From Burqa to Miniskirt: Women and Freedom of Choice in Different Cultures
In context of globalization processes, the lack of tolerance for cultural diversity is among the crucial principles for separation in modern societies, despite all political efforts against it. 9/11 attacks and recent Islamic States terror acts have negative impact on Western attitudes towards the Islamic culture. While the marketing industry is working hard on promoting unified vision for the emancipated women of today, the clothing of many Eastern Muslim women still complies with the rules of Sharia. If in Western view the miniskirt can be seen as an independence symbol, the burqa symbolizes oppression, provoking fear and denial. Civilizational clash between different cultures representatives seems compelling and stimulating troublesome processes.
Keywords: Gender, Religion, Prejudice, Rights, Freedom of Choice, Culture
Интересът ми към темата за жените и правото им на избор в различните култури е резултат от скорошно пътуване до Дубай, по време на което досегът с различната източна култура и начин на живот провокира в съзнанието ми много въпроси. Настоящият текст е резултат от търсенето на отговори, които открих за себе си и бих искала да споделя. Не защото са универсални истини, а защото смятам, че всяка индивидуална крачка към опознаването на другостта е важен принос към необходимото противопоставяне срещу първобитния принцип на отричане на различното и непознатото, все още характерен за народопсихологията по нашите географски ширини, и далеч не само.
В контекста на настоящата световна обстановка дискусиите, засягащи културни различия на база религиозна принадлежност, са чувствителни и умишлено избягвани, с цел да не бъдат засегнати нечии чувства. По мое мнение именно опосредстваната и често манипулирана информация, разпространявана сред обществеността чрез медиите, е предпоставка за формирането на негативни нагласи към различията. Имаме склонността комфортно да ограждаме възприятията си в рамките на представите и предразсъдъците, утвърдени в собствената ни култура. Всичко извън тях изглежда неприемливо и буди отрицание, невъзможност да разберем различията и да погледнем отвъд ограниченията на това, което виждаме с очите си и интерпретираме стереотипно.
Колективизъм на Изток, индивидуализъм на Запад
Още Чарлз Дарвин изследва сред примитивните народи културния феномен на привързаността към познатото, характерно за собствената култура, и предизвикателствата пред възприемането на различията. Критериите за женска красота се променят през годините и зависят от традициите и особеностите на обществата в съответните епохи. На база изследвания на културните специфики в отделни микрообщности, Дарвин излага възгледите си за красотата на жената, като основната му теза е, че хората от различни раси се отличават по своите понятия за красота, но основният обединяващ елемент в предпочитанията им е склонността към това, което са привикнали да виждат. Красиво е познатото, каквото е възприето да се определя като такова в съответната общност, на база споделени критерии. Дарвин дава няколко примера за това, че диваците обръщат особено голямо внимание на своята външност. Тяхната страст към украшенията е известна, а според някои теории първоначалната функция на дрехата е била не да топли, а да служи като аксесоар. Колкото и да е беден и жалък, пише Дарвин, човекът все пак намира удоволствие да се украсява. „Диваците навсякъде се украсяват с пера, огърлици, гривни, обици и пр., нашарват се най-разнообразно. Както ние се възхищаваме предимно от красотата на лицето, така и у диваците то е главният център за разкрасяване, което при тях в много случаи се осъществява чрез осакатяване. Жените навсякъде съзнават цената на своята красота и намират наслада да се украсяват по различни начини“ [1].
В съвременната западна култура е прието жените да се украсяват, а плътта е излагана на показ до крайности. Изглежда, че на Изток преобладава противоположната тенденция. Из градовете на Обединените арабски емирства се срещат предимно жени с хиджаби, кхимари, абаи, чадори, джилбаби, никаби, бурки и други разновидности на характерните за източната култура женски дрехи. Какво обаче се крие под тях? В магазините на първокласните световни модни марки из европейските столици преобладаващата клиентела са именно арабски жени в традиционните им облекла, изразяващи религиозна принадлежност. Мнозинството мюсюлманки предпочитат да се обличат скромно в обществото, както проповядва Ислямът, но все повече от тях се стремят също така към модерна визия. Това се дължи предимно на относителната младост и нарастващия просперитет на Ислямския свят [2]. Много мюсюлмански жени полагат особени грижи за външния си вид, прическите и грима си, а под бурките си носят облекла на най-актуалните модни дизайнери. Като цяло мюсюлманките дори ползват повече грим от жените на Запад. Козметични продукти, предназначени за тях, се продават на места като Централната джамия в Риджънтс парк, Лондон, където наред с религиозните книги могат да се намерят също анти-целулитни кремове, парфюми и т.н. [3]
Карикатура на Malcolm Evans, източник: www.evanscartoons.com
Можем да обобщим, че ако западните жени се стремят към привлекателност навън, за мъжете по принцип, то на Изток жената се украсява, за да бъде привлекателна в дома си, за собствения мъж, в рамките на своя личен микрокръг от семейство и приятелки. В този смисъл не съществуват особени различия между представителките на двете култури в отношението към модата и външния вид, разликите са по-скоро в „аудиторията“ на тяхното представяне. По теорията на Хеерт Хофстеде за видовете култури, западните жени са представителки на индивидуалистичната култура, в която личността има свободата да се изразява, както намери за добре, поощрява се самостоятелният избор. Мюсюлманките принадлежат към колективистичните култури, в които личностната идентичност се определя от групата, а вътрешногруповите норми отнемат от свободата на човек да прави собствен избор, но общоприетите правила му дават бърз ориентир за границите между добро и зло, правилно и неправилно. Характерна за колективистичните култури е също така склонността към разделение на „свои" и „чужди", отхвърлянето на външните [4].
Значението на семейните ценности в двете култури
В разказа за впечатленията от досега с Изтока, Розмари Сукхдео споделя как на първо място е осъзнала, че може да има отношения само с жени и момичета, защото общуването между половете извън семейната среда в ислямската култура е неприемливо [5]. Святостта на семейството е сред основните ценности на мюсюлманите. „Оплакванията на западните мислители са още по-ясни, когато наблюдават около себе си разрушаването на семейните връзки, отслабването на брачните основи, бягството на младите от отговорностите на брака, нежеланието да бъдат майки, отслабването на бащинските и майчинските чувства, потопяването в мимолетните страсти, вместо истинска любов, все по-увеличаващия се брой на разводите, галопиращото нарастване на броя на незаконните деца и това, че единството и искреността са нещо рядко при брачните двойки", пише иранският автор Муртаза Мутахари [6]. Според него социалната среда е тази, която е нанесла разрушителния удар върху корените на семейството на Запад. „Ако американската жена предпочита собствените си удоволствия и забавления пред добруването на дома си, това не е свързано с нейната природа и би трябвало да има някаква социална причина. Сигурно социалната среда в Америка е тази, която е създала такъв начин на мислене у американските жени“, пише той.
Като турист в Дубай бях впечатлена от множеството арабски семейства, които срещнах на разходка из Дубайския мол в делничен ден, в рамките на това, което Западът квалифицира като работно време, както за мъжете, така и за жените. В „История на цивилизацията” Уил Дюран пише, че през ХХ в. в западния свят еманципацията на жените е плод на индустриалната революция. Жените са по-евтината работна ръка от мъжете, затова работодателите ги предпочитат във фабриките си. От тогава до днес непреодолимото притегляне на мотива за печалба привлича жените от домашното еднообразие към слугуването в магазини, фабрики, офиси. Развитието на техниката и свръхпроизводството в консуматорското общество води до масовата експлоатация на силата на жената да съблазнява с красотата си за търговски цели. Пропагандират се феминистките идеи за правото на свобода и равенство с мъжете, които съвременната поп-култура трансформира в създаването на потребност на жените да бъдат финансово независими и да доминират. Мъжете се оказват в удобната позиция на бягство от отговорност и тази реалност води до масово разрушаване на основите на семейните връзки в западния свят [7].
Според Мутахари, ако Западът е влюбен в правата, то на Изток преобладава етичното мислене и влиянието на морала. В източната култура семейството е основна ценност, счита се, че мъжът е създаден да покорява света, а жената – сърцето на мъжа. Според него Ислямът освобождава жената от зависимост, като задължава мъжа да се грижи за цялото семейство. В Корана се отбелязва, че жената е благословия за мъжа и трябва да бъде източник на утеха и спокойствие за неговото сърце. „Ако жената е длъжна като мъжа винаги да търси източници на средства, нейното самочувствие угасва и на челото се появяват онези бръчки и възли, които икономическите проблеми хвърлят върху челото и лицето на мъжа. Често се чува,че онези нещастни жени на Запад, които са длъжни да се борят за своето съществуване във фабрики, магазини и канцеларии, завиждат на живота на източните жени. Очевидно е, че една жена, която няма спокойствие и не намира време да се грижи за себе си, не би била също така източник на удоволствие и щастие за своя съпруг”, пише Мутахари [8].
Мюсюлманки по време на хранене и на плажа. Снимка: личен архив
В глобализирания свят неизбежното влияние на „разкрепостения“ Запад върху „консервативния“ Изток буди тревоги сред мюсюлманите най-вече във връзка със съхранението на светостта на семейството. Източната система от правила и норми по отношение на семейните ценности изглежда строга и сурова, а Западът клиширано я дефинира като режим на потисничество за жените. Особено съществено в това отношение е влиянието на западните медии, отразяващи предимно скандалните случаи на крайности, които във възприятията на аудиторията формират впечатления за масова практика, начин на живот на Изток. В този затворен кръг на взаимно отричане колективистичната източна култура отхвърля представителите на западния индивидуализъм като външни, а Западът развива все по-масова ислямофобия.
Западната представа за потисничеството на Изток
В доклад на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията, посветен на ислямофобията в ЕС след 11 септември 2001 г., се разглежда неправилната употреба на понятието „джихад“ в медиите. Премахването на религиозното му значение води до употреба на термина за назоваване на всяка форма на насилие или тероризъм, дело на мюсюлмани в конфронтацията със Запада или съюзниците му. В доклада се изразява опасението, че ако понятията „мюсюлманин“ и „Ислям“ продължават да бъдат неправилно натоварвани с негативни значения, те също до голяма степен биха се превърнали в синоними на медийно конструираните стереотипи на ислямофобията [9].
Дебатът за забулването се води от години насам в Европа, а във Франция е в сила забрана за носенето на бурка и никаб на обществени места. Факт е, че атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. и терористичните действия на радикалната групировка Ислямска държава от последните години са предпоставка за разпространение на ислямофобията на Запад. Предразсъдъците приписват на религиозното облекло значения, далеч по-различни от това, което то всъщност представлява като публична изява на най-лични чувства. Парадоксално е, че западната култура, осъществила толкова битки за свободата на избора и изразяването, е неспособна да приеме правото на лична воля в другите култури. Голямото постижение на феминизма е да предостави на жените свобода на избора в техния личен живот, наред с политическото равенство. Ако се придържаме към този идеал, трябва да се противопоставим както на тези, които принуждават жените да се забулват, така и на тези, които им налагат да не го правят, пише Наташа Уолтър [10].
Септември 2012 г. – топлес протест в Париж на украинските активистки от„Фемен“ срещу потисничеството на ислямските жени. Източник: http://cryptome.org/protest-series.htm
В западната академична теория съществуват редица изследвания, посветени на типичното за мюсюлманските жени облекло. Хиджабът е сред символите, около които най-често се развиват двете основни противоположни тези. От една страна се възприема като символ на потисничеството в доминираната от мъже култура, където правото на свободен избор е отнето на жените. От друга страна обаче, от академичната трибуна много мюсюлманки защитават тезата, че наред с израза на принадлежност към определена религия и култура, хиджабът също така им дава свободата да бъдат независими от мнението и оценките на други хора по отношение на външния им вид. В презентацията на TEDxGroningen „Ти си потисната, но още не го знаеш“ Масарат Дауд прави паралел между бурката и мъжките бизнес костюми, които тя нарича „бизнес бурка“ [11]. Ако жените, изразяващи религиозна принадлежност чрез облеклото си в една култура са възприемани като потискани, би следвало същото да важи и за мъжете от други култури, чиито дрехи ги идентифицират като представители на бизнес средите.
Изводи
Бурката и минижупът са две крайности по отношение на визията на жените в две култури, колкото чужди, толкова и все по-близки в глобализирания свят. Бездната помежду ни е резултат от взаимните ни предразсъдъци и неспособността да се опознаем чрез опосредстваната информация за другите, която достига до нас чрез медиите. Различията ни обаче са трудно преодолими и при личния контакт. Като представител на западния свят и проповедник на свободата на избора, за мен беше трудно да възприема мотивите на една жена да се храни, повдигайки воала на никаба пред устните си при всяка хапка. Моята интерпретация неизменно квалифицира това като потисничество, от перспективата на света на еманципираните жени, в който масовата култура налага идеята, че визията на жената е основното й оръжие за успех, предпоставка за независимост, свобода, щастие.
В съвременния свят неизбежното влияние на Запада върху Изтока е толкова голямо, колкото това на Изтока върху Запада. Взаимно бихме си били много по-полезни, ако наблягаме не на различията си, а на онези аспекти на непознатите ни култури, които могат да допринесат за развитието и подобряването на собствената ни среда и условия за живот. Темата за правата на жените на Запад продължава да бъде актуална, колкото и темата за морала на жените на Изток. В западната култура съществуват криворазбрани и манипулирани представи за равноправието, независимостта и свободата на жените, които влияят негативно на семейните ценности и демографските процеси. Източната култура изобилства от примери за жестоко отношение към жени, дръзващи да нарушат моралните закони с поведението или действията си. Но извън тези екстремни ситуации, визията на жената следва да бъде резултат от нейния свободния избор да изрази индивидуалността си. Уважавайки това право на различните от нас, бихме подхождали с по-голям интерес към техните разбирания, традиции и ценности, които могат да обогатят нашата култура в сферите, където социалната среда създава неизбежни липси.
В заключение ще аргументирам тезата си по женската джендър тема с позитивен пример и няколко мъжки мисли. Из коридорите на най-високата сграда в света, небостъргачът Бурдж Халифа в Дубай, могат да се видят множество снимки на специалистите, участвали в проекта и изграждането й: хора на различна възраст, с разнообразна полова, расова, етническа и религиозна принадлежност. На входа на сградата туристите са посрещани от мисъл на владетеля, шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум: „Думата невъзможно не съществува в речника на лидерите. Независимо колко големи са предизвикателствата, силната вяра, решителност и воля ще ги преодолеят”.
„Думата невъзможно не е в моя речник” е мисъл на Наполеон Бонапарт. Както се вижда, философията за успех на лидера на един от водещите икономически центрове в Близкия Изток днес, където Ислямът е официална религия, по нищо не се отличава от тази на френския император отпреди близо 200 години. В отношението на двамата лидери към жените обаче не откриваме подобно единомислие, съдейки по популярните им публични изказвания. „Всички жени са леки, с изключение на майка ми. Но да не забравяме, че и тя е жена”, казва Наполеон. Според Мохамед бин Рашид Ал Мактум: „Нашата задача е да осигурим среда, която отключва потенциала на жените – такава, която защитава тяхното достойнство и женственост, помага им да създадат необходимия баланс в живота си и оценява техните таланти и потенциал. Убеден съм, че в такава среда жените не биха вършили нищо друго, освен чудеса”. Имаме основания да предположим, че жените в съвременния Изток вероятно не са така масово потискани, както западната стереотипна мисъл предполага. Бихме могли да се замислим обаче доколко източните представи за опорочения западен морал имат основание и дали не би било добре да предефинираме концепцията за свобода на избора в нашата култура.
Бележки
[1] Дарвин, Ч. Произходът на човека и половият отбор. София: Нариздат, 1947. 696 с.
[2] Hijab Couture. Designers are profiting from Muslim women’s desire to look good. // The Economist, 26.04.2014 [cited 22.06.2015]. Available from: http://www.economist.com/news/international/21601249-designers-are-profiting-muslim-womens-desire-look-good-hijab-couture
[3] Sookhdeo, R. (2008). Secrets Behind the Burqa. Isaac Publishing, McLean VA 22101, 102.
[4] Хофстеде, Х. Култури и организации. Софтуер на ума. София, Класика и стил, 2001. 374 с.
[5] Sookhdeo, R. Secrets Behind the Burqa. McLean, VA: Isaac Publishing, 2008, p.102 .
[6] Мутахари, М. Правата на жените в Исляма. София: Посолство на Ислямска република Иран, 1993. 257 с.
[7] Durant, W. The Story of Civilization: 11 volumes. New York: MJF Books, 1993. 9766 p.
[8] Мутахари, М. Правата на жените в Исляма. София: Посолство на Ислямска република Иран, 1993. 257 с.
[9] Allen, C. & J. Nielsen. Summary Report of Islamophobia in the EU after 11 September 2001. Vienna: European Monitoring Centre on Racism and Xenophobia, (EUMC). 2002. 62 p. [cited 21.06.2015]. Available from: http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/199-Synthesis-report_en.pdf
[10] Walter, N. When the Veil Means Freedom. // The Guardian, 20.01.2004 [cited 22.06.2015]. Available from: http://www.theguardian.com/world/2004/jan/20/france.schoolsworldwide1
[11] You`re Oppressed, But You Don`t Know It Yet: Masarat Daud at TEDxGroningen. Dec 19, 2013 [cited 23.06.2015]. Available from: http://tedxtalks.ted.com/video/Youre-Oppressed-But-You-Dont-Kn;search%3Atag%3A%22tedxgroningen%22
Библиография
Дарвин, Ч. Произходът на човека и половият отбор. – София: Нариздат, 1947. – 696 с.
Мутахари, М. Правата на жените в Исляма. – София: Посолство на Ислямска република Иран, 1993. – 257 с.
Хофстеде, Х. Култури и организации. Софтуер на ума. – София, Класика и стил, 2001. – 374 с.
Allen, C. & J. Nielsen. Summary Report of Islamophobia in the EU after 11 September 2001. Vienna: European Monitoring Centre on Racism and Xenophobia (EUMC), 2002. 62 p. Available from: http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/199-Synthesis-report_en.pdf [21.06.2015].
Durant, W. The Story of Civilization: 11 volumes. – New York: MJF Books, 1993.
Hijab Couture. Designers are profiting from Muslim women’s desire to look good. // The Economist, 26.04.2014. Available from: http://www.economist.com/news/international/21601249-designers-are-profiting-muslim-womens-desire-look-good-hijab-couture [22.06.2015]
Sookhdeo, R. Secrets Behind the Burqa. – McLean, VA: Isaac Publishing, 2008. – 145 p.
Walter, N. When the Veil Means Freedom. // The Guardian, 20.01.2004. Available from: http://www.theguardian.com/world/2004/jan/20/france.schoolsworldwide1 [22.06.2015]
You`re Oppressed, But You Don`t Know It Yet: Masarat Daud at TEDxGroningen. Dec 19, 2013. Available from:http://tedxtalks.ted.com/video/Youre-Oppressed-But-You-Dont-Kn;search%3Atag%3A%22tedxgroningen%22 [23.06.2015]
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):