През 50-те години на ХХ век тя създава линия от шикозни летни облекла. Нейните безупречни и леко подкъсени памучни поли със средна дължина я правят пионер в спортните облекла. Следват нови успехи и възхищението на почитателите е отново завоювано през 1959 г. с хималайското палто, направено от мрежа, зашита с канап и дълги предници, опасващи кръста, подобни на онези, носени от индийските жени.
Без да съзнава Аликс проектира и създава облекла в т.нар. битнически стил като овчарския тип палта, представени на ревюта за висша мода. Тя е първата дизайнерка, използваща двулицеви тъкани и един от пионерите, наложили термина „подходящо за всеки“. Това обаче не означава, че прави компромис с идеята за лукс.
За разлика от Кристиян Диор, който подписва лицензно споразумение още през 1948 г., мадам Гре отказва да поставя своето име под модели, които не са висша мода. Педантичното изпълнение на роклите, милиметър по милиметър, в продължение на повече от 300 часа ръчна работа, увеличават дефицита на компанията.
Уханието на висшата мода
Първите парфюми, които мадам Гре създава, са Chouda (изпълнен от Ги Робер) и Cabochard (поверен на Бернар Шон) и са провокирани от пътуването й до Индия. Връщайки се очарована от тази духовна и екзотична страна, тя възлага първо на младия специалист в парфюмерийната индустрия Ги Робер да разработи аромат за парфюм – многоцветен, богат като тубероза, но все пак мек, в контрастен дуализъм със свежа, зелена нотка на воден зюмбюл. Не след дълго мадам Гре разпознава своя парфюм, който е лек и цветен. Така се ражда Chouda. От аромата се произвежда минимално количество, вероятно само за самата Гре. След което производството е спряно.
На база впечатленията си, Мадам Гре решава да пусне още един парфюм с помощта на Бернар Шон. Парфюм, който да напомня за дългите самотни разходки сутрин в Индия, острата свежест на въздуха, топлината на сандаловото дърво, докосването на цветно ухание и успокояващия дъх на морския бриз. По това време на мода са силните шипри като Tabac Blond, Cuir de Russie, Scandal, Bandit. В крак с тези тенденции през 1959 г. се ражда легендарният кожен шипър Cabochard. Мадам Гре не го харесва за себе си, но оценява по достойнство шедьовъра на Бернар Шон. Името Cabochard означава „твърдоглав, упорит”, каквато е и самата тя.
Още със самото пускане на пазара, ароматът веднага набира невероятна популярност. През първата седмица са закупени 250 флакона, а всяка от следващите 10 години е с удвоени продажби спрямо предишната. Ароматът е преработен през годините. Добавени са повече цитруси и анималистичната нотка в първообраза е заглушена, изместена от по-зелено развитие, което прави съвременната версия по-скоро шипрово-зелен парфюм. Самото ухание е строго и делово, дори леко надменно. Прекрасно изразена кожа, деликатен тютюн, опушен мъх, лек ретро полъх за изискана вечер или тъмен костюм.
Конфекцията или големият компромис на твореца
Все по-осезаемото навлизане на конфекцията на пазара, мадам Гре коментира така: „Не е забавно, но трябва! Тази професия е като да захвърлиш изкуството в бизнеса.“[3]
През 1980 г. тя най-накрая се съгласява да създаде линия конфекция, включваща шалове и на по-късен етап, вратовръзки. Дизайнер на колекцията е Пеги Кинх, чиито спомени обрисуват точно характера на мадам Гре. Пеги споделя: „Под своите подплатени с лисича кожа палта, крехка и предпазлива с хората, които харесва и рязка с всички останали. Ревнива в приятелството. Един ден не бях в състояние да я видя. Тя ми се обиди за това. Никога не я видях отново.“
Първият опит в бизнеса с готови облекла продължава едва два сезона. През 1982 г. мадам Гре е принудена да продаде печелившия парфюмериен бизнес, реинвестирайки парите в HauteCouture. Въпреки всички усилия през 1984 г. Гре е принудена да я продаде на Бернар Тапи, предприемчив бизнесмен, приближен до Франсоа Митеран. Макар и на 80 години, мадам Гре отказва мирно да предаде властта. В пристъп на ярост тя се обръща към Тапи: „Аз, господине, съм в музеите, където Вие никога няма да бъдете!“.
От уважение към своята дългогодишна работодателка работниците отказват да разработват и доразвиват прототипи на готовите облекла. В пресата се анонсира информация, че Бернар Тапи планира разработване на линия офис мебели под марката Гре. Работниците категорично отказват да изпълнят нарежданията. За тях това е въпрос на лоялност към онази, която винаги е била изключително щедра към дългогодишния си персонал.
Един от създателите на две от линиите готови облекла си спомня: „Нямаше никаква организация. Тя използваше ютии от 30-те години и нямаше никакво уважение и отношение към конфекцията. Единственото нещо, което я интересуваше, беше HauteCouture. Тоалетите бяха нейния живот. Нейните страсти бяха уникални и грандиозни!“
Трудно бихме разпознали тази известна личност със своя суров и изтънчен външен вид, която се впечатлява от антични мебели, холандска живопис от XVII век, византийски кръстове, луксозни коли и бели рози и в същото време се разхожда на бит пазара със скъсан дъждобран, пътуваща с частен шофьор в тъмно син ягуар с покрити с кожа от визон седалки и телевизор, който никога не включва.
Работният ден на мадам Гре започва сутрин рано, когато затрупана с много пакети и топове плат тя прекрачва прага на ателието си. Мадам захваща на колани си висящата на панделка ножица и започва да крои, забождайки с игли платовете директно на манекените. Започва драпирането плисе по плисе до постигане на желаната форма. Мулажната техника в дизайна на мадам Гре е доведена до съвършенство.
По традиция модните дефилета в Париж се закриват с ревю на модна къща Гре. Измежду известните клиенти на дизайнерката са Грета Гарбо, Долорес дел Рио, Ивон Прентам, Арлети, Силвана Мангано, Меделин Рено, баронеса Ротшилд и много други.
Краят на една модна ера
За огромно съжаление голяма част от тоалетите на мадам Гре се изгубват и изчезват продадени, пръснати подобно на нейните архиви, оставяйки жестока липса в прекрасния свят на модата. Същият този свят позволява на тази гениална жена да стане свидетел на ликвидацията на собствената си компания през 1987 г. Мебелите и дървените манекени са посечени с брадви, а платовете и тоалетите са наблъскани в торби за боклук. Ателието е опустошено и разграбено за един ден. Ан Гре, дъщерята на мадам Гре си спомня: „Никой не каза нито дума! Забраних на шофьора Хулио да докара майка ми в ателието, но тя дойде. Все още я виждам в нейната малка черна рокля, приличаща на призрак. В този момент тя осъзна, че животът й бе отнет.“[4]
През 1990 г. Ан Гре заедно с майка си и сина си напускат Париж и се оттеглят в Saint–Paul–de–Vance, където семейството притежава имот. През август 1993 г. мадам Гре е преместена в старчески дом, където умира на 24 ноември. Датата на нейната смърт е оповестена година по-късно.
Заключение
През есента на 1994 г. е открита изложба, посветена на мадам Гре в Института по костюм към музея Метрополитън в Ню Йорк. Тя предизвиква голям интерес и това провокира да излезе наяве годината на смъртта й, ревностно прикривана от дъщеря й Ан Гре.
Както животът, така и смъртта на тази велика жена са обвити в тайнственост. Тя ни напуска по начина, по който е живяла – много дискретно. Историята й присъжда титлата „Кралица на драпериите“, но бихме могли спокойно да я наречем и Кралица на висшата мода.
В последните година от своя живот тя споделя: „Винаги съм вярвала, че животът е една безкрайна борба. И аз бях убедена, че ако изоставя борбата си, то животът ще ме изостави.“
Тази личност, обединила в себе си фината дискретност със силата, работохолизма и борбеността на истински творец, никога не позволява да стане център на жълтите прожектори. Оттегля се тихо от парижкия живот и никой не разбира за смъртта ѝ далеч от лустрото на висшата мода. Макар и да е сред основоположниците на всичко, което днес разбираме под HauteCouture, тишината и дискретността, които винаги търси в своя живот, хвърлят сянка върху спомена за нея днес и го правят все по-тих и далечен.
Бележки:
[1] Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003.p. 19. Прев. мой – Я.К.
[3] Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003. p. 13. Прев. мой – Я.К.
[4] Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003. p. 16. Прев. мой – Я.К.
Библиография:
Benaim, Laurence. Gres. First edition. New York: Assouline Assouline Publishing, 2003.
Bertin, Celia. Haute Couture. Terre inconnue. Hachette, 1956.
Bunka Shupan Kyoku. L’Art de Madame Gres. Japan: Bunka Publishing Bureau, 1980.
Gres, Alix. L’Enigme d’un style. L’Or des Iles, July, 1992.
Le Quotidien de Paris. March 26, 1980.
Mendes, Valerie. Haye, Amy de la. 20th Century Fashion. Thames&Hudson world of art. Reprinted 2003.
Seeling, Charlot. Fashion the century of the designers 1900-1999. Konemann, 2000.
Източници на снимките:
Сн. 3. Модел на Гре представен в Noailles villa [Hyeres, Summer 1992]. Private collection. © Photo: Guy and Richard Barsatti. In: Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):