Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 51/ Юни 2022 г.
25 Септември 2022 г., Неделя

Журналистика

Принтирай E-mail

За макси възможностите на мини стила

Брой 51 / Юни 2022 г.
Медии и обществени комуникации

Ирина Гъркова

Резюме:

Изследването разглежда два световни феномена, които XX век записва в историята на масовата комуникация и модата - таблоидизацията на пресата и въвеждането на мини стила в дамското облекло. Хипотезата е, че анализирани през призмата на тяхната концептуалност, те изявяват поредица сходства на идейно и приложно ниво. Целта е да се извеждат приликите, които очертават своеобразна технология на успеха, осъществима и в политическата комуникация.

Таблоидната и мини модата са много повече от емоционален бунт срещу статуквото, сполучливо експериментиране с пространство и обем или продуциране на сензационност с мисълта за по-висок обществен интерес и приходи. Те са концепции,  реализирани с визионерски усет и замах и това им придава ускорението на дългосрочни тенденции, преминали победоносно през социокултурния и пазарен портал на новото хилядолетие. Ограничаването на крайностите, които предозират ефектите на модела или преекспонират самия модел, разкрива бъдещи възможности за успешно развитие. Приемливи и перспективни изглеждат опитите за примиряване на класика и модерност, за баланс между стандарта и индивидуалността. А за нови фундаментални жанрови открития ще е нужно повече от умело възпроизвеждане или талантлив редизайн - луксът на историческата сензация е в качеството на новата идея.
Ключови думи: таблоидна преса, таблоидизация, дизайн на вестника, мода, моден дизайн, мини стил

Summary:

 About the maxi possibilities of mini style

Irina Grekov
 
The study examines two phenomena that the 20th century recorded in the history of mass communication and fashion - the tabloidization of the press and theentry of the mini-style in women`s clothing. The hypothesis is that analyzed through the prism of their conceptuality, they manifest a series of similarities. The aim is to bring out the similarities that outline a kind of technology of success, feasible in political communication as well.
Tabloid and mini fashion are much more than an emotional rebellion against the status quo, a successful experimentation with space and volume, or the production of sensationalism for higher public interest and revenue. These are concepts realized with visionary and creative flair and this gives them the acceleration of long-term trends that have triumphantly passed through the socio-cultural and market portal of the new millennium. Limiting the extremes that overdo the model`s effects or overexpose the model itself opens a future development opportunities. Attempts to reconcile classics and modernity, for a balance between standard and individuality, seem acceptable and promising. And for new fundamental genre discoveries, it will take more than skillful reproduction or talented redesign - the luxury of historical sensation is in the quality of the new idea.
Key words: tabloid press, tabloidization, newspaper design, fashion, fashion design, mini style 
 
Увод
В следващите редове ще бъде представен опит за очертаване на някои сходни характеристики в развитието на социокултурните феномени таблоидизация на пресата и налагане на министил в модата.  Изведени са аналогични подходи в реализиране на замисъла и общи симптоми в развитието им, като чрез ключовата  алтернатива „мини или макси”, т.е. „по-малко или повече”, е проследена ролята на съпътстващи смислови опозиции и комуникационни дилеми като умереност-експресивност, еднообразие-сензация, традиция-новаторство, лаконичност-разточителство. Очертаните паралели (в Приложение) могат да подпомогнат ефективни трансформации на политическия дискурс предвид негови специфични черти, които предполагат подобно заимстване.
 
1. Масовата таблоидизация
Названиетотаблоид” се използва за буквалното означаване на вестникарски формат, но и като оценъчно типологично дефиниране.Компактният размер е свързван с удобство при печатане и четене, с практичност, спестено време. Същевременно негативно конотираната употреба визира съдържателни белези като крайната колоквиализация на таблоидния език, крещящия дизайн, тематичното елементаризиране, липсата на интерпретативност, т.е. най-общо приема таблоидния за антипод на класическия сериозен вестник. Таблоидизация е процесът на промяна в изказа и графическата визия на пресата в посока по-икономични и същевременно зрелищни език и дизайн.
В обширно изследване на таблоидизацията и таблоидите проф. Калина Лукова отбелязва, че масовият сензационен вестник по света постепенно избира таблоидния формат и терминът таблоидна журналистика разширява своите граници, като поема понятието жълта преса, дори като неин синоним. Този тип употреба безспорно се наблюдава и в българския контекст, посочва авторът [1].Заключението на проф. Евдокия Борисова за глобалните тенденции в жанровото развитие на съвременната преса е, чес променящия се облик в посока на развлечението, вестниците губят идентичност, но печелят читатели и масови тиражи и изповядвайки идеологията на спектакъла, те вече не се отличават особено по жанров статус едни от други [2].В изследане по проблемите на таблоидизацията на българската преса и качеството на политическите послания проф. Тотка Монова представя обобщението, че таблоидната преса регистрира всичко значимо от обществено-политическия живот, но по дефиниция не изследва генезиса на явленията и тенденциите, сравнително рядко анализира причинно-следствени връзки и използва предимно емоционално-образнавместо рационално-логична аргументация. Проф. Монова се придържа към уточнението, че таблоидът е различен от булевардната, скандално-сензационна преса [3]. Медийният анализатор Николета Даскалова достига до извод, че таблоидизацията не може да се дефинира еднозначно, защото са размити границите между информативно и забавно, персонално и политическо [4]. Дали ще бъдем по-скоро критични или по-скоро позитивно настроени към влиянието на таблоидните формати зависи от конкретиката на контекста, в който се случват съответните медийни практики и обществени употреби. Същият автор отчита повсеместен „таблоиден порив” на българските медии през 2012 г. и вижда допирни точки на таблоидизацията с проблемите на ограничения плурализъм и ниското ниво на професионалните стандарти [5]. В коментар относно промените в езика на журналистиката, проф. Андреана Ефтимова очертава през 2014 г. като актуална и съществена определена тенденция в медийния дискурс, свързана с таблоидизацията: релативизираният език, в който се смесва позволената с непозволената реч, високите с ниските регистри, за да се удовлетвори всяка гледна точка, за да се създаде двусмисленост [6].
Проф. Ивайло Знеполски мотивира разбирането, че аудиторията на едно издание е определяща за това към кой вид следва то да бъде причислявано [7]. Докато сериозната преса, наричана още качествена, е адресирана към специализирана и по-тясна публика и поднася задълбочена информация, популярната преса залага на новостта, илюстративността, многотемието и предпочита печатарския таблоиден формат, посочва авторът, като същевременно намира за пресилено в много от случаите определението „жълта преса” за масовия български вестник след 1990 г. Относно езика, в който някои изследователи виждат основната промяна в медиите по време на прехода, проф. Знеполски застъпва тезата, че словото на новата преса е върнало на хората и на обществото вкуса към езика, тъй като е „лично, конкретно, често прозаично, пристрастно, непочтително и поради това освобождаващо”.
Интересни са изводите от изследване, които проф. Марк Дюз от Амстердамския университет провежда през 2005 г. на базата на експертни интервюта с журналисти от водещите таблоиди в Нидерландия, страна, която няма толкова екстремна таблоидна преса като Обединеното кралство или Съединените щати. Журналистите от таблоидите се придържат към същия дискурс и използват същия речник за професионалната идеология на журналистиката – обективност, етика, автономия – като техните колеги от сериозния медиен мейнстрийм, когато коментират работата си и подбора на новини (своята професионална идентичност). За изследването си проф. Дюз възприема типологията на Колин Спаркс и представя заключението, че при таблоидитенякои раздели могат да се считат за по-развлекателни“ от други и са концентрирани върху личния живот на индивидите и по теми, свързани със скандала, спорта и развлеченията [8].
Настоящата статия се абстрахира от пълното приравняване на таблоида с жълта преса, булевардна преса, сензационна преса, junk - преса (по аналогия с junk food или вредна храна), като се придържа към разбирането, че с тези оценъчни названия биха могли да се маркират по-крайно представените жанрови образци. Тенденцията за таблоидизация вече откроява достатъчно примери за адаптирането на качествената преса към специфичния формат, без да е заявен или демонстриран отказ от присъщи на интерпретативната журналистика черти.     
 
2. Предозираната сензационност: нови решения за връщане към журналистиката 
Симптоматика на преекспониране, застрашаващо медийния дискурс, регистрира още през 1990 г. д-р Димитър Найденов [9]. В анализ за изчезването на цели тематични области от вестникарските страници за сметка на политически оцветената лозунгова декларативност и приливна вълна от еднообразни сюжети той отбелязва: „Предозирането само на пръв поглед се отличава от изчезването, то е същностно изчезване.” Представеният извод е, че лавинообразното нарастване на журналистическата продукция води до изчезване на журналистиката, тъй като вестникът става листовка, плакат или политически афиш, но губи качеството си на средство за масова комуникация. Ограничавайки до крайност изразните си средства, журналистиката на промяната всъщност се връща към тоталитарния модел, в който тя е само придатък.
На т.нар. „информационно замърсяване“ като проблем на пресата още в първото десетилетие на прехода обръща внимание и проф. Ивайло Знеполски [10].Тойанализира ролята на популярната преса като рупор на мозаечната култура, при която любопитният читател е залят от порой теми, но без да са подредени по приоритети. Важно и маловажно се смесват, разменят си местата, пределите на допустимото се разрастват. Това своеобразно „разширяване на света на нормалното” отвежда към проблематиката на социалния инфантилизъм и повсеместната загуба на ориентир за норми и ценности, за ред и авторитети.
През първото десетилетие на XXI век в световен мащаб и в България изследователите отбелязват нова тенденция: „масовият комерсиален вестник се отвръща от булеварда”, по определението на проф. Веселина Вълканова. В своя монография, посветена на комуникативните възможности, функции и съвременни цели на графичния дизайн, авторът представя наблюдения и изследвания, според които изданията за улична продажба търсят решения отвъд паролата на класическия сензационен журнализъм „секс&крими” [11].Обяснението не е в благородните подбуди, а в десетилетна криза в жанра, белязана от спаднали тиражи и намалени рекламни приходи, тъй като в глобален план булевардният печат регистрира последователен и неотменен спад в тиражите си от 1984 г. насам. Представените наблюдения разкриват открояваща се към края на 2010 г. световна тенденция елитният печат да увеличава своята аудитория. Качествената преса „изненадващо показва добра адаптивност към пазарните обрати” и развива нови способности да привлича публиката с изобретателни, активизиращи, енергични модели на една нова информационно-взискателна и в същото време млада, оптически различна журналистика, отбелязва проф. Веселина Вълканова.
Глобалната булевардизация довежда до криза тъкмо жълтата преса, защото в нейния периметър от теми вече са всички медии, като дори сериозната, елитната преса не страни от тежките криминални репортажи, еротиката, сензациите. Предлагат се нови световни модели (северноамериканските всекидневници), които разчитат на предлагане на новините, различни като стил и от качествената, и от булевардната преса, но на базата на най-доброто от тях. „В Европа успяват да задържат тиражите си не онези булевардни издания, които се ориентират към старите „калъпи” на жълтия печат, а онези, които реално се доближават до редакторските и оформителски похвати на качествения печат”, подчертава проф. Вълканова[12].Тя мотивира тезата, в контекста на разсъждението дали остава в миналото класическата таксономия „качествен печат - жълт печат”, че бъдещето безспорно е на алтернативните концепции, независимо дали ще бъдат наричани „третата медия“, или ще се тълкуват като заличаване на различията между двете големи типологични групи - на качествения и на масовия печат. Анализът показва, че модерният всекидневник е тясно свързан с прецизното новинарство и в същото време предлага богата артистична и интерпретативна тематика, развлекателно четиво и широк сервизен раздел.
Това наблюдение намира едно от най-сериозните си потвърждения през 2017 г., когато главният изпълнителен директор на GMG Дейвид Пемсел обявява предстоящото преминаване на авторитетните британски издания The Guardian и Observer към таблоидния формат.И след тази ключова трансформацияThe Guardian ще си остане издание с брилянтен дизайн и изключителни постижения в журналистиката, обиращо награди", обещава Дейвид Пемсел. Главният редактор Катарине Винер потвърждава, чеThe Guardian и Observer ще предложат смела и истинска журналистика" и като таблоиди, защото читателите ценят журналистиката, а не формата или размера на заглавията  [13].
По отношение на интерпретативните текстове, с които традиционно се свързва качествената журналистика, проф. Ефрем Ефремов разглежда значението на т.нар. „формула на успеха” при търсене, писане, редактиране и публикуване на този тип текстове [14].Успехът е резултат от конкретно съотношение между: забавление (избор на подходяща тема), артистичност (начина, по който се представя, за да бъде запомнена темата), интелигентността (като тип информация по темата и като език, разбираем и със смисъл за читателите), познаване на темата или редакторът да има обяснение за евентуалния читателски въпрос - защо точно сега ми разказват тази история.
 
3. След съкращаването - повече съдържание
През 1991 г. в текст със заглавие „Късите рокли завладяват света” д-р Димитър Найденов предлага вероятно ексцентричен за годината на публикуване, но реално пророчески коментар за таблоидното бъдеще на пресата [15]. Той взима повод за него от журналистическа реплика: „Нищо чудно минивестниците да излязат на мода както миниполите”, като добавя:”Нищо чудно корепондентът на „168 часа” () да остане в историята на печата не с друга, а с тази си фраза. Изглежда я е изрекъл, когато е наблюдавал амбициозното показване на всичко хубаво, което може да направи „24 часа”. Медийният изследовател разглежда началото на нов модел в българската преса и убедено прогнозира, че за „24 часа” тепърва ще се говори като за неин феномен. Успехът на формулата е обяснен със симбиозата между компактен обем и качествено съдържание, или как „при минимум думи всичко може да се побере върху четири малки странички” и да разкрие „не просто максимум новини, а обективно поднесена фактологична картина”. Няколко години по-късно, когато стратегията на новия ежедневник е вече пазарен шлагер, д-р Димитър Найденов определя неговото въздействие и влияние като начало на нова епоха в историята на съвременната българска преса, а и на цялата ни култура. И описва накратко хитовата концепция на „24 часа”така: минимум думи, максимум новини.
На лаконичния и експресивен изказ на масовата преса са посветени поредица изследвания. Няма колебания, че предимства на всеки текст, включително от страниците на таблоидното издание, са силната метафоричност, езиковата експресия, афористичната мисъл, разбираемите препратки, уместното остроумие (ирония, пародия, сатира).Същевременно икономията на пространство и думи оказва натиск върху лексиката, синтаксиса, графическата визия. Но ни най-малко не изисква спестяване на информация, а предполага нейното цялостно съдържателно и образно предефиниране, което да я направи по-компактна и четивна, без да се губи удобството на читателя. Потребителят трябва да е едновременно улеснен в преглеждането на страниците и впечатлен от съдържанието им. Как се събират максимум новини в редуциран обем е въпрос, свързан с цялостната концепция на вестника, включително неговата визия. Настоящото изследване възприема разбирането за графичния дизайн като част от съдържанието и реторическата ефективност на всяко издание, като чиста журналистика, както е аргументирано от проф. Веселина Вълканова: дизайнът е най-често материална съставка на идеите, транслатор на информация, но освен формална, той е и субстанциална част от „тоталността на текста.”Съвременният вестникарски дизайн залага на функцията, ергономията и естетиката, за да постигне индивидуален графичен стил. С тази система от знаци, похвати и решения вестникът изгражда своя „визуален език”  [16].
Или, ако може да бъде направен извод за едно от важните качества на всяко издание, той е за необходимостта от собствен разпознаваем стил, без който отделния проект потъва в многообразието. Силната визия и силното съдържание са неделими, те конструират материалния образ на всяка новаторска идея.
 
4. „Късата пола изисква дълги възможости”
С тази афористична мисъл за един от културните феномени на XX век,  председателят на Академията за мода проф. Любомир Стойковукрасява тематичното си изложение при представянето на социално-културния проект „Вечери на стила: мини или макси”[17].Буквалният план на съдържанието, разбира се, няма нужда от каквото и да е тълкуване. Нека последваме съдържащата се богата метафоричност в по-разширен контекст. Тази посока ще отведе до отговори как мини модата постига това, което никой друг стил дотогава. Как успява да подели модния подиум и световната аудитория с класическата мода - макси. Безспорно е, че новата концепция разкрива висококреативни авторски възможности. 
Стилът на късата пола възниква в Париж и Лондон почти едновременно и се свързва с имената на Андре Куреж и Мери Куонт като негови създатели, отбелязва проф. Стойков. Това е времето на 60-тегодини XX век, доминирано от социални движения за повече граждански, етнически и расови права и движения с противовоенна насоченост. Десетилетието е белязано и от т.нар. „сексуална революция“. Феминистите приветстват дръзката идея за къса пола като знак за разкрепостеност и равноправие, като емблема на еманципираната жена. Пуританите я заклеймяват като развращаваща. Първоначално е скандална и за много ценители на класическото макси, възприемано като елемент от естетиката на светския лукс и аристократизма, като израз на изискан вкус към задълбоченост, загадъчност, мистериозност, недоизказаност.
И все пак новата провокативна концепция „мини” разчита умело духа на времето, улавя перспективата на социалните настроения, като добавя още енергия в модерната посока.Провокира реакции и от високата политическа сцена, видимо от остроумен коментар на Уинстън Чърчил: „Никога в историята на модата с толкова малко материал не се е показвало толкова много!“ [18].
 Относно „рецептата” на успешния нов стил, достоверен отговор предлага своеобразният професионален портрет на един от най-значимите модни творци през XX век - Андре Куреж, обрисуван в статия на проф. Любомир Стойков [19].Френският дизайнере описан като „символ и емблема на новото, на дръзкия и младежки стил, на футуризма в модата” и като носител на вътрешна нагласа към напредничавото и ултрамодерно в изкуството и дизайна. На своя учител Баленсиага той дължи не само уменията си да твори реформаторски,  оригинално, непретрупано и смело”, но и усвоения стил да влага свобода в избора на творческото решение.Постига достъпност, удобство, функционалност на висшата мода, съобразява я с обикновените хора и особено с младите.Насочва усилията си към по-голяма практичност, свобода на формата, към експериментирането. Търсенето на хармония между класиката и модерността споява най-хубавото от миналото и най-атрактивното и полезното от настоящето.
Най-голямата заслуга на Мери Куонт и Андре Куреж е, както отбелязва проф. Стойков, чепридават концептуалност на късото” и го превръщат в дългосрочна тенденция на обличане, следване и подражание. Всъщност, през целия XX век има двама стилисти, които създават новата концепция за модата - това са Коко Шанел и Кристобал Баленсиага[20].
Актуален пример за блестящо интерпретиране на темата класика-съвременност поднася креативният директор на модна къща „Валентино” Пиерпаоло Пичоли. През юли 2022 г., когато на Испанските стъпала в Риме представена създадената от него есенна колекция Valentino, Пичоли я определя като идеален разговор с лексикона на къщата"[21].Дизайнерът, свързан с десетилетия работа за модния бранд, казва: „Обмислях колко от мен има във Валентинои колко от Валентино има в мен“. Намира марката за непроменена и същевременно различна, защото „вече не става дума за възприемане на начин на живот, а по-скоро за общност, споделяща същите ценности.Не за първи път излъчва посланието, че „Валентино“пази историята, но променя ценностите. Пичоли разбира модата като непрекъснатоначало и твъди, че един дизайн може да се интерпретира по напълно различни начини месеци или години след създаването му и разликата идва от човешкия подход, от хората, които носят дрехите. Подчертан детайл в неговата многоаспектна и премислена творческа концепция, че „всяко начало носи идеята за обещание за бъдещето”, е жестът младите да бъдат привличани на първия ред при вълнуващите събития, а не изолирани в периферията, „навън в тълпата”. Дизайнерът разглежда модата и като политика: тя може да изрази радикална позициячрез силния разказ и образите на променящия се свят и с въздействието си да направи видими ценностите, които трябва да бъдат защитени. Един от смелите визионери в съвременното изкуство на модатапосочва креативността като единственотосредство за противопоставяне на диктаторските решения.
 
5. Ефекти с висок стил
За разлика от монотонното възпроизвеждане и копирането, които могат да съсипят от износване дори най-жизнената лексика и визия, както и цяла концепция, съществуват и повторения с висока художествена или интерпретативна стойност. Сами по себе си послания. В литературата, а в частност - в публицистиката, нарочното повторение е стилистична фигура на експресията, реторически похват. Съдържа характер, поставя акцент, въздейства емоционално върху читателя, но също изразява настроенията, оценките на автора. Разкрива отношението му към предмета на речевото съобщение. Както отбелязва Андреана Ефтимова, при стилистичния ефект е видима играта с нарушението на нормата, той е проява на висока речева култура и изобретателност, няма колебания във възприемането му и в неговата нарочност. Той обогатява семантиката на изказването. Такива текстове се създават в рекламните компании и в медиите” [22].
Имитацията в модата, когато не става въпрос за злоупотреби с оригинала, като например подмяна или фалшификация, може да бъде свързана с нарочно фокусиране върху негови качества с цел те да бъдат изтъкнати положително (в други случаи-пародирани). Всъщност, в семиотичен аспект модата - също като езика - е безспорна знакова система със символна функция[23].Пример за търсен ефект на повторението, обвързан именно със семиотичния арсеналнамодата, е умишлената поява на популярна персона с вече показвана дреха или моден аксесоар. Реторическите намерения в подобни ситуации обичайно са или да бъде направена положителна историческа препратка към друга знакова личност (събитие, период), или поощряване на устойчивата мода. Не е изключено, естествено, посланията да бъдат съчетавани. Най-популярният съвременен изразител и на двете тенденции, според многобройни публикации на британските и световни медии, е херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън [24]. Съпругата на принц Уилям наред с монархическата титла и официалния протоколен ранг, притежава и неофициалния, но също безспорен статут на съвременна модна икона. С изявите си често добавя нови доказателства, че ако стилът зависи от средства, те са предимно реторически – десетки са случаите, в които изглежда елегантно на публични събития, облечена с дрехи под 100 долара, нерядко облеклото ѝ е стилна препратка към някоя от визиите на незабравимата принцеса на Уелс Даяна [25]. Визуалните съобщения на Кейт са недвусмислени: почит към семейството и към добрата традиция, която е винаги на мода; опазването на околната среда като приоритет; разграничаване от разточителство като социално неприемлив светоглед и от неизискания стил на парадиране с материални възможности и т.н. Цялостното комуникационно поведение на херцогинята на практика подкрепя извода, че ярката индивидуалност не е статична категория, придобита по право или назаем, а динамичен израз на личното съзнание и интелект. Може да се прогнозира, че със своето огромно влияние и въздействие, Кейт Мидълтън ще успее да остави сериозен отпечатък върху естетическите вкусове и социалното поведение на своите милиони почитатели и подражатели [26].Подобен вид публично присъствие има характеристиките на лидерство с два силни компонента: влияние, произтичащо от високия социалния статус и съпътстващата го популярност, както и въздействащ персонален комуникационен стил. Умелото им, синхронизирано експлоатиране генерира харизматичност, придаваща блясък и историческа дълготрайност не само на личността, но и на нейната философия и мисия.   
 
6. Нещо старо, нещо ново, нещо назаем…
Темата е далеч от церемонията на брачното обвързване. Но може да бъде близо до класическата ситуация, в която една политическа фигура изявява намерението да привлече към успешен съюз аудиторията от избиратели. Конкуренцията в извънтоталитарните системи е огромна, поради естественото многообразие от политически дискурси. Как гражданинът-избирател да предпочете конкретния кадидат е най-важният въпрос от комуникционна гледна точка. Тук идва времето на успешната стратегия за съблазняване. Като имаме предвид някои специфични черти на политическия дискурс, описани от проф. Тотка Монова, те в голяма степен определят посоката на усилията, които да изградят победна стратегия за ангажиране на електорално внимание и доверие [27].
Адресатът е важен, защотополитическит дискурс (бел.: дискурсът като основно комуникативно събитие, свързано с устна или писмена употреба на езика) е ориентиран предимно към собствения електорат, но има и стремеж да се привлекат нови съмишленици и симпатизанти; Методът включва различни пропагандни и манипулативни техники, съобразени с конкретната цел и конкретната комуникационна ситуация; Съдържанието внушава и се стреми да наложи определена идеология, ценностна система, модел на поведение в открита конкуренция с други идеологии, политически доктрини, платформи; Формите, при които акцентът е върху интерпретативните, подчертано сугестивни жанрови форми. Информационните текстове са ситуирани в тенденциозно аранжиран контекст. Изявява се специфичен езиков регистър с ключови думи (маркери) и фрази, идеологеми, политически формули.  
Представените основни черти разкриват, че една съвременна политическа визия, противостояща на статуквото и търсеща ефективен алгоритъм за трайно привличане на последователи, може да заеме идеи от доказано успешните и концептуално сравними стратегии за налагането на таблоида и мини стила.
Вестникът таблоид и дрескодът мини са свързвани с реформаторската енергия, модерното и напредничаво мислене, с изострения усет за настроенията и възможностите на широката публика. И двата модела балансират сензацията, пробила път на новите идеи, с вложената мисъл за потребителя - за неговите предпочитания, очаквания и комфорт. Виждаме материализирано идейното предизвикателство, което изкушава масовото внимание с провокация, успява да привлече погледа с визия, а мисълта - със съдържание. Безспорен е и елементът на диалогизирането, на уплътнената връзка с аудиторията, за което се изисква и генериращият, и приемащият новото послание да са в състояние да споделят един комуникационен и културен код. Най-харесвани от потребителите се оказват образците на сензационност, чиито публични дебюти и развитие се дължат на смели, но обмислени стратегии, които не се крепят на самоцелните скандализиращи трикове и ефекти.  
Приемствеността, като разумен прочит на историята, трябва да страни от арогантното разбиране, че наследеното служи най-добре като перманентен комуникационен повод на отрицанието и претекст за агресията. Традицията винаги съдържа нещо доказано полезно. От всичко заварено, от „старото”, умният ще намери непреходното. Назаем ще вземе резултатна технология, която да обогати. Новото трябва да създаде, защото възпроизвеждането на сензационно успешен модел е преди всичко консуматорски мотивирана стратегия. Произвеждането му е визионерство, което се съревновава в настоящата си среда, но най-вече с бъдещото време.
 
Заключение
Разгледаните две явления в сферата на масовите комуникаци и в модата разкриват работещи стратегии за разгръщане на предимствата на творчески визии в комерсиални проекти, наложени в условията на силно конкурентна среда. Преодоляването на комуникационните механизми на статуквото и налагането на ново съдържание - „оригинално, непретрупано и смело” - са свързани с изобретателност в привличането на масовата публика, при правилно разчетени обществени настроения, потребности, възприемчивост. Съществени условия са познаването и умелото експлотиране на богатството от изразни средства, с които образът на новия проект (медиен, моден, политическидостига до аудиторията и комуникира с нея. Предимство на посланията, както едновременно разкриват изследваните два социокултурни феномена, осигуряват лаконичният и едновременно експресивен изказ, разбираемо представените цели, отличителният нов стил, с който се оспорват установени правила и стереотипи. 
Важно е обществеността да бъде и заинтригувана, и улеснена при възприемането на информацията. В този контекст сериозна политическа заявка за промяна би спечелила, ако последва примера на елитната преса, която демократизира езика, актуализира тематичните полета и отстъпва от претенцията да се харесва само на избрана публика. Същевременно, злоупотребата с вниманието на аудиторията,    т. е. неовладяването на потока от сензационност, пренасища сетивата и заличава впечатлението за новост и различие, като особено в политическия дискурс ефектите изискват внимателно дозиране. Да припомним, че дори откровени представители на жълтата преса, поради читателски отлив, правят крачка към визията и съдържанието на сериозните издания.
Израстването насензационно различния образец до широко разпознаваем и дългосрочен бранд предпоставя необходимостта от визия, надграждаща възможностите на индивидуалния творчески ресурс. Дълготрайността изисква структурирането на механизъм за мащабно, но и гъвкаво прилагане на идеята. Вестник с брилянтна концепция, но без подготвени репортери, редактори, фоторепортери, графични дизайнери и т.н. остава само концепция. Практика от света на висшата мода дава свидителство в същата посока - в края на най-важните ревюта някои дизайнери излизат за аплодисментите на публиката заедно с шивачите. Уплътняването на идейната концепция със синхронизираната работа на структуриран екип е вложение в дълголетието на проекта.
Жанровите или стилистични находки тестват еластичността на различни обществени граници за допустимост. И без позоваване на статистики е сигурно, че човечеството не страдаот безглаголното скъсено заглавие или от удобния за четене вестникарски формат, а още по-малко от скъсената дължина на полата. Колкото и да предразполагат към крайности, тези икономични формати не са в задължителен съюз с вулгаризацията и булевардизацията (които не са жанрово закрепени и, за съжаление, не спазват ограничения в периметъра). По-настойчивият и атрактивен политически флирт има бъдеще пред аудиторията, стига да умее да се предпазва от споменатите неприемливи характеристи.
Въпреки че е особено пластична и често неглижирана, в политическата комуникация дистанцията между някои качестваследва да се отчита и спазва: между разговорността и просторечието, съсипващата критика и обидата, манипулираната информация и лъжата, ефектният популизъм и силната политическа харизма, завладяващата идейна платформа и лъскаво опакованата безидейност и т.н. Обичайно общественото мнение не оставя ненаказан некоректния подход на подвеждащите гръмки заявки или обещания, непоследвани от адекватно продължение. Както е например при нехармоничната двойка - шокиращо заглавие и безсъдържателен или несъответстващ текст.
Историческата стойност на жанровите явления, както подсказват таблоидът и концепцията „мини”, зависи от способността на ексклузивния формат да се наложи с разпознаваем стил и да се утвърди като социално значима тенденция.
Да бъде уловен интересът на аудиторията в средата на силно съперничество за вниманието ѝ - в медиите, изкуството на модата, в политиката - следва да е комуникационна задача на всеки нов проект, но не и неговата крайна цел, когато залага на дългосрочното, а не на сезонното, епизодично присъствие. И най-впечатляващата презентация не е в състояние да замести съдържателната стойност на идеята.
 
Приложение.  Паралели в моделите - постижения и проблеми
 
 
 
 
 
 
 
 
Бележки:
[1] Лукова, Калина. Таблоидизация и таблоиди, Етноспсихолингвистични и социо-лингвистични аспекти на езика на пресата в България, изд. на БСУ, Бургас, 2013, Достъпно на:
http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/442/1/BFU_MK_2013_Lukova.pdf.
[2] Борисова, Евдокия. Система на медийните жанрове, Шумен, 2013, Достъпно на: file:///C:/Users/vivacom/Downloads/smj-e-borisova.pdf
[3]Монова, Тотка. Пресата през януари: таблоидизацията е завършена, политическите послания – безопасни(Анализ, базиран на данните от агенция „Маркет Линкс“, януари 2009), Фондация медийна демокрация, 1.03. 2009 г., Достъпно на: http://www.fmd.bg/?p=978.
[4] Даскалова, Николета. Таблоидното тяло, онлайн списание за културни изследвания „Семинар_bg”, 10.12. 2010 г. Достъпно на: www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy4-tabloidnata-kultura/item/288-таблоидното-тяло.html.
[5] Журналистика на полуфабрикатите, информационен портал „Дойче веле“, 28.12.2012 г., Достъпно на: https://www.dw.com/bg/журналистика-на-полуфабрикатите/a-16483724.
[6] Доц. Андреана Ефтимова: Основните политически стилове днес са три, „Любословие”, 27.02.2014 г., Достъпно на: https://luboslovie.bg/2014/02/27/%d0%b4%d0%be%d1%86.
[7]Знеполски, Ивайло. Новата преса и преходът,             Изд. Дружество "Гражданин", София, 1997, с.76.
[8]Deuze, Mark. Media, Popular journalism and professional ideology: tabloid reporters and editors speak out, Culture & Society 2005; 27; 861, Available at: https://www.researchgate.net/publication/255069556_Popular_journalism_and_professional_ideology
[9]Найденов, Димитър. Пресжурналистика, УИ „Св. Климент Охридски” – ФЖМК,  София, 1995, с.37.
[10]Знеполски, Ивайло. Новата преса и преходът, Изд. Дружество "Гражданин", София, 1997, с. 76
[11]Вълканова, Веселина. Графичен дизайн, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, с.115.  
[12]Пак там, с.124-130.
[13]The Guardian става таблоид, OFFNews, 14.06.2017 г., Достъпно на: https://offnews.bg/medii/the-guardian-stava-tabloid-658127.html.
[14]Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране, изд. Фабер, 2017, с. 90-91.
[15]Найденов, Димитър. Пресжурналистика, УИ „Св. Климент Охридски” – ФЖМК, София, 1995, с.78-79.
[16] Вълканова, Веселина. Графичен дизайн, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, с.22.23.
[17] На 16.06.2022 г. се провежда второто събитие от социално-културния проект „Вечери на стила“ на Академията за мода с председател проф. Любомир Стойков. Изданието е посветено на темата „Мини или макси?“ - една от вечните дилеми за дрескода на всяка жена.
[18]Стойков, Любомир.Мини или макси – в това е въпросът?, сп. Fashion Lifestyle Magazine, брой 118, Юни 2022. Достъпно на: https://www.fashion-lifestyle.bg/to_the_reader_broi_118 .
[19] Стойков, Любомир. Андре Куреж или футуризмът в модата, сп. Fashion Lifestyle Magszine,брой 12, Юли/2008, Достъпно на: http://www.fashion-lifestyle.bg/comments.php?id=1179&target=new_comment.  
[20] Стойков, Любомир. Световни модни икони, София, Алма комуникация, 2022, с. 142.
[21] Valentino, Fall 2022, Couture - поклон пред Пиерпаоло..., ViewSofia,12.07.2022 г., Достъпно на: https://www.viewsofia.com/article/52872/Valentino%2C-Fall-2022.
[22] Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практики, УИ „Св. Кл. Охридски”, София , 2014, с.199.
[23]Семиотиката - науката за знаците, разкрива механизми на съвременната комуникативна култура, свързана с езика и другите знакови системи; разглежда реторичните инструменти на вербалната и визуалната комуникация; семиотичният метод обяснява различните изразни средства на изкуствата.
[24]На „Уимбълдън“със стара рокля – Кейт Мидълтън с урок по устойчива мода, Tialoto.bg,6.07.2022, Достъпно на: https://www.tialoto.bg/a/5-moda/114381-na-uimbaldan-sas-stara-roklya-keyt-midaltan-s-urok-po-ustoychiva-moda.
[25]12 случая, в които Кейт Мидълтън бе елегантна и с дрехи за под 100 долара, LadyZone.bg, 18.03.2021 г., Достъпно на: https://ladyzone.bg/moda/12-sluchaja-v-koito-kejt-midaltan-be-elegantna-i-s-drehi-za-pod-100-dolara.html.
[26] На Острова се възражда феноменът на естетическия култ към личността, изразен в т.нар. „ефект на Кейт Мидълтън”. Той се състои във факта, че всичко, което облича тя, незабавно се превръща в тотален бестселър и се изкупува в рамките на 24 часа след появата на херцогинята с дадената дреха.
[27]Монова, Тотка. Думите, които разделят, изд. Парадокс, София, 2000, с.27-28.
 
 
Библиография:
 
12 случая, в които Кейт Мидълтън бе елегантна и с дрехи за под 100 долара, LadyZone.bg, 18.03.2021 г., Достъпно на: https://ladyzone.bg/moda/12-sluchaja-v-koito-kejt-midaltan-be-elegantna-i-s-drehi-za-pod-100-dolara.html
 
Борисова, Евдокия. Система на медийните жанрове, Шумен, 2013, Достъпно на: file:///C:/Users/vivacom/Downloads/smj-e-borisova.pdf.
 
Вълканова, Веселина. Графичен дизайн, УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 2007.  
 
Valentino, Fall 2022, Couture - поклон пред Пиерпаоло..., ViewSofia, 12.07.2022 г., Достъпно на: https://www.viewsofia.com/article/52872/Valentino%2C-Fall-2022.
The Guardian става таблоид, OFFNews, 14.06.2017 г., Достъпно на: https://offnews.bg/medii/the-guardian-stava-tabloid-658127.html.
Даскалова, Николета. Таблоидното тяло, онлайн списание за културни изследвания „Семинар_bg”, Бр. 4, 10.12. 2010 г. Достъпно на: www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy4-tabloidnata-kultura/item/288-таблоидното-тяло.html.
 
Ефтимова, Андреана. Основните политически стилове днес са три, „Любословие”, 27.02.2014 г., Достъпно на: https://luboslovie.bg/2014/02/27/%d0%b4%d0%be%d1%86.
 
Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практики, УИ. „Св. Кл. Охридски”, София, 2014.
 
Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране, изд. Фабер, София, 2017.
 
Журналистика на полуфабрикатите, 28.12.2012 г.,
 
Знеполски, Ивайло. Новата преса и преходът, София, Изд. Дружество „Гражданин“, 1997.
 
Лукова, Калина. Таблоидизация и таблоиди, Етноспсихолингвистични и социо-лингвистични аспекти на езика на пресата в България, изд. на БСУ, Бургас, 2013, Достъпно на: http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/442/1/BFU_MK_2013_Lukova.pdf.
 
Монова, Тотка. Думите, които разделят, изд. Парадокс, София, 2000.
 
Монова, Тотка. Пресата през януари: таблоидизацията е завършена, политическите послания – безопасни(Анализ, базиран на данните от агенция „Маркет Линкс“, януари 2009), Фондация медийна демокрация, 1.03.2009  г. Достъпно на: http://www.fmd.bg/?p=978.  
 
 
Найденов, Димитър. Пресжурналистика, УИ „Св. Климент Охидски“ – ФЖМК, София, 1995.
 
На „Уимбълдън“със стара рокля – Кейт Мидълтън с урок по устойчива мода, Tialoto.bg,6.07.2022, Достъпно на: https://www.tialoto.bg/a/5-moda/114381-na-uimbaldan-sas-stara-roklya-keyt-midaltan-s-urok-po-ustoychiva-moda.
 
Стойков, Любомир. Андре Куреж или футуризмът в модата, сп. Fashion Lifestyle Magszine,брой 12, Юли/2008.Достъпно на: http://www.fashion-lifestyle.bg/comments.php?id=1179&target=new_comment .
 
Стойков, Любомир. Мини или макси – в това е въпросът?, сп. Fashion Lifestyle Magazine,брой 118, Юни 2022. Available from: https://www.fashion-lifestyle.bg/to_the_reader_broi_118.
 
Стойков, Любомир. Теоретични проблеми на модата. Второ издание. Национална художествена академия. София, 2020.
 
Стойков, Любомир. Световни модни икони.Трето издание. Алма комуникация. София, 2022.
 
Deuze, Mark. Media, Popular journalism and professional ideology: tabloid reporters and editors speak out, Culture & Society 2005; 27; 861, Available at:https://www.researchgate.net/publication/255069556_Popular_journalism_and_professional_
 
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Гъркова, Ирина. За макси възможностите на мини стила. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2022, № 51. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=444
 
 
 

 

дата на публикуване: 19.08.2022, Петък, 13:14
прочетена: 251 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: