на България – в страни в Европейската Общност и в стопанства извън нея. В емпирично проучване на автора от февруари 2012г. анкетираните са посочили като основни причини, които тласкат културните и творчески организации към ангажимент с иновационна дейност, нуждата от преодоляване на конкуренцията за нови идеи, нови потребители, нови методи на работа, партньори и нови модели за управление на дейността. Неизмеримият външен ефект от пренос на иновации между икономическите сектори дава здрава основа за измерими ефекти. В Италия приходите от културния сектор на всеки 100 Евро инвестирани в култура са измерени като прираст в БВП с мултипликатор от 2,49. В местната икономика, всяка производствена единица в културния сектор генерираприраст към производствените единици в местната икономика с мултипликатор – 1.65. Този ефект се дължи на увеличено пряко търсене на културни стоки и услуги и на външно въздействие в косвен прираст на потреблението на услуги и стоки в сектори свързани с пазара на култура. [[xxxviii]] Изненадващо голям брой организации от участниците в емпиричното изследване на автора твърдят, че участват в измерването на външен ефект от своята иновационна дейност. 75,61% анкетираните български организации и 80% от чуждестранните са отговорили, че културната организация измерва ефект от иновация чрез някакви индикатори в национална статистика, измерване оценка от потребителите; проучвания; международни изследвания и др. Иновационният проект, като начало на нови партньорства с цел иновация, е стъпка напред за културния сектор в България, и за развитието на нов тип икономика.
Библиография и бележки (Bibliography and references):
[[i]] Innobarometer Analytical report, „Flash EB Series #267, The Gallup Organization, 2009,: стр. 4 и стр. 13
[[ii]] Едва 21% от Българските фирми развиват стратегическо сътрудничество с фирми, които са извън собствената им производствена верига. В същото предприемаческо поле ръководството на фирми от Литва посочва 50 %, Република Чехия – 44% а Словакия – 43%. Виж „Innobarometer Analytical report” 2009: стр. 48
[[iii]] „EUROBAROMETER 67.3”, Brussels: TNS Opinion & Social, 2007
[[iv]] Цитат: "Настоящата конференция засяга ключова за ЮНЕСКО тема , а именно културата и творчеството като фактори на развитието. Като единствена агенция на Обединените Нации с пълномощия в сектора на културата, ЮНЕСКО се застъпва за признаване ролята на културното наследство. То е израз на културното многообразие и двигател на между-културния диалог, признак на уважението и разбирателството между народите, средство и двигател на устойчивото развитие. Културата (изразяваща творчеството и идентичността на хора и индивиди) е едновременно източник и цел на всеки процес на развитие. Тя популяризира и закриля културното многообразие, като същевременно защитава правото на всеки народ да избере своя път на развитие."Доклад на Г-жа Мехтилд Рослър, Завеждащ Отдел „Европа” на ЮНЕСКО, ‘Florence 2010’, Флоренция: 18 ноември 2010
[[v]]„The European Agenda for Culture”, Brussels: COM(2007) 242, 2007
[[vi]] „От 40 000 до 175 000 публика на ден на 10-те най-големи музикални фестивали в Европа” автор(и): Камелия Александрова, Диана Саватева, Виктор Иванов, Тони Маскръчка, Диана Бедросян, Васил Сотиров; „24 часа”, 22-ри Август 2011
[[vii]] Специалните интернет платформи представящи изследвания и виртуално пътуване в архива на музея, допълват директното посещение в залите с експонати. През 2010 г. обновлението на експозицията и предлаганите на потребителите услуги носят на музея награда от „Международния съвет на музеите” и от „Британското Общество на История на Науката”. Доклад на Paolo Galuzzi от 19 ноември 2010 в конференция ‘Florence 2010’.
[[viii]] Отличие музей на 2010 от международната организация ICOM за устойчиво развитие и награда на British Society for the History of Science (BSHS) в конкурс за изложби-Great Exhibitions Competition for 2010 – http://www.museogalileo.it/en/pressroom/enews/icomprizemuseogalileo.html (достъп 10.12.2010)
[[ix]] В разширената реалност, елементи от заобикалящата среда се допълват с компютърно генерирана информация за възприятие като звук, видео, графики или GPS данни.
[[x]]“Measuring Innovation: A New Perspective”, OECD, 2010, http://www.oecd.org/document/22/0,3746,en_41462537_41454856_44979734_1_1_1_1,00.html#foreword (последен достъп на 17.11.2011)
[[xi]] “Measuring Innovation: A New Perspective”, OECD: 2010, стр. 27
[[xii]] Стойков Л. „Инфотейнмънт: другото име на медийното развлечение”, Научно електронно списание на катедра „Медии и обществени комуникации” при УНСС, Брой 4 / Януари 2010
[[xiii]] „Над-национален гид за интер-културни умения и разнообразяване на творческите дейности в културния сектор”, Koleva Petya, Tijana Stepanovic, Marina Sorbello, „ANIMATED” IterculturaConsut, VIVOanduqbar: 2011
[[xiv]]130. Flowers S., Tanja Sinozic and Parimal Patel, „Prevalence of User Innovation in the EU – Analysis based on the Innobarometer Surveys of 2007 and 2009”, INNO-Metrics Thematic Paper, 2009, Публикуван в www.proinno-europe.eu, (последен достъп 26.09.2011)
[[xv]] Виж Приложение 2, Иннобарометър 2009: стр. 12
[[xvi]]Flowers S., Tanja Sinozic and Parimal Patel, „Prevalence of User Innovation in the EU – Analysis based on the Innobarometer Surveys of 2007 and 2009”, INNO-Metrics Thematic Paper, 2009, Публикуван в www.proinno-europe.eu, (последен достъп 26.09.2011): стр. 14, 49
[[xvii]] Flowers S.:2009: стр. 19
[[xviii] ] Flowers S.:2009: стр. 3
[[xix]] Innobarometer 2009: стр 93, 95
[[xx]] Марикина М. „Конкурентноспособност и Благосъстояние”, София: Университетско издателство „Стопанство”, 2006, стр.39, 78
[[xxi]] Б. Борисов, Т. Георгиева, Е. Парашкевова, “Процес на осъществяване на Инвестиционни проекти в Иновационна Фирмена Дейност”, електронно списаниена стопанска академия "Д. А. Ценов" Свищов „Диалог” 2009 /1
[[xxii]] „BULGARIA COMPETITIVENESS REVIEW # 1”, Agency for Economic Analysis and Forecasting, София: Министерство на Икономиката и Енергетиката 2009: стр. 3 и стр. 17
[[xxiii]] КолеваП.‘Стратегическо развитие на културни организации чрез иновационни проекти”, София: Интеркултура Консулт, 2012
[[xxiv]] Това включва всички оперативни програми в България, както и секторните програми на ЕО, програмите на ЕО за транс-регионално сътрудничество и др.
[[xxv]] Поради географското й разположение, България е включена във всички регионални инициативи и организации, а през територията й „преминават 5 от общо 10-те инфраструктурни транс-европейски коридори”. Източник: Министерство на Външните Работи, www.mfa.bg, 20.11.2009.
[[xxvi]] Михова Д., „Джуджето в Света на Великаните”, „България Ер” Бордно списание 09/2010
[[xxvii]]Rushe D.”Skype`s purchase by Microsoft signals strong spell for dotcom sales” http://www.guardian.co.uk/technology/2011/may/10/skype-microsoft-google-apple: Вестник „Gardian”, 10 май 2011
[[xxviii]] „Примерът на Естонците – електронно правителство и обществени разходи на Естония”, Българска Национална Телевизия, редакция Новини, 22 май 2011.
[[xxix]] Томова Б. “Изкуство и Пазар”, София: Издателство Образование, 2003, стр. 49
[[xxx]] Виж. „The Global Competitiveness Report 2010–2011”, Geneva: World Economic Forum 2010
[[xxxi]]Power D., Tobias Nielsén, „Priority Sector Report: Creative and Cultural Industries”, , European Cluster Observatory: ЕUROPE INNOVA deliverable D9-1, March 2010: стр. 4, 9
[[xxxii]] Примери са инкубатор за изкуства създаден в Талин през 2009, както и очаквания строеж на музей за съвременно изкуство във Вилнюс, столицата на Литва, който ще привлече поток от 3,5 милиона посетители и гости от съседните страни.
[[xxxiii]] Alikmäe Tiiu „Creative Industries in Estonia, Latvia and Lithuania 2010”, Tallinn: Ministry of Culture Estonia, 2010
[[xxxiv]]„The Talinn Manifesto and Open Tool for Strategic Development across the Creative Economy”. Източник: „Creative Enterpreneurship for a Competitive Economy”, http://www.looveesti.ee/creative-entrepreneurship/?page=materials (достъп 2.02.2012)
[[xxxv]] Положителният външен ефект от потреблението се изразява в колективни ползи като национална идентичност, неформално обучение, социална принадлежност и културна общност, в окуражаване на артистични иновации и творчество.
[[xxxvi]] КТИ дейности не се разграничават според това дали резултатът се предлага на пазара като масова индустрия, дали засяга обществото като цяло или отделни общности в него. Туризмът и секторът на новите технологии са свързани с КТИ индустрии, които се нуждаят от производство на съдържание за собственото си развитие.
[[xxxvii]]Под „иновационна дейност” се има предвид всякакъв вид планирано въвеждане на иновация в създаването или в потреблението на култура. Тоест, насочване на ресурси към нововъведения в стоки и услуги с културно съдържание, които ще повишат конкурентоспособността на организацията на пазара.
[[xxxviii]] Strategic Study “The Economy of Cultural Heritage and Landscape. A Systemic and Integrated Vision”, Prepared by the European House-Ambrosetti, Florence: Florence Foundation 2010: стр. 131
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Колева, Петя. Иновационна дейност в културния сектор // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 13. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: info@inter-cutltura.eu