Old Institutions and New Media
Martin Ossikovski
The paper outlines and examines some key aspects of change related to the introduction of new ICTs into the field of traditional politics.
Keywords: e-government, e-politics, e-voting, distance voting, Estonia
Увод
Според едно наблюдение на проф. Хенри Дженкинс, развитието на интернет като дом на „новите медии“ е свързано с протичане на процеси, които „възпламеняват цял набор от социални, политически, икономически и законови противопоставяния като резултат от противостоянията между целите на пазачите на информационните входове, продуцентите и потребителите [на медийно съдържание]. Времето на цифровия ренесанс ще бъде най-доброто и най-лошото от всички времена, но от него ще произлезе нов културен ред“ [1]. При това от ключово значение при израстването на този нов културен ред е ролята именно на потребителите: „Обменът на медийно съдържание през различни медийни системи, конкуриращи се медия икономики и през национални граници зависи решително от дейното участие на потребителите“ [2]. Следва да се добави: дейно участие не просто в потреблението, а като форма на съучастие в самото създаване на медийно съдържание, което от своя страна води до изключително интересното размиване на граници между активни производители и пасивни потребители на медийно съдържание изобщо.
Какви биха могли да бъдат широките социално-политически измерения на тези трансформационни процеси? Настоящият текст ще обърне внимание на две условни посоки на промяна, които са пряко свързани с навлизането на традиционната политика в полето на високотехнологичната медиасфера: първо, посоката „от горе надолу“, т.е. навлизането на традиционни институции на политическото в медиасферата, например посредством електронни правителства; и, второ, посоката „от долу нагоре“, т.е. прехвърлянето на традиционни механизми за излъчване на политическо представителство в медиасферата, например посредством технологии за електронно дистанционно гласуване.
„От горе надолу“. Електронни правителства
Няма поле, в която връзката между медии и политика да е така пряка, силна и ясно видима, както e при електронното управление и електронните правителства. Казано в много широк смисъл, електронното управление действително може да се разглежда като извършване на политическа работа с високотехнологични медийни средства: то е „оползотворяване на интернет и на световния уеб за предоставяне на правителствена информация и услуги до гражданите“, „революционна промяна на политическото управление посредством употребата на информационни технологии, по-специално уеб-базирани технологии, които подобряват вътрешните и външните процеси, ефикасността и предоставянето на услуги“ [3].
За пренасянето на тези процеси във високотехнологичната медиасфера се говори отдавна – първите публикации датират още от 1954 г., когато далечните предшественици на съвременния интернет и уеб още даже не съществуват [4]. По-късно, през 1980 г., в САЩ започва да действа т.нар. „Постановление за съкращаване на употребата на хартиени документи“, което предвижда въвеждането на единен подход в управлението на информация (IRM – Information Resource Management), което се смята за ключова предпоставка в историята на прехода от традиционно към електронно управление [5]. Развитието на технологиите Arpanet, Internet и Web в САЩ и Европа през 70-те, 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. създава инфраструктурните условия, необходими за пълноценното практическо реализиране на цялата идея. Всъщност именно САЩ с право могат да се посочат като първопроходци в това отношение. През 1993 г. администрацията на президента Клинтън например публикува доклад, озаглавен „Създаване на управление, което работи по-добре и струва по-малко. Преустрояване със средствата на информационните технологии“ – основоположен текст в историята на електронното управление [6]. През 1996 г. отново Клинтъновата администрация се застъпва за изработването на „Постановление за електронната свобода на информация“, което предвижда гражданско право на достъп до информация на изпълнителните агенции [7]. Най-сетне, по-късно през 1996 г. е обнародвано и постановлението „Клингер-Коен“, допълнение към „Постановлението за съкращаване...“ от 1980 г., което въвежда към всяка изпълнителна агенция длъжността на „главен информационен секретар“, отговорен за разработването на IT план по отношение на целите и мисията на съответното звено [8]. Впоследствие американският Департамент по земеделие се превръща в първата институция, която въвежда принципите на електронно управление – най-напред под формата на уеб-базирани коментари към правилата за производство на екологично чисти продукти [9].
Как изглеждат нещата в световен мащаб? Възможност за извършване на преценка в това отношение дават регулярните „Доклади за глобалната подготвеност за електронно управление“ на Мрежата по публична администрация към ООН [10]. За периода от 2003 г., когато е проведено първото изследване, до днес са публикувани общо седем обобщени доклада, като всяко издание носи своеобразен тематичен фокус: „Електронното управление на кръстопът“ (2003 г.); „Към достъп за възможности“ (2004 г.); „От електронно управление към електронно включване“ (2005 г.); „От електронно управление към свързано управление“ (2008 г.); „Засилване на електронното управление във време на финансова и икономическа криза“ (2010 г.); „Електронно управление за хората“ (2012 г.); „Електронно управление за бъдещето, което искаме“ – последно издание на изследването, 2014 г., което систематизира резултатите в следните рубрики: „Световна класация на държавите в сферата на електронното управление“, „Напредък в предоставянето на електронни услуги“, „Електронно участие“, „Цялостност на управлението и управленско сътрудничество“, „Мобилни и други канали за включващо многоканално предоставяне на услуги“, „Съкращаване на дигиталното разделение“, „Електронно управление за ерата след 2015 г. Перспективи на употребата“, „Отворени правителствени данни“.
Най-любопитната част от изследването – глобалната класация в първата част – е извършена въз основа на т.нар. EGDI – „индекс на развитието на електронното правителство“ (E-Government Development Index), който на свой ред се съставя въз основа на сумирането на три подиндекса: „индекс на онлайн обслужването“ (OSI, Online Service Index), „индекс на телекомуникационната инфраструктура“ (TII, Telecommunication Infrastructure Index), „индекс на човешкия капитал“ (HCI, Human Capital Index). Общата стойност на сумираните подиндекси в EGDI може да варира между 0 (минимален EGDI) и 1 (максимален EGDI). Обособяват се четири основни групи държави: с „много висок“ EGDI (>0,75); с „висок“ EGDI (0,5-0,75); със „среден“ EGDI (0,25-0,5); с „нисък“ EGDI (<0,25). Най-обширен е делът на държавите от предпоследната група (общо 38%), а най-малобройни са тези в първата (13%); във втората и в последната група попадат съответно 32% и 17% от всички държави, които са обхванати от изследването [11].
Въз основа на представените данни могат да се направят няколко съществени извода. Първо, най-развитите в икономическо отношение държави са и лидери по отношение на индекса EGDI. Така сред двадесетте водещи държави в сферата на електронното управление попадат Южна Корея (водач в класирането с EGDI от 0,95), Сингапур (0,90), Франция и Холандия (0,89), Япония (0,88), САЩ (0,87), Великобритания (0,86), Финландия и Канада (0,84) [12]. Второ, най-дълбоките дигитални разделения в сферата на електронното управление могат да се наблюдават в азиатския случай: тук една до друга се нареждат държави като Афганистан (EGDI=0,19), Бангладеш (0,27), Мианмар (0,19) – от една страна – и Япония (0,89), Южна Корея (0,95) и Сингапур (0,91) – от друга [13]. Трето, най-нисък EGDI се наблюдава в регионите с най-ниско икономическо развитие и най-висока степен на горещи социални конфликти – тук лидери са африканските държави като Бенин (0,16), Буркина Фасо (0,18), Бурунди (0,19), Централноафриканската република (0,13) и Нигерия (0,09) [14]. Четвърто, като многодържавен регион Европа е безспорен водач в сферата на електронното управление с най-високи средни стойности на EGDI и най-ниска степен на дигитално разделение; европейските държави като цяло са с много висок или висок EGDI (с едно изключение – Македония с EGDI от 0,47за 2014 г.), а разликата между първото и последното място в класацията е по-малка от 0,5 пункта [15].
„От долу нагоре“. Дистанционно електронно гласуване
Както беше отбелязано, втората посока, в която развитието на високотехнологична медийна среда оказва влияние върху формите на политическия процес, е „от долу нагоре“ – т.е. прехвърляне на традиционни механизми за излъчване на политическо представителство в медиасферата. Безспорен фаворит в това отношение е идеята за дистанционно електронно гласуване по интернет – т.нар. i-voting (за разлика от e-voting – електронно машинно гласуване, което не е задължително дистанционно). Мнозина смятат, че именно това е начинът за разрешаване на базисния проблем на редица съвременни демократични системи – ниската избирателна активност; освен това изглежда, че електронното дистанционно гласуване би намалило значително публичните разходи за провеждане на политически избори, както и че би позволило лесно участие за всички, които са физически възпрепятствани да упражнят правото си на глас на определените за това места; повсеместният достъп до интернет в комбинация с технологии за дистанционно гласуване вероятно би позволил по-широко представителство, най-вече по отношение на традиционно непредставените малцинствени групи; може би, ако са налице силни разяснителни и предизборни кампании, всичко това би повишило и качеството на изборните резултати [16]. От друга страна, противниците на дистанционното гласуване обикновено възразяват, че то не е технологично възможно на практика, а дори да е възможно, то това би било на твърде тежката цена на нарушаване на тайната на вота; по-нататък, смята се, че по този начин биха били нарушени правата на онези, които нямат достъп до интернет; твърди се дори, че дистанционното гласуване има разграждащ ефект върху гражданското общество, тъй като индивидуализира един процес, който поначало е основан на пряко включване в съвместния общностен живот. С една дума, дори да се приеме, че компютърните технологии и глобалната мрежа някой ден действително биха могли да предоставят подходяща среда за цялостно извършване на този процес, то този ден е все още някъде далече в бъдещето [17].
Какво разкрива политическата практика? За пример в сферата на дистанционното електронно гласуване обикновено се сочи Естония – и с право, защото на местните избори през 2005 г. най-напред именно тук всички граждани на бившата съветска република получават достъп до технологията [18]; през 2007 Естония вече е първата държава, която предлага възможност за дистанционно гласуване по интернет на общи парламентарни избори; и по-късно: през 2009 г. (местни избори и избори за Европейски парламент), през 2011 г. (парламентарни избори), през 2013 г. (местни избори), през 2014 г. (избори за Европейски парламент) и през 2015 г. (парламентарни избори). Най-любопитните детайли – динамиката на общата избирателна активност, както и относителният дял на интернет гласовете спрямо общия брой на всички подадени гласове – могат да бъдат обобщени таблично по следния начин [19]:
Въз основа на тези данни е възможно да се направят няколко относително достоверни заключения.
Първо, въвеждането на интернет гласуване не води до значително нарастване на общата избирателна активност – показателно в това отношение е, че активността на в условия на конвенционално гласуване през 2003 г. е 58% и в рамките на 2-6% по-висока за десетгодишния период след това; същевременно активността на национални местни и парламентарни избори се запазва традиционно висока в сравнение с ниска активност на изборите за Европейски парламент.
Второ, наблюдава се по-скоро устойчива тенденция на нарастване на относителния дял на гласовете, подадени по интернет за десетгодишния период след 2005 г. – от под 2% за началото на периода до близо 1/3 от всички подадени гласове през 2015 г. Трето, в условия на интернет гласуване е напълно възможен и спад на избирателната активност – например от 43,9% до 36,5% на изборите за Европейски парламент съответно през 2009 и 2014 г.; следователно не са налице основания да се твърди, че усъвършенстването на технологичната инфраструктура на процеса за излъчване на политическото представителство е основният фактор за подобряване на изходните резултати от този процес.
Заключение
Разгледаните две хипотези в контекста на въпроса за социално-политическите измерения на едно по-широко разбиране за медийна конвергенция изобщо подчертаха размиването на границите между пасивни и активни субекти на процесите в медиатизираната политическа сфера. От гледна точка на направените наблюдения могат да се формулират два основни извода:
· Условното движение в посока „от горе надолу“ (навлизане на традиционни институции на политическото във високотехнологичната медиасфера) е по-съществено, отколкото движението „от долу нагоре“ (високотехнологично медиатизиране на традиционни механизми за излъчване на политическо представителство). Това е добре видимо например от относително несъществените промени в нивото на избирателната активност в естонския случай преди и след въвеждането на дистанционно гласуване на фона на една изключително динамична картина в световната карта на технологиите за електронно управление.
· По отношение на навлизането на традиционни механизми за излъчване на политическо представителство във високотехнологичната медиасфера се забелязва динамика, ограничена по-скоро вътре в рамките на традиционно активни електорати. С други думи, вероятно би било прибързано да се смята, че гласуването по интернет е панацея за политическа пасивност. Изглежда, че превръщането на политическите избори в процес, в който просто може да се участва бързо и с минимални усилия, не е в състояние да провокира радикален скок на активността, а оттам – и на качеството на така излъченото политическо представителство.
Бележки:
[1] Jenkins, Henry. Convergence Culture: Where Old and New Media Collide. New York: New York University Press, 2008, p. 93.
[2] Jenkins, Henry. Welcome to Convergence Culture. In: Henry Jenkins web site, 2006. Available from: http://henryjenkins.org/2006/06/wel-come_to_convergence_culture.html (28.10.2015)
[3] Bidgoli, Hossein (ed.). The Internet Encyclopedia (нататък: IE), Vol.: A-F. New Jersey: Hoboken, 2004, p. 590.
[4] Gammon, Howard. Review: The Automatic Handling of Office Paper Work. – In: Public Administration Review, Vol. 14, Winter 1954, N1, pp. 63-73.
[5] IE, Vol. 1, p. 591.
[6] Ibid.
[7] Виж напр. справката на уеб сайта на Бюрото по индустрията и сигурността, САЩ: Electronic FOIA. In: U.S. Department of Commerce: Bureau of Industry and Security, Washington, 2015. Available from: http://efoia.bis.doc.gov (28.10.2015)
[8] IE, p. 591.
[9] Shea, Christopher M. and G. David Garson. Handbook of Public Information Systems. 3rd. ed. London: CRC Press, 2010, p. 13.
[10]Пълен архив: United Nations E-Government Surveys, 2003 – 2014. In: UNPAN – United Nations Public Administration Network, 2015. Available from: http://www.unpan.org/egovkb/global_reports/08report.htm (28.10.2015)
[11]United Nations E-Government Survey 2014: E-Government for the Future We Want. United Nations Department of Economic and Social Affairs, 2014, p. 16.
[12]Ibid., p. 14.
[13]Ibid., pp. 208-209.
[14]Ibid., pp. 205-206.
[15]Ibid., pp. 210-211.
[16]IE, vol. 3, p. 89.
[17]Ibid.
[18]Estonia Pulls Off Nationwide Net Voting. Available from: http://www.cnet.com/news/estonia-pulls-off-nationwide-net-voting (28.10.2015)
[19]Подробна справка в: Statistics about Internet Voting in Estonia. In: Valimised: Electoral management, 2015. Available from: http://www.vvk.ee/voting-methods-in-estonia/engindex/statistics (28.10.2015)
Библиография:
Bidgoli, Hossein (ed.). The Internet Encyclopedia (IE), Vol.: A-F. New Jersey: Hoboken, 2004, p. 590.
Electronic FOIA. In: U.S. Department of Commerce: Bureau of Industry and Security, Washington, 2015. Available from: http://efoia.bis.doc.gov (28.10.2015)
Estonia Pulls Off Nationwide Net Voting. Available from: http://www.cnet.com/news/estonia-pulls-off-nationwide-net-voting (28.10.2015)
Gammon, Howard. Review: The Automatic Handling of Office Paper Work. – In: Public Administration Review, Vol. 14, Winter 1954, N1, pp. 63-73.
Jenkins, Henry. Convergence Culture: Where Old and New Media Collide. New York: New York University Press, 2008, p. 93.
Jenkins, Henry. Welcome to Convergence Culture. In: Henry Jenkins web site, 2006. Available from: http://henryjenkins.org/2006/06/wel-come_to_convergence_culture.html (28.10.2015)
Shea, Christopher M. and G. David Garson. Handbook of Public Information Systems. 3rd. ed. London: CRC Press, 2010, p. 13.
Statistics about Internet Voting in Estonia. In: Valimised: Electoral management, 2015. Available from: http://www.vvk.ee/voting-methods-in-estonia/engindex/statistics (28.10.2015)
United Nations E-Government Surveys, 2003 – 2014. In: UNPAN – United Nations Public Administration Network, 2015. Available from: http://www.unpan.org/egovkb/global_reports/08report.htm (28.10.2015)
United Nations E-Government Survey 2014: E-Government for the Future We Want. United Nations Department of Economic and Social Affairs, 2014, p. 16.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Осиковски, Мартин. Старите институции и новите медии. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №31. Available from: [www.media-journal.info]
дата на публикуване: 25.03.2017, Събота, 11:35
прочетена: 4473 пъти
нагоре