Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 48/ Юли 2021 г.
17 Септември 2021 г., Петък

Отзиви

Принтирай E-mail

Езикът в координатите на масмедиите

Брой 47 / Април 2021 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д-р Минка Златева

Резюме:

Summary:

Езикът на медиите от дълги години е обект на многобройни изследвания, свързани с проблеми на социалната регулация от страна на специалисти от различни сфери – езиковеди, стилисти, журналисти, психолози, културолози и др.* Но в условията на бурното развитие на новите информационни и комуникационни технологии, създаващи нова виртуална среда за общуване чрез текста, перспективното предложение на руската изследователка Татяна Добросклонская да бъдат обединени изследванията на езика на медиите в самостоятелно научно направление  „медиалингвистика” отговори на назрялата необходимост оперативно да се реагира на промените в масмедийната среда и  намери благодатна почва за развитие.
През 2014 г. Институтът „Висша школа по журналистика и масови комуникации” при Санкт-Петербургския държавен университет с подкрепата на Медиалингвистичната комисия при Международния комитет на славистите започна издаването на международното научно списание„Медиалингвистика” (https://medialing.ru), което се превърна в авторитетна трибуна за изследвания на учени и практици в тази сфера. Първата международна конференция „Езикът в координатите на масмедиите” бе проведена от Института „Висша школа по журналистика и масови комуникации” при СПБГУ съвместно с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” през септември 2016 г. във Варна. Темата ѝ слага  началото на международна серия от монографии със същото заглавие с главен редактор  проф. дсн. А. С. Пую – директор на Института.
Първата книга от серията е колективната монография „Медиалингвистика на славянските страни” [1] под научната редакция на проф. дфн. Лилия Дускаева, председател на Медиалингвистичната комисия. В нея 21 учени от Русия, Беларус, България, Литва, Словакия, Сърбия, Полша и Чехия представят актуални аспекти в  развитието на медиалингвистичните изследвания в своите страни. Публикациите са обединени в четирите основни направления на медиалингвистиката: граматика на медийния език, медиастилистика, медиалингводискурсология и критика на езика на медиите.
 
 
 
  Корица на колективната монография „Медиалингвистика  на славянските страни”
 
Публикациите в граматичния раздел обосновават необходимостта от  изучаване на новите контексти – резултат на полемичността и диалогичността на медийния език в Русия и Беларус; на сложността и многоаспектността на   морфологията на речевите действия; на анализа на обратната връзка при актуалния   диалог (полилог) в условията на  many-to-many communication, при която се формира  метатекстът като особен компонент в композицията на  медийния текст.
Авторите в стилистичния раздел акцентират върху функциите на медиатекста в традициите на Пражката лингвистична школа; пледират за необходимостта от по-голяма отговорност, грамотност и толерантност от страна на непрофесионалните участници в Словакия, влизащи в ролята на публицисти в медиите на цифровата епоха; коментират възникването на медиадискурса в Полша и използването на нови изследователски инструменти за изучаването на езика в мрежата като „нов функционален тип“. В статията за развитието на стилистичните изследвания на медийния език в България като поликодово явление и мултимедийно понятие в  социолингвокултурен и когнитивен контекст проф. д-р Е. Стоянова и проф. д-р В. Аврамова подчертават, че „интегративният подход и  използването на различни методи за анализ  на медийните текстове осигуряват адекватността и всестранния характер на описание на изследвания обект“.
В раздела за дискурс-анализа на медиалингвистиката вниманието на изследователите  е привлечено от няколко теми. Анализът на комичния медиен дискурс  в руската преса на нива метатекст и интратекст потвърждава фундаменталното значение на свързването на два фактора - диалогичността и позиционирането на авторската субективност за лингвистичния облик на медийния дискурс. А  интегративният подход  в руските изследвания на  теле – и радиодискурса се осигурява  успешно чрез използването на методологическия апарат на различни хуманитарни науки. Чрез изучаването на  механизмите на  разпространение на „инфодемия – 2020”  за коронавируса през първата половина на годината, е анализиран „дискурсът на пандемията” при  комуникацията в мрежата в Литва и са откроени принципите на  разпространението на информацията в социалните мрежи, колективният наратив като отражение на ценностите на мрежовите общества и коронасленга като начин за концептуализация на пандемичния опит. Тридесетгодишното съществуване и преобразувания на рекламния дискурс в Полша в условията на свободния пазар  е разгледано във връзка със стремежа към  запазване на  местната културна специфика  и  обобщава промените в навиците на получателите на  рекламите и изискванията им за все по-голяма креативност.
В раздела за критика на езика на медиите  е характеризирана  речевата агресия на медиите в Сърбия, чиито  основни черти  в медиите и  в политиката имат общ корен- риторичния шаблон. Руските изследователи разглеждат  критиката на езика на медиите като формираща се полидисциплинарна насока в медиалингвистиката, даваща възможност за пропедевтика на професионалните грешки в дейността на отделните автори и средства за масова комуникация както и функционирането ѝ в условията на правото  в съвременна Русия и в зависимост от социално-политическите и културните приоритети на държавата. Авторите също анализират праксиологичната оценка на комичното в езика на медиите от гледна точка на интенциите на автора, очакванията на адресата и  спазването на утвърдените правни и етични правила.
„Медиалингвистика на славянските страни“  представя компетентно състоянието на медиалингвистичните изследвания в осемте славянски страни, чертае насоки за бъдещи изследвания в тази динамична и бързо развиваща се научна сфера и  в серията „Езикът в координатите на масмедиите“.
Към същата серия принадлежи и монографичното изследване на проф. дфн. Лилия Дускаева „Стилистичният анализ в медиалингвистиката [1]. Тъй като предмет на изследванията в медиастилистиката винаги е била и до днес е ефективността на речевата дейност, цел на авторката е да изследва вариативността на езика на медиите.
 
 
Корица на монографичното изследване на проф. дфн. Лилия Дускаева „Стилистичният анализ в медиалингвистиката”
 

Л. Дускаева коментира спецификата на езика на медиите и го типологизира съобразно три фактора за функционирането им: канала, тематиката и жанровата интенционалност, както и съобразно решаването на общопрофесионалните задачи и конкретните задачи на всяка медиа. Като характеризира структурата на изграждане на езика на медиите, тя разглежда ролята на всеки един от компонентите ѝ – интратекста, метатекста и паратекста в композицията му. Сред каналите на транслиране на медийните послания изследователката очертава разновидностите на журналистическия стил в печата, телевизията и уеб платформата. В тематично отношение тя анализира стила на езика на медиите в три сфери на журналистиката – политика, икономика и култура, а в жанрово отношение – на информационната, аналитичната и художествено- публицистичната речева дейност. Монографичното изследване е добре структурирано, задълбочено и компетентно изградено в теоретично отношение и основано на многобройни конкретни примери от практиката на руските медии. То има висока стойност както за изследователите на медиалингвистиката, така и за практиците в масмедиите.


* Проф. д-р Минка Златева е член на Редакционния съвет на Института „Висша школа по журналистика и масови комуникации” на Санкт-Петербургския държавен университет.


Бележки:                                                                                                                                                         [1] Медиалингвистика славянских стран. Монография под науч. ред. Л.Р. Дускаевой; отв. ред. Л.Ю.Иванов. - Москва: ФЛИНТА, 2020, с. 464 (Серия „Язык в координатах массмедиа”), ISBN 978 -5- 9765- 4478-9 .
[2] Дускаева, Л.Р. Стилистический анализ в медиалингвистике: монография. Москва: ФЛИНТА, 2019, с. 340 (Серия „Язык в координатах массмедиа”), ISBN 978- 5- 9765- 4323- 2 .
 

 
 
Златева, Минка. Езикът в координатите на масмедиите. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2021, №47. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=424
 
 
e-mail: minkazlateva@gmail.com
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

дата на публикуване: 22.05.2021, Събота, 06:56
прочетена: 712 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: