Ключови умения и компетенции на журналиста

Чрез обучението по журналистика се придобива интелигентност в областта на журналистическото творчество, организацията на журналистическсия труд, медийния пазар и управлението на съвременната масмедия. В обобщен вид това е обучение по журналистическа техника и архитектура. В него се натрупва потенциал, който позволява на бъдещия журналист, първо, да напише и презентира високо компетентен журналистически продукт и второ, да се адаптира към определена среда, да се специализира и да създава с натрупания си интелектуален потенциал нови обществено значими журналистически ценности.

Журналистическите способности са устойчиви природо-биологически и индивидуални творчески особености на личността, които и осигуряват потенциалните възможности за успешна личностна изява на медийното поприще. За всеки журналист способностите са негово вътрешно благо.

Най-общите страни на журналистическите способности се отнасят до:

а) Качеството на човешката природа на журналиста, бионаследени заложби и кумулирани в процеса на неговата социализация и професионализация (образование, жизнен опит и социална среда).

В друг аспект те се проявяват като професионални компетенции, необходими им за успешно извършване на журналистическа дейност.

б) В общата система тези качества показват зрелостта на гилдията да формира съзнанието за обществен морал, да бъде стандарт за авангардно поведение, коректив на негативното в живота, професионална пристрастност към качеството на своите изяви, служене на каузата на истината и откритостта и др.

в) Журналистическите качества са средства за взаимодействие на индивида-творец с обществените сили, социално его на жизнените дейности, арбитър и защитник на човешките права и др.

г) Качествата на журналистта могат да се изразят в три понятия: творчество, организация на труда и социална отговорност.

Множествената интелигентност – неизбежност за професионалния журналист

В последните години от особена важност за теорията и практиката на интелигентността е разработването на нейния биопсихологичен профил (1) на основа новата парадигма за човека в когнитивен план – притежаване от него не на една, а на повече разновидности на интелигентност.

За бъдещите журналисти (изследователи на жизнената ни среда) е от важно значение наличието или последващото придобиване на следните основни видове интелигентност:

а) Лингвистична – знания на чужди езици и чувствителност към говоримия и писмения език.

б) Логико математическа – извършване на математически операции, разглеждане, осмисляне и представяне в публичното пространство на проблемите в научен аспект, с научни методи и средства.

в) Пространствено-ретроспективна – разпознаване и манипулиране със социални елементи, процеси и явления в откритото пространство и в исторически аспект.

г) Интерперсонална – разбиране на намеренията и мотивите на други хора (емпатия).

д) Интраперсонална – възможност за преценка на собствения потенциал (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи), за разбиране на себе си, готовност за преосмисляне на нужните промени.

Липсата или слабото развитие на една от горепосочените интелигентности формира когнитивения дефицит на личността на журналиста.

Чрез обучението в журналистическа архитектура се формира функционална интелигентност, която намира израз в креативността – възможност за творческо осмисляне на социалната среда и формиране на конструктивно поведение основано на новаторство, което се превръща в стандарт за отношение към заобикалящия свят и личностна изява. Чрез стимулиране на творчеството (евристичното мислене) се активизират процесите на създаване на продукти на новаторството: тиражиране на полезни новости, внасяне на промени в практиката, усъвършенстване на механизмите за творческо овладяване и прилагане на новото, непрекъснато търсене на нови подходи за решаване на възникващите задачи, поставяне под съмнение на съвършенството на знанията, наличната информация и търсене на нови алтернативи и др. (2).

На тази база ключовите умения и компетенции валидни за журналиста, в контекста на решенията на проф. Лоурънс Джонс (3) могат да бъдат обобщени по следния начин (Таблица 1):

Таблица 1. Ключови умения и компетенции на журналиста

Журналистът-аналитик трябва да притежава определен капацитет за да може да върши качествено своята работа. Проучвателните му компетенции са необходимото единство от експертни знания, умения и поведение при решаването на даден социален казус. Знанията са индикатор на теоретичната подготовка на проучвателя, уменията – на моженето по отношение извършване на качествен изследователския процес (преди всичко творческо и критично мислене и действие), а поведението се свързва с нагласата за извършване на анализ, възможността на журналистта да работи в екип.

Един опит (4) за обобщаване на компетенциите на журналиста предполага тяхното идентифициране по основните фази на проучвателния процес, обособени по определящата ги функция. /Таблица 2 /

 Таблица 2. Таксономия на компетенциине на журналиста

На фона на тези компетенции могат да се разработят и присъщите им действия, които са израз на търсенето на смели решения по съответния казус. /Таблица 3, Таблица 4, Таблица 5/

Таблица 3. Присъщи на познавателната функция действия

Таблица 4. Присъщи действия на репродуктивната функция

Таблица 5. Присъщи на приложната функция действия

На тази основа журналистическият анализ и разследване се явяват израз на най-висока степен на квалификация със следните по-общи детерминанти:

а/ Систематично висше овладяване на високоспециализирана област на знание и способност за критичен анализ, оценка и синтез на нови комплексни идеи и решения за сложни социални ситуации.

б/ Способност да се откриват, разработват, прилагат и адаптират сериозни решения на конкретни проблеми.

в/ Признание за наличие на лидерски опит в разработването на нови подходи на журналистическо анализиране и разследване, които разширяват или предефинират съществуващата информация за конкретната ситуация и налагат нови алтернативни изводи и решения.

Ако кандидатът за журналист (особено за разследващ) няма вродени ниши или нагласата да организира обучението си и осъществи упоритата работа по бъдещата си професионална реализация на ръба между видяното и истината, то е по-добре той да не се захваща с подобен вид дейност. Трябва добре да се оцени обстоятелството, че в разследващата журналистика наред с писането задължително се изпълняват пермаментно обучителни задачи, неизбежно трябва да се познава теорията на конкретната ситуация, да се обхване възможно по-широка плоскост на факторната детерминираност на ситуацията, която трябва да се разследва и представи в достоверен вид на читателя или слушателя. С не по-малка значимост е и въпросът за усвояване от бъдещия журналист на азбуката на журналистическото (а защо не и на научното) творчество, неговото социализиране като перспективен изследовател чрез написването и защитата на дисертационен труд по проблемите на творческия процес, организацията и управлението на медиите.

Личностните черти на твореца-журналист винаги са контекстуална детерминанта на извършвания от него анализиран или разследващ процес. Той е резултат на, първо, личностната ценностна ориентация, второ, съществуващите и усвоени от журналиста когнитивни ценности на всяко ново познание (ценностна система, характерен стил и научно мислене – обяснителна мощ, използвани методи, простота в теоретичните конструкции, свеждане до минимум на произволните допускания и др.), и трето, светогледно-идеологически детерминанти – морални, етични, религиозни, политически, социални рефлексии и др.

В обобщения предметен арсенала на творческата лаборатория на журналистта се включва: фокусиране на проблема, търсене и намиране на информация, идентифициране на феномени и фактори, систематизиране (прекласифициране, кодифициране) на системи, формулиране на идеи и визии, оценяване на риска за несигурност на предлаганите решения, транслиране на информация, използване на резултати, мониторинг на резултата и др.

Горепосоченото позволява да се обобщи широкообхватна система от изследователски (аналитични и разследващи) умения и компетенции, които са минимално необходими на всеки творец в журналистическия жанр.

От гледна точка на съдържанието на процеса на разследването на конкретна ситуация могат да се формират следните няколко групи умения:

1. Умения за анализиране и синтезиране на проблеми в литературата и социалната практика: събиране на информация, обработка на информация, систематизиране на информация (контролно-оценъчни умения), обобщаване на идей, целеполагане на анализа.

2. Умения за креативно мислене: свързване на процеси и идеи, избор на методи за анализ и изложение, синтезиране на алтернативи, критично осмисляне на идеи, избор на печеливша алтернатива (генериране на нови идеи), осъществяване на връзка между отделни на пръв поглед независещи един от друг феномени, обобщаване и оценяване на алтернативни решения, самокритичност към своите идеи, адаптиране към ситуации.

3. Умение за извършване на практическо проучване: владеене на методите на анализ на емпирична информация, комуникативни умения, нюх към възможни нови източници на информация и др.

4. Умения за ефективна организация на излагане на мислите: език, стил, умения за систематизиране, умение за достъпно изложение.

5. Умения за прилагане на информационни продукти в практиката: за организиране, за мониторинг, за коригираща адаптация и др.

Субкомпетенциите на журналиста се изразяват генерално в наличието или липсата в неговите действия на креативност, като функционална интелигентност.

Приведените видове интелигентност показват че, първо, в “голямата” журналистика не може и не бива да се влиза като креатура, второ, подборът на журналисти трябва да бъде много прецизен, трето, анализиращият и разследващият журналист трябва ”да се отглежда” още от студентската скамейка, четвърто, на този тип журналисти трябва да се предоставят възможности да развива своя талант, пето, не е срамно, ако начинаещият журналист покаже когнитивен дефицит и продължи да реализира своите усилия на друго поприще, шесто, журналистът може да компенсира недостатъчността на някой от изискуемите способности с използването на услугите на свой колега, което предполага екипна работа, разследващият пишещ не е просто човек с талант, а такъв в определена насока и ако тя е недостатъчно точно идентифицирана провалът му е неминуем, седмо, тези интелигентности могат да имат и наследствен елемент, те се развиват чрез образование, обучение и практически опит, осмо, очевидно стъпките на аналитичната и разследващата журналистическа кариера преминават през фазите на заложбите ( годност на мисията на творец-социален архитект), формирането и развитето на творческите способности, готовност за тяхната реализация (мотивираност) и конкретна реализация с много, много труд, девето, творецът не бива да се интерпретира като отшелник и монах на “новия смисъл”, а и като личност с човешки качества: самоужважение, отговорност, контрол на личностния напредък по отношение на поставените цели и др.

Внимателният анализ на интелигентността, като фактор на кумулативния творчески процес в масмедиите се асоцира с маргинализираната човешка природа. Не подлежи на доказване, че страната ни разполага с много творчески таланти в изследваното направление (те се реализират великолепно в чужбина, предвид на създадените им там добри условия). Боледуването и бленуването у нас на всевъзможни страсти без рационални аргументи, като интегрална форма на удоволствие от живота подценява прекалено много амбициите на младия човек, който прохожда в журналистическо поприще в условията на мизерно съществуване и поголовно “препречване” на пътя му от страна на редица прегради, които не искат скритата истина да получи обществена валидност.

Журналистика, бидейки трибуна за текуща изява на интелекта на твореца, е в същото време училище за развитие и натрупване на информация не толкова за формите на различните феномени, колкото за тяхната скрита същност и вътрешни тенденции. И всичко това в името на търсенето на истината, която като че ли се оказва най-смисления (и едновременно дефицитен) продукт в обкръжаващия ни социалния хаос.

 Бележки: