Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама

Съдържание

Ключови умения и компетенции на журналиста

Медии и обществени комуникации

Резюме

Способностите на всеки журналист са негово интраперсонално благо: природно наследено, акумулирано чрез образование, опит и медийна среда, подобрявано чрез квалификация и преквалификация. В общ смисъл тези способности намират израз в  творческия медиен процес, ефективната организация на труда и социалната отговорност за резултатите.              Множествената интелигентност на всеки журналист (която е задължителна)  се отнася  преимуществено до  знания на чужди езици и чувствителност към говоримия и писмения език, разбиране на намеренията и мотивите на другите хора, възможност за самооценка на собствения потенциал и др.  Главното е достигане на идейна креативност: възможност за творческо осмисляне на  социалната среда  и формиране на вярна  оценка и рационално поведение, основано  на новатерство, което се превръща в обществен стандарт  за отношение към заобикалящия свят и личностна изява. Носители на креативността са  както базисните умения, така и уменията за мислене, за работа с хора, персонални качества, компетенциите на журналиста  по повод  на познаване, репродуциране и прилагане на журналистическия продукт.

 С определящо значение са знанията и уменията за анализиране, синтезиране, креативно мислене, извършване на практическо проучване и др.

 

 Ключови думи: журналистическо творчество, креативност, журналистически компетенции, журналистическа култура. 

Съдържание

 

Чрез обучението по журналистика се придобива интелигентност в областта на журналистическото творчество, организацията на журналистическсия труд, медийния пазар и управлението на съвременната масмедия. В обобщен вид това е обучение по журналистическа техника и архитектура. В него се натрупва потенциал, който позволява на бъдещия журналист, първо, да напише и презентира високо компетентен журналистически продукт и второ, да се адаптира към определена среда, да се специализира и да създава с натрупания си интелектуален потенциал нови обществено значими журналистически ценности.

Журналистическите способности са устойчиви природо-биологически и индивидуални творчески особености на личността, които и осигуряват потенциалните възможности за успешна личностна изява на медийното поприще. За всеки журналист способностите са негово вътрешно благо.

Най-общите страни на журналистическите способности се отнасят до:

а) Качеството на човешката природа на журналиста, бионаследени заложби и кумулирани в процеса на неговата социализация и професионализация (образование, жизнен опит и социална среда).

В друг аспект те се проявяват като професионални компетенции, необходими им за успешно извършване на журналистическа дейност.

б) В общата система тези качества показват зрелостта на гилдията да формира съзнанието за обществен морал, да бъде стандарт за авангардно поведение, коректив на негативното в живота, професионална пристрастност към качеството на своите изяви, служене на каузата на истината и откритостта и др.

в) Журналистическите качества са средства за взаимодействие на индивида-творец с обществените сили, социално его на жизнените дейности, арбитър и защитник на човешките права и др.

г) Качествата на журналистта могат да се изразят в три понятия: творчество, организация на труда и социална отговорност.

 

Множествената интелигентност – неизбежност за професионалния журналист

В последните години от особена важност за теорията и практиката на интелигентността е разработването на нейния биопсихологичен профил (1) на основа новата парадигма за човека в когнитивен план – притежаване от него не на една, а на повече разновидности на интелигентност.

За бъдещите журналисти (изследователи на жизнената ни среда) е от важно значение наличието или последващото придобиване на следните основни видове интелигентност:

а) Лингвистична – знания на чужди езици и чувствителност към говоримия и писмения език.

б) Логико математическа – извършване на математически операции, разглеждане, осмисляне и представяне в публичното пространство на проблемите в научен аспект, с научни методи и средства.

в) Пространствено-ретроспективна – разпознаване и манипулиране със социални елементи, процеси и явления в откритото пространство и в исторически аспект.

г) Интерперсонална – разбиране на намеренията и мотивите на други хора (емпатия).

д) Интраперсонална – възможност за преценка на собствения потенциал (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи), за разбиране на себе си, готовност за преосмисляне на нужните промени.

Липсата или слабото развитие на една от горепосочените интелигентности формира когнитивения дефицит на личността на журналиста.

Чрез обучението в журналистическа архитектура се формира функционална интелигентност, която намира израз в креативността – възможност за творческо осмисляне на социалната среда и формиране на конструктивно поведение основано на новаторство, което се превръща в стандарт за отношение към заобикалящия свят и личностна изява. Чрез стимулиране на творчеството (евристичното мислене) се активизират процесите на създаване на продукти на новаторството: тиражиране на полезни новости, внасяне на промени в практиката, усъвършенстване на механизмите за творческо овладяване и прилагане на новото, непрекъснато търсене на нови подходи за решаване на възникващите задачи, поставяне под съмнение на съвършенството на знанията, наличната информация и търсене на нови алтернативи и др. (2).

На тази база ключовите умения и компетенции валидни за журналиста, в контекста на решенията на проф. Лоурънс Джонс (3) могат да бъдат обобщени по следния начин (Таблица 1):

 

Таблица 1. Ключови умения и компетенции на журналиста

Клас и подклас на уменията

Съдържание

1. Базисни умения

 

1.1. За генериране на информация

Идентифициране на социални феномени, обобщаване на нова информация, формулиране на хипотези, работа с информационни източници, компютърни умения, езикови умения и др.

1.2. За обработка и транслиране на информация

Епистоларна култура (създаване на идеи и тяхното писмено и разбираемо отразяване), систематизиране на информация, преоценка на информацията и механизмите на нейното нейното представяне (жанр, допълване, изменение, елиминиране и др.) и др.

1.3. Логико-математически умения

Използване на методите на моделиране за изучаване на средата и нейните изменения, използване на символната инфраструктура (таблици, фигури, обозначения и др.) за представяне, изучаване и изменение на обекти и явления от природата, обществото и човека и др.

1.4. Говорене и слушане

Комуникиране с ясни съобщения, подбиране на точен език, тон, жестове, слушане на комуникатора и проявяване на разбиране и др.

2. Умения за мислене

 

2.1. Креативно мислене

Използване на въображението за съчетаване по нов начин на идеи и информация, усъвършенстване на по-рано генерирана информация и нейното тиражиране, разкриване на непознати свойства на изследвания предмет или социална ситуация, поставяне под съмнение съвършенството на наличната информация и др.

2.2. Умения за разпознаване на проблема и неговото решаване

Идентифициране на проблема, обобщаване на цели и задачи за решаване на проблема, дефиниране на алтернативи в решаването на проблема, прилагане и мониторинг на решението, окуражаване раждането на новото и др.

2.3. Визуализация

Умения да се виждат ясно процеса и резултатите от работата, да се прогнозират евентуалните заплахи и пътища за справяне с тях, да се използва метрика към изследваните предмети, процеси и явления и др.

2.4. Култура на мисленето

Стил, обосноваване, аргументация и контрааргументация, богатство на езика и на изразните средства и комуникативност на мисленето.

 

3. Умения за работа с хора

 

3.1. Лидерство и работа в проучвателния журналистически екип

Работа в сътрудничество, оказване на съдействие с идей и усилия, способност за “изглаждане” на различията, съдействие или убеждаване на други, компетентност и честност, безкористност и др.

3.2. Координация и равновесие

Отстояване на права, стремеж към контакти, аргументиране на собствени тези, умения за разбиране и уважение на чуждата гледна точка, владеене на компромиса, формиране на групово съзнание и групова хармония и др.

4. Персонални качества

 

4.1. Самоуважение и самооценка

Разбиране на ирационалните и вредни чувства, реална преценка на собствените знания и умения, определяне на реалистични цели, самоконтрол, култура на мислене, подреденост и съподчиненост в ситуационното изследване и изложение, прагматичност и деловитост и др.

4.2. Отговорност

Поемане на премерен риск, упорита работа за постигане на целите, социална отговорност за резултатите, себеуважение, култово отношение към извършвания труд и др.

 

 

Журналистът-аналитик трябва да притежава определен капацитет за да може да върши качествено своята работа. Проучвателните му компетенции са необходимото единство от експертни знания, умения и поведение при решаването на даден социален казус. Знанията са индикатор на теоретичната подготовка на проучвателя, уменията – на моженето по отношение извършване на качествен изследователския процес (преди всичко творческо и критично мислене и действие), а поведението се свързва с нагласата за извършване на анализ, възможността на журналистта да работи в екип.

 

 

Диференцирани журналистически компетенции

Един опит (4) за обобщаване на компетенциите на журналиста предполага тяхното идентифициране по основните фази на проучвателния процес, обособени по определящата ги функция. /Таблица 2 /

 Таблица 2. Таксономия на компетенциине на журналиста

 

Познавателна функция

Репродуктивна функция

Приложна функция

Информиране

Обобщаване

Адаптиране

Анализиране

Разработване на варианти

Апробиране

Разбиране

Оценяване

Прилагане – публикуване

Синтезиране

Възприемане

 

Оценяване

Дефиниране

 

Селектиране

Разработване на идеен план за публикуване на разследването

 

 

 

На фона на тези компетенции могат да се разработят и присъщите им действия, които са израз на търсенето на смели решения по съответния казус. /Таблица 3, Таблица 4, Таблица 5/

 

 

Таблица 3. Присъщи на познавателната функция действия

 

Компетенции

Присъщи действия

Информиране

Работа в библиотека. Работа с информационни комуникативни средства. Практическо изучаване на даден предмет или проблемна ситуация..

Анализиране

Разкриване на наличните елементи, черти, механизъм на проявление, форми, фактори на даден предмет или явление. Разкриване на степента на разработеност на даден въпрос в литературата, в средствата за масова комуникация и неговото състояние в практиката. Разпознаване на скрито значение. Идентифициране на съставни части, факти, спецификации.

Разбиране

Разбиране на решенията по изследвания казус (ситуация) за конкретната практиката. Разбиране на нерешените, частично решените или “отворените” въпроси. Разбиране на контекстуалните решения. Разбиране на методологията на провежданото журналистическо разследване.

Синтезиране

Извършване на групировка на събраната информация. Преобразуване на знанието за ситуацията до момента в нов контекст. Извършване на статичен, динамичен, сравнителен и прогностичен анализ. Идентифициране на причини и следствия.

Оценяване

Сравняване на синтезираната информация с цел разграничаване на идеи, подбуди и търсени следствия. Оценяване значението на лансираните хипотези и аргументи. Валидизиране на истинността на предлаганите от други журналисти новости.

Селектиране

Обобщаване на възникващите проблеми: преки и косвени, статични и динамични. Обобщаване на наличните решения за тяхното отстраняване. Обобщаване на нерешените въпроси като предмет на бъдещо експлициране. Селектиране на методология за евентуално ново разследване.

 

 

 

Таблица 4. Присъщи действия на репродуктивната функция

 

 

Компетенции

Присъщи действия

Обобщаване

Обобщаване на нови черти, решения, механизми и др. на създалата се ситуация Свързване на отделните обобщения в система.

Разработване на варианти

Визуализиране – разработване на варианти за генериране на нова информация за извършеното разследване. Разработване и тиражиране на варианти за решения с практическа значимост.

Оценяване

Избор на критерии за оценяване. Извършване на оценяване на ситуационните алтернативи.

Възприемане

Валидизиране на истинността на предлаганата вариантна информация в теоретичен и практически контекст. Идентифициране на формите и метричната система на потенциалните (създадените) следствия от разследвания предмет.

Дефиниране

Финално дефиниране на изводите от направеното разследване. Дефиниране на насоките за бъдещи следствия и евентуални разследвания. Дефиниране на насоките за използване на лансираните хипотези и генерирата информация. Дефиниране на методите за оценка на тяхната полза.

Разработване на идеен план за публикуване на разследването.

Определяне на жанра на публикацията. Определяне на структурата на публикацията.

 

 

 

Таблица 5. Присъщи на приложната функция действия

 

 

Компетенции

Присъщи действия

Адаптиране

Приспособяване на новата информация за компетентно оценяване на създадената ситуация. Изработване на опитен образец за журналистическо поведение при аналогична ситуация.

Апробиране

Написване на първоначален опитен образец на публикацията. Нанасяне на необходимите корекции.

Прилагане – публикуване

Написване на окончателен вариант на публикацията и нейното тиражиране в медията. Осъществяване на мониторинг за публичния отзив за разследването.

 

 

 

На тази основа журналистическият анализ и разследване се явяват израз на най-висока степен на квалификация със следните по-общи детерминанти:

а/ Систематично висше овладяване на високоспециализирана област на знание и способност за критичен анализ, оценка и синтез на нови комплексни идеи и решения за сложни социални ситуации.

б/ Способност да се откриват, разработват, прилагат и адаптират сериозни решения на конкретни проблеми.

в/ Признание за наличие на лидерски опит в разработването на нови подходи на журналистическо анализиране и разследване, които разширяват или предефинират съществуващата информация за конкретната ситуация и налагат нови алтернативни изводи и решения.

Ако кандидатът за журналист (особено за разследващ) няма вродени ниши или нагласата да организира обучението си и осъществи упоритата работа по бъдещата си професионална реализация на ръба между видяното и истината, то е по-добре той да не се захваща с подобен вид дейност. Трябва добре да се оцени обстоятелството, че в разследващата журналистика наред с писането задължително се изпълняват пермаментно обучителни задачи, неизбежно трябва да се познава теорията на конкретната ситуация, да се обхване възможно по-широка плоскост на факторната детерминираност на ситуацията, която трябва да се разследва и представи в достоверен вид на читателя или слушателя. С не по-малка значимост е и въпросът за усвояване от бъдещия журналист на азбуката на журналистическото (а защо не и на научното) творчество, неговото социализиране като перспективен изследовател чрез написването и защитата на дисертационен труд по проблемите на творческия процес, организацията и управлението на медиите.

Личностните черти на твореца-журналист винаги са контекстуална детерминанта на извършвания от него анализиран или разследващ процес. Той е резултат на, първо, личностната ценностна ориентация, второ, съществуващите и усвоени от журналиста когнитивни ценности на всяко ново познание (ценностна система, характерен стил и научно мислене – обяснителна мощ, използвани методи, простота в теоретичните конструкции, свеждане до минимум на произволните допускания и др.), и трето, светогледно-идеологически детерминанти – морални, етични, религиозни, политически, социални рефлексии и др.

В обобщения предметен арсенала на творческата лаборатория на журналистта се включва: фокусиране на проблема, търсене и намиране на информация, идентифициране на феномени и фактори, систематизиране (прекласифициране, кодифициране) на системи, формулиране на идеи и визии, оценяване на риска за несигурност на предлаганите решения, транслиране на информация, използване на резултати, мониторинг на резултата и др.

Горепосоченото позволява да се обобщи широкообхватна система от изследователски (аналитични и разследващи) умения и компетенции, които са минимално необходими на всеки творец в журналистическия жанр.

От гледна точка на съдържанието на процеса на разследването на конкретна ситуация могат да се формират следните няколко групи умения:

1. Умения за анализиране и синтезиране на проблеми в литературата и социалната практика: събиране на информация, обработка на информация, систематизиране на информация (контролно-оценъчни умения), обобщаване на идей, целеполагане на анализа.

2. Умения за креативно мислене: свързване на процеси и идеи, избор на методи за анализ и изложение, синтезиране на алтернативи, критично осмисляне на идеи, избор на печеливша алтернатива (генериране на нови идеи), осъществяване на връзка между отделни на пръв поглед независещи един от друг феномени, обобщаване и оценяване на алтернативни решения, самокритичност към своите идеи, адаптиране към ситуации.

3. Умение за извършване на практическо проучване: владеене на методите на анализ на емпирична информация, комуникативни умения, нюх към възможни нови източници на информация и др.

4. Умения за ефективна организация на излагане на мислите: език, стил, умения за систематизиране, умение за достъпно изложение.

5. Умения за прилагане на информационни продукти в практиката: за организиране, за мониторинг, за коригираща адаптация и др.

Субкомпетенциите на журналиста се изразяват генерално в наличието или липсата в неговите действия на креативност, като функционална интелигентност.

Приведените видове интелигентност показват че, първо, в “голямата” журналистика не може и не бива да се влиза като креатура, второ, подборът на журналисти трябва да бъде много прецизен, трето, анализиращият и разследващият журналист трябва ”да се отглежда” още от студентската скамейка, четвърто, на този тип журналисти трябва да се предоставят възможности да развива своя талант, пето, не е срамно, ако начинаещият журналист покаже когнитивен дефицит и продължи да реализира своите усилия на друго поприще, шесто, журналистът може да компенсира недостатъчността на някой от изискуемите способности с използването на услугите на свой колега, което предполага екипна работа, разследващият пишещ не е просто човек с талант, а такъв в определена насока и ако тя е недостатъчно точно идентифицирана провалът му е неминуем, седмо, тези интелигентности могат да имат и наследствен елемент, те се развиват чрез образование, обучение и практически опит, осмо, очевидно стъпките на аналитичната и разследващата журналистическа кариера преминават през фазите на заложбите ( годност на мисията на творец-социален архитект), формирането и развитето на творческите способности, готовност за тяхната реализация (мотивираност) и конкретна реализация с много, много труд, девето, творецът не бива да се интерпретира като отшелник и монах на “новия смисъл”, а и като личност с човешки качества: самоужважение, отговорност, контрол на личностния напредък по отношение на поставените цели и др.

Внимателният анализ на интелигентността, като фактор на кумулативния творчески процес в масмедиите се асоцира с маргинализираната човешка природа. Не подлежи на доказване, че страната ни разполага с много творчески таланти в изследваното направление (те се реализират великолепно в чужбина, предвид на създадените им там добри условия). Боледуването и бленуването у нас на всевъзможни страсти без рационални аргументи, като интегрална форма на удоволствие от живота подценява прекалено много амбициите на младия човек, който прохожда в журналистическо поприще в условията на мизерно съществуване и поголовно “препречване” на пътя му от страна на редица прегради, които не искат скритата истина да получи обществена валидност.

Журналистика, бидейки трибуна за текуща изява на интелекта на твореца, е в същото време училище за развитие и натрупване на информация не толкова за формите на различните феномени, колкото за тяхната скрита същност и вътрешни тенденции. И всичко това в името на търсенето на истината, която като че ли се оказва най-смисления (и едновременно дефицитен) продукт в обкръжаващия ни социалния хаос.

 Бележки:

1. Вж Гарднър, Х. Нова теория за интелигентността. Множествената интелигентност на 21 век. – София: Сиела, 2004, с. 37-43.
2. Важно за журналиста е равнищено на неговата емоционална интелигентност, т.е. пригодността му за работа в екип и за интегриране в колектива. Според Д. Голияни тази интелигентност се изгражда от 5 елемента: а) самообладание – способност да не се подава на емоции, да наблюдава и контролира собствените си чувства; б) себевиждане – контрол върху импулсовите настроения и афекти; в) самоконтрол – регулиране и целево насочване на емоциите; г) емпатия – разбиране на другите хора, съчувствие, оказване на помощ; д) социална компетентност – изразяване на собствени чувства и мисли в съотвествие с действащите правила и норми (Вж Борисова, Л. Емоционалната интелигентност-гаранция за успешен бизнес // Панорама на труда, 2004, № 2, с. 28-29). С не по – маловажно значение за журналиста-изследовател на събития е генерирането в него на определена базисна подготовка по предметната област на неговите интиреси, т.е притежаването на определена събитийна компетентност (вж. Орлоев, Н., Синтез и анализ на сложни системи.-Русе: РУ ”Ангел Кънчев”, 2003. – с. 18-20). Тя се проявява като широка, конкретна и специализираща компетентност.
 
Широка компетентност: натрупани знания по теория и практиката на изследваните системи от литературни източници и собствен опит. Това е според Н. Орлоев специфична “правоспособност” да се търсят решения по конкретни въпроси от една по-обща област. Няма съмнение, че по-общите изискуеми знания при организиране на журналистическата дейност трябва да бъдат от областта на теорията и практиката на конкретните системи, които се отразяват в медиите от журналиста и методологията на журналистическия процес.
Конкретната компетентност е свързана с насочване на индивида за придобиване на знания и умения в определена подобласт на обхванатата от него проблематика със специализация на придобитото знание. Едва ли преходът от общото към частното ще има еднаква фактологична основа.
Специализираща компетентност: компетентност по конкретния проблем (задача). Тя се придобива като конкретна подготовка чрез синтезиране на главното в широката и специалната подготовка, обучение и генериран опит по въпросите на конкретния предмет на журналистическата дейност. Това е най-високата степен на творческата компетентност и журналистическа специализация.
Примерно съдържание на необходимите знания на журналиста в областта на икономиката и управлението е показано в таблица 6.
 
Таблица 6. Примерно съдържание на необходимите знания в областта на икономиката и управлението  
Нива на журналистическа компетентност
Широка компетентност
Конкретна компетентност
Специализираща компетентност
-Обща култура
-Икономическа култура
-Управленска култура
-Изследователска култура
-Правна култура
-Гражданска култура /култура на общуване, социализация и др./
-Култура за проектиране и вземане на решения и др.
-Знания за икономическите отношения на функциониране на  съответния отрасъл/ маркетинг, икономика, финанси, управление и др./
-Знания по технологията  на връзки  между елементите на съответния отрасъл.
-Знания за нормативната база на отрасъла.
-Практически опит по определена професия на отрасъла и др.
-Методи и методология на творческия  журналистически процес, присъщи на избрания предмет за изследване.
-Методи и методология на експериментална дейност по изучавания, обяснявания и прогнозирания журналистически предмет.
-Управление на творчески екипи
-Презентация на постигнатите резултати и др.
 
3. Цитирано по Соколова, Ир. Ключови компетенции и личностни умения и тяхната важност за работната сила на 21 век: предизвикателства и възможности за работната сила в България.-В: Първа международна конференция ”Управление и инженеринг, София, 2003. По отношение на културата на мислене са използвани идей от С. Саркисян (Саркисян, С. Философия. Философията в европейската култура.-София: Славянски университет, 1998, с. 39).
4. Използван е подход от Райдовски Бл. Компетенциите-приоритетна цел на образованието// Педагогика, 2005, №5, с. 12-13.
 

 

 


 

прочетена: 13512