The specifics of Bulgarian literature blogs are not enough studied by the nowadays media knowledge. In the Bulgarian internet we can see that blogs related to literature are three types. Blogs led by reader, blogs written by professional writers and blogs created by publishing houses. In this article we will see the elements of blogs made by professional writers – bloggers that publish not only reviews for books, but their own stories and creative ideas too.
Key words: online media, blogosphere, writer’s blog
Увод
Онлайн медиите постепенно се превърнаха не само в първостепенен източник на информация за милиони потребители, но също така дадоха възможност на потребителите да влязат в ролята на комуникатори. Възможността всеки потребител да бъде същевременно репортер или коментатор промени изцяло съвременното разбиране за журналистика и за медийно съдържание. Интернет пространството изигра и една друга много важна роля – то позволи на много млади автори да публикуват своите творби, без да бъдат зависими от политиката и правилата на издателите, а също така да изразяват своето мнение за литературни произведения, които са ги заинтригували и развълнували. В българската блогосфера доминират литературните блогове на читатели, но впечатление правят и няколко блога, които са дело на автори на литературни произведения. Литературният блог има своя специфика и характерни елементи и заслужава да привлече изследователския интерес, тъй като понятието все още не е дефинирано в научната литература.
1. Специфика на блога като социална медия
В своето проучване на българската блогосфера Иванка Мавродиева дефинира блога като вид сайт, в който се пише по една или няколко теми, по избор и в зависимост от интересите на блогъра/блогърите [1]. Според нея публикациите могат да бъдат както само текстови, аудио, видео или визуални, както и да бъдат резултат от съчетаването им в неделима цялост на принципите на равнопоставеността помежду им като съдържателни и структурни елементи. Публикуването става в хронологичен ред, като най-последната публикация се появява първа на страницата на блога при отварянето му. Налице са възможности за задаване на въпроси и изказване на мнения, за участие в диалози и форуми към самите блогове, като в повечето случаи форумите се реализират след регистрации на желаещите да участват в тях. В блога се публикуват линкове и хиперлинкове към други блогове, сайтове, портали, форуми, библиотеки, институции и др.
През последните години изследователите на онлайн средата предлагат различни класификации на блоговете. Жюстин Томс и Горица Белогушева смятат, че могат да се обособят три основни типа блогове – лични, корпоративни и тематични [2]. Дейвид Миърман Скот смята, че има индивидуални, групови и корпоративни блогове, като подчертава, че индивидуалният блог се среща по-често [3]. Според него блогът представя три вида дневници: лични, тематични и коментарни, като е напълно допустимо съчетаване и на трите вида.
Типологията на блоговете е от важно значение за постигане на терминологична яснота и с цел създаване на теоретична рамка и основа за анализите на блоговете в България. Тя се извършва на основата на различни критерии.
На първо място може да бъде поставен количественият критерий по отношение на авторството. Когато блогът се поддържа от един блогър, който публикува в него постове, блогът може да бъде определен като персонален. Когато блогът се поддържа от няколко души, той се разглежда като групов или колаборативен, като тези две понятия до известна степен се възприемат като синонимни, но на практика между тях има известни разлики. В речниците груповият блог (group blog) е дефиниран като блог, в който публикуват много блогъри, докато колаборативният блог (collaborative blog) обикновено е фокусиран върху отделна тема и потребителите получават разрешение да публикуват в него.
Вторият важен критерий е тематиката или сферата, за която се пише – тук разновидностите са значително повече. Бизнес блогът или Бизблог (biz blog) се определя като редовно обновяван уеб сайт, който се поддържа от даден бизнес или от компания с цел увеличаване на продажбите, популяризиране на продукт или услуга. Една от целите на този тип блогове е да поддържат постоянно комуникация с настоящи или бъдещи клиенти. Като вариант или подвид на този блог може да бъде разглеждан корпоративният блог. Според Михаил Стефанов бизнес блоговете имат важна роля в комуникациите на корпорациите [4].
С голяма популярност се ползват и политическите блогове, като по думите на Александър Кръстев има „блогове на политици, блогове на политически журналисти и блогове на граждани, които проявяват интерес към политиката” [5]. Същият автор уточнява, че „Двете разделения са привидно противоположни, но имат ясно обособяващи се пресечни точки по отделните признаци” [6].
Третият критерий за типологизация е свързан с вида материали, които се публикуват в блога. Аудио блог (audio blog) е такъв блог, който представя преди всичко аудиофайлове като музика или подкасти. Понякога аудиоблогът е наричан още МР3 блог или музикален блог. Влогът (vlog) е наименование, създадено чрез комбиниране на думите видео и блог – video и blog. Това е блог, който е съставен основно от видеоклипове. Фотоблог (photoblogging) е блог, който се използва предимно за публикуване на снимки и изображения, които се създават от фотоблогъри (photobloggers).
Четвъртият критерий е свързан с професионалната област, в която работят блогърите или с темите, по които пишат в зависимост от своите професионални интереси. Журналистическите блогове се създават и поддържат от журналисти, които в повечето случаи работят и в традиционни медии ( j-blog е определение, получено чрез съкращение от journalist и blog). Блоадвъртайзинт (blogvertising) е наименованието на блогове на автори, чиято дейност е свързана с рекламата – той има и синоним в съкратен вариант (блогвърт – blogvert). Едублог (edu-blog) е блог, в който темите са ориентирани към образованието. Като негова разновидност можем да разглеждаме академичния блог, какъвто поддържат много университетски преподаватели и изследователи. Милблог (milblog) e блог, който е поддържан от военни или ветерани и е предназначен за публикации на военни теми (наименованието идва от комбиниране и съкращение на думите military и blog). Техблог (tech blog) е блог, който е фокусиран върху технически теми.
Типологията на блоговете тепърва ще бъде допълвана и обогатявана от изследователите на базата на развитието на блогосферата, която предлага все по-разнообразни варианти както според критерия тематика, така и според останалите критерии. Вече съществуват т.нар. метаблоговете (metablog), които от една страна помагат за систематизирането на блоговете, а от друга предлагат указания, наръчници, полезни статии за създаването и поддържането на този тип социални медии. На практика метаблогът е блог за блоговете.
Литературният блог трудно може да бъде еднозначно типологизиран, тъй като към него могат да бъдат отнесени няколко от посочените критерии. Той е тематичен и това се разбира още от самото му наименование. Литературни блогове поддържат както отделни автори, така и двама или повече. Като литературни блогъри се изявяват и читатели, и журналисти, и автори на литературни текстове, но такива блогове поддържат и редица издателства. Това прави литературния блог толкова разнолик и интересен за изследване.
2. Трансформации на жанра рецензия в съвременната медийна практика
В литературните блогове твърде рядко се среща класическият журналистически жанр рецензия, който през последните години дори в традиционните медии променя своя характер и в голяма степен се приближава до ревюто. Именно ревюто е един от най-често използваните жанрове в тези блогове. Другият популярен жанр в литературните блогове е рекламната анотация.
Според типологията на журналистическите текстове и жанрове в печата рецензията е част от групата на интерпретативните жанрове и според Тотка Монова представлява разсъждение по проблемна ситуация или конфликт (тя е в една подгрупа със статията, коментара и есето). Авторката определя рецензията като оценъчен текст, който има валуативна и апелативна функция [7].
Андреана Ефтимова уточнява, че коментарът, статията, рецензията са жанрове, в които доминира мнението на журналиста и че там, където има мнение, трябва да има и доказателства, за да може твърденията да прозвучат убедително, затова в тази подгрупа жанрове доминираща е дискурсната техника на разсъждение [8].
Щефан Рус-Мол определя „критиката или рецензията като коментар в рубриката „Фейлетон”, т.е. театрална или филмова критика, критична рецензия за концерт, книга. Този раздел се отличава от всички останали по това, че лъвският дял от неговото съдържание се пада на критики, т.е. на коментарни текстове.” [9].
Евдокия Борисова разглежда рецензията и като интерпретативен, и като публицистичен жанр. В своята книга „Жанрове в медиите” тя подчертава: „Интерпретативните жанрове представляват актове на тълкуване, на даване на иначе неминуемо субективно, но обективизиращо обществените нагласи и очаквания мнение по фактите и сюжетите от действителността. Авторът се ангажира с пряко отношение и дори участие в процесите, случващи се в извънезиковата реалност. Той е презентатор, коментатор, интерпретатор на случващото се и се основава ва фактите, като обяснява техния смисъл… Авторът е видим и оценяващ, документиращ и играещ си с реалностите посредством езика и невербалните изразни средства.” [10]. Тази характеристика е особено вярна за рецензията, която въпреки неизбежното субективно отношение на автора трябва да представи на аудиторията една достатъчно обективна или по-точно казано – балансирана оценка на произведението.
Именно поради тази причина писането на рецензии изисква богата обща култура, познаване на терминологията в съответната област, умение за подбор на убедителни рационални и емоционални аргументи, образно мислене, богат речник. Всичко това пък я сродява и с публицистичните жанрове. Евдокия Борисова дава следната характеристика: „Публицистичният текст противопоставя на света в картини един друг, емоционално съпреживян, художествено-документален разказ за света, почувстван, осмислен и коментиран. Той носи в себе си заряда на журналистическата злободневност и реактивност, научно-документалната прецизност и литературно- естетическото световъзприятие, но си служи със стила и езика… на художествената литература.” [11].
Наименованието на жанра има латински произход и означава разглеждам, преброявам, проверявам, оценявам, обмислям, поправям, критически преглеждам. Този жанр има изключително важни функции: “Рецензията е призвана не просто да насочи интереса на публиката, а да я ориентира в темата, проблематиката, изразните средства. Тя притежава и по-амбициозна задача: да формира вкусове, позиции, да моделира образа на публиката.” [12].
Тези високи изисквания към рецензията я превръщат в жанр, който може да бъде овладян или от специалисти в областта на литературата, театъра, киното, изобразителното изкуство и други, или от журналисти със специализация в изброените направления. Рецензията също така е предназначена за аудитория с високо образователно ниво и културни интереси, което до голяма степен я прави по-елитарен жанр.
През последните години масовите традиционни медии замениха рецензията с един по-опростен жанр, какъвто е отзива или ревюто. Евдокия Борисова определя отзива като текст, който “…има за цел повече да огласи, дори да “рекламира” събитието, насочвайки публичните възприятия към него, отколкото да го анализира…” [13]. Този жанр е значително по-кратък от рецензията, написан е на по-разбираем за аудиторията език, също като нея е емоционален и субективен, без авторът да бъде задължен да дава балансирана оценка и поради тези причини той е много популярен в литературните блогове.
В тях често се срещат и рекламни анотации, тъй като според Десислава Иванова те са един от начините, чрез които книгите заявяват своето присъствие в електронното пространство [14]. В тези текстове налице са няколко постоянни елемента, които са характерни за анотацията – представяне на автора, на съдържанието на книгата и на основни нейни характеристики като например жанр, стил, предназначение и пр. „Функциите, които рекламните анотации би трябвало да изпълняват, са две: едната е чисто информативна – анотацията има цел да представи книгата и нейния автор пред читателската аудитория, а втората е свързана с осъществяването на подсъзнателно или съзнателно въздействие върху адресата с цел покупка на продукта”.
Според Румяна Тодорова в българските реклами се върви към “…максимално приближаване до най-личните преживявания и чувства на евентуалните купувачи. Вниманието се фокусира предимно върху индивида и неговия личен живот…” [15]. Това до голяма степен е подходящ подход и за част от текстовете в литературните блогове.
Една от водещите характеристики на рекламните анотации е тенденцията към използването на емоционално обагрени лексикални единици. За съжаление обикновено тези анотации са пълни с безсмислени готови фрази и шаблони – книгите в по-голямата си част ни „оставят без дъх” или „спират дъха ни”, „завладяват сърцата ни”, написани са с „тънък хумор” или с „изтънчен вкус”, или пък „разкриват магията на словото” и пр. Същата критика често може да бъде отправена и към ревюто, тъй като то се отличава и с напълно свободната употреба на емоционална и субективна стилистика в текстовете.
Безспорно жанровете в социалните медии до голяма степен се опират на класическата жанрова система в традиционните, но според Росица Славова има и съществени разлики: „Онлайн журналистиката притежава уникални, специфични само за нея характеристики, които неизбежно оказват влияние на начина на разработване на материалите в различните журналистически жанрове.” [16]. В своята статия „Дигиталният журналистически жанр” тя отново анализира промените в традиционните жанрове в онлайн среда и допълва: „Дигиталните журналистически жанрове еволюират от жанрови репродукции на познатите традиционни жанрове до динамични и интерактивни вариативни жанрове и достигат до напълно нов жанр, основаващ се на виртуалното проявление на формата и съдържанието.” [17].
За да бъдат по-близки до интернет потребителите, текстовете в един блог трябва да използват модерен език. Велка Попова уточнява, че характерните модни думи за групата на младите и за групата на възрастните са напълно различни [18]. Към описанието на модните думи задължително трябва да се прибави и твърде кратката им продължителност на живот, поради което те могат да се интерпретират единствено като символи на обществения статус само за строго определена отсечка от време. „Диктатът на високите технологии и глобалното преобразуване на света налага смяната на старата езикова картина на света с напълно нова. Променени са не само концептите, но също така и тяхното езиково кодиране, като това се осъществява именно в парадигмата на универсалните тенденции към демократизация, кодификация, технологизация и интернационализация. Нахлуване на нови думи и нови значения, засиленото присъствие на чужди думи, както и извънредното специализиране и технологизиране на речника се оказва задължителни компоненти на езиковата компетенция на „модерния” говорещ. Необходимостта от „нова компетенция” изисква и „нов тип медии”, тъй като именно в тяхното пространство се „реализира езиковата функция на въздействие (агитация и пропаганда, информационна обработка, манипулация) върху членовете на даден социум” (Попов 2001 :117) и именно те имат властта да приведат в действие механизмите на модните тенденции на съответната епоха.” [19].
3. Литературните блогове на български автори
Литературните блогове в българското интернет пространство се делят на три вида: блогове, водени от читатели; блогове на автори и блогове на издателства (или корпоративни блогове). В настоящата статия ще разгледаме спецификата на блоговете на автори, които публикуват в тях както свои литературни произведения, така и коментират прочетени книги. От близо 50-те изследвани български литературни блога, в които се публикуват ревюта на книги, блоговете на автори са най-малко на брой.
Блогът на Сергей Герджиков, който е доктор на философските науки, е събрал свои разкази, пътеписи, ревюта, статии за алпинизъм, от който той очевидно се интересува. В представянето си е изброил многобройните си публикации и образователни степени, с което подсказва на читателите си, че има изяви както в художествената, така и в научната литература [20]. Един от най-интересните пътеписи, в който се преплитат и елементи на есе, е със заглавие „Азия – Мигове и видения”: „Стихията на краткия огън, наречена човешки живот, ни изгаря бързо, и в края на малкия ни живот сме изправени съвсем безпомощни пред страховития и неописуем преход на умирането. Случи се така, че изживях два пъти нещо от този преход и те бяха различни. Първото малко умиране ме отнесе през черно пространство в жива бяла светлина. Вторият път усетих разпадане на светещи енергийни точки, заличаващо всичко човешко и запечатващо се завинаги в ума.” [21]. Този цитат от текста на Сергей Герджиков позволява да усетим неговия стил, светоусещане, богатството на езика и на използваните изразни средства, които намират отражение и върху представените ревюта на литературни произведения в блога му.
В блога си Зорница Гъркова публикува както поезия и проза, така и литературни рецензии. Тя е структурирала своя блог по различен от традиционния начин – публикациите са подредени по години, а не по раздели като „творчество”, „литературни рецензии” и т.н. Очевидно е, че блогът е направен предимно, за да представя творчеството и гледната точка на авторката [22]. Тя също по интересен начин използва жанровите смесвания и често в рамките на ревютата на книги могат да се прочетат и нейни стихове. Повечето от тях са без заглавие:
„Тялото се шмугва в извора на мълчанието
като смок, твърде дълго останал на слънце
и започнал да вижда света.
Всички опити да надмогне себе си
остават провал.” [23]
Писателят Денис Олегов също поддържа свой блог. В него младият човек споделя жизнения си път до издаването на книгите си и създаването на това свое място в онлайн средата. Блогът е структуриран на секции с различна тематика. В него може да се прочетат „авторски статии”, „представяне на личности”, „гост-автори” и т.н. Освен ревюта тук може да се прочетат и интервюта с различни млади български автори, както и произведения и коментари на Денис Олегов по редица други теми [24]. Младият автор е приел като своя мисия популяризирането на млади автори (дори на възраст под 20 години), с които често работи съвместно и споделя в блога своите впечатления от тяхното творчество: „Наскоро посетих премиерата на книгата "Четири кафяви очи" на Стефан Евтимов, като се оказа, че авторът е само на 17 години. В последно време все повече млади писатели се осмеляват да издадат своя книга и да я пуснат на необятния пазар, заедно с творчеството на стотици други. За съжаление, все още не се обръща достатъчно внимание на това явление, освен ако реализацията на книгата не е съпътствана с определен маркетинг бюджет, за да може читателят да си купи въпросната книга, след като му е "избола очите" от различни публикации. Ще ви запозная с петима млади писатели, които определено заслужат внимание.” [25].
Без да има претенции за дълбок анализ, но също изключително интересно представен е и блогът на българския писател Донко Найденов [26]. Донко е известен с писането си в жанра „хорър”, но неговите творчески интереси далеч не се ограничават с това. В блога му „Светът на ужаса” секциите са „книги на приятели”, „мои книги и книги с мое участие”, „мои стихотворения”, както и такива, които са посветени на някои от романите на автора. Донко Найденов пише ревюта за книгите, които харесва, с много жар и положителна нагласа: „Романът "Земята под прицел" на българския писател Ангел Брайт, издаден от изд. "МОНТ", е поредната добра придобивка в колекцията ми. Това е книга, която няма да ви остави безразлични и която ще ви отведе в далечното бъдеще, където земята е в опасност.” [27].
В блогове като този на Донко Найденов до голяма степен се използват типични за ревюто изразни средства и похвати, които бързо да грабнат читателя и да го убедят или да го откажат да прочете дадена книга. Авторът акцентира вниманието върху сюжета, не липсват и фрази, които звучат като рекламни послания към аудиторията и често остава съвсем малко място за анализа, но това е характерно за ревюто в блоговете.
Блогът „My_Life” също е воденот съвсем млад български автор. Тя се представя просто като Катерина и пише в блога за своите интереси, които започнали да се зараждат именно със страстта й да пише. Пише почти всичко – разкази, критика, анализи, резюмета, анотации, разисква философски теми. Правят впечатление ярките цветове, използвани при разработката на сайта, които приковават вниманието на читателите [28]. Сред новите тенденции, които младата блогърка представя, интерес представляват читателските маратони, които тя организира през определени периоди от време в блога си: „Разреваващото книжно предизвикателство започва от утре – 20.05. и завършва на 28.05. – осем дни в четене, което при мен ще е основно нощем, пък дали ще успея да преборя осемте книги (всъщност са седем, тъй като едната препокрива две категории) не се знае… ще опитам да захапя първата книга още тази нощ, само след няколко часа.” [29]. По този начин авторката се опитва да направи четенето още по-забавно за широката аудитория.
Българските автори, които поддържат свой литературен блог, публикуват в тях ревюта, които по интерес начин съчетават впечатленията им от прочетена книга и техните творчески опити, демонстрират уменията си в различни жанрове, приемат популяризирането на литературата и конкретно на младите български автори като своя мисия. По този начин те значително разширяват функциите на литературния блог и го правят по-интересен и по-различен.
Заключение
Блоговете на български автори са значително по-малобройни в групата на литературните блогове в сравнение с читателските, но те имат по-различна цел – да представят както техните собствени произведения, така и мнението им за издадени и любими книги, текстове за техните хобита, коментари по други теми, които са актуални и ги вълнуват. Те представляват интерес за аудиторията, защото тя може да проследи еволюцията на тези автори, да усети влиянията върху тяхното творчество на любимите им писатели и поети, да чете текстове, които се отличават с богата езикова култура и много добър стил.
Бележки:
[1] Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера. – В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2011, №8. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=133
[2] Томс, Ж. и Г. Белогушева. Уеб сайтът. Мисията задължителна. София: Сиела, 2009, с. 138-139.
[4] Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент. – В: Бизнес секретар, 2008, №1, с. 10-13; Също в: Виртуална реторика, блогове и Web 2.0. – В: Съвременни реторически практики, София, 2010, с. 156-165.
[5] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици. – В: Бизнес секретар, № 1, 2010, с. 18-21.
[6] Пак там.
[7] Монова, Тотка. Медиатекстът. София: Парадокс, 1999, с. 105.
[8] Ефтимова, Андреана. Есето в академичната и журналистическата практика. В. Търново: Фабер, 2011, с. 257.
[9] Рус-Мол, Щефан. Въведение в журналистиката. София: Изток-Запад, 2012, с. 80.
[10] Борисова, Евдокия. Жанрове в медиите. Шумен: Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, 2007, с. 126.
[11] Пак там, с. 166.
[12] Пак там, с. 189.
[13] Борисова, Евдокия. Жанрове в медиите. Шумен: Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, 2007, с. 188.
[14] Иванова, Десислава. Книгата в интернет – рекламни механизми. – В:Изследване на медиите. Студии, статии, есета. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, 2011, с. 157.
[15] Тодорова, Румяна. Социални и културни практики в рекламата. – В: Властта на медиите: студии и статии. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, 2003, с. 254.
[16] Славова, Росица. Основни принципи при създаване на журналистически материал за уебстраница. – В: Научни трудове на Русенския университет: Т. 50. Русе, 2011, серия 6.3.
[17] Пак там.
[18] Попова, Велка. Модата в езика. – В: Властта на медиите: студии и статии. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, 2003, с. 214–215.
[19] Пак там, с. 215.
[20] Блог на Сергей Герджиков”. Available from: http://www.gherdjikov.com/category/knigi
[21] Блог на Сергей Герджиков”. Азия – Мигове и видения, 2012. Available from: http://www.gherdjikov.com/aziya-migove-i-videniya
[22] Блог„cloudygutter”. Available from: http://cloudygutter.blogspot.com
[23] Блог„cloudygutter”, 2016. Available from: http://cloudygutter.blogspot.bg/2016/05/blog-post.html
[24] Блог „Олеговизъм”. Available from: http://olegovism.blogspot.bg
[25] Блог „Олеговизъм”. Бунтът на младите, 2017. Available from: http://olegovism.blogspot.bg/2017/07/buntutnamladite.html
[26] Блог „Светът на ужаса”. Available from: http://donkooooo.blogspot.bg
[27] Блог „Светът на ужаса”. Земята под прицел на Ангел Брайт, 2017. Available from: http://donkooooo.blogspot.bg/2017/09/blog-post.html
[28] Блог „Книжен блог за книжните неща от живота”. Available from: http://ekaterinaes.blogspot.bg
[29] Блог „Книжен блог за книжните неща от живота”. Разреваващо книжно предизвикателство, 2017. Available from: http://ekaterinaes.blogspot.bg/2017/05/blog-post.html
Библиография:
Борисова, Евдокия. Жанрове в медиите. Шумен: Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, 2007.
Борисова, Евдокия. Жанрове в медиите. Шумен: Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, 2007.
Ефтимова, Андреана. Есето в академичната и журналистическата практика. В. Търново: Фабер, 2011, с. 257.
Иванова, Десислава. Книгата в интернет – рекламни механизми. – В:Изследване на медиите. Студии, статии, есета. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, 2011.
Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици. – В: Бизнес секретар, № 1, 2010, с. 18-21.
Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера. – В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2011, №8. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=133
Монова, Тотка. Медиатекстът. София: Парадокс, 1999, с. 105.
Попова, Велка. Модата в езика. – В: Властта на медиите: студии и статии. Шумен:Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, 2003.
Рус-Мол, Щефан. Въведение в журналистиката. София: Изток-Запад, 2012, с. 80.
Славова, Росица. Основни принципи при създаване на журналистически материал за уебстраница. – В: Научни трудове на Русенския университет: Т. 50. Русе, 2011, серия 6.3.
Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент. – В: Бизнес секретар, 2008, №1, с. 10-13; Също в: Виртуална реторика, блогове и Web 2.0. – В: Съвременни реторически практики, София, 2010, с. 156-165.
Тодорова, Румяна. Социални и културни практики в рекламата. – В: Властта на медиите: студии и статии. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски”, 2003.
Томс, Ж. и Г. Белогушева. Уеб сайтът. Мисията задължителна. София: Сиела, 2009, с. 138-139.
Емпирични източници:
Блог „Книжен блог за книжните неща от живота”: http://ekaterinaes.blogspot.bg
Блог „Олеговизъм”: http://olegovism.blogspot.bg
Блог „Светът на ужаса”: http://donkooooo.blogspot.bg
Блог на Сергей Герджиков: http://www.gherdjikov.com/category/knigi
Блог„cloudygutter”: http://cloudygutter.blogspot.com
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Русланов, Иван. Специфика на литературните блогове на български автори. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №32. Available from: [www.media-journal.info]