Effects of the radio news in convergent media environment
Vili Yankova
The objective of this article is focused on news evolution as a result of the changes that occur in a convergent media environment. Changing style, use of different means of expression, including more soft and fast news in emissions are just some of the changes that are being observed. All this also reflects on the media effects that start to come out of the familiar paradigm.
Key words: news, media effects, radio, convergent media environment
Увод
Същността на журналистическата професия е боравенето с информация – журналистите събират, обработват и проверяват различни сведения за дадени събития и явления от действителността, а след това ги представят на обществото в съответствие с професионалните норми. Мащабът на свободната информация днес е толкова голям, че трудно би могъл да се побере в човешките възприятия. Източниците на новини са навсякъде около нас, като започнем от телевизията, вестниците и радиото, преминем през интернет сайтовете и завършим със смартфона, който осъществява непрекъсната връзка със социалните мрежи. Днес ролята на журналистите не се е променила, но инструментите им са се изменили. Медиите вече не разчитат само на собствените си репортери, за да получат информация. Аудиторията не е само реципиент, а и активен участник в новините – тя дава идеи, подава сигнали, праща уникални кадри. Днес всеки човек с мобилен телефон и интернет може да се превърне в медия, да изпраща информация от мястото на събитието и то от всяка една точка на света. И дори не е необходимо да привлече вниманието на масмедиите, за да се разпространи неговия „репортаж“. Достатъчно е да го публикува в някоя социална мрежа или платформа за видеосъдържание. От този момент нататък, материалът заживява свой живот, а традиционните медии в много случаи сами го намират и използват в своите собствени продукти. Тези възможности, които даде интернет, в ръцете на милиони хора, промениха из основи медийната среда. В момента не само че всеки човек може да открие и разпространи информация за събитие, което има потенциала да се превърне в новина, която да се мултиплицира лавинообразно, но и аудиторията има много по-широк и лесен достъп до информационно съдържание.
Медиите, от своя страна, се стремят да имат по-висок рейтинг и да привлекат по-голяма аудитория. За да се случи това, те променят стандартите си за създаване и разпространение на информационно съдържание, което пък е в пряка връзка с ефектите, които постигат.
Специфика на новините
Един от най-важните елементи на журналистическата информация са новините. Има различни определения какво представляват те, но най-общо можем да ги дефинираме като текуща информация, която предизвиква определен политически, социален, икономически интерес в аудиторията [1]. Новините съобщават нещо ново, неизвестно досега. Бил Ковач и Том Роузънстийл пишат, че новините задоволяват основен човешки импулс, тъй като хората имат вътрешно присъща нужда – инстинкт – да знаят какво става отвъд техния пряк опит. Новините предават информация, като описват някое събитие или факт, което представлява интерес за по-голяма група хора. Доколко може да се говори за обективно представяне на данните е тема, върху която мненията на изследователите се разминават, защото колкото и да се следват журналистическите професионални норми, информацията не достига в суров вид до аудиторията, а се преработва предварително от журналистите.
През десетилетията се развиват методите, според които се пишат и поднасят новините. Първоначално се използва класическата пирамида. При нея подадената в началото информация постепенно се разширява с допълнителни сведения, детайли, обстоятелства и персонажи, участващи в събитието. В съвременните новини доминира моделът на обърнатата пирамида, при който в началото е същността на новината и трябва да се даде отговор на петте основни въпроса – какво?, кога?, къде?, как? и защо?. Т.нар. лийд съобщава главното в цялата новина, а после следват допълнителни факти, цитати, детайли, докато не се стигне до пълното изчерпване на информацията. [2]
В съвременната медийна среда експертите в областта на създаването на новини ги разделят на твърди и меки. „Твърдите новини отразяват актуалните политически, икономически, социални, военни, криминални събития. Според Томас Патерсън те показват водещи събития, които включват обществени лидери, значими проблеми или съществени нарушения в практиката на всекидневния живот, като например земетресение или авиокатастрофа и въздействат върху способността на гражданите да разберат и да реагират на обществените дела“ [3]. Аудиторията обаче има нужда и да се разтовари, и да се забавлява, затова се насочва към активно потребление на меки новини. Те са свързани с актуални събития от сферата на шоубизнеса, развлечението, културата, здравето, начина на живот. Това е така нареченият инфотейнмънт. За меки новини можем да говорим, дори когато привидно сериозна темата е представена изцяло чрез репортажите и емоционалните преживявания на журналистите във връзка със значими за местните общности събития. Тук влизат и бързите новини, представящи изключително кратко информацията, и таблоидните новини. Има и друга широко разпространена група – отпадъчни новини, които обхващат голям кръг области – живота на известни личности, секс новини, новини за шоубизнеса, куриозни новини, спортни новини, новини за политически скандали и др.
За да се справят с конкуренцията, медиите започват да залагат на сензационно съдържание, допускат в ефира си информация, която не е напълно проверена, а често дори е изкривена. Не случайно фалшивите новини успяват да се разпространяват толкова успешно. Те съдържат почти всички характеристики, които редакторите търсят – звучат гръмко, плашещо, сензационно, засягат голяма група хора, могат да бъдат лесно и обширно разработени. Единствено факторът истинност им убягва, но пък като се има предвид колко често ги виждаме в новинарските емисии, може да се съди, че той не винаги е от съществено значение. Така например новината за т.нар. Момо – японска кукла, която изскача на екрана, докато текат детски клипчета в YouTube, беше част от не една централна емисия. А междувременно се оказа, че тази информация вече е проверена и опровергана като абсолютно фалшива в световните медии.
За целта на настоящото изложение по-специално внимание е обърнато на новините на Българското национално „Дарик радио“. Според новинаря Никола Братанов тематичната насоченост на новините и редът им в новинарските емисии винаги се ръководят от обществения интерес. Самият подбор на новините зависи от три основни принципа. На първо място, това е достоверността на информацията – тя трябва задължително да бъде проверена. На второ място е актуалността – „…къде стои дадена информация с изнесените в нея факти и обстоятелства спрямо ходаи спецификата на информационния поток в момента или, най-просто казано, дори в чисто физически план – времето и мястото на случване и какво се случило – спрямо момента „тук и сега” [4]. Третият принцип е изчерпателността, т.е. изяснени ли са всички факти или поне даден ли е отговор на основните въпроси – Какво, Къде, Кога, Кой, Как и Защо, както и наличието на различни гледни точки.
Има и редица второстепенни фактори, които обуславят това коя информация ще стане новина. Най-общо казано е важно тя да променя живота на хората или дори да ги накара да мислят върху нея. Ангел Иванов, който е отговорен редактор „Информация“ на „Дарик радио“, смята, че „понякога, извън полезното и потребителски-прагматичното, освен това, което засяга джоба и хладилника, новината може да е в някакъв дребен детайл. Когато празникът на МВР се открива с музика от филма „TheGodfather” или данъчните играят два часа хоро, за да уличат танцов ансамбъл, че не издава касови бележки за 1,50 лв., това е новина, защото показва индиректно как функционират важни за държавата институции“ [5]. По думите на Иванов особено предизвикателство през последните десетина години е да се отсеят истинските новини от тези, които имат за цел да вдигнат „медиен прахоляк“ и действат като обикновена пропаганда. За да се случи това, обаче, е необходими опит и преценка за генезиса на една новина. „В този смисъл Дарик „говори“ на мислещите си слушатели дори и с новините, които не включва в емисиите си, и за които те обилно могат да се „информират“ от репортажите на телевизиите“ [6].
Конвергентната медийна среда води до промени в новинарските емисии и те не винаги са в посока повишаване на качеството. Дори напротив. Новините стават бързооборотни, лесносмилаеми, сензационни. Появяват се непроверени и дори фалшиви новини, които понякога излизат в ефир като непроверена информация, но в други случаи се излъчват напълно умишлено с цел привличане на вниманието на аудиторията или обслужване на конкретни интереси.
Ефекти на медиите – основни теории
Цел на медиите е да бъде изпратена информация за това, което се случва в действителността, към получателите, които евентуално да разберат и използват тези данни. Колко голямо обаче е въздействието на журналистическата информация? Разбирането за това се променя през различните десетилетия и минава през четири етапа.
В началото на ХХ в. се е смятало, че медиите са всемогъщи и оказват огромно влияние върху реципиентите, а понятието масовост имало подчертано отрицателно значение. Смятало се, че съобщенията, които се разпространяват чрез медиите, се възприемат от аудиторията по искания от комуникатора начин и предизвикват у всички хора идентични и желани реакции. През 30-те години с първите емпирична изследвания тази теза е отхвърлена. Изследванията на Пейн показват, че аудиторията не е маса, която възприема съобщенията по един и същи начин. Отчитат се индивидуалните разлики в нагласите на хората и техните личностни особености като мотивация, способност да усвояват и да се концентрират. [7]
През 60-те години на ХХ в. изследователите отиват в друга крайност, като казват, че масмедиите са безефективни. Джоузеф Т. Клапер смята, че масовата комуникация сама по себе си не може да предизвика ефекти. За тази цел са необходими и други фактори като нагласата на реципиентите, групи и колективни норми, междуличностното разпространение на масмедийни програми, водещо мнение, структура на масмедията в условията на свободно пазарно стопанство. [8]
През 70-те години на ХХ в. вече се говори за краткосрочни и дългосрочни ефекти. Започва по-активно изследване на аудиторията и поведенческите модели. Вече се говори за медийна реалност и затова доколко тя отразява реалността. Търсят се отговори на въпросите как медиите дефинират социалните процеси и каква е ролята им при възникването на социално значими събития. [9]
Доналд Робъртс пише, че един от най-явните и неоспорими ефекти на масовите комуникации е, че те заеха голяма част от нашето време. Съвременният човек прекарва все повече часове гледайки телевизия, например, като това се случва още от най-ранна детска възраст. И ако преди няколко десетилетия се е смятало, че хората прекарват средно три часа на ден под въздействието на масмедиите, сега това време със сигурност е нарастнало. Според Робъртс масовите комуникации не са най-ефективното средство за оказване на влияние за непосредствена промяна на мнения, отношения и ценности, защото не могат да оформят съобщенията си така, че да отговарят на нуждите и убежденията на всеки отделен реципиент. „Те не разполагат с необходимостта, непосредствената обратна връзка, която може да им подскаже кога да повторят или да изяснят даден въпрос, кога да подсилят отговора, кога да се съсредоточат върху някаква явна несигурност да се вземе решение“. [10]
Въпреки това масмедиите успешно допълват нашия образ за действителността и влияят силно върху начина, по който структурираме част от обкръжението, за което имаме малка възможност да получим познание от първа ръка. На тази база Робъртс формулира няколко ефекта на масмедиите:
1. Масмедиите притежават огромен потенциал за насочване на вниманието на обществото. Те решават кое събитие да бъде отразено, а ние сме склонни да приемем, че то е важно само защото е попаднало в информационния поток на масмедиите. Поради тази причина много псевдосъбития и теми се опитват да влязат в дневния ред на новините и да изглеждат значими.
2. Медиите имат възможност да представят изкривена, стереотипна и пристрастна информация. Реципиентът не е в състояние да провери точността на картината, която му се представя и така си изгражда представи, които не отразяват напълно действителността.
3. Това, което масовите средства не отразяват, може да бъде също толкова важно, колкото и това, което те отразяват.
Друг ефект според Робъртс е вероятността от информационно пренасищане, което кара аудиторията да загуби интерес, а също така натискът, който медиите оказват срещу поведение, което е неприемливо. Това става под заплахата, че подобни действия ще бъдат оповестени. [11]
Уилбър Шрам също смята, че медиите влияят на аудиторията, но според него най-силният ефект не е непосредствен, а се изгражда бавно и постепенно. „Вероятно ще се окаже, че най-потенциалните ефекти са най-малко драматичните – не грубият антисоциален ефект, а постепенното изграждане на такава картина на света на базата на това, което са избрали масовите средства; постепенно уеднаквяване на образите и поведението на големи сектори от населението в следствие универсалността на масовите средства; даване на определено положение на хората, които имат достъп до масовите средства. Този вид ефект, а не бързата и драматична промяна, ще бъде главното въздействие на масовите средства върху човешкото общество“ [12].
Въздействието на медийните ефекти зависи в голяма степен и от съдържателните характеристики на съобщенията – колко дълги да са отделните изречения, статии и предавания и колко пъти да бъдат повтаряни. Недостатъчно изследван е въпросът кое е най-ефективното съотношение между аргументите и контрааргументите и дали наличието на такава двустранна аргументацията не неотрализира изцяло ефектите върху мнението на аудиторията. Проучванията показват, че двустранната комуникация е ефикасна при индивиди, които първоначално са на противни мнения и са по-образовани, а освен това са запознати с обсъжданите теми.
За приемането на съобщението от аудиторията значение има и колко страх ще носят съобщенията. Според Джанис и Фишбах посланията, които подчертано навяват страх, създават враждебност към комуникатора. Този страх е повод обществеността да игнорира заплахата или поне да намали значението ѝ. Получава се ефект на бумеранга, при който се постига обратното на желаното. Вместо промяна на мнение се наблюдава засилена съпротива срещу посланието на комуникатора. Светла Цанкова обобщава, че теоретичните изследвания за същността, функциите и ефектите на медиите налагат извода, че те променят начините на овладяване на информацията, изработват свои специфични средства за общуване с масовата аудитория. А целта е да се достигне максимално голяма аудитория чрез разширяване на обхвата на разпространения на информацията. [13]
Трансформацията на медиите в новата среда без съмнение поражда и нов тип ефекти, които трябва да бъдат анализирани прецизно и своевременно.
Ефектите на медиите в конвергентнамедийна среда
Съвременната медийна среда безспорнопроменя както същността на медиите, така и ефектите, които те пораждат. Медийната информация се създава и консумира бързо, а ефектът от нея е по-скоро временен. Тя запълва нуждата от определени сведения, но това е до момента на получаването на нови сведения от следващата емисия новини, следващата отворена страница в браузъра и следващия вестник. „Резултатът е, че хората научават повече, но знаят все по-малко. Общуват с много хора, но имат все по-малко трайни връзки. Виждат голяма част от света през екрана на телевизора или чрез страниците на вестниците, но разпознават като собствени, лични все по-малко части от непосредствената им реалност“.[14]
Мануел Кастелс казва, че ние живеем с медиите и чрез медиите. Владимир Михайлов уточнява, че това означава да сме наясно, че в „урбанизираните общества медийното потребление е втора по размер категория дейност след работата и най-честото занимание в дома. Тази дейност има почти постоянно фоново присъствие, тя става основна тъкан на човешкия живот“ [15].
В конвергентната среда се появяват нови парадигми, а ефектите се изменят. Скот Лаш пише, че медиите задават модела за информацията в днешния свят. Той нарича днешното време „епоха на медиите”, постигната най-вече благодарение на информационното общество и сливането на медии, компютри и телекомуникации. Медиите достигат зрялост с разпространението на информационни машини, които представляват съчетания от съдържание и технология. В този смисъл Лаш определя телевизията като първата информационна машина. „Характерното съдържание на телевизията е информацията – новини, спортни състезания, сапунени опери, комедии. Както и другите видове информация те бързо губят стойност, след като бъдат излъчени“ [16]. Лаш прави едно много интересно заключение, което може да се отнесе към качеството и целите на разпространяваната от медиите информация. Комерсиалните филми или каквото и да е друго подобно съдържание се оказват много по-информационни от т.нар. висока култура, защото могат да се възприемат и като периферия, без изключително съсредоточаване и вникване. А съдържание, което е подготвено специално за масмедиите, е още по-информационно. Съвсем спокойно може да отнесем журналистическата информация към това твърдение на Лаш. Като добавим и мнението на Мария Попова, че журналистическата информация е за бърза употреба и с временен ефект, може да направим изводите, че този тип информация в днешно време не залага на качество, а по-скоро на привлекателност за аудиторията. Предаваните съобщения са формулирани пределно просто, за да бъдат разбрани максимално лесно и предоставят възможност за слушане/гледане/четене дори в периферия. С оглед на това не бива да се изненадваме на все по-ниското качество на поднасяната информация под формата на новинарско съдържание и нарушаване на професионални норми и стандарти от страна на журналистите и медиите. Все по-обясними стават тенденциите за меки новини, които заемат голяма част от новинарските емисии и страниците на вестниците и поднасяне дори на сериозни и важни теми по начин, по-скоро присъщ на издания, известни повече със своята сензационност, а не с коректност.
Всичко това не се отнася само за телевизията и телевизионното съдържание. В конвергентната среда всички видове медии се променят, за да бъдат в крак с изискванията и да не изостават от конкуренцията. Бързината е изключително важна, защото всяко забавяне в ситуация, в която хората са затрупани от възможности за получаване на новини, води до пренасочване на аудиторията към друг канал, честота, сайт, вестник. Оказва се, че стойността на журналистическата информация е валидна само непосредствено и за много кратък период. В момента, в който новината остарее, тя губи своето изначално значение и спира да бъде важна, просто защото вече не е новина. Затова и медиите бързат да предоставят на аудиторията новата информацията. Бързат толкова много, че нямат време да представят новините, а могат само да ги покажат – „показване брутално, без тълкуване, дори без идеология, най-малкото при чистия вид информация… Информационните медии – телевизията, вестниците и дигиталните медии не действат чрез дискурс. Те нямат време за дискурсивиране. Те трябва да влязат направо за печат трийсет минути след събитието. Телевизионното предаване трябва да се произведе още същата вечер или най-малкото същата седмица. Вестниците и другите информационни медии ви карат да повярвате на това, което казват, не с логични аргументи, а с бруталната фактологичност на съобщенията, които предават“ [17].
Журналистическата информация се поднася така, че да няма нужда аудиторията да вниква в съобщението и да разсъждава, за да го разбере. Медиите предават мигновени съобщения на огромни разстояния, „но го правят така непосредствено, че не оставят никакво време на смислена медиация. В този смисъл не би било нелепо да говорим за „маснемедии“ [18].
За да съществуват успешно в конвергентната среда, медиите нямат друг избор, освен да променят своето съдържание и начин на работа. Новините им са бързи, пределно изчистени и ясни, така че да достигнат до реципиентите и да бъдат възприети дори като пасивна информация. Това води до формиране на нов тип ефекти, които по обхват се разпростират много по-далече отколкото във всяко друго време, но за сметка на това непосредственото им влияние е много по-краткотрайно.
Ефекти на радионовините
Информационното радио също се променя значително в конвергентна медийна среда. Както всяка друга медия, и радиостанциите трябва да влязат в крак с новите парадигми, за да оцелеят на пазара. Новините в радиото се променят и като тематично съдържание, и като акценти, и в стилово отношение, което в много случаи е за сметка на качеството и постиганите ефекти. „Стилът на новините стана агресивен, навлизащ все повече в личното пространство, бутайки нагло микрофон и камера в лицата на чистата мъка и шок, изразните средства станаха помпозни и в повечето случаи прикриват липсата на съдържание. Драматичната форма преобладава пред спокойната и интелигентната. Изборът да работиш такъв тип „журналистика” е личен и свързан с много компромиси с професионални и житейски морални правила. А ефектът от нея – временен, консуматорски и бързоликвиден“, казва Ангел Иванов, отговорен редактор „Информация“ на „Дарик радио“. Той е категоричен, че тази картина на новинарските емисии и поведението на журналистите е всичко, което не е “Дарик”. В новините на “Дарик” няма репортажи от болничните легла, няма интервюта с пострадали или техни близки с въпроси от типа „Как се чувствате?“.
Вече посочихме, че според изследователите една от характерните черти на новините в конвергетната медийна среда е, че те са бързосмилаеми. Тук говорим за сензационно звучащи репортажи, ексклузивни новини без реална стойност, със съмнителна достоверност и качество. Такива не липсват и в радиоефира, но в повечето случаи в него присъстват т.нар. меки новини. Именно те доста често са част и от новинарските емисии на “Дарик”. При подбора на новини човешките истории винаги получават предимство, понякога дори за сметка на съобщения от официални институции. Така например на 8 март 2019 г. в обзорната емисия на радиото „Денят“ присъства темата за Невсе и Ибрахим Караилиеви, които са решили да платят хляба на цялото село Господинци в гоцеделчевския край [19]. Новината предизвиква интерес поради няколко причини – първо, това е нещо необичайно, и второ, направено е от съвсем обикновени хора, с невисоки доходи, които нямат скрит мотив зад действията си. Друг подобен материал, свързан с помощ от страна на обикновени хора, е за 21-годишния Теодор Тодоров от гълъбовското село Мъдрец [20], който оказва първа помощ на пострадал в катастрофа на метри от къщата му, без да се замисли дали не застрашава собствения си живот.
В новините на „Дарик“ присъства и информация за различни културни фестивали и чествания като например новината за отбелязването на 85 години от рождението на легендарния футболист Тодор Диев [21] или тази за програмата на Европейския музикален фестивал [22], както и за още много подобни мероприятия.
Не липсват и любопитни новини, свързани с темите екология, опазване на природата, астрономия и естествени науки. „Дарик“ отразява кампанията за броене на врабчетата в България, организирана от Българското дружество за защита на птиците [23], а също и намеренията на Белозем в селото да се открие музей на белия щъркел [24]. Също така разказва и за младата българка Кристина Костова, която създава първия шрифт за дислексици на кирилица [25].
Дали меките новини са негативна тенденция или са отговор на естествената необходимост на аудиторията да слуша и различни новини, е въпрос на лична преценка. Подобни репортажи слушателят понякога възприема дори като страничен шум, а ефектът от тях е по-скоро краткотраен. Но те служат за отдушник от ежедневието. Освен това разширяват кръгозора на аудиторията с информация, до която иначе няма как да се достигне.
Проблемът с фалшивите новини и ефекта от тях е изключително актуален през последните няколко години. Могат да се изброят редица примери, в които подобна информация не просто се разпространява в масовите медии, но и става централна новина и показва, че журналистите и редакторите не са свършили своята работа по проверка на достоверността. Безспорно най-сериозният ефект от това е загубата на доверие на аудиторията в медиите. В ефира на информационните радиостанции в България фалшивите новини са рядкост. Конкретно в новините на „Дарик“ много често се включват по-скоро репортажи, обясняващи, че това не е истинска информация. В други случаи тези „новини“ просто не влизат в емисиите.
Според отговорния редактор „Информация“ на „Дарик радио“Ангел Иванов в България има един много по-сериозен проблем, който е свързан отново с фалшиви новини, но такива, които се разпространяват от официални държавни институции или високопоставени политици. „Твърдя, че когато премиерът Бойко Борисов казва: „Работих много за срещата между Евросъюза и Арабската лига!”, това е класическа фалшива новина, която не трябва да бъде разпространявана. Същото е и когато транспортният министър Росен Желязков обяви, че „през 2025 година ще пътуваме до Скопие с влак за час”. Как се проверява достоверността на такава „новина”? И простото ѝ препредаване до аудиторията не превръща ли съответната медия в обикновен пропаганден канал на властта?” [26]. Това е аспект, върху който и медиите, и аудиторията рядко се замислят. По презумция се приема, че информация, която се разпространява директно от официални източници, е категорична истина. Редица примери, обаче, сочат точно обратното. А точно тези новини формират общественото мнение в най-голяма степен и е нужно към тях да се подхожда с изключително внимание и критичност.
Заключение
В съвременната конвергентна среда медиите и по-конкретно радиото имат по-ограничен ефект в сравнение с предишни десетилетия, когато новините са идвали от много по-малко на брой информационни източници. Радиновините не могат до такава степен да ангажират аудиторията и да поведат обществените процеси, но могат да накарат слушателите си да мислят. И това е едно от основните им предимства. Без помпозността и жестоката битка за рейтинг на телевизиите, радиожурналистите могат да си позволят да разказват и по-непопулярни истории. Да не преследват хищнически всяка сълза и всяка капка кръв. По този начин радиоефирът често дава една малко по-различна картина на света от телевизионната и помага на слушателите си да открият други гледни точки, чрез които да формират поне частично мнение по значими обществени, икономически и социални въпроси.
Бележки:
[1] Попова, М. Журналистическа теория. В. Търново: Фабер, 2012, с. 186.
[2] Пак там, с. 189.
[3] Пак там, с. 197.
[4] Интервю на автора с Никола Братанов (новинар на „Дарик радио“), 11.03.2018 г. Личен архив.
[5] Интервю на автора с Ангел Иванов (отговорен редактор „Информация“ на „Дарик радио“), 15.03.2019 г. Личен архив.
[6] Пак там.
[7] Кунчик, М., А. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и комуникации. София: Фондация „Фридрих Еберт“, 1997, с. 148.
[8] Пак там, с. 149.
[9] Пак там, с. 150.
[10] Ласуел, Х., У. Шрам, М. Де Фльор, Д. Робъртс, Д. Маккуейл. Комуникацията. София: ФЖМК, 1992, с. 109.
[11] Цанкова, С. Въведение в медиазнанието. София: УИ „Стопанство“, 2007, с. 20.
[12] Ласуел, Х., У. Шрам, М. Де Фльор, Д. Робъртс, Д. Маккуейл. Комуникацията. София: ФЖМК, 1992, с. 65.
[13] Цанкова, С. Въведение в медиазнанието. София: Унив изд. Стопанство, 2007, с. 25.
[14] Попова, М. Журналистическа теория. В. Търново: Фабер, 2012, с. 142.
[15] Михайлов, В. Медиязнание. София: Изток – запад, 2009, с. 85.
[16] Лаш, С. Критика на информацията. София: ИК Кота, 2004, с. 98.
[17] Пак там, с. 103.
[18] Пак там, с. 104.
[19] Корчакова, Мариана. Семейство плати хляба на цяло село. „Денят на Дарик“, Дарик радио, 08.03.2019. Архив на Дарик радио.
[20] Пейчева, Гергана. 21 годишен младеж помага на мъж в беда. Дарик радио, 07.03.2019 [cited 24.03.2019]. Available from: https://darikradio.bg/21-godishen-mladez-pomaga-na-maz-v-beda.html
[21] Кирилов, Кирил. Честват 85 години от рождението на легендарния футболист Тодор Диев. Дарик радио, 11.03.2019 [cited 24.03.2019]. Available from: https://darikradio.bg/chestvat-85-godini-ot-rozdenieto-na-legendarnia-futbolist-todor-diev.html
[22] Корчакова, Мариана. С музика на Панчо Владигеров откриват Европейския музикален фестивал. Дарик радио, 20.03.2019 [cited 24.03.2019]. Available from: https://darikradio.bg/s-muzika-na-pancho-vladigelov-otkrivat-evropeiskia-muzikalen-festival.html#parent=search
[23]Янкова, Вили. „Ние броим врабчетата“, кампания на БДЗП. Дарик радио, 20.03.2017 [cited 24.03.2019]. Available from: http://darikradio.bg/nie-broim-vrabchetata-kampania-na-bdzp.html
[24] Йовчева, Йовка. Щъркелите се завърнаха в Белозем, ще им правят и музей. Дарик радио, 22.03.2019 [cited 24.03.2019]. Available from: https://darikradio.bg/starkelite-se-zavarnaha-v-belozem-ste-im-pravat-i-muzei.html
[25] Янкова, Вили. Българка създаде първия шрифт за дислексици на кирилица. Дарик радио, 24.02.2017 [cited 24.03.2019]. Available from: https://darikradio.bg/balgarka-sazdade-parvia-shrift-za-disleksici-na-kirilica.html#parent=search
[26] Интервю на автора с Ангел Иванов (отговорен редактор „Информация“ на „Дарик радио“), 15.03.2019. Личен архив.
Библиография
Българско национално Дарик радио. www.darikradio.bg
Йовчева, Йовка. Щъркелите се завърнаха в Белозем, ще им правят и музей. Дарик радио, 22.03.2019. https://darikradio.bg/starkelite-se-zavarnaha-v-belozem-ste-im-pravat-i-muzei.html [24.03.2019]
Кирилов, Кирил. Честват 85 години от рождението на легендарния футболист Тодор Диев. Дарик радио, 11.03.2019.https://darikradio.bg/chestvat-85-godini-ot-rozdenieto-na-legendarnia-futbolist-todor-diev.html [24.03.2019]
Корчакова, Мариана. С музика на Панчо Владигеров откриват Европейския музикален фестивал. Дарик радио, 20.03.2019.https://darikradio.bg/s-muzika-na-pancho-vladigelov-otkrivat-evropeiskia-muzikalen-festival.html#parent=search [24.03.2019]
Корчакова, Мариана. Семейство плати хляба на цяло село. Дарик радио: Денят на Дарик, 08.03.2019. Архив на Дарик радио.
Кунчик, М., А. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и комуникации. София: Фондация „Фридрих Еберт“, 1997.
Ласуел, Х., У. Шрам, М. Де Фльор, Д. Робъртс, Д. Маккуейл. Комуникацията. София: ФЖМК, 1992.
Лаш, С. Критика на информацията. София: ИК Кота, 2004.
Михайлов, В. Медиязнание. София: Изток – запад, 2009.
Пейчева, Гергана. 21 годишен младеж помага на мъж в беда. Дарик радио, 07.03.2019.https://darikradio.bg/21-godishen-mladez-pomaga-na-maz-v-beda.html [24.03.2019]
Попова, М. Журналистическа теория. В. Търново: Фабер, 2012.
Цанкова, С. Въведение в медиазнанието. София: Унив. изд. Стопанство, 2007.
Янкова, Вили. „Ние броим врабчетата“, кампания на БДЗП. Дарик радио, 20.03.2017. http://darikradio.bg/nie-broim-vrabchetata-kampania-na-bdzp.html [24.03.2019]
Янкова, Вили. Българка създаде първия шрифт за дислексици на кирилица. Дарик радио, 24.02.2017. https://darikradio.bg/balgarka-sazdade-parvia-shrift-za-disleksici-na-kirilica.html#parent=search [24.03.2019]
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Янкова, Вили. Ефекти на радионовините в конвергентна медийна среда. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2019, №40. ISSN 1313-9908. Available from: [http://www.media-journal.info]
e-mail: yankova.vili@gmail.com