Nowadays the role of the media for shaping the image of the world in undoubtable. It is even more important in the context of the occurring globalization and its consequential decline in the moral values and stands of society. Media essentially should contribute for the unification of people, for their high information rate and for the bringing forward of each and every to which it does or does not may be defined in the delineation of the functions of the media in the covering of a crisis situation. Thus the traditional functions of media are examined in the circumstances of higher demand to reliability, punctuality and trustworthiness of the provided information. By conducting such an experiment it would be possible to find a broader answer to the question whether the media manages to pursue the main purpose of its creation and to contribute to the wellbeing of society as a whole.
Key words
Terrorism, terrorist attacks, crisis, crisis situation, critical situation, Breivik, media interest, online media, media roles, media interpretation
Днес ролята на медиите за изграждане на представа за света е неоспорима. Още по-важно е това в контекста на глобализацията и съпътстващото я разколебаване в моралните ценности и устоите на обществото, както и засилващата се аномия. Медиите по своята същност и предназначение би следвало да допринасят за обединението, информираността и да приканват към участие в обществения живот отделните членове на обществото. Именно с тази цел те биха могли да бъдат използвани и в днешно време. Аспектите, в които и доколкото това е факт, биха могли да бъдат очертани при проследяването на ролите на медиите при отразяването на кризисна ситуация. Така традиционните функции се разглеждат във форсмажорни обстоятелства с повишено изискване към точността, надеждността и акуратността на предаденото. Идеята е да се очертае праг на допустимост и да се потърси отговор на въпроса дали медиите успяват в един по-глобален и общ план да изпълняват замисъла на своето съществуване.
Въпросът за функциите на онлайн медиите в контекста на кризисна ситуация поражда изследователски интерес поради своята актуалност през изминалите години. Медийното отразяване на сложни ситуации с повишен риск, например терористични атаки, следва да се разглежда с оглед подобряване ефективността на въпросното отразяване, а също така и с оглед на произтичащото от него формиране на обществено мнение. За да се постигне така зададената цел, първо ще бъдат изведени няколко дефиниции на ключови термини, с помощта на които ще бъде улеснено последващото изложение.
Навлизането в дълбочината на разглежданата проблематика изисква на първо място уточняването на смисъла на понятието „онлайн медии“. Най-общо то би могло да се дефинира като съвкупността от канали, методи и средства за разпространение на обществено значима информация, включително социалните медии, базирани във виртуалното пространство. Именно последното уточнение води до известна разлика по отношение на разграничаването на традиционните и онлайн медиите по отношение на техните функции. За да се постигне по-голяма яснота, се налага да се разгледа понятието „функции на онлайн медии“. Това са онези специфични и характерни дейности, които са присъщи на медиите. Те произлизат и са обусловени от същността на самата медиа в качеството й на обществен медиатор и информатор. Тези функции са ценността, която медиите имат и с която допринасят за развитието и просперитета на обществото.
Основните роли на онлайн медиите и на традиционните медии се припокриват. Най-пълно и най-структурирано полетата на изява и проявление на медийните функции са обхванати от класификацията им по направления [1]. Последните са групирани както следва.
Информационната е първичната функция на масмедиите. Притежанието на информация намалява несигурността. Съвременният човек получава преобладаващото количество информация опосредствано, не чрез личен опит, като медиите имат огромен дял като доставчик на информация.
Социалната функция на медиите се състои от няколко подгрупи. Според Роланд Буркарт те са разделени по отношение на социалната среда. Медиите спомагат за социализацията на индивидите като ежедневно подпомагат усвояването на културните норми и социалните роли и по този начин реализират своята социализационна функция. От друга страна медиите помагат за наваксване на недостига на социални контакти и опит в решаването на проблемите, възникващи във високодиференцираните общества – в това се изразява тяхната функция на социална ориентация. Задоволявайки нуждите от развлечение, разтоварване, намаляване на напрежението, медиите изпълняват своята рекреативна функция. С оглед на изграждането на комплексно общество, опасността от разцепление в самото него се засилва. Тук се проявява интегративната функция на медиите, които противостоят на тази тенденция. Те представят общественопризнати начини и норми на поведение, създават лоялност към валидността на тези общи норми, допринасят за увеличаване на готовността да се действа в посока на общите интереси. Медиите се грижат за това човек да вижда извън хоризонта на собствения си опит, да се чувства част от обществото. Медиите в идеалния вариант на тази функция биха могли да балансират интересите на всички обществени групи, като правят прозрачно многообразието от начини на живот, възгледи и интереси.
Медиите имат и няколко политически функции. От изключително значение е критична и контролна функция в политическия живот. Има се предвид способността и възможността на членовете на дадено общество свободно да критикуват публично властимащите, което е основен белег на демокрацията. Именно тук се включват медиите, които организират публикуването, диалога и упражняват контрол. Дори само страхът от тази форма на публикация, на критиката и контрол може да доведе до промяна на поведението или до съответна намеса на отговорния орган. Политическо образование е роля на медиите дотолкова, доколкото те допринасят за създаването на политически активна публика посредством предоставянето на политически знания, поясняване на политическите роли (избирател, член на партия и т.н.) и пр. Функцията на артикулирането или още изразяването е фактическата помощ, която медиите оказват, за да бъдат изразявани интересите на различни групи, партии и т.н. Медиите могат да съгласуват различни гледни точки една с друга и така те не само дават израз на многообразието, но и подпомагат постигането на съгласие. Отразяването на всички гледни точки е от изключително значение за формиране на волята на мнозинството, която е предпоставка за легитимното вземане на политически решения в демократичните общества. После, взетите решения трябва да бъдат обяснени на обществеността, за което е необходим дебат. Общественото мнение се формира на база на публичността, посредством която информацията става общодостъпна. Разпространявайки информация, медиите изпълняват функцията си за изграждане на публичност.
Масмедиите подкрепят процеса на обръщение на стоките и на реализацията на принадената стойност и по този начин допринасят за прякото или косвено обръщение на капитала. Те поддържат активизирането на отношението стока-пазари и съкращават времето за оборот, за това някои наричат масмедиите мотор на капиталистическото стоково кръгообращение. Масмедиите осъществяват тази си функция най-вече като рекламоносители. Друга функция – предаване на знания – задоволява потребността реципиентите да се ориентират в развитието на производствените сили в отраслите на производството, в развитието на пазара на труда и трудовата диференциация. Икономически функции на медиите са още социалната терапия и опазване на системата.
Специалното за онлайн медиите е, че освен традиционно присъщите четири роли, притежават и една допълнителна роля. Функцията на участник и сътворител на събития. Тя се изразява във възможността им да са освен отразител, също пряк участник в събитията. Онлайн медиите не са просто посредник на информация, днес те са главен фактор, причина и участник в сътворяването на обективната действителност.
Проявлението на медийните функции се подчертава и обостря в ситуации, които налагат и изискват бързина, точност и непредубеденост. Такива ситуации могат да се нарекат кризисни. Кризисната ситуация е такова положение, при което се нарушава стабилността на отношенията и връзките, статуса, статуквото. Тя е „екстремално състояние на комуникацията и дестабилизиране на вътрешното състояние и структура на отделните субекти, като участници в обществения живот“[2]. Предизвиканата изненада намалява времето за реакция, а същевременно изисква незабавен отговор. Освен това характерът на ситуацията затруднява интерпретирането, прогнозирането на последиците и определянето на адекватните реакции. Взетите решения са обусловени от среда с висока несигурност и повишена степен на неизвестност [3]. Важно е да се отбележи, че промяна, оформяне и преодоляване на такива ситуации са възможни – посредством комуникационното моделиране.
Именно тук проличава и степента, в която медиите съумяват да изпълнят своите функции. Самата кризисна ситуация представлява изпитание както за обществото, така и за медиите. Тя поставя по-високи изисквания пред качеството на медийното отразяване и налага нормативни критерии от гледна точка функциите на медиите като актуалност; релевантност /информация от обществен интерес/; достоверност; пълнота на отразяване на събитията от деня. В същото време от гледна точка на демократичните норми медиите и в частност онлайн медиите трябва да запазят своята обективност (разделяне на фактите от коментарите); да представят равнопоставено различните гледни точки; да осигуряват достъп на всички социални групи до медиите; да разясняват целите и ценностите на обществото. Като това трябва да се случи без медиите да губят своята аналитичност.
Така в контекста на кризисна ситуация, повече от всякога, онлайн медиите имат няколко аспекта на въздействие върху обществеността. Техните роли при криза, както и тези на традиционните медии, се състоят в това да реализират целите и идеологическите стратегии на политическите институции, съобразявайки се с факта, че са фактор и структурен комплекс от първостепенно значение на крупните транснационални корпорации. Те са съществено условие за нормалното и успешно функциониране на бизнеса. В тази си роля медиите са неотделим, органически свързан и съществен елемент от ежедневието и от живота изобщо. Още повече поради спецификата си, онлайн медиите се превръщат не просто в отразител на събитията – бездушно огледало, но и във фактор за промяна на средата, бита, културата, образованието, нагласите, мненията и цялостното ежедневие на хората.
Терористичните атентати попадат безусловно в класификацията на кризистните ситуации [4]. Именно от тази гледна точка са подбрани и четирите казуса, всеки от които е разгледан през призмата на основните роли на медиите. Основен фактор за подбора е обвързаността със случая „Брейвик“. От друга страна обаче, казусите имат и вътрешна динамика и неразривна взаимовръзка помежду си.
Казус I – Подражателите
След атентатите в Норвегия, бяха установени няколко случая, за които има основания да се смята, че са извършени по подобие на делата на Брейвик [5]. Отразяването на въпросните случаи в онлайн медийното пространство, разгледано през призмата на медийните функции, показа следните резултати. Онлайн медиите успяват да изпълнят информационната си функция. До някаква степен това се дължи и на самият характер на кризисните ситуации. Те са от онзи вид събития, които винаги получават достатъчно медийно отразяване, тъй като отговарят на няколко от т.нар. информационни стойности [6]. Това са критериите на медиите за да се превърне една информация в новина. Сред тях основни и отличителни за кризисните ситуации са няколко. Кризите представляват изненадващи събития, те касаят много човешки животи пряко и косвено, често що се касае до тероризма, те са заредени със силен негативизъм – жертви, пострадали, ранени, разрушения са характерни за терористичните атаки.
Що се касае до социалната функция на медиите, отразяването на случаите „по подобие на Брейвик“ са пример за това какъв ефект имат анти-мюсюлманските идеологии [7]. Както някой други поддръжници на Брейвик признават – те са дотолкова вдъхновени от действията на норвежеца, че имат намерение да извършат и по-екстремни дела [8]. Именно затова от социална гледна точка ролята на онлайн медиите може да се разглежда по направление социална ориентация. Действия, подобни на тези на Брейвик и т.нар. негови подражатели са начин за себе изразяване и за заемане на определено място в обществото. По своята същност те са противоположни на възприетите порядки. Именно медиите, в изпълнение на интегративната си функция, улесняват напасването и приобщаването към обществото, когато отделният индивид страда от сблъсъка общоприетото и конкретно личностното. По този начин те улесняват процеса на ориентиране и способстват приобщаването. Те трябва да посочват социално неприемливите културни норми и да обясняват социалните роли по такъв начин, че да бъдат възприети и разбрани от хората, като така се способства за запазването на целостта на обществото и правилното му функциониране.
Политически функции на медиите в случаи като тези на Брейвик, Кевин Фортс, Адам Ланза, Дмитри Виноградов и Брунон Квиечен, се свеждат до представянето на различните гледни точки и мнения на всички обществени групи. Това е т.нар. функция на артикулирането. Представяйки крайната /екстремистка позиция, медиите отразяват интересите на една конкретна политическа група. По този начин те създават една относително по-обективна представа за света в неговото политическо измерение за обикновените хора. Освен заради първичната информационна функция, медиите са длъжни да предоставят такава информация и за да представят правилно политическите и социалните роли.
От икономическа гледна точка разглежданите случаи биха могли да бъдат тълкувани и през призмата на опазване на системата от заплахи. Ако се възприеме, че Норвегия е система сама по себе си, като симбиоза от държавност, институции и нация, то тогава Брейвик може да бъде разглеждан като пречка за нормалното й съществуване, тъй като нарушава общоприетите правила. Изваждането му от системата и безпристрастното правораздаване, макар и закъснели, са начинът да се покажат грешките му, те да бъдат заклеймени като неправилни и този негативен пример да послужи за назидание. Подобна логика може да се приложи и в случаите с Кевин Фортс, Адам Ланза, Дмитри Виноградов и Брунон Квиечен. Въпреки това, едно евентуално преекспониране от своя страна може да доведе до укрепване на вярата на съмишленици и на други, мислещи като него хора, че именно това е правилният начин за промяна в системата – свалянето й/отхвърлянето й и построяването й на ново. Именно тук е очевидна ролята на масовите медии, включително и интернет базираните. Те създават нагласите в обществото и в това е тяхната най-голяма сила. За тази цел медиите и в частност онлайн медиите, имат склонността да боравят със стереотипи, което може да доведе до манипулация на потребностите и потискане на индивидуалното критично мислене.
Казус II – Манифестът [9]
Разглеждането на отразяването на Манифеста – публикуваната от Брейвик доктрина, която отразява мнението и вярванията му, е наложително по няколко причини. Манифестът от една страна е важна улика, а от друга предлага поглед към подбудите на норвежкия атентатор. Анализът на отразяването на Манифеста на Брейвик в онлайн пространството и неговото разпространение поставя редица въпроси, свързани с хуманността, но също така и с журналистическата етика.
С оглед на същността на Манифеста – фундамент за разбирането на мотивацията на Брейвик, отразяването и акцентирането върху него е единственият възможен начин медиите да изпълнят своята първична функция – информационната. Възникват обаче редица въпроси, свързани основно със социалните и политическите функции на медиите. Ето например, от гледната точка на социалните роли. Манифестът може да се разглежда като отражение на лошия пример. Именно в това се състои интегративната функция на медиите. Тя се изразява посредством показването на едно неправилно, негативно поведение, поведение в разрез с общите норми, което довежда до трагични последици. Неговото отразяване може да се разглежда като начин за внушаване на правилните правила за поведение в обществото. Едно поведение в полза на личността и на обществото като цяло, което осигурява оцеляването на вида и продължение на съществуването на обществото като система. Обществото не може да си позволи голям брой неинтегрирани индивиди, тъй като те са сериозна заплаха за целостта на системата. Медийната пропаганда е един от начините за справяне с тази заплаха – посредством интегрирането на индивидите и приобщаването им към устоите и ценностите, залегнали във фундамента, на който е изградено обществото като система.
При разглеждане на казуса за отразяването на Манифеста, що се касае до политическите роли, с оглед на силно политизираните действия и възгледи на Брейвик, в медиите и в частност в онлайн медиите се наблюдава силно изразена критичната и контролна функция в политическия живот. Въпреки че първоначално медиите отразяват събитията, с течение на времето и отлагането на първоначалния стрес и ужас след терористичните атаки, техните материали постепенно придобиват и характер на публична критика на властимащите що се касае до неправилните им реакции и решения в критичния момент [10].
В същото време отразяването на Манифеста е от изключително значение за политическото образование. Посредством дейността си медиите допринасят за по-задълбоченото познаване на видовете партии, фракции, идеологии, което е необходимо за изграждането на информирана общественост, запозната с политическите роли и оформяне на възгледите й относно политическата ситуация. Въпросът обаче опира и до това, че понякога отразяването създава нагласи и стереотипи за политическите групи. При всички положения обаче медиите спомагат за артикулирането – за изразяването на интересите различните политически участници, за съгласуването на различните гледни точки и спомагат за постигането на съгласие и вземане на решения по обществено значимите проблеми.
Разпространявайки Манифеста на Брейвик, медиите изпълняват функцията си за изграждане на публичност, която в случая е желан и търсен от Брейвик ефект от една страна, а от друга – повдига въпросите, касаещи мултикултурализма и толерантността на обществата и техните членове. Публичността е необходима и за затвърждаване на негативния пример и установяване на социалните роли, правила и норми и внедряването им в обществото с цел опазване на системата.
Все пак анализът на отразяването на Манифеста на Брейвик в онлайн пространството достигна до учудващи разкрития от гл.т. на социалните и политически роли – въпреки съдържанието, някои медии предоставят линкове към пълното съдържание на документа. По този повод някои журналисти дебатират, че предоставената информацията е подобна на вече циркулирали в онлайн пространството материали от други терористични групировки. От друга страна обаче е обезпокоително да се наблюдава как медиите улесняват успеха на терористичните цели, тъй като самият документ може да бъде достатъчна и основна мотивираща причина за извършването на други подобни на тези от 22.07.2011 г. деяния. Най-притеснителен е фактът, че този ефект е не просто предвиден, но и планиран от атентатора, с който факт обаче медиите не се съобразяват и не променят начина си на отразяване на ситуацията.
Дистрибуирайки Манифеста от своя страна медиите, традиционни и онлайн, които предоставят достъп до пълния текст на Манифеста, са в помощ на атентатора по пътя към истинската му цел.
Това поставя въпроса – защо при положение, че са толкова силни и способни, медиите не могат да ограничат собствените си ефекти? Защо не могат да предотвратят разпространението на зловредни материали, защо начинът на поднасяне на информацията е по-скоро сензационен, а не съобразен с изискванията на обществото. Всъщност медиите се изправят пред дилема, когато искат да документират историята, докато в същото време трябва да упражняват автоцензура и да се запитат къде трябва да се постави чертата между детайлите и това, което не трябва да бъде включено. Така от една страна е роля на медиите да отразяват развоя на делото срещу Брейвик. От друга страна обаче медиите не са извън обществото (онлайн медиите дори повече от традиционните). Отразяването на Манифеста от онлайн медиите, както и предоставянето на пълния текст на документа, променя реалността дотолкова, доколкото с разпространението му единомислещи с Брейвик индивиди имат възможността да получат напътствие и наръчник за действие и поведение, което увеличава риска от нови атаки, както показаха и разгледаните в предишната част примери. Тъй като разпространението на Манифеста започва от социалните медии, логично се налага нуждата да се разгледа и породената реакция именно в тези онлайн среди.
Казус III – Социалните мрежи [11]
Реакциите на събитията в онлайн пространството са от изключително значение – дават по-пълна представа за мнението на хората, необременено от социалния натиск на това какво би трябвало да мислят, уединението на онлайн анонимността. Анализът на онлайн активността установи, че Брейвик има както солидна опозиция, така и завидна виртуална подкрепа [12].
Социалните медии, включително Twitter и Facebook, изпълняват изначалната си информационна функция посредством разпространението на мнения и коментари, които отразяват нагласите на обществото, реакциите, подкрепата и съпротивата на хората по отношение на атентатите на 22.07.2011 г., както и по отношение на личността на атентатора. По този начин се формира една обемна и относително обективна картина на действителността.
Онлайн медиите имат и своите социални роли. На първо място това е социализацията. Тя се изразява във факта, че хората, подкрепящи Брейвик или настроени срещу него, намират подкрепа и единомисленици посредством интернет и по-конкретно чрез социалните медии като Twitter, Facebook и пр. Така те по един или друг начин се приобщават към обществото, а медиите изпълняват социализационната си функция. Същевременно събраните от Twitter и Facebook хора, обединени според настройката и вижданията си, се вписват в социума като възприемат дадени социални роли или ги отхвърлят. В това се изразява интеграционна функция на медиите. Свързвайки хората, медиите помагат за наваксване на недостига на социални контакти и опит в решаването на проблемите, възникващи във високо диференцираните общества – в това се изразява тяхната функция на социална ориентация.
Що се касае до политическите роли на социалните медии – от една страна предоставената от тях платформа за изява е в унисон с демократичните принципи, от друга – изказаните мнения и направените коментари могат да послужат като измерител на нивото на политическото образование в дадената страна. Артикулацията като медийна функция от своя страна служи за изразяването на интересите на различните групи. При социалните медии това отново става посредством коментарите и мненията на хората. Получава се така, че онлайн активността на потребителите може да се разглежда едновременно като измерител на политическото образование, но и като фактор за създаването му (посредством прочита на разпространената в онлайн пространството информация се повишава политическата култура на потребителите).
Поради същността си и начина си на функциониране онлайн медиите изграждат нов вид публичност и начин за изразяване на общественото мнение. По този начин те все повече стават част от дневния ред на обществото и определят хода на реалността. Реакциите и отзвуците на държавните проблеми, отразени в социалните медии, могат да пораждат граждански вълнения (което се доказа през последните години, например с Арабската пролет, протестите Окупирай и пр.) и имат съвсем реална власт над всекидневния живот и процесите в обществената система. Именно с оглед на това е подбран и последният четвърти казус, който настоящата дипломна работа ще разгледа.
Казус IV – Виртуална реалност или реална виртуалност [13]
Един от съдиите по делото на Брейвик – Томас Индребое – е отстранен от поста си заради коментар, направен във Фейсбук, касаещ обвиняемия [14]. От гледна точка на информационната функция на медиите този казус няма как да не предизвика внимание и отразяването му най-малкото е просто изпълняване на една от основните им роли. Той обаче е интересен и по няколко други направления. Например, от гледна точка на социалните функции веднага се откроява социализационната роля. С оглед на норвежкото законодателство и обществени норми и порядки, коментарът на Индребое е абсолютно не на място. Санкцията, която той получава за изразяването на мнението си, призовава към съобразяване с общоприетите норми и показва, че за да функционира обществото отклонение не бива да се допуска. Също така при този случай ясно може да се открои интегративната функция на медиите, които представят обществено признати начини и норми на поведение, създават лоялност към валидността на тези общи норми, допринасят за увеличаване на готовността да се действа в посока на общите интереси. По този начин се осигурява правилното функциониране на обществото, постига се хармония между обществено необходимото и индивидуално желаното. Казусът с отстраняването на съдя Индребое е и пример за функцията на артикулирането. Социалните медии осигуряват възможност за изразяване на възгледите и мненията на всеки индивид наравно с тези на различни групи, партии и пр. Предоставянето на пространство за изява е един от механизмите за намаляването на напрежението, което може да се породи между гореспоменатите обществени нужди и желанията на отделните индивиди. Така медиите, осъществявайки функцията си на артикулиране, създават предпоставки за правилно формиране на информирано общественото мнение. Именно то е в основата на опазването на системата дори от чисто икономическо гледище.
Четвъртият казус доказва как действията и коментарите, изразяването на мнения във виртуалното пространство могат да има последици в реалността. Съдбата на Томас Индребое красноречиво показва до каква степен са се развили и обогатили ролите и функциите на медиите и по-конкретно тяхната онлайн форма.
Общи изводи и препоръки
С оглед на проведения анализ, могат да се направят следните изводи и препоръки:
• Стандартът за прозрачност на медиите може да работи амбивалентно, което налага необходимост от ясни критерии при работа в кризисна ситуация. Необходимо е да се съобрази отразяването и натурализма с естеството на ситуацията и с психологическата обремененост на участниците. От тази гледна точка информацията трябва да е така поднесена, че да не накърнява достойнството и чувствата на засегнатите страни, като същевременно от това не страдат основните роли на медиите, техните принципи, задачи и отговорности пред обществото.
• Реакциите на хората в онлайн пространството са отражение и коректив на медийното отразяване, те трябва да бъдат използвани за коригиране на начина на поднасяне на информацията по особено чувствителни теми, какъвто е случаят с кризисните ситуации.
• Необходимо е да се разреши въпросът за свободата на словото срещу подпомагането на тероризма, тъй като медиите влияят и оформят отношението и поведението по дадени теми. Поради склонността си да раздуват ситуациите до невъобразими размери, възможно е медиите при невнимание да бъдат използвани като платформа за разпространението на терористични идеи. Затова от изключително значение е да се изработят критерии, тъй като иначе се рискува отразяването да се превърне в нож с две остриета.
Заключение
Властта на онлайн медиите се простира не просто до отразяването на дадено събитие, не просто до това да съобщи за него. Те взаимодействат и променят, изграждат и оформят обкръжаващата среда. Действията във виртуалното пространство имат реално отражение и променят обективната действителност и това се дължи най-вече на същността на онлайн медиите, на тяхната непосредственост, на предоставената от тях възможност в реално време да се участва, коментира, изказва мнение. Това превръща онлайн медиите от отразител в участник и то не просто участник, а фактор с основно значение за формирането на средата и събитията, за определяне на дневния ред и за остойностяване на дадено събитие.
Бележки под линия:
[1] Филипов, 2002 : 23-24; Shramm, 1973 : 31
[2] По Палашев, 2006
[3] По Пачева, 2009 : 36; Стойков, Пачева, 2005 : 199
[4] Коларова, 2012 (http://www.media-journal.info/?p=item&aid=202, достъп 01.12.2015)
[5] Кевин Фортс, Адам Ланза, Дмитри Виноградов и Брунон Квиечен. Коларова, 2014 : 121-131
[6] По Йохан Галтунг и Мари Руге – „Структура на международните новини”
[7] Hanrahan, M. „Kevin Forts, Anders Breivik`s American `Penpal,` Says Utoya, Oslo Murders Were `Necessary`” (http://www.huffingtonpost.com/2012/04/19/kevin-forts-anders-breivik-supporter_n_1437286.html , достъп 01.12.2015)
[8] Пак там.
[9] По Social Media and the Dissemination of Dangerous Ideas (http://media140.com/2011/08/02/social-media-and-the-dissemination-of-dangerous-ideas/, достъп 01.12.2015)
[10] Коларова, 2012 (http://www.media-journal.info/?p=item&aid=202, достъп 01.12.2015)
[11] Hauser, J. „The online life of Norway massacre suspect” ( http://storyful.com/stories/5561-the-online-life-of-norway-massacre-suspect, достъп 01.12.2015)
[12] Коларова, 2014 : 121-131
[13] Пак там.
[14] Редакционен, „Breivik judge dismissed over `death penalty` Facebook comment” (http://www.australiaplus.com/international/2012-04-17/breivik-judge-removed-over-death-penalty-post/912248#sthash.kxMYngLr.dpuf, достъп 01.12.2015)
Jamieson, A. and Johnston, I. „Norway mass killer Anders Breivik: I was motivated by goodness and `would have done it again`” (http://worldnews.nbcnews.com/_news/2012/04/17/11239943-norway-mass-killer-anders-breivik-i-was-motivated-by-goodness-and-would-have-done-it-again?lite, достъп 01.12.2015)
Библиография
· Борбата срещу тероризма през погледа на политици и журналисти, Европейски институт и фондация „Конрад Аренауер”, С., 2003
· Димитров, Д. и колектив Икономически аспекти на тероризма: Анализ на световния опит и идентификация на добрите практики, университетско издателство „Стопанство”, С., 2010
· Досев, Н. Тероризъм и противодействие, университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, Ш., 2007
· Загоров, О. Тероризмът: Психология, идеология, геополитика, Военно издателство, С., 2007
· Златева, М. Мостове към консенсуса: пъблик рилейшънс, журналистика, медии, университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2011
· Маринов, Р. Кризисен мениджмънт, издателство НБУ, С., 1999
· Маринов, Р. Пъблик рилейшънс: Медии, корпорации, комуникации, кризисни ситуации, издателство ИК Ваньо Недков, С., 2001
· Палашев, Н. Корпоративни комуникации, ИК „Факел”, достъпно на http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=361&WorkID=12877&Level=1
· Пачева, В. Кризата под контрол: корпоративна комуникация в кризисна ситуация, издателство М-8-М, С., 2009
· Петев, Т. М. Златева, съст. Комуникация в кризисни ситуации, издателство „Графимакс”, С., 2002
· Петров, А. Тероризъм и системи за сигурност, „Суперпринт”, С., 2005
· Попов, Хр. Тероризмът: Психосоциални корени, последствия и интервенции, Военно издателство, С., 2005
· Стоицова, Т. и колектив Сборник „Тероризъм, медии и сигурност” (конференция „Тероризъм, медии и сигурност” на НБУ, 19.11.2007)
· Стефанов, Г. Теория на международната сигурност, издателство Ciela, С., 2005
· Стойков, Л. В. Пачева, Връзки с обществеността и бизнескомуникация, издател „От игла до конец”, С., 2005
· Стоянов, Г. Тероризъм: История и генезис, Военно издателство, С., 2003
· Трифонов, Т. Тероризъм: Политически и правни аспекти, издателство Албатрос, С., 1998
· Фидлър, Р. Медиаморфоза: да разберем новите медии, издателство „Кралица Маб”, С., 2005
· Social Media and the Dissemination of Dangerous Ideas, http://media140.com/2011/08/02/social-media-and-the-dissemination-of-dangerous-ideas/, последен достъп 01.12.2015
Статии
§ Асошиейтед прес, Extremists flocking to Facebook for recruits, 30.07.2011 http://ibnlive.in.com/news/extremists-flocking-to-facebook-for-recruits/171597-11.html, последен достъп 01.12.2015
§ Асошиейтед прес, Anders Behring Breivik massacre trial judge Thomas Indreboe removed over death penalty post, 17.04.2012, http://www.cbsnews.com/news/anders-behring-breivik-massacre-trial-judge-thomas-indreboe-removed-over-death-penalty-post/, последен достъп 01.12.2015
§ Владимир Митев, Полският Брайвик, 09.12.2012, http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=740&aid=16748 и http://temadaily.bg/publication/6048-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%BA-/, последен достъп 01.12.2015
§ Коларова, М. Терористичният акт като кризисна ситуация – рефлексия на случая „Брейвик” в онлайн медиите, Септември 2012, http://media-journal.info/?p=item&aid=202, последен достъп 01.12.2015
§ Коларова, М. Роли на онлайн медиите в контекста на кризисна ситуация, сп. Военен журнал, брой 3, стр. 121-131, октомври 2014, София
§ Редакционна статия, Three knew of ‘Russian Breivik’s’ massacre plans, 12.11.2012, http://themoscownews.com/local/20121112/190844380.html, последен достъп 01.12.2015
§ Редакционна статия, Breivik judge removed over death penalty post, 17.04.2012, http://www.australiaplus.com/international/2012-04-17/breivik-judge-removed-over-death-penalty-post/912248, последен достъп 01.12.2015
§ Редакционна статия, Breivik judge dismissed over `death penalty` Facebook comment, 18.04.2012, http://www.news.com.au/world-old/anders-breivik-to-speak-as-massacre-trial-resumes-in-oslo-court/story-e6frfkyi-1226330520677, последен достъп 01.12.2015
§ Редакционна статия, Judge removed from Breivik trial, 17.04.2012, http://www.news24.com/World/News/Judge-removed-from-Breivik-trial-20120417, последен достъп 01.12.2015
§ Редакционна статия, Another co-judge in Breivik trial forced to step down, 17.04.2012, http://attackonthelaborparty.wordpress.com/2012/04/17/another-co-judge-in-breivik-trial-forced-to-step-down/, последен достъп 01.12.2015
§ Редакционна статия, Breivik judge removed over death penalty post, 17.04.2012, http://www.australiaplus.com/international/2012-04-17/breivik-judge-removed-over-death-penalty-post/912248#sthash.kxMYngLr.dpuf, последен достъп 01.12.2015
§ Ройтерс, Adam Lanza Motivated By Norway Massacre: Newtown Shooter Wanted To Top Breivik Death Toll, According To CBS Report, 18.02.2013 – http://www.huffingtonpost.com/2013/02/18/adam-lanza-norway-massacre_n_2713714.html, последен достъп 01.12.2015
§ Becky Evans, Terrifying bomb arsenal of the would be Breivik who `killed his own mother when she found out about plan to blow up Polish parliament`, 14.02.2013, http://www.dailymail.co.uk/news/article-2278711/Brunon-Kwiecien-Terrifying-bomb-arsenal-Breivik-plotted-blow-Polish-parliament.html, последен достъп 01.12.2015
§ Blanco, J. I. Murderpedia – http://www.murderpedia.org/male.B/b/breivik-anders.htm, последен достъп 01.12.2015
§ Blanco, J. I. Murderpedia – http://murderpedia.org/male.V/v/vinogradov-dmitry.htm, последен достъп 01.12.2015
§ Blanco, J. I. Murderpedia – http://murderpedia.org/male.L/l/lanza–adam.htm, последен достъп 01.12.2015
§ Brurås, S. Media Ethics in the Coverage of the Breivik Attacks, 4/2011, http://svein-b.blogspot.com/p/media-ethics-in-coverage-of-breivik.html, последен достъп 01.12.2015
§ Costanza, Т. Judge in Breivik trial dismissed over Facebook post, 17.04.2012, http://www.siliconrepublic.com/new-media/item/26757-judge-in-breivik-trial-dism, последен достъп 01.12.2015
§ Garibaldi, Brunon K: Another Anders Breivik Admirer Planned Huge Terrorist Attack in Poland, 21.11.2012, http://www.loonwatch.com/2012/11/brunon-k-another-anders-breivik-admirer-planned-huge-terrorist-attack-in-poland/, последен достъп 01.12.2015
§ Hanrahan, M. Kevin Forts, Anders Breivik`s American `Penpal,` Says Utoya, Oslo Murders Were `Necessary`, 19.04.2012, http://www.huffingtonpost.com/2012/04/19/kevin-forts-anders-breivik-supporter_n_1437286.html , последен достъп 01.12.2015
§ Hauser, J. The online life of Norway massacre suspect, 17.04.2011,
http://storyful.com/stories/5561-the-online-life-of-norway-massacre-suspect, последен достъп 01.12.2015
§ Jamieson, А. Johnston, I. Norway mass killer Anders Breivik: I was motivated by goodness and `would have done it again`, 17.04.2012 http://worldnews.nbcnews.com/_news/2012/04/17/11239943-norway-mass-killer-anders-breivik-i-was-motivated-by-goodness-and-would-have-done-it-again?lite , последен достъп 01.12.2015
§ Malachowski, J. Shrewsbury supporter of mass murderer arrested, Oct. 10, 2012, http://www.wickedlocal.com/x233635005/Shrewsbury-supporter-of-mass-murderer-arrested, последен достъп 01.12.2015
§ Murphy, B. Kevin Forts, Assumption College Student, Might Not Graduate After Defending Norwegian Massacre Suspect, 20.04.2012, http://www.huffingtonpost.com/2012/04/23/kevin-forts-assumption-co_n_1446083.html, последен достъп 01.12.2015
§ Orr, B. and Milton, P. Newtown shooter motivated by Norway massacre, sources say, 19.02.2013, http://www.cbsnews.com/8301-18563_162-57569958/newtown-shooter-motivated-by-norway-massacre-sources-say/, последен достъп 01.12.2015
§ Peters, T. and Mosveen, E. Skremt av uttalelser fra Breiviks brevvenn, 18.04.2012, http://www.vg.no/nyheter/innenriks/terrorangrepet-22-juli–rettssaken/skremt–av–uttalelser–fra–breiviks–brevvenn/a/10065370/, последен достъп 01.12.2015
§ Pujol, F. Oslo Blast and Utoya Shooting as Publicity for 2083 Manifesto. Media Coverage Analysis, 24.07.2011, http://reputation-metrics.org/2011/07/24/oslo-blast-and-utoya-shooting-as-publicity-for-2083-manifesto-media-coverage-analysis/, последен достъп 01.12.2015
§ Stewart, W. Lawyer slaughters five of his colleagues as his ex-girlfriend watched after she dumped him, 08.11.2012, http://www.dailymail.co.uk/news/article-2229096/Dmitry-Vinogradov-Shoots-dead-people-ex-girlfriend-work-Moscow.html, последен достъп 01.12.2015
§ Thermopylae, A. Kevin Forts accused of bomb threat, 03.10.2012, http://breivikreport.blogspot.com/2012/10/kevin-forts-accused-of-bomb-threat.html, последен достъп 01.12.2015
§ Traufetter, G. Mass Murderer`s American Pen Pal: `I Dream of Meeting Breivik`, 18.04.2012, http://www.spiegel.de/international/europe/american-pen-pal-dreams-of-meeting-anders-breivik-a-828384.html, последен достъп 01.12.2015
§ West, B. Mimicking Breivik in Poland, 29.11.2012, http://www.stratfor.com/weekly/mimicking-breivik-poland, последен достъп 01.12.2015
§ Youssef, Breivik: ‘I Don’t Recognise Norway Court’, 16.04.2012, http://www.maghrebchristians.com/2012/04/16/breivik-i-dont-recognise-norway-court/, последен достъп: 01.12.2015
§ Breivik update: A thoroughly modern fascist media strategy, 27.04.2012 http://left-flank.org/2012/04/27/1749/, последен достъп 01.12.2015
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):