Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010

Научният проект "Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010" официално бе представен по време на Петия медиен панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св.Климент Охридски". Изследователският екип е в състав: проф. д.с.н. Петранка Филева (ръководител), проф. д-р Любомир Стойков, доц.д-р Мария Нейкова, гл.ас. д-р Мануела Манлихерова, гл.ас. д-р Мария Попова и ст.ас. д-р Бисер Златанов. Изследването е първа стъпка в намерението на катедра „История и теория на журналистиката” на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” да поддържа база данни за състоянието на медийната система в България. За първи път на едно място е събрана информация за професията журналист, за медиите и медийните групи, за неправителствените организации, медийните издания и медийните панаири. Включени са наличните данни от националната класификация на професиите, от националната статистика и от Търговския регистър. Направен е каталог на журналистическите професии, както и на местата за обучение по журналистика. Данните ще бъдат обновявани периодично и обзорът разширяван, включително с помощта на заинтересованите лица и организации. Научният проект е към Фонд "Научни изследвания на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Целият доклад от изследването можете да прочетете ТУК 

По-долу публикуваме пълния текст на въведението на доклада "Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010" :

Предложеното на вашето внимание издание е първа стъпка в намерението на катедра „История и теория на журналистиката” на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” да се включи в актуални дискусии за състоянието на медийната система в България чрез ежегодно представяне на растящ обем емпирични данни, нужни за медийните анализи и коментари.
Започваме с официалните и публично достъпни данни за журналистите, журналистиката и медиите. Намерението ни е да поддържаме в актуално състояние събраните тук данни и се надяваме с придвижването на медийната система към повече прозрачност на собствеността, на тиражите и на рейтингите да имаме все повече лесно достъпни данни, нужни за научни анализи на медийната система, на медийните пазари, на пазара на журналистическия труд.
Надяваме се и да добавяме повече данни, получени от проучвания на терен, свързани както с журналистите и журналистиката, така и с развитието на медиите в динамичната медийна система на България.
Започнахме с журналистическата професия. Набелязахме теоретичните аспекти за нейното дефиниране и очертахме белезите на професионализма, както и необходимите компетенции за развитие в това професионално поле. Открихме интересуващите ни професии в Националната класификация на професиите и длъжностите в България 2010. Хареса ни, че по-голямата част от хората с журналистически професии попадат в престижната категория „аналитични специалисти”. Данните са сигурно много по-полезни на счетоводителите в медийните организации, отколкото на анализаторите на медийната система, но изследователите в научните звена или журналистите в медийните ресори едва ли ще ни се разсърдят, че им предлагаме тази относително нова информация компактно и обозримо.
Щастливи сме, че националната ни статистика предлага все повече и все по-полезни данни за развитие на сектора, който ни интересува. Представителите на професията попадат в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. Данните за наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2010 г. са приблизително 57 000. Заплащането в този сектор е сред високите равнища. При средно месечна заплата от 619 лв. за първото тримесечие на 2010 г., хората в сектора получават за трите тримесечия съответно: 1170, 1165, 1293 лв. на месец. Това са данни, които ни помагат да се ориентираме в търсенето на отговора на въпроса „колко са журналистите в България”. Секторът включва създаване и разпространение на информационни и творчески продукти, които са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Включва още дейности по осигуряване на средства за предаване или разпространение на тези продукти, данни или съобщения, дейности в областта на информационните и комуникационни технологии, както и други дейности, свързани с информационни услуги. Макар че не получаваме точен отговор колко са журналистите в България, можем все пак да използваме тези данни за анализ на участието на сектора в създаването на богатството на страната, измерено с обема на Брутния вътрешен продукт.
По-нататък събрахме, обработихме, уточнихме доколкото успяхме, дефиниции за основните позиции на журналистите в редакцията и на другите основни професии в медийните организации. Направихме каталог на професиите в новинарството и на другите професии в медийната индустрия. Възможни са поправки, допълнения, уточнения. Ще сме благодарни за всяка обратна връзка.
Опитахме се да направим и относително пълен списък на местата за обучение по журналистика и на организациите, които работят с идеалната цел да защитават журналистическите функции или да се грижат за подобряване на браншовия ред в медийната индустрия на България. Подредили сме ги по-скоро по време на създаване, отколкото с идея да ги оценяваме по тяхната ефективност и постижения. Разделихме ги в две групи – на сдружения и фондации, които се грижат за функциите на журналистикете и на браншови организации, които работят за подобряване на бизнес средата. Считаме, че събраната на едно място информация за тях е полезна за всеки, който се интересува от състоянието на медийната система в страната ни.
Не пропуснахме медийните издания и медийните фестивали, но броят им е толкова малък, резултатите според нас недостатъчни, така че се надяваме с развитието на продуценството, на медийното производство, на филмовата индустрия, да има много повече обекти за отразяване. Най-тревожно е състоянието на медийната критика в страната ни. С изключение на малкото на брой публикации в рубриките на няколко вестника за медии и реклама, този жанр липсва и оставя развитието на медиите в България без нужния им коректор. Не е възможно да се поддържа качество на журналистиката или качество на управлението на медиите, ако липсва журналистическата информация, оценка и анализ на тази важна за публичността стопанска дейност.
Във втората част на изданието се занимаваме с медиите като организации, поставили си идеални или стопански цели. Ограничихме се до вариант за типологизиране по функции и опит за представянето им с техните издатели и собственици. Нямахме амбиция да правим регистър на медиите и тяхната собственост, тъй като това е твърде амбициозна задача при наличната информация. Помагахме си с търговския регистър, но начинът на представяне на финансовите отчети от отделните субекти на медийната ни индустрия е твърде различен, за да можем коректно да проследим обвързаността на изданията, които формират част от публичността в България. Надяваме се в бъдеще събираната по институционален ред официалната информация да е все повече в помощ на анализаторите на медийната система в страната ни. Възможни са пропуски, за които се извиняваме предварително и отново се надяваме на обратна връзка, помощ и подкрепа.
Все пак си признаваме, че този първи проект в полето на емпириката на медийната среда на България има амбицията да подготви участието на изследователите от ФЖМК в предстоящата дискусия за прозрачност на собствеността на медиите и за ограничаването на вредни влияния върху журналистиката.

Петранка Филева, ръководител на проекта
София, ноември 2010
 

Целият доклад от изследването можете да прочетете ТУК
 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Журналистически професии. Статут и динамика в България 2010 // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 7. Available from: [www.media-journal.info]