Чрез обучението по журналистика се придобива интелигентност в областта на журналистическото творчество, организацията на журналистическсия труд, медийния пазар и управлението на съвременната масмедия. В обобщен вид това е обучение по журналистическа техника и архитектура. В него се натрупва потенциал, който позволява на бъдещия журналист, първо, да напише и презентира високо компетентен журналистически продукт и второ, да се адаптира към определена среда, да се специализира и да създава с натрупания си интелектуален потенциал нови обществено значими журналистически ценности.
Журналистическите способности са устойчиви природо-биологически и индивидуални творчески особености на личността, които и осигуряват потенциалните възможности за успешна личностна изява на медийното поприще. За всеки журналист способностите са негово вътрешно благо.
Най-общите страни на журналистическите способности се отнасят до:
а) Качеството на човешката природа на журналиста, бионаследени заложби и кумулирани в процеса на неговата социализация и професионализация (образование, жизнен опит и социална среда).
В друг аспект те се проявяват като професионални компетенции, необходими им за успешно извършване на журналистическа дейност.
б) В общата система тези качества показват зрелостта на гилдията да формира съзнанието за обществен морал, да бъде стандарт за авангардно поведение, коректив на негативното в живота, професионална пристрастност към качеството на своите изяви, служене на каузата на истината и откритостта и др.
в) Журналистическите качества са средства за взаимодействие на индивида-творец с обществените сили, социално его на жизнените дейности, арбитър и защитник на човешките права и др.
г) Качествата на журналистта могат да се изразят в три понятия: творчество, организация на труда и социална отговорност.
Множествената интелигентност – неизбежност за професионалния журналист
В последните години от особена важност за теорията и практиката на интелигентността е разработването на нейния биопсихологичен профил (1) на основа новата парадигма за човека в когнитивен план – притежаване от него не на една, а на повече разновидности на интелигентност.
За бъдещите журналисти (изследователи на жизнената ни среда) е от важно значение наличието или последващото придобиване на следните основни видове интелигентност:
а) Лингвистична – знания на чужди езици и чувствителност към говоримия и писмения език.
б) Логико математическа – извършване на математически операции, разглеждане, осмисляне и представяне в публичното пространство на проблемите в научен аспект, с научни методи и средства.
в) Пространствено-ретроспективна – разпознаване и манипулиране със социални елементи, процеси и явления в откритото пространство и в исторически аспект.
г) Интерперсонална – разбиране на намеренията и мотивите на други хора (емпатия).
д) Интраперсонална – възможност за преценка на собствения потенциал (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи), за разбиране на себе си, готовност за преосмисляне на нужните промени.
Липсата или слабото развитие на една от горепосочените интелигентности формира когнитивения дефицит на личността на журналиста.
Чрез обучението в журналистическа архитектура се формира функционална интелигентност, която намира израз в креативността – възможност за творческо осмисляне на социалната среда и формиране на конструктивно поведение основано на новаторство, което се превръща в стандарт за отношение към заобикалящия свят и личностна изява. Чрез стимулиране на творчеството (евристичното мислене) се активизират процесите на създаване на продукти на новаторството: тиражиране на полезни новости, внасяне на промени в практиката, усъвършенстване на механизмите за творческо овладяване и прилагане на новото, непрекъснато търсене на нови подходи за решаване на възникващите задачи, поставяне под съмнение на съвършенството на знанията, наличната информация и търсене на нови алтернативи и др. (2).
На тази база ключовите умения и компетенции валидни за журналиста, в контекста на решенията на проф. Лоурънс Джонс (3) могат да бъдат обобщени по следния начин (Таблица 1):
Таблица 1. Ключови умения и компетенции на журналиста
Клас и подклас на уменията |
Съдържание |
1. Базисни умения |
|
1.1. За генериране на информация |
Идентифициране на социални феномени, обобщаване на нова информация, формулиране на хипотези, работа с информационни източници, компютърни умения, езикови умения и др. |
1.2. За обработка и транслиране на информация |
Епистоларна култура (създаване на идеи и тяхното писмено и разбираемо отразяване), систематизиране на информация, преоценка на информацията и механизмите на нейното нейното представяне (жанр, допълване, изменение, елиминиране и др.) и др. |
1.3. Логико-математически умения |
Използване на методите на моделиране за изучаване на средата и нейните изменения, използване на символната инфраструктура (таблици, фигури, обозначения и др.) за представяне, изучаване и изменение на обекти и явления от природата, обществото и човека и др. |
1.4. Говорене и слушане |
Комуникиране с ясни съобщения, подбиране на точен език, тон, жестове, слушане на комуникатора и проявяване на разбиране и др. |
2. Умения за мислене |
|
2.1. Креативно мислене |
Използване на въображението за съчетаване по нов начин на идеи и информация, усъвършенстване на по-рано генерирана информация и нейното тиражиране, разкриване на непознати свойства на изследвания предмет или социална ситуация, поставяне под съмнение съвършенството на наличната информация и др. |
2.2. Умения за разпознаване на проблема и неговото решаване |
Идентифициране на проблема, обобщаване на цели и задачи за решаване на проблема, дефиниране на алтернативи в решаването на проблема, прилагане и мониторинг на решението, окуражаване раждането на новото и др. |
2.3. Визуализация |
Умения да се виждат ясно процеса и резултатите от работата, да се прогнозират евентуалните заплахи и пътища за справяне с тях, да се използва метрика към изследваните предмети, процеси и явления и др. |
2.4. Култура на мисленето |
Стил, обосноваване, аргументация и контрааргументация, богатство на езика и на изразните средства и комуникативност на мисленето.
|
3. Умения за работа с хора |
|
3.1. Лидерство и работа в проучвателния журналистически екип |
Работа в сътрудничество, оказване на съдействие с идей и усилия, способност за “изглаждане” на различията, съдействие или убеждаване на други, компетентност и честност, безкористност и др. |
3.2. Координация и равновесие |
Отстояване на права, стремеж към контакти, аргументиране на собствени тези, умения за разбиране и уважение на чуждата гледна точка, владеене на компромиса, формиране на групово съзнание и групова хармония и др. |
4. Персонални качества |
|
4.1. Самоуважение и самооценка |
Разбиране на ирационалните и вредни чувства, реална преценка на собствените знания и умения, определяне на реалистични цели, самоконтрол, култура на мислене, подреденост и съподчиненост в ситуационното изследване и изложение, прагматичност и деловитост и др. |
4.2. Отговорност |
Поемане на премерен риск, упорита работа за постигане на целите, социална отговорност за резултатите, себеуважение, култово отношение към извършвания труд и др. |
Журналистът-аналитик трябва да притежава определен капацитет за да може да върши качествено своята работа. Проучвателните му компетенции са необходимото единство от експертни знания, умения и поведение при решаването на даден социален казус. Знанията са индикатор на теоретичната подготовка на проучвателя, уменията – на моженето по отношение извършване на качествен изследователския процес (преди всичко творческо и критично мислене и действие), а поведението се свързва с нагласата за извършване на анализ, възможността на журналистта да работи в екип.
Един опит (4) за обобщаване на компетенциите на журналиста предполага тяхното идентифициране по основните фази на проучвателния процес, обособени по определящата ги функция. /Таблица 2 /
Таблица 2. Таксономия на компетенциине на журналиста
Познавателна функция |
Репродуктивна функция |
Приложна функция |
Информиране |
Обобщаване |
Адаптиране |
Анализиране |
Разработване на варианти |
Апробиране |
Разбиране |
Оценяване |
Прилагане – публикуване |
Синтезиране |
Възприемане |
|
Оценяване |
Дефиниране |
|
Селектиране |
Разработване на идеен план за публикуване на разследването |
|
На фона на тези компетенции могат да се разработят и присъщите им действия, които са израз на търсенето на смели решения по съответния казус. /Таблица 3, Таблица 4, Таблица 5/
Таблица 3. Присъщи на познавателната функция действия
Компетенции |
Присъщи действия |
Информиране |
Работа в библиотека. Работа с информационни комуникативни средства. Практическо изучаване на даден предмет или проблемна ситуация.. |
Анализиране |
Разкриване на наличните елементи, черти, механизъм на проявление, форми, фактори на даден предмет или явление. Разкриване на степента на разработеност на даден въпрос в литературата, в средствата за масова комуникация и неговото състояние в практиката. Разпознаване на скрито значение. Идентифициране на съставни части, факти, спецификации. |
Разбиране |
Разбиране на решенията по изследвания казус (ситуация) за конкретната практиката. Разбиране на нерешените, частично решените или “отворените” въпроси. Разбиране на контекстуалните решения. Разбиране на методологията на провежданото журналистическо разследване. |
Синтезиране |
Извършване на групировка на събраната информация. Преобразуване на знанието за ситуацията до момента в нов контекст. Извършване на статичен, динамичен, сравнителен и прогностичен анализ. Идентифициране на причини и следствия. |
Оценяване |
Сравняване на синтезираната информация с цел разграничаване на идеи, подбуди и търсени следствия. Оценяване значението на лансираните хипотези и аргументи. Валидизиране на истинността на предлаганите от други журналисти новости. |
Селектиране |
Обобщаване на възникващите проблеми: преки и косвени, статични и динамични. Обобщаване на наличните решения за тяхното отстраняване. Обобщаване на нерешените въпроси като предмет на бъдещо експлициране. Селектиране на методология за евентуално ново разследване. |
Таблица 4. Присъщи действия на репродуктивната функция
Компетенции |
Присъщи действия |
Обобщаване |
Обобщаване на нови черти, решения, механизми и др. на създалата се ситуация Свързване на отделните обобщения в система. |
Разработване на варианти |
Визуализиране – разработване на варианти за генериране на нова информация за извършеното разследване. Разработване и тиражиране на варианти за решения с практическа значимост. |
Оценяване |
Избор на критерии за оценяване. Извършване на оценяване на ситуационните алтернативи. |
Възприемане |
Валидизиране на истинността на предлаганата вариантна информация в теоретичен и практически контекст. Идентифициране на формите и метричната система на потенциалните (създадените) следствия от разследвания предмет. |
Дефиниране |
Финално дефиниране на изводите от направеното разследване. Дефиниране на насоките за бъдещи следствия и евентуални разследвания. Дефиниране на насоките за използване на лансираните хипотези и генерирата информация. Дефиниране на методите за оценка на тяхната полза. |
Разработване на идеен план за публикуване на разследването. |
Определяне на жанра на публикацията. Определяне на структурата на публикацията. |
Таблица 5. Присъщи на приложната функция действия
Компетенции |
Присъщи действия |
Адаптиране |
Приспособяване на новата информация за компетентно оценяване на създадената ситуация. Изработване на опитен образец за журналистическо поведение при аналогична ситуация. |
Апробиране |
Написване на първоначален опитен образец на публикацията. Нанасяне на необходимите корекции. |
Прилагане – публикуване |
Написване на окончателен вариант на публикацията и нейното тиражиране в медията. Осъществяване на мониторинг за публичния отзив за разследването. |
На тази основа журналистическият анализ и разследване се явяват израз на най-висока степен на квалификация със следните по-общи детерминанти:
а/ Систематично висше овладяване на високоспециализирана област на знание и способност за критичен анализ, оценка и синтез на нови комплексни идеи и решения за сложни социални ситуации.
б/ Способност да се откриват, разработват, прилагат и адаптират сериозни решения на конкретни проблеми.
в/ Признание за наличие на лидерски опит в разработването на нови подходи на журналистическо анализиране и разследване, които разширяват или предефинират съществуващата информация за конкретната ситуация и налагат нови алтернативни изводи и решения.
Ако кандидатът за журналист (особено за разследващ) няма вродени ниши или нагласата да организира обучението си и осъществи упоритата работа по бъдещата си професионална реализация на ръба между видяното и истината, то е по-добре той да не се захваща с подобен вид дейност. Трябва добре да се оцени обстоятелството, че в разследващата журналистика наред с писането задължително се изпълняват пермаментно обучителни задачи, неизбежно трябва да се познава теорията на конкретната ситуация, да се обхване възможно по-широка плоскост на факторната детерминираност на ситуацията, която трябва да се разследва и представи в достоверен вид на читателя или слушателя. С не по-малка значимост е и въпросът за усвояване от бъдещия журналист на азбуката на журналистическото (а защо не и на научното) творчество, неговото социализиране като перспективен изследовател чрез написването и защитата на дисертационен труд по проблемите на творческия процес, организацията и управлението на медиите.
Личностните черти на твореца-журналист винаги са контекстуална детерминанта на извършвания от него анализиран или разследващ процес. Той е резултат на, първо, личностната ценностна ориентация, второ, съществуващите и усвоени от журналиста когнитивни ценности на всяко ново познание (ценностна система, характерен стил и научно мислене – обяснителна мощ, използвани методи, простота в теоретичните конструкции, свеждане до минимум на произволните допускания и др.), и трето, светогледно-идеологически детерминанти – морални, етични, религиозни, политически, социални рефлексии и др.
В обобщения предметен арсенала на творческата лаборатория на журналистта се включва: фокусиране на проблема, търсене и намиране на информация, идентифициране на феномени и фактори, систематизиране (прекласифициране, кодифициране) на системи, формулиране на идеи и визии, оценяване на риска за несигурност на предлаганите решения, транслиране на информация, използване на резултати, мониторинг на резултата и др.
Горепосоченото позволява да се обобщи широкообхватна система от изследователски (аналитични и разследващи) умения и компетенции, които са минимално необходими на всеки творец в журналистическия жанр.
От гледна точка на съдържанието на процеса на разследването на конкретна ситуация могат да се формират следните няколко групи умения:
1. Умения за анализиране и синтезиране на проблеми в литературата и социалната практика: събиране на информация, обработка на информация, систематизиране на информация (контролно-оценъчни умения), обобщаване на идей, целеполагане на анализа.
2. Умения за креативно мислене: свързване на процеси и идеи, избор на методи за анализ и изложение, синтезиране на алтернативи, критично осмисляне на идеи, избор на печеливша алтернатива (генериране на нови идеи), осъществяване на връзка между отделни на пръв поглед независещи един от друг феномени, обобщаване и оценяване на алтернативни решения, самокритичност към своите идеи, адаптиране към ситуации.
3. Умение за извършване на практическо проучване: владеене на методите на анализ на емпирична информация, комуникативни умения, нюх към възможни нови източници на информация и др.
4. Умения за ефективна организация на излагане на мислите: език, стил, умения за систематизиране, умение за достъпно изложение.
5. Умения за прилагане на информационни продукти в практиката: за организиране, за мониторинг, за коригираща адаптация и др.
Субкомпетенциите на журналиста се изразяват генерално в наличието или липсата в неговите действия на креативност, като функционална интелигентност.
Приведените видове интелигентност показват че, първо, в “голямата” журналистика не може и не бива да се влиза като креатура, второ, подборът на журналисти трябва да бъде много прецизен, трето, анализиращият и разследващият журналист трябва ”да се отглежда” още от студентската скамейка, четвърто, на този тип журналисти трябва да се предоставят възможности да развива своя талант, пето, не е срамно, ако начинаещият журналист покаже когнитивен дефицит и продължи да реализира своите усилия на друго поприще, шесто, журналистът може да компенсира недостатъчността на някой от изискуемите способности с използването на услугите на свой колега, което предполага екипна работа, разследващият пишещ не е просто човек с талант, а такъв в определена насока и ако тя е недостатъчно точно идентифицирана провалът му е неминуем, седмо, тези интелигентности могат да имат и наследствен елемент, те се развиват чрез образование, обучение и практически опит, осмо, очевидно стъпките на аналитичната и разследващата журналистическа кариера преминават през фазите на заложбите ( годност на мисията на творец-социален архитект), формирането и развитето на творческите способности, готовност за тяхната реализация (мотивираност) и конкретна реализация с много, много труд, девето, творецът не бива да се интерпретира като отшелник и монах на “новия смисъл”, а и като личност с човешки качества: самоужважение, отговорност, контрол на личностния напредък по отношение на поставените цели и др.
Внимателният анализ на интелигентността, като фактор на кумулативния творчески процес в масмедиите се асоцира с маргинализираната човешка природа. Не подлежи на доказване, че страната ни разполага с много творчески таланти в изследваното направление (те се реализират великолепно в чужбина, предвид на създадените им там добри условия). Боледуването и бленуването у нас на всевъзможни страсти без рационални аргументи, като интегрална форма на удоволствие от живота подценява прекалено много амбициите на младия човек, който прохожда в журналистическо поприще в условията на мизерно съществуване и поголовно “препречване” на пътя му от страна на редица прегради, които не искат скритата истина да получи обществена валидност.
Журналистика, бидейки трибуна за текуща изява на интелекта на твореца, е в същото време училище за развитие и натрупване на информация не толкова за формите на различните феномени, колкото за тяхната скрита същност и вътрешни тенденции. И всичко това в името на търсенето на истината, която като че ли се оказва най-смисления (и едновременно дефицитен) продукт в обкръжаващия ни социалния хаос.
Бележки:
Нива на журналистическа компетентност
|
||
Широка компетентност
|
Конкретна компетентност
|
Специализираща компетентност
|
-Обща култура
-Икономическа култура
-Управленска култура
-Изследователска култура
-Правна култура
-Гражданска култура /култура на общуване, социализация и др./
-Култура за проектиране и вземане на решения и др.
|
-Знания за икономическите отношения на функциониране на съответния отрасъл/ маркетинг, икономика, финанси, управление и др./
-Знания по технологията на връзки между елементите на съответния отрасъл.
-Знания за нормативната база на отрасъла.
-Практически опит по определена професия на отрасъла и др.
|
-Методи и методология на творческия журналистически процес, присъщи на избрания предмет за изследване.
-Методи и методология на експериментална дейност по изучавания, обяснявания и прогнозирания журналистически предмет.
-Управление на творчески екипи
-Презентация на постигнатите резултати и др.
|