The work of sports journalists has undergone a major change through the new technologies and social networks penetration. They have to work in a new information environment and at the same time to respect high journalistic standards in order not to mislead the audience. This article discusses the role of social networks and how they enter into sports journalism. The study focuses on analyzing the impact of social networks in four areas – the sport as a whole, most popular sports professional leagues in the USA, the Olympic Games and the Sochi 2014 Winter Olympics.
Keywords: social networks, Facebook, Twitter, Olympic Games, Sochi 2014, propaganda
Увод
Социалните мрежи предизвикаха истинска революция в спортната журналистика. Преди навлизането на дигиталните технологии, феновете трябваше да изчакат следващия ден, за да научат резултата от мачовете, да прочетат коментарите и анализите. Но сега, благодарение на новите платформи, те могат да разберат веднага не само резултатите, но и да прочетат коментарите след спортната среща, да видят видео и статистика дори още докато се провежда самото събитие.
Появата на социалните мрежи е истинско предизвикателство за спортните журналисти. Защото освен да информират бързо, те трябва да са сигурни, че го правят коректно, спазвайки високи журналистически стандарти.
В настоящата статия ще бъдат разгледани въпросите на връзката между социалните мрежи и спорта, тяхната проекция в най-популярните спортни лиги на САЩ, Олимпийските игри като цяло и Зимните олимпийски игри в Сочи, в които имаше и голям политически залог.
Социалните мрежи и спорта
Изследователите Kevin, Lockab, Кargab [1], които проучват връзката между социалните мрежи и спортната журналистика, са категорични, че интернет аудиторията и тази в социалните мрежи е много по-различна от тази, която продължава да чете вестници. Консуматорите на онлайн съдържанието всъщност имат специфични нужди. Например – през телефона или таблета спортният фен иска да прочете набързо резултата и кратък анализ, а не тежко разследване, което изисква концентрация. Платформата, която отговаря най-точно на изискванията на аудиторията от бърз резултат и развитие на темата в няколко символа, е Twitter (много използвана в САЩ и Западна Европа и на този етап не много популярна в България).
Използването на социалните мрежи като източник на информация поставя пред изпитание и самите журналисти, които трябва да направят разлика между фактите и слуховете, между фалшивите новини и реалните, да определят тяхната важност и значение за обществото.
През 2003 и 2004 г. социалните платформи My Space, Linkedn и Facebook правят истински фурор. Младите „консуматори“ на информация възприемат интернет като свой основен източник за информация. С навлизането на YouТube през 2005 г. и Twitter през 2006 г. тиражът на вестниците в САЩ намалява с цели 21%. През 2013 г. във Facebook вече има 500 милиона потребители и 300 милиона в Linkedin. Изследване от 2013-та показва, че има 1,11 милиарда спортни публикации във Facebook и 492 милиона туита. Проучването е на социологическата агенция „Едисън“.
Невероятната експанзия на социалните мрежи води и до драматични промени в професията на спортния журналист. Повече от една четвърт от спортните журналисти в САЩ имат собствени блогове. Над 30% от тях използват You Tube. В САЩ Twitter е най-използваната мрежа от спортните журналисти, като 54% от тях използват редовно тази платформа като са я превърнали в мощен информационен канал. Съществената роля на Twitter в работата на спортните журналисти е тясно свързана и с факта, че спортните звезди ползват мрежите, за да се презентират. Така Twitter се превръща в основен канал за тях за връзка с журналистите.
Професионалните лиги на САЩ, спортисти, мениджъри и пиари много бързо се възползват от предимствата, които дават социалните мрежи. Една от най-добре работещите структури със социални мрежи е Националната баскетболна асоциация (НБА). Още през 2009 г. НБА има най-големия корпоративен акаунт в САЩ, след компанията Whole Foods. Един от първите примери за използването на Twitter като инструмент в работата на спортните журналисти е отразяването на плейофите в НБА, когато журналистите от TNT „туитват“ преди, по време и след мачовете. Това се превръща и в нова мода в отразяването на събития. [2]
Две трети от играчите в НБА имат акаунти в Twitter, а финалите на Лигата през 2014 генерираха 26 милона туита. Масовото използване на социалните мрежи променя и начина, по който работят спортните журналисти. Те са поставени пред нови предизвикателства – да намират постоянно нова, ексклузивна информация, да я доставят бързо, да я представят в кратки форми и атрактивно, да поддържат профили в няколко социални мрежи и др. [3]
Спортните отдели ползват активно социалните медии, като навлизането им в журналистиката създава и нови позиции – специалисти по социални медии. През мрежите те поддържат и засилват бранда, рекламират спортния продукт, създават образ на журналистите. Facebook и Twitter се превръщат в новина сами за себе си. Профилите на спортистите се използват от спортните журналисти като източник на информация. Ако преди време трябваше да установиш личен контакт, за да получиш информация за даден спортист, то сега това става посредством тези платформи. Спортистите не трябва да дават пресконференция, за да изнесат важна информация за случващото се с тях. Достатъчно е да напишат статус във Facebook или да публикуват новината в Twitter или снимка в Instagram – за нов договор, контузия, промяна в семейния статус или позиция по важен политически или социален въпрос.
Социалната мрежа може да е нож с две остриета за тези отношения, защото прави лесен и контакта на феновете със спортните журналисти, които не са застраховани от негативни коментари. За добро или лошо, социалните медии промениха начина, по който аудиторията възприема спортните новини, а работата на спортните журналисти се развива във все по-конкурентна среда.
Социалните мрежи и Олимпийските игри
Социалните мрежи поставиха на ново ниво и отразяването на Олимпийските игри. През 2008 г. за Летните олимпийски игри в Пекин се появява първият олимпийски хаштаг #beijing2008, който е създаден за потребителите на Twitter, но не е официален за МОК. Вероятно мнозина се питат, защо МОК е реагирал толкова късно на новите технологии и съдържанието, което предлагат новите мрежи. Отговорът се крие в политиката на Международния олимпийски комитет [4].
“Дълго време МОК искаше да контролира олимпийското съдържание на новините. От организацията дори не искаха да разрешат на спортистите да използват снимки”, разказва специалистът по история на Олимпийските игри Дейвид Валечински. “Едва наскоро и в МОК осъзнаха, че социалните мрежи не могат да бъдат загърбени, защото това означава да се опиташ да спреш времето“.
В крайна сметка МОК стига до извода, че активното използване на социалните мрежи може да е само в плюс за Игрите. Те са предпоставка за още по-голямата им популярност. Така с някои рестрикции, се дава позволение на спортистите да качват свои снимки, да споделят новини и коментари, свързани с големия спортен форум. На Олимпийските игри в Пекин 2008 все още набиращият сила Twitter прави рекордни за времето си резултати. На Игрите във Ванкувър 2010 Facebook отбелязва мощно присъствие на информационното поле с обновяване на новини и резултати на живо. През 2012 г. в Лондон вече се говори за „туитър олимпиада“ („the Twitter Olympics“). Всички новини и резултати се публикуват в социалната мрежа на живо и постоянно се обновяват. По същото време се утвърждава и още една „нова медия“ [5]. През 2016 г. се появява Snapchat, както и Instagram Stories. Раждат се и нови медийни партньорства. NBC например сключва договор със Snapchat за отразяването на олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016. Телевизията от години притежава правата за олимпийски игри, но това вече не е достатъчно. За да не изостане от конкуренцията, Instagram става партньор на отбора по гимнастика, който прави фурор в Рио и се превръща от спортен отбор в истинско социално явление.
Социалните мрежи и Олимпийските игри в Сочи 2014
Партньорството между социалните мрежи и спортистите вече е сериозен бизнес. Бумът на споделянето на спортна информация, видео, снимки, предаванията на живо след Сочи 2014 се превръща в огромна възможност и за самите спортисти, олимпийските отбори, спонсорите и феновете [6].
Олимпийските игри в Сочи са обявени от маркетинг-специалистите за „Игрите на социалните мрежи“. Тяхната оценка се основава на данните на Международния олимпийски комитет, че състезанието е генерирало над два милиарда поста в различните социални мрежи. Най-популярната руска мрежа Вконтакте има 2,8 последователи в създадената страница специално за ЗОИ. По време на Игрите има 54 милиона споменавания на Сочи в нея, което прави по 1,5 милиона на ден. Статистиката показва още, че нови 2 милиона души се присъединяват към олимпийската страница във Facebook, акаунта в Twitter се сдобива с нови 168 хиляди последователи, 150 000 следват профила в Instagram, а три милиона души влизат в интернет-страницата на ЗОИ. [7]
В статистиката на МОК влизат и профилите на около 6000 спортисти, които качват олимпийско съдържание в Instagram, Facebook и Twitter. Това олимпийско съдържание се изразява в споменаване на събития, лайкове, споделяне на постове, качване на снимки и т.н. Съединените щати са най-активният олимпийски тим в мрежите. По време на игрите в Сочи 2014 те имат 22 598 поста във Facebook, Twitter и Instagram. Канада и Великобритания следват в тази класация съответно с 15 716 поста и 9867. Най-използваният хаштаг по време на игрите е #sochi2014 – 11 000 пъти, а най-натовареният ден за социалните мрежи – 7 февруари, когато беше официалното откриване на игрите и 8 февруари – първият състезателен ден във фигурното пързаляне. [8]
Руската социална мрежа Вконтакте се ползва предимно от спортните фенове в Русия, като най-много последователи в нея очаквано имат руските звезди Аделина Сотникова, Юлия Липницкая и Евгений Плюшенко с по 400 000 последователи (според изследване на Браян Конлин, бивш журналист, а сега мениджър на съдържание за „Cision“).
Позитивните ефекти от тази „интернет пропаганда“ са много. Спортистите не само успяват да рекламират своите успехи пред нова и много сериозна като численост аудитория, но и привличат вниманието на потенциални спонсори заради интереса, който предизвикват в мрежите [9]. “Социалните мрежи са страхотна възможност да изградя своя бранд“, казва изгряващата тогава звезда в алпийските ски Михаела Шифрин (САЩ). „Единият път е като побеждавам, а другият – като стана интернет-сензация“. Шифрин успява да комбинира и двете успешно.
Социалните мрежи се оказват и мощен пропаганден канал от политическа гледна точка, анализира Аманда Триест в коментара си за NBC [9]. Twitter акаунта @SochiProblems има 340 000 последователи. Официалният олимпийски акаунт в тази социална мрежа @Sochi2014 само 80 000.
Социалните мрежи правят звезда анонимния бобслеист Джони Куин. Неговата снимка от тоалетната, в която е заседнал, става интернет сензация и му осигурява участие в една от най-популярните предавания в САЩ – „Today’s Show” на NBC. Всъщност проблемите на Джони Куин не са нито проблеми, нито такива от световно значение. Хиляди хора по света се заключват в своите тоалетни или засядат в асансьори. Социалните мрежи обаче се оказват мощен канал за влияние и пропаганда. Когато те информират за събитие като Олимпийските игри, могат да направят герой или антигерой спортист като Джони, който до този момент е бил познат само в квартала.
Заключение
Социалните мрежи променят коренно работата на спортните журналистите. Те не просто съобщават спортни новини и резултати, но създават новини около самите себе си. Социалните мрежи правят възможни „репортажите“ им от Сочи за „жълтата вода“ (проблеми с питейната вода в хотелите в Сочи), „двойните тоалетни“ (недомислица при строителството на тоалетни) и други битови проблеми. Социалните мрежи се превръщат в мощно оръжие за пропаганда, въпреки че авторите на новините вероятно не могат да осъзнаят на момента ефекта, който ще произведе един или друг техен пост в мрежите.
Специалистите по маркетинг признават, че публикациите в социалната мрежа на тема „проблеми в Сочи“, са имали огромен ефект върху възприятието на публиката за Олимпийските игри, организирани от Русия. Снимките и коментарите в тях са имали далеч по-голям ефект дори от преките предавания, които показват съвсем друга картина от олимпийската действителност [10].
„Благодарение на социалните мрежи се видя и другото лице на Сочи, неуредиците, начинът на живот на руснаците, неща, които впечатляват местните, но са шокиращи за всеки друг европеец“, пише румънската журналистка Даяна Петреску [11].
Бележки:
[1] Кevin, Filoa; Daniel, Lockab; Adam Kargab.Sport and social media research: A review. In: Sport Management Review, Volume 18, Issue 2, May 2015, pp. 166-181.
[2] Cave, Andrew; Miller, Alex.The importance of social media in Sport. In: The Telegraph, 2015. Retrieved March 6, 2018. https://www.telegraph.co.uk/investing/business-of-sport/social-media-in-sport
[3] Nееly-Cohen, Maxwell. NBA Twitter is Changing the Way We Watch Sports.In: The New Republic.https://newrepublic.com/article/127237/nba-twitter-changing-way-watch-sports
[4] London 2012: Olympics will be `Twitter Games`, says BOA chief.In: BBC, https://www.bbc.com/sport/olympics/16442778
[5] Devault, Gigi. Case Study – The Olympic Games and Social Media. In: The Balance, October 27, 2016. Retrieved 6 March 2018.
[6] Hambrick, Marion E.Social Sochi: using social network analysis to investigate electronic word -of-mouth transmitted through social media communities. In: J. Sport Management and Marketing, 2014, Vol. 15, No. 3-4.
[7] Hamilton, Caitlin. Olympic Marketing Matches Made in Social Media Heaven. In: Wired (magazine), February 24, 2010. Retrieved March 6, 2018.
[8] How the Internet and Social Media Have Changed the Olympics. In: NBC, February 2014. Retrieved March 6, 2018.https://www.stephanbrady.com/blog/social-media-changed-olympics
[9] Liu, Yinya. The Development of Social Media and its Impact on the Intercultural Exchange of the Olympic Movement. Taylor & Francis. Retrieved 14 March 2018.www.tandfonline.com
[10] Petrescu, Diana. Sochi 2014: How the Winter Olympic games are portrayed in social media. In:BusinessReview, February 2014. Retrieved 14 March 2018.http://business-review.eu/featured/sochi-2014-how-the-winter-olympic-games-are-portrayed-in-social-media-55681
Библиография:
Cave, Andrew; Miller, Alex.The importance of social media in Sport. In: The Telegraph, 2015. Retrieved March 6, 2018. https://www.telegraph.co.uk/investing/business-of-sport/social-media-in-sport
Devault, Gigi. Case Study – The Olympic Games and Social Media. In: The Balance, October 27, 2016. Retrieved 6 March 2018.
Hambrick, Marion E.Social Sochi: using social network analysis to investigate electronic word -of-mouth transmitted through social media communities. In: J. Sport Management and Marketing, 2014, Vol. 15, No. 3-4.
Hamilton, Caitlin. Olympic Marketing Matches Made in Social Media Heaven. In: Wired (magazine), February 24, 2010. Retrieved March 6, 2018.
How the Internet and Social Media Have Changed the Olympics. In: NBC, February 2014. Retrieved March 6, 2018.https://www.stephanbrady.com/blog/social-media-changed-olympics
Liu, Yinya. The Development of Social Media and its Impact on the Intercultural Exchange of the Olympic Movement. Taylor & Francis. Retrieved 14 March 2018.www.tandfonline.com
London 2012: Olympics will be `Twitter Games`, says BOA chief.In: BBC. Retrieved 14 March 2018.https://www.bbc.com/sport/olympics/16442778
Nееly-Cohen, Maxwell. NBA Twitter is Changing the Way We Watch Sports.In: The New Republic. Retrieved 14 March 2018.https://newrepublic.com/article/127237/nba-twitter-changing-way-watch-sports
Petrescu, Diana. Sochi 2014: How the Winter Olympic games are portrayed in social media. In:BusinessReview, February 2014. Retrieved 14 March 2018.http://business-review.eu/featured/sochi-2014-how-the-winter-olympic-games-are-portrayed-in-social-media-55681
Кevin, Filoa; Daniel, Lockab; Adam Kargab.Sport and social media research: A review. In: Sport Management Review, Volume 18, Issue 2, May 2015, pp. 166-181.
Цитат-формат (SuggestedBibliographicCitation):
Велева, Миляна. Олимпийските игри и социалните мрежа – нови предизвикателства в дневния ред на медиите. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2018, №37. Available from: [www.media-journal.info]
e-mail: milianav@hotmail.com