Концепция и характеристики на националните всекидневници „Телеграф”, „24 часа” и „Сега”

 

Всекидневните вестници в най-голяма степен са засегнати от кризата на пресата в България. В този сегмент на медийния пазар продължава тенденцията за спад на читателския интерес и съответно на тиражите, а също и за отлив на рекламодателите, което според анализаторите прави всекидневниците най-зависими от други източници на финансиране. Издателите търсят разнообразни начини за оцеляване в този сегмент: намаляване броя на страниците, редизайн, увеличаване на развлекателните страници за сметка на информацията и други. В битката с новинарските сайтове всекидневните вестници трябва все по-усилено да работят върху оригиналната концепция и съдържание, за да привличат вниманието на аудиторията и интереса на рекламодателите. Настоящият анализ има цел да представи три различни концепции на общоинформационни национални всекидневници (на вестниците „Телеграф”, „24 часа” и „Сега”) на базата на трите основни групи критерии, изведени от Владимир Симеонов: типоформиращи фактори; вторични характеристики; формални типологични признаци [1].

Типоформиращите фактори са: функции, тематика (съдържание) и аудитория. Вторичните характеристики са: дизайн, вътрешна структура, жанрова характеристика, авторски състав и степен на илюстрованост. Формалните типологични признаци са: периодичност, обем, тираж и време на излизане.

Според Владимир Симеонов функциите са особено важен типоформиращ фактор, тъй като те дават яснота за целта, с която се издава вестникът. Заявените цели и функции на всекидневните вестници рядко се публикуват в хартиения вариант, но те могат да бъдат открити в тяхното представяне в уеб сайта на съответното издание. Според автора обаче по-важен е въпроса дали има припокриване между заявените и реалните цели.

Вторият съществен типоформиращ фактор е тематиката, съдържанието на изданието, тъй като то в най-голяма степен определя неговия облик и специфика.

Третият фактор е аудиторията, която също има определяща роля за концепцията на едно издание. Всекидневните вестници с политематичен характер са насочени към максимално широка аудитория, докато специализираните имат по-тесен читателски кръг с конкретни информационни интереси. Според Владимир Симеонов съдържанието на едно издание в най-голяма степен се определя от неговите цели и от аудиторията, за която е предназначено. [2]

Вторичните характеристики на изданията имат основна роля за формирането на техния специфичен облик. Оформлението става все по-значим фактор за привличането на интереса на аудиторията и поради тази причина медийният дизайн непрекъснато се развива.

Вътрешната структура помага за организацията на съдържанието чрез обособяването на приложения, постоянни раздели, специализирани страници и др.

Жанровата характеристика също е от важно значение за концепцията на всекидневника – както основните видове жанрове, така и съотношението между тях е специфично за издание с подобна периодичност.

Авторският състав за много от читателите е причина да следят един конкретен всекидневник, понякога в продължение на десетилетия – тук е важно не само съотношението между щатни и нещатни автори, но и привличането на специалисти от различни сфери като външни автори, а също и участието на читателите като автори, което не се среща често на страниците на традиционната преса.

Степента на илюстрованост също става все по-значим фактор – през последните години се промени съотношението между илюстрация и текст, видима е тенденцията за засилена визуализация, особено на първите вестникарски страници [3].

Формалните типологични признаци като периодичност, обем, тираж и време на излизане намират също своето отражение върху концепцията на всекидневниците. От тях до голяма степен зависи селекцията на информацията по признаци като актуалност и оперативност, съотношението между информационните и аналитичните текстове, размера на материалите.

Към анализа на базата на типоформиращите фактори, вторичните характеристики и формалните типологични признаци, изведените от Владимир Симеонов, ще добавим и още няколко съществени за облика на всекидневниците особености като език и стил, специфика на конструиране на заглавията, размер и съотношение на материалите, цена на изданията, тъй като тя играе важна роля в битката за аудитория, рекламна площ, основни рекламодатели, наличие на рекламни обяви за възлагане на обществени поръчки.

Всички тези фактори оказват влияние върху концепцията и спецификата на националните общоинформационни всекидневници, които в момента са на пазара и на практика се борят за една и съща аудитория, която с годините все повече намалява. Наличието на оригинални авторски текстове, на ексклузивно съдържание (анализи, разследвания, истории), на подходящ медиен дизайн, който да придава завършеност и единство на изданието, могат да спасят всекидневниците от кризата. Необходимо е също така издателите да инвестират повече средства и усилия за изграждането на качествена медийна марка на вестниците от този сегмент на периодичния печат в България.

Според данните на пийпълметричната агенция GARB за 2016 г. на първо място в групата на националните всекидневници по аудиторен дял е вестник “Телеграф”, следват го “24 часа”, “Труд”, “Стандарт”, “България днес”, “7 дни спорт”, “19 минути”, “Новинар”, “Всеки ден”, “Сега”, “Меридиан мач”, “Монитор”, “Тема спорт”, “Дума”, “Земя” и “Капитал дейли” [4].

През 2017 г. националните всекидневници са 13 на брой: общоинформационните “24 часа”, “Труд”, “Стандарт”, “Телеграф”, “Монитор”, “Сега”, “Дума”, “Земя”, бизнес изданието “Капитал дейли”, таблоидът “България днес”, спортните “Меридиан мач” и “Тема спорт” и безплатният “19 минути” (вестниците “7 дни спорт” и “Новинар” спряха да излизат, “Всеки ден” бе трансформиран в седмичния “Таблоид”, а в края на 2017г. вестник “Капитал дейли” премина изцяло към дигитален формат).

Обект на изследването са концепцията и основните характеристики на всекидневните вестници “Телеграф”, “24 часа” и “Сега”, които имат различен профил, цели и функции, редакционна политика, жанрово разнообразие, стил, език, дизайн и аудитория. Техният анализ дава възможност да докажем, че на вестникарския пазар у нас съществуват и различни модели за правене на журналистика. Данните за тиражите на трите всекидневника показват, че аудиторията предпочита съчетанието между информация и развлечение, което предлага вестник “Телеграф”, пред информационната концепция на вестник “24 часа” и аналитичната на вестник “Сега”.

 

Вестник “Телеграф” към 2017 г. е издание на дружеството “Телеграф” ЕООД, което е част от “Нова българска медийна група” АД. Управител на дружеството е Александър Георгиев, а главен редактор на вестник “Телеграф” е Васил Захариев. В сайта на вестника липсва представяне на изданието, а издателската група изобщо няма сайт. Кратка информация за историята и спецификата на всекидневника е публикувана в сайта на Български медиен съюз:

“Вестник “Телеграф” е един от утвърдените лидери на националния медиен пазар. Динамичното му развитие, социалната му ангажираност, модерна графика и цена го превръщат в най-тиражния национален всекидневник в страната. Вестник “Телеграф” е създаден през ноември 2002 г. [в редакционното каре обаче е посочено, че излиза за единадесета година, т.е. от 2006 г.]. Разпространява се на територията на цялата страна. Излиза от понеделник до неделя.” [5]

 

Целите и функциите на всекидневника са заявени индиректно – според издателите “Телеграф” е вестник за новините, такива каквито са, написани кратко, точно и ясно.” [6]. В представянето на изданието са посочени основните рубрики, които за разнообразни и са подчертани няколко особености: спортните страници са най-много в сравнение с останалите всекидневници; вестникът предлага богато развлекателно съдържание; в петък като приложение излиза развлекателна книжка с всички ТВ програми. Очевидно е, че изданието се стреми да изпълнява основно информационни и развлекателни функции, без да дава заявка за сериозни анализи и интерпретация на събитията. Мотото на всекидневника е “Новините без компромиси”.

Тематиката на “Телеграф” е разнообразна – вътрешнополитически, криминални, социални, здравни, потребителски, международни, спортни теми, светски новини и любопитни подробности от живота на известните. Селекцията на темите във всекидневника не винаги се определя от актуалността на събитията, а по-скоро от наличието на интересни детайли около него или участниците в него, които биха заинтригували читателите. Актуалните теми са представени съвсем кратко, най-често в хроника, докато на любопитните и леко скандалните се отделя повече място. Присъствието на международните теми е почти символично – очевидна е политиката на изданието да отбележи с материал най-горещата тема, а останалите да бъдат само маркирани. Единствено при спортните теми доминират наистина последните новини и събития, но една от страниците задължително е предимно с любопитни материали за спортистите.

Аудиторията, към която е насочен всекидневникът, е максимално широка, ако се съди по съдържанието, но данни за нейният профил липсват както в сайта на изданието, така и в този на БМС.

Дизайнът на вестник “Телеграф” е типично таблоиден. Още първата страница изобилства от заглавия в няколко цвята на различен фон, като основните са черния, червения, оранжевия, белия и сивия. Анонсират се 6-7 от темите на броя, има и 2-3 рекламни карета, което създава усещането за претрупаност. Шапката е изчистена и включва наименованието на вестника и неговото мото, а поредната година на излизане е посочена не тук, а в редакционното каре. В тялото на изданието има баланс между хоризонталния и вертикалния дизайн. Вестникарската страница е със шест колони. Каретата, в които са разположени много от текстовете, са с по-плътни контурни линии от обичайното, а част от тях са изцяло в цвят, което също прави страницата по-тежка за визуално възприемане. Във вестника всички страници са цветни. Редакционното каре е на 12-а страница и е разположено хоризонтално в долната част. Форматът на вестника е А3.

Съботното приложение “Телеграф уикенд” е още по-ярко и пъстро, с много повече снимков материал, страниците са раздвижени и създават усещането за динамика на текста, но понякога се претоварени чисто визуално.

Конструкцията на заглавията във вестник “Телеграф” също издава характера му на таблоид. Типичните за този формат тристепенни заглавия (надзаглавие, заглавие и подзаглавие), които дават на читателя почти цялата основна информация по лесносмилаем начин, са предпочитани от изданието. По-обемните материали са разделени от вътрешни заглавия, но те не са достатъчно премислени и по-скоро имат задача чисто графично да направят текста по-четивен, а не да поставят съдържателни акценти, което е важна тяхна функция. Заглавията традиционно са с много голям шрифт, понякога това важи и за надзаглавията и подзаглавията и създава усещането, че имат цел просто да запълнят известна част от страницата. Характерен за вестника е дизайнът на заглавията – много често те също са в два цвята, като в червено е тази част от информацията, която очевидно се приема като по-важна и интересна.

Трудно е да се определи вътрешната структура на всекидневника “Телеграф” поради липсата на обозначени рубрики и секции в тялото на вестника (при другите всекидневници те са ясно обособени). Очевидно това не е случайно и позволява на една страница да има информации от най-различен характер – политика, култура, лайфстайл, социални проблеми, криминални истории и други. Този подход обаче създава известно усещане за хаотичност на съдържанието, въпреки че е възможно да бъдат обособени няколко раздела. На базата на един петъчен брой структурата е приблизително следната: вътрешните теми са разположени до 17-а страница, като голяма част от тях са с криминален сюжет. На стр. 12 под рубриката “Телеграф каза” са поместени в колона три кратки коментара по актуални теми и един по-обширен, а на стр. 13 обикновено е интервюто на броя. Страница 14 е за бизнес темите, страниците 11, 15 и 37 са изцяло за реклама (на други страници има по-малки рекламни карета). За страница 18 са запазени кратки анонси на нови книги, филми и спектакли, готварски рецепти, програмата на театрите и клубовете в София, а цялата 19-а страница е за кръстословицата. Любопитните теми от света заемат страниците 20 и 21, на 22 и 23-а са вицове, судоку и други забавни игри. На страница 24 обикновено има потретен фичър за известни българи, а на 25-а в петъчния брой е мястото за кинорецензия и за програмата на кината в няколко от големите градове. На 26 и 27 страница са международните теми, част от които са свързани с политически събития, но други са просто любопитни. Страница 28-а е под рубриката "Стара слава" и представя теми от историческото ни минало, а на страница 29 отново има портретен фичър. На 30 и 31 страница са дневния хороскоп и голямата кръстословица, а от 32 до 36-а са спортните теми, които са обособени в секция. На стр. 38 е рубриката "Здравето с професор Мермерски", стр.39 е за малки обяви, а на последната стр. 40 обикновено изданието рекламира издания и книги на медийната група. Във вестника липсват регионални новини от какъвто и да било характер. В петък вестникът излиза и с отделна книжка с телевизионната програма за предстоящата седмица, която предлага и любопитна информация за телевизионните звезди и филми, кръстословица на цяла страница и съдържа две страници търговска реклама.

В събота вестник “Телеграф” предлага на читателите си и 40 страници допълнително в приложението “Телеграф уикенд”, което съдържа разнообразни любопитни теми и има своя собствена вътрешна структура – рубриките са “Силует”, “Мода”, “Крими”, “Здравен телеграф”, “Арт телеграф” (7 страници), “Наука”, “Мистерии”, “Дом” и други, които представят материали, подходящи за четене през уикенда. В приложението има много кръстословици и забавни игри, вицове, готварски рецепти и други. В неделния брой също се предлагат актуални новини, но доминират развлекателните материали, кръстословиците и забавните игри са още повече, а в броя има 16 страници приложение за спорт. Запазена марка на вестник “Телеграф” са снимките на голи момичета, изпратени от самите тях, като в делничните броеве те са на трета страница, а в съботния на цялата 30-а страница са снимките на всички участвали в конкурса през седмицата, като се обявява победителката (рубриката е “Вашето момиче от 3-та”). В неделния брой голата снимка е на спортните страници.

Използваните от вестник “Телеграф” жанрове са хроника, кратка и разширена информация, новинарски, любопитен и портретен фичър, интервю, кратки и традиционни като обем коментари. Твърде рядко се срещат оригинални жанрови решения и хибридни жанрови форми, които да направят материалите по-интересни от гледна точка на тяхната реализация. В събота и неделя вестникът предлага и други жанрове като пътепис и рецензия, а броят на новинарските, любопитните и портретните фичъри е значително по-голям, отколкото в делничните броеве.

По отношение на авторския състав впечатление прави, че част от текстовете са без подпис или вместо името на автор е посочено “Телеграф” или “Екип на Телеграф”. Изданието разчита основно на вътрешните си автори – общо 35 на брой според редакционното каре. Не е посочен броя на фоторепортерите. Твърде рядко се канят експерти по определени теми. Липсват и материали на читатели.

Според степента на илюстрованост вестник “Телеграф” също очевидно се вписва в концепцията на таблоидните издания. Снимковият материал е в разнообразни формати, има както по 3-4 малки фотографии на страница, така и големи на половин страница, основно при фичърите. Определено има страници, които създават усещането за доминиране на визуалната над текстовата информация. Снимките в повечето случаи са портретни, събитийни и тематични, като най-често са придружени от пояснителен текст. При голяма част от тях е посочен авторът или източникът (много често той е някоя от социалните мрежи или чужд сайт). В съботния и неделния брой и особено в приложенията към тях снимковият материал е в още по-голям обем, самите снимки също са по-големи (често заемат половин страница).

Периодичността на изданието е всекидневна.

Делничните издания са с обем от 40 страници, а съботното – от 32 страници и 40 страници приложение “Телеграф уикенд”. В неделя вестникът предлага 24 страници и 16 страници приложение за спорт.

Тиражът на вестник “Телеграф” през 2016 г. според медийна агенция “Пиеро 97” е 123 000 екз., а в представянето на сайта на БМС е посочено, че “Вестник “Телеграф” е единственият български всекидневник, който от създаването си досега непрекъснато увеличава тиража си – повече от 10 пъти” и че изданието се “налага на рекламния пазар поради високия си 170 000-ен тираж”, без да е уточнено, че такъв тираж всекидневникът има само за петъчния си брой. Безспорен е обаче фактът, че “Телеграф” е най-високотиражният всекидневник у нас и през последните години той постепенно измести “24 часа” и “Труд” в класацията на читателските предпочитания. За първи път той попада в челната тройка през 2009 г. и заема третото място, а след това се изкачва до първото и го запазва и до днес. Несъмнено за този успех съществена роля изиграва и по-ниската цена на изданието в сравнение с останалите два всекидневника.

Времето на излизане на вестник “Телеграф” е всяка сутрин.

Цената през делничните дни и в събота е 0,80 лева (въпреки че в събота вестникът предлага не 40, а общо цели 72 страници), а в неделя е 1,00 лв.

Като важна част от качествената характеристика на едно издание е задължително да обърнем внимание на езика и стила на вестник “Телеграф”. За изданието е характерен разговорният език, използват се жаргонни изрази както в заглавията, така и в текстовете и това е напълно съзнателно и целенасочено, за да бъдат те по-атрактивни и провокативни. Типични за изданието са заглавия като “300 лева рушвет заковали ченгето за ало-мафията”, “Погват убиеца на кардиолога у нас”, “US дрон гръмна бялата вдовица”, “Заковаха Йона Матев да не духне”, и други. Стилът е опростен и разбираем за масовата аудитория. Част от заглавията са драстични и определено нарушават и добрия тон, и етичния кодекс на българските медии, например: “Стефан рязал главата на Виола, докато е жива”, “Надупчиха задника на крадлива ромка” и други.

Съотношение на малките и големите материали е в полза на малките в делничните броеве, но графичното оформление и снимковия материал създават впечатлението, че повечето материали са големи по обем. В действителност такива са само интервютата и фичърите на страниците на “Телеграф”, които също са придружени с много снимков материал. В съботния брой доминират големите по обем текстове, основно фичъри, в неделя има баланс между малките и големите текстове.

Впечатление прави обема на рекламата във вестника – във всеки делничен брой има по няколко страници само с рекламни карета, а на други тя заема цялата долна половина. Малки рекламни карета има и на първа страница на всеки брой, както отдясно на шапката, така и в долния десен ъгъл. В приложенията към съботния и неделния брой рекламните карета са още повече (общо около 5 страници на брой). Сред рекламодателите на вестник “Телеграф” са вносители на автобомили, големи вериги за бяла и черна техника, туристически агенции, козметични и фармацевтични фирми и други. Изданието активно рекламира и останалите вестници и издаваните книги на групата. Забележимо е присъствието на рекламни карета, свързани с възлагането на обществени поръчки, които стигат до 5 в един брой.

През 2017 г. всекидневникът обяви, че предприема война срещу фалшивите новини заедно с останалите издания на “Нова българска медийна група”. Тук трябва да конкретизираме, че като такива се разглеждат основно новини, свързани с издателя на вестника Делян Пеевски и обикновено са представени на първа и втора страница, но не винаги те основателно са определяни като фалшиви от редакцията.

Концепцията на вестник “Телеграф” е да бъде всекидневно издание с информационен и предимно развлекателен характер. Почти пълната липса на аналитични текстове, изобилието от снимков материал, медийният дизайн, ограниченото жанрово разнообразие, езикът и стилът, спецификата на заглавията са типични характеристики за таблоид. Очевидно обаче от пазарна гледна точка формулата е успешна, защото в съчетание с ниската за всекидневник цена “Телеграф” успява да привлича най-голямата аудитория в сегмента на този тип издания.

 

Вестник “24 часа” към 2017 г. е издание на “168 часа” ЕООД, чийто управител е Борислав Зюмбюлев. Той е и главен редактор на всекидневника, който е в портфолиото на “Медийна група България Холдинг” АД. В сайта на компанията тя е представена по следния начин:

“Медийна група България вече 26 години е най-големият издател на печатни медии в страната и една от водещите информационни онлайн групи.

Качествената и модерна журналистика е запазена марка на най-влиятелния всекидневник в страната – „24 часа”. Устойчивият модел и високи стандарти на марката „24 часа” превърнаха онлайн изданието www.24chasa.bg във вестникарски сайт №1 в България… Ние предоставяме на своите читатели автентична, достоверна и обективна информация за новините такива, каквито са!” [7].

 

В уеб сайта на всекидневника издателите напомнят на аудиторията, че “24 часа” излиза през април 1991 г. като издание на “Пресгрупа 168 часа” и че променя кардинално представите за журналистика и за вестник в България: “Свободата на словото, различните мнения, които се изказват в него, новаторските елементи в графиката и съдържанието го превръщат в своеобразен феномен на своето време.” [8]

Мотото на изданието е “Всекидневник за новините, каквито са”. Функциите му са основно информационни, но в съдържанието на вестника присъстват и аналитични текстове, което значително разширява неговите цели – да предлага новини, но също и тяхната интерпретация. В сайта на вестника те са представени достатъчно добре, макар и с рекламно звучене:

„24 часа” е общоинформационен всекидневник за новините, каквито са; за анализите и контекста, които ги обясняват; за коментарите, които пораждат и разследванията, които търсят истината.

Характерни за вестника са стремежът да служи на читателя и да бъде полезен, да търси наболелите теми и проблеми, да предизвиква обществени дискусии и да допринася за активността на обществото, да разказва истинските истории от живота.

„24 часа” е оригинален и неповторим; любопитен и остроумен; новатор и експериментатор.

Добрият мениджмънт, силната журналистика, ярките репортерски таланти, блестящите коментари и верните прогнози са тайните на успеха на “24 часа”. [9]

 

Темите във вестник “24 часа” са изключително разнообразни – вътрешна и външна политика, икономика и бизнес, социална сфера, култура, технологии, спорт, развлечение и други. Прави впечатление и това, че при селекцията на теми вестникът се ръководи основно от два съществени фактора – актуалност и значимост за аудиторията. Изданието търси баланс между различните тематични области, по-скромно присъствие имат международните теми, но темите винаги са актуални и разнообразни и специално внимание се отделя на регионалните новини от собствените кореспонденти на вестника. Актуалните спортни новини също са представени обстойно, особено в съботните и неделните броеве.

Като общоинформационен всекидневник “24 часа” е насочен към максимално широка аудитория, но за съжаление в сайта на медийната група липсва конкретна информация за аудиторията на вестника (рубриката “Аудитория на изданията” не се отваря).

Във всекидневника доминира вертикалният дизайн, по-малките материали обикновено са обособени в карета. Шапката на вестника не заема обичайното си място най-горе на първа страница, а е по-ниско, което позволява над нея да има две големи карета с анонс на теми от броя или в горния десен ъгъл да бъдат публикувани рекламни карета. Специфичното за изданието е, че около самата шапка често има значително повече свободно пространство в сравнение с останалите всекидневници, което позволява името на вестника да се откроява по-добре. Под него е посочена годината на излизане – двадесет и седма, а също и че е запазена марка на “168 часа” ЕООД. Интересно решение е в част от делничните и съботните броеве първа и последна страница да са свързани чрез снимките и текстовете, което налага да се гледат разгърнати.

На първа страница на “24 часа” традиционно са анонсирани едни от най-интересните теми и материали в броя, но доминира снимковия материал – обикновено една голяма снимка и 2-3 по-малки заемат две трети от страницата. Прави впечатление, че въпреки анонсите на няколко от най-интересните теми в броя първа страница не създава усещането за претовареност, а е достатъчно изчистена. Същото важи и за цялото тяло на вестника – заглавията на текстовете са в черно, част от надзаглавията са в бледосиньо или бледорозово каре, вътрешните заглавия също са с черни или бледосини букви. Конструкцията на заглавията в повечето случаи е традиционна – малките текстове имат само заглавие, а по-големите – надзаглавие или подзаглавие (по-рядко и двете), а също така и вътрешни заглавия, които правят обемните текстове по-четивни. Шрифтът на заглавията съответства на обема на материалите и никога не е дразнещо натрапчив, не създава усещането за самоцелно запълване на страницата.

Страниците са с четири, пет или шест колони. Вестникът е представен в сайта си като пълноцветен, но малко над 30% от страниците в делничните броеве са черно-бели, докато в събота и неделя всички са цветни. Редакционното каре е хоризонтално разположено в долната част на предпоследната страница и е значително по-голямо от това на повечето всекидневници. Форматът на вестника е А3.

Вътрешната структура на вестник “24 часа” е традиционна за издание с подобна периодичност. В един петъчен брой разпределението показва, че от втора до седма страница текстовете са в постоянния раздел “Вътре” и съдържат новини от страната, като стр. 6 е под рубриката “Криминале”. На страница 2 в горната част се публикува прогнозата за времето, която в много от останалите издания е на последните страници. На стр. 8 са материали с разнообразен характер, предимно на социални и здравни теми, стр. 9 е под рубриката “Бизнес”, а стр. 10 – “Компании и пазари”. На стр. 11 и 12 е разделът “Навън”, където са представени международните новини. Страници 13 и 14 са за “Анализи” и “Мнения”, на стр. 15 е позиционирано голямото интервю на броя под същата рубрика, на стр. 16 е рубриката “Рекет”. Интересен е разделът в петъчния брой със заглавие “Стара слава”, който предлага на читателите “истории на незабравими звезди” от сферата на театъра, киното, музиката и други сфери и заема страниците от 17 до 25. В рамките на този раздел вестникът публикува документален сериал с разкази за интересни личности, а на стр. 26 рубриката е “Ретроспорт”. Следват специализираните седмични приложения на вестника на страниците от 27 до 31, които са разпределени по дни, както следва: понеделник – “Вашите пари” (банки, борси, пазари), вторник – “Джаджи” (всичко за технологиите), четвъртък – “Виж къде” (страници за култура), петък – популярното сред аудиторията специализирано приложение “Докторе, кажи!”, което от години е запазена марка на изданието, събота – “Истинска екстра” (страници за звезди, истории и места) и неделя – “Виж как” (страници за звезди, мода, стил, здраве, интериор). Страниците 33 и 34 са под надслов “Местен 24 часа” – тук се публикуват регионални новини. На стр. 32, 35 и 42 всекидневникът рекламира останалите издания на “Медийна група България”. Следва сервизна информация и страници за развлечение – програма на телевизията, дневен хороскоп, готварски рецепти, кръстословици, судоку, малки обяви от стр. 36 до 41, а от стр. 43 до стр. 46 са спортните новини. На стр. 47 отново има реклама на вестниците и списанията на групата и в долния край е поместено редакционното каре. Последната стр. 48 е под рубриката “Оживление” и предлага любопитни новини.

В събота вестник “24 часа” като цяло следва същото разпределение по рубрики, но предлага на читателите и обемно приложение “Истинска екстра за звезди, истории и места”, което има своя вътрешна структура – “Интервю”, “Възход и падение”, “Светска”, “Кариера”, “Екран”, “Съдба”, “Съботен очерк” (на 4 страници), “Сила за живот” (5 страници), “Градина”, “Ремонти” и много други, изключително подходящи за съботно четиво. В приложението има много кръстословици и забавни игри, а също и програма на телевизиите за предстоящата седмица. Неделният брой включва както актуални новини в традиционните рубрики, така и приложението “Виж как”, което е със собствена вътрешна структура – рубриките са “Стил”, “Гордост”, “Красив ум”, “Трапеза”, “Легенда” и други, а кръстословиците, забавните игри, рецептите са още повече на брой. В събота и неделя броевете предлагат и много повече спортни новини.

Жанровото разнообразие на страниците на всекидневника “24 часа” е безспорно. Вътрешните новини, икономическите и международните теми са представени основно чрез информационни жанрове като кратка и разширена информация, новинарски фичър, кореспонденция, хроника. Много рядко на страниците на вестник “24 часа” се среща репортажът, който се превърна в изчезващ вид жанр за българските всекидневници. От аналитичните жанрове присъстват репликата и коментара (както в класическия му обем, така и по-кратки). Интервюто на броя е предимно информационно. На страниците за култура по интересен начин са съчетани няколко жанра за развиването на една тема – например една страница интервю и две страници портретен фичър, интервю – монолог и любопитен фичър, среща се и интервю на две страници (с много снимков материал). Документалният сериал на “24 часа” представлява хибрид между интервю-монолог и фичър, като фичър са представени и любопитни събития от миналото. Страницата за ретроспорт също предлага основно фичъри. Приложението “Докторе, кажи!” съдържа основно научнопопулярни статии и предлага предимно информация по конкретни здравни проблеми. За регионалните новини се предпочитат кратките и разширени информации, кореспонденциите, понякога се срещат и интервюта. На спортните страници също доминират информационните жанрове – репортажи, кореспонденции, кратки информации. В броевете от четвъртък се срещат рецензии или ревюта на книги, кинопремиери, театрални спектакли, а в съботните и неделните броеве има значително повече интервюта, много портретни и любопитни фичъри, очерк в няколко страници (той е запазена марка на “24 часа” и в няколко страници съчетава репортаж, статия, интервю и новинарски фичър по една тема), не липсват аналитични текстове, фейлетони и белетристика.

Авторският състав създава основната част от текстовете на всекидневника и материалите са подписани – той включва 51 щатни журналисти и 5 фоторепортери. Почти 100% от международните теми са без посочен автор, тъй като са на базата на информация от чужди източници (вестникът има само един собствен кореспондент в Германия). Предимно в коментарните рубрики се канят експерти по определени теми или известни личности, които да коментират актуални проблеми. Всекидневникът не публикува читателски материали. Тук трябва да отбележим присъствието на дългогодишни автори във вестника, чийто текстове аудиторията следи и които са част от марката “24 часа” като Георги Милков, Слави Ангелов (главен редактор на “168 часа”), Паола Хюсеин, Димитър Стайков, Едуард Папазян и други. Вестник “24 часа” е едно от малкото всекидневни издания, което има много добре изградена кореспондентска мрежа в страната – кореспондентите са 19 на брой, а двама са журналистите от редакционния екип, които отговарят за регионалните издания – всички те подготвят страниците за регионални новини, които са обособени в рубриката “Местен 24 часа”. Това дава възможност на вестника наистина да има национален характер и да не отразява само новините от столицата и най-големите градове, което значително разширява неговите функции.

Степента на илюстрованост е средно висока – голяма снимка заема първата и последната страница (често е разположена и на двете страници), фотографиите са предимно портретни и събитийни, в зависимост от размера са между 2 и 5 на една страница. Особено на страниците за култура и развлечение те са по-големи по обем и почти винаги цветни. Същото важи за съботните и неделните броеве. Почти всички снимки са придружени с пояснителен тест, при малка част от тях е посочен авторът – фоторепортер на вестника или чужд източник.

Периодичността на вестник “24 часа” е всекидневна. Обемът на изданието е различен в отделните дни: в понеделник, сряда и четвъртък е 40 страници, във вторник – 32 стр., в петък – 48 страници, в събота – 80 стр. (приложението е включено в тях чрез поредна номерация) и в неделя – 32 страници.

Тиражът според данните от официалния сайт на “Медийна група България” е 52 220 екз. през делничните дни и 97 820 екз. в събота (липсват данни за неделния брой).

Времето на излизане е всяка сутрин. Заслужава да обърнем внимание и на цената на всекидневника – през делничните дни тя е 1,00 лв., в събота – 1,20 лв., а в неделя – 0,90 лв. Неговата цена е еднаква с тази на вестник “Труд” през делничните дни и в събота, докато останалите всекидневни издания са на по-ниски цени. Въпреки че още в началото на 2010 г. “168 часа” ООД сезира Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг от страна на вестниците “Телеграф” и “Експрес”, издавани от “Нова българска медийна група”, половин година по-късно комисията отхвърли жалбата с уточнението, че вестник “Телеграф” се е продавал на цена, по-ниска от себестойността си, само в продължение на пет месеца (от август до декември 2007 г.) и не наложи никакви санкции на издателите. Така вестник “Телеграф” продължи да излиза на цена, по-ниска от тази на всекидневниците “24 часа” и “Труд”, въпреки че предлага почти същия брой страници по дни. [10]

Извън типоформиращите фактори, които определят профила на всекидневника “24 часа”, трябва да обърнем внимание и на езика и стила на изданието, тъй като те са важни качествени характеристики на медийното съдържание и на цялостния облик на едно издание. Вестникът още с появата си през 1991 г. направи революция с нарушаването на редица книжовни норми в българския език и със специфичните заглавия. И днес той се придържа към общата тенденция на използване на разговорния език в медиите и на опростяване на стила. Често се използват и жаргонни думи и изрази, по-рядко чуждици и термини, в езика на вестника се срещат и думи, които нарушават етичния кодекс и посочват етническата принадлежност на участници в събитията. Като цяло умереният и неутрален тон на информационните текстове рядко се нарушава от по-експресивни заглавия, които по-скоро се приближават до стилистиката на таблоидите, например: “Убиецът на Виола си пуснал музика, след като я клал с 3 ножа и счупил стик в главата й”.

Съотношението на по-малките и по-големите по обем материали е добре премерено, но превес определено имат вторите и това са аналитичните материали, фичърите и интервютата, докато първите са предимно информационни. В съботните и неделните броеве в още по-голяма степен доминират по-големите текстове.

Рекламата във вестника не заема голяма площ и обикновено рекламните карета на вътрешните страници са в долната половина или долния ляв или десен ъгъл. Малки рекламни карета има и на първа страница. В съботния брой рекламните карета са повече, има реклама на половин или на цяла страница. Основните рекламодатели са банки и финансови институции, търговски вериги, производители на хранителни продукти, на лекарства и центрове за здравни услуги. На цяла страница е единствено рекламата на останалите издания на групата, в някои броеве тя заема две и повече страници. Има и рекламни карета с обяви, свързани с възлагане на обществени поръчки, но значително по-малко в сравнение с вестник “Телеграф”.

Очертаният профил на всекидневника “24 часа” показва, че той качествено изпълнява своите информационни функции, като в същото време поставя акценти върху значимите за обществото теми, които трябва да бъдат анализирани. Налице са актуалност и разнообразие на предлаганата информация, ясна вътрешна структура, жанрово разнообразие, изчистен дизайн, като цяло умерен език и стил, силен авторски състав, наличие на тематични приложения в различните дни от седмицата, които показват стремежа на изданието да удовлетворява потребностите на все по-фрагментираната аудитория, обособени страници за регионалните теми и проблеми.

Вестник “24 часа” безспорно е едно от емблематичните издания на демократичния преход и продължава да има свои верни читатели. Тиражите на хартиеното издание намаляват, но качеството на съдържанието прави онлайн изданието www.24chasa.bg едно от петте най-предпочитани информационни сайтове в България според данните на GEMIUS за 2017 г.

 

Вестник “Сега” към 2017 г. е издание на дружеството “Сега” ЕАД, главен редактор на всекидневника е Теодора Пеева. Изданието е на пазара от 1997 г. и се определя като политически и икономически независим частен всекидневник. Концепцията на изданието винаги е била по-различна от тази на общоинформационните всекидневници в България и е акцентирала вниманието не само върху актуалната информация, а и върху анализа на темите и събитията, които са от значение за обществения дневен ред. В сайта на изданието главният редактор представя вестник “Сега”, като насочва вниманието именно към информационната и аналитичната функция, която той изпълнява:

“В делничното издание акцентът е върху актуалната информация от деня и аналитичните материали за проблемите на обществото, за политика, икономика, култура и спорт.

Съботното издание е по-развлекателно. На страниците му има богата познавателна и практическа информация за пътувания, развлечения, почивка, любопитни истории. Веднъж месечно с него безплатно се разпространява и луксозно списание „Туризъм”. [11]

 

Целите и функциите на изданието се определят и от категоричното уточнение, че “Сега” не е масов, а сериозен вестник.” Главната редакторка посочва, че именно това е причината всекидневникът да се ползва с авторитет и в чужбина и да получава признание за качеството на журналистиката, която предлага на читателите. “Това е единственият български всекидневник, носител на наградата за източноевропейска преса „Буцериус”, връчвана от германската фондация „Цайт”. Призът се дава за добра журналистика, отстояване на свободното слово и идеите на гражданското общество. Вестник „Сега” беше номиниран от Европейския медиен институт и е избран от авторитетно международно жури.

Всяка година журналистите от „Сега” печелят награди, раздавани от авторитетни български и чуждестранни организации. Журналисти от вестника са сред лауреатите на най-престижната журналистическа награда в България, раздавана от Съюза на издателите – „Черноризец Храбър”. Ивайло Дичев и Димитри Иванов са отличени са цялостно творчество, а Петьо Цеков и Емил Спахийски – за публицистика. От съществено значение е фактът, че при представянето на вестника е отбелязана ролята на авторите, които са запазена марка на изданието и чийто текстове аудиторията търси именно на страниците на “Сега”.

Сайтът на вестника публикува всички материали от хартиеното издание и по този начин доказва, че успешно интегрира печатно и онлайн съдържание в духа на съвременните тенденции. Неговото съдържание се обновява ежечасно, той предлага и безплатен достъп до архива на вестника от 1999 г. до днес и също е авторитетен източник на новини и анализи.

Представянето на хартиеното и онлайн изданието в сайта на “Сега” потвърждава спецификата на неговата концепция и акцентира вниманието върху характеристиките на всекидневника, които го отличават от останалите на пазара. По отношение на тематиката вестникът следва логиката на подобен тип издание и предлага на аудиторията вътрешнополитически, международни, икономически новини и анализи, активно е ангажиран с проблемите на образованието и здравеопазването, социалната сфера и културата, отделя внимание и на спортните теми. Запазена марка на вестник “Сега” е неговата последна страница, която акцентира вниманието върху едни от най-актуалните теми за деня чрез средствата на политическата сатира. Вестникът традиционно публикува и коментари и анализи на авторитетни чужди медии по международни теми, което също е отличителна черта на неговата концепция. Регионалните теми нямат достатъчно присъствие на страниците на изданието.

Информацията за аудиторията на вестника, публикувана в неговия сайт, очертава най-общо профила на читателите на “Сега”: “Според социологическите проучвания вестникът се ползва с популярност сред всички възрастови групи. Редовната му аудитория се състои от образовани и динамични хора, стопански и обществени ръководители, предприемачи със собствен бизнес, държавни служители, студенти, лекари, учители, хора с т.нар. свободни професии, които разполагат с добри доходи.” [12]. Вестникът не представя по-подробен разрез на демографските характеристики, нито данни за броя читатели на хартиеното издание и за броя на посещенията на сайта, но все пак в много по-голяма степен обръща внимание на профила на читателите си в сравнение с останалите всекидневници.

Дизайнът на вестник “Сега” напълно съответства на концепцията на изданието. Структурирането на съдържанието и оформянето на цялостната визия подчертава неговия характер на общоинформационен всекидневник, който поставя акцента върху анализа на темите и проблемите. В тялото на вестника има баланс между вертикалната и хоризонталната ориентация на текстовете. На първа страница в горния ляв ъгъл се намира шапката на вестника, заглавието е в червено, липсва мото или рекламно изречение, каквото повечето всекидневници имат. Посочена е годината на издаване – двадесета поред. Обикновено на първа страница са анонсирани два от текстовете в тялото на вестника – един новинарски и един аналитичен и е поместена основната част от водещата тема на броя, която също продължава на една от следващите страници. Голямата снимка на първа страница, която заема една трета част от площта, също поставя акцент върху важно събитие. Първата страница на вестник “Сега” се отличава със значително по-изчистен дизайн в сравнение с другите всекидневни вестници. Това е характерно и за цялостното визуално представяне на съдържанието – снимките са между 1 и 3 на отделните страници, близо една трета от тях да черно-бели, кратките информации обикновено са в карета със заглавия на син фон, много малка част от каретата са изцяло в синьо.

Всички страници с новини са със шест колони, а тези с аналитичните материали са с пет. Графиката на заглавията също е много изчистена, шрифтът е добре премерен спрямо обема на материала, като при текстовете на цяла страница той е значително по-едър. При заглавията на основните аналитични материали се използват черния и синия цвят, като текстът в синьо е с по-плътен шрифт, чрез което се поставя акцент върху конкретната част (рядко в заглавията се комбинират червения и черния цвят). Изданието залага на по-опростена конструкция – доминира варианта заглавие и подзаглавие при по-обемните материали и само заглавие при по-малките. Специфично за дизайна на вестник “Сега” е и оформлението на рубриките по страници – в него винаги присъства и заглавието на вестника, което е в сиво, докато наименованието на рубриката е в черно и с различен шрифт. В съботно-неделния брой повече е снимковият материал, заглавията са с по-едър шрифт и са цветни или в два цвята, често са подчертани с цветни плътни линии, което прави страниците по-раздвижени графично.

Редакционното каре е в долната част на предпоследната страница. Форматът на вестника е А3.

Вътрешната структура на вестник “Сега” също доказва спецификата на неговата концепция. Вътрешните новини са разположени на страниците от първа до 5-а под рубриката “Сега България”, на 6-а страница е рубриката “Сега икономика”, а на 7 и 8 – “Сега чужбина”. От страница 9 до страница 15 в рубриката “Сега наблюдател” се публикуват аналитичните материали в броя както от авторите на вестника, така и преводни от чужди медии. На 16 страница е рубриката “Сега култура”, следват две страници за “Сега справочник” и от 19 до 22 страница са спортните новини в рубриката “Сега спорт”. На страница 23 вестникът предлага кръстословици, судоку и други забавни игри в “Сега свободно време”, а последната страница е за рубриката “После”, в която се публикува карикатура на Христо Комарницки, ексклузивната за вестника рубрика “Прелет над печата”, коментари на материали от електронните медии и фейлетон или памфлет. В съботно-неделния брой рубриките са същите, но изданието има и приложение “Сега панаир”, в което рубриките са “Съдби”, “Фамилия”, “Стара слава”, “Култура”, “Туризъм”, “Маршрути”, “Иновации” и други. Приложението включва и хороскопи, смешки, цяла страница с карикатури на Христо Комарницки, но липсват кръстословици и забавни игри, които са много на брой в останалите всекидневници през уикенда.

Жанровата характеристика на вестник “Сега” се отличава от тази на останалите всекидневници поради акцента върху аналитичните текстове. На страниците за вътрешни и международни новини активно присъстват хрониката, кратката и разширена информация, но твърде рядко се срещат репортажът и кореспонденцията. Страниците за анализи са запазена територия за коментара, аналитичното интервю, статията, фичъра. Впечатление прави присъствието на редица така наречени хибридни жанрове (в повечето случаи това са материалите от чужди медии) – например коментар с репортажно начало или начало, типично за портретен или новинарски фичър, което е тенденция в западните медии от години, но за българската журналистика все още е непозната територия. На страниците на вестника присъстват и хумористично-сатиричните жанрове, които твърде рядко се срещат във всекидневните издания. В съботно-неделния брой жанровото разнообразие е впечатляващо – освен използваните в делничните дни информационни и аналитични текстове тук присъстват много повече любопитни и портретни фичъри, пътеписи, рецензии и ревюта, а също и типичните за изданието хумористично-сатирични жанрове.

Авторският състав на вестник “Сега” включва 30 журналисти, двама фоторепортери и един кореспондент във Варна. Петима от журналистите са със статут на старши репортери. По-голямата част от материалите са на вътрешни автори, които са посочени (тук изключение правят само международните и спортните новини), а за анализите във всеки брой е поканен поне един външен автор. На страниците на вестника липсват материали на читатели.

В сравнение с останалите информационни всекидневници вестник “Сега” е илюстрован по-умерено. Обемните материали са визуализирани с по-големи като размер снимки, в повечето случаи портретни и събитийни и тяхното присъствие на вестникарската страница отлично допълва представената тема. Снимките са придружени с пояснителен текст, който е значително по-обстоен в сравнение с другите издания, което показва, че на снимковия материал се гледа като на пълноценен елемент от съдържанието на страницата и на темата. В повечето случаи вестник “Сега” използва снимков материал на БГНЕС, но има и авторски снимки на фоторепортерите на изданието.

Периодичността на вестник “Сега” е всекидневна, но през уикенда броят е общ. Обемът през делничните дни е 24 страници, а съботно-неделния брой е с 48 страници. Цената на изданието е 0,60 лв. от понеделник до петък, а в събота е 1,00 лв.

В сайта на изданието липсва информация за тиража на хартиения всекидневник, но според данните на печатниците през последните години “Сега” има тираж между 5 и 7000 екземпляра.

Времето на излизане на вестника е сутрин.

Езикът и стилът на всекидневника “Сега” видимо го отличават от останалите издания със същата периодичност. Стилът е изчистен, интелигентен, отработен, в анализите и коментарите дори елитарен (особено в текстовете на Димитри Иванов), в много редки случаи се приближава до разговорния и тогава употребата му е съвсем умишлена, за да постигне определен ефект върху аудиторията. Нормите на книжовния български език се спазват задължително, журналистите демонстрират богат речник, няма злоупотреба с чуждици и клишета.

Заглавията във вестника се отличават с яснота и конкретика при информационните текстове, а тези на аналитичните материали са въздействащи, но премерени като интонация и внушение. Определено авторите много умело извеждат основната теза на коментара в заглавието, често в тях се използват ирония и дори сарказъм, което също отличава вестник “Сега” от повечето всекидневници.

Съотношението между малките и големите текстове на страниците на изданието се определя от неговата концепция на информационно-аналитичен вестник. Новините и събитията от страната в повечето случаи са представени от по-кратки материали, докато рубриката “Наблюдател” предлага по няколко текста на цяла страници и дори на две. В съботно-неделния брой повечето материали са с по-голям обем – на една или на две страници.

Рекламните карета в тялото на вестника са твърде малко на брой – те са разположени основно в долната половина на страниците, обикновено при вътрешните новини и напълно отсъстват в аналитичната част на вестника. В някои броеве има по половин страница рекламни обяви на обществени поръчки, възлагани от държавни институции. В съботно-неделния брой също няма много реклама.

Вестник “Сега” безспорно се отличава със своята специфична концепция от всички издания в сегмента на общоинформационните всекидневници. Той предлага на своята аудиторията много повече аналитични текстове и авторски материали и това е негова важна качествена характеристика. В жанрово отношение всекидневникът също предлага много по-голямо разнообразие, защото освен информационните и интерпретативните жанрове активно използва възможностите и на хумористично-сатиричните жанрове, които са дефицит в съвременната българска журналистика. В хармония с тази концепция са както дизайна на изданието, така и езика и стила, а също и селекцията на снимковия материал и начинът на неговото включване в съдържанието. Умелото съчетаване на всички тези елементи създава усещането на единство и стил на вестник “Сега”.

Всеки един от водещите общоинформационни всекидневни вестници в България има своя добре обмислена концепция, вътрешна структура, специфичен медиен дизайн, собствена тематична и жанрова характеристика, отработен стил и визия. В сегмента има издания, които предлагат на аудиторията добър баланс между информационните и аналитичните текстове – такива са “24 часа”, “Труд”, “Стандарт” и “Монитор”. Вестник “Телеграф” залага на съчетанието на информацията и развлечението, “Сега” е сериозният аналитичен всекидневник, “Дума” представя по-различни теми от останалите вестници в сегмента и е повлияна от функциите си на партиен орган на БСП, а “Земя” изпълнява ролята и на общоинформационен всекидневник, и на специализирано издание за проблемите на селското стопанство и аграрния бизнес.

Впечатление прави богатството и разнообразието на теми и жанрове в повечето издания в сегмента, особено характерно за броевете в събота и неделя, когато всекидневниците предлагат на читателите си интересни като съдържание и атрактивни като визия текстове в духа на своята цялостна концепция. В някои издания обаче сериозен дефицит е авторската журналистика, докато други печелят от това, че в състава си имат утвърдени имена на щатни журналисти и че съумяват да привличат като автори известни експерти от различни области.

При повечето всекидневници видимо е нараснал обемът на развлекателната и сервизната информация, а също и на снимковия материал. Повечето издания в сегмента не разполагат със собствена кореспондентска мрежа, което води до недостатъчно присъствие на регионалните теми на страниците на всекидневниците – изключение тук са само “24 часа” и “Труд”. По отношение на жанровото разнообразие трябва да отбележим недостатъчното присъствие на един от най-вестникарските жанрове – репортажа, а той определено може да даде различна интерпретация на актуалните новини, които да отличат едно всекидневно издание от останалите.

В сегмента на общоинформационните всекидневни вестници е видим намалелият интерес на рекламодателите към този тип преса – изключение правят само изданията “Телеграф” и “Монитор”. Въпреки че вторият е с твърде скромен тираж, комбинираната реклама в двете издания на “Нова българска медийна група” АД очевидно му гарантират добри рекламни приходи.

Вестниците “Телеграф”, “24 часа” и “Сега”, които са обект на анализ в настоящата статия, представят три различни концепции за всекидневно информационно издание, всяко от които има своя ниша и своя аудитория. Броят на общоинформационните национални всекидневници в България намаля през изследвания период и към 2018 г. на пазара вече присъстват само 8 издания в този сегмент. При намаляващата читателска аудитория и отлива на рекламодатели очевидно това количество е оптималното и задачата на издателите през следващите години е да работят в посока на създаване на все повече оригинално и уникално авторско съдържание, което да ги направи по-конкурентоспособни и да гарантира тяхното бъдеще.

 

[1] Симеонов, В. Пресжурналистика. София: Унив изд. Св. Климент Охридски, 2010, с. 65.

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Българска медийна карта за 2016 г, Пиеро 97. www.piero97.com (03.12.2017)

[5] Сайт на Български медиен съюз: www.bmu.bg

[6] Пак там.

[7] Сайт на “Медийна група България Холдинг” АД: www.bmg.bg (12.10.2017)

[8] Сайт на вестник “24 часа”: www.24chasa.bg (12.10.2017)

[9] Пак там.

[10] Стоилова, З. КЗК санкционира Експрес БГ ЕАД за дъмпинг на цени. В: Капитал, 28.06.2010.

[11] Сайт на вестник “Сега”: www.segabg.com (21.10.2017)

[12] Пак там.

 

 

Българска медийна карта за 2016 г. Пиеро 97. www.piero97.com

Български медиен съюз. www.bmu.bg

Медийна група България Холдинг” АД. www.bmg.bg

Симеонов, В. Пресжурналистика. София: Унив изд. Св. Климент Охридски, 2010.

Стоилова, З. КЗК санкционира Експрес БГ ЕАД за дъмпинг на цени. В: Капитал, 28.06.2010.

Сега, вестник. www.segabg.com

24 часа, вестник. www.24chasa.bg

 

 

 

 

 

e-mail: s.tzankova@unwe.bg