Увод
Изкуственият интелект навлиза във все повече дейности и професии в днешно време. Докато технологичният сектор отдавна се възползва от него и го интегрира във все повече процеси, в други професионални сфери работещите изпитват притеснения за това как той ще се отрази на работата и дали ще доведе до съкращаване на работна сила. Една от професионалните области, в които изкуственият интелект може да бъде от полза, е журналистиката. Новите технологии могат успешно да допринесат за търсене на информация в големи бази данни и масиви, да обобщават резултати от извършени проучвания, да бъдат от полза в превода и редакцията на журналистически текстове. Все повече големи медии прибягват до използването на изкуствен интелект в ежедневната си работа не само в чужбина, но и у нас. Проучване от 2023 г. на социологическата агенция Ipsos [1], показва, че доверието в хората, които представят новините, е спаднало до рекордно ниско ниво. И големите световни медии прибягват до нестандартни похвати в опит да променят статистиката. През 2024 г. стартира първият новинарски канал с водещи, изцяло създадени чрез изкуствен интелект – Channel 1[2]. През 2023 г. гръцката телевизия ERT представи водещ, генериран чрез изкуствен интелект. Подобни примери има и в Южна Корея и Тайван [3]. Дали обаче подмяната на реални хора с изкуствено генерирани образи ще промени цялата медийна индустрия – предстои да разберем. В България по-големите медии използват изкуствен интелект за обработка на текстове, генериране на субтитри към видеа, озвучаване на видеа, една от телевизиите у нас – Bulgaria on Air внедри и водещ на новини, генериран с изкуствен интелект, който да представя важното от деня [4]. Технологията е сравнително нова, но вече ясно могат да бъдат очертани както ползите, така и предизвикателствата, свързани с нея. По-големите медии, които имат достъп до повече ресурси – и технологични, и човешки, вече успешно интегрират изкуствения интелект в работата си.
Изкуственият интелект може да има редица приложения в съвременните медии. Професионалните и академичните среди все по-често приемат приложения на изкуствен интелект като граматически коректори като Grammarly или Hemingway Editor [5]. Съвременните програми за проверка на граматиката са значително по-усъвършенствани в сравнение с по-старите, като се фокусират предимно върху основни корекции, които гарантират ясна и безгрешна комуникация в писмен вид [6]. Целта на настоящото проучване е да установи дали по-малките медии – тези в регионите на страната, вече използват изкуствен интелект в работата си, дали имат познания и интерес как той може да подобри работата им. Предизвикателствата, пред които са изправени, а именно – липса на човешки ресурс, липса на финансиране и достатъчно средства, са предпоставка да търсят начини, които да облекчават тяхната работа – един от тях е внедряването на инструменти с изкуствения интелект.
1. Изкуственият интелект в сферата на медиите
С навлизането на изкуствения интелект във все повече сфери от човешкия живот, той става обект на засилен научен интерес. Изкуственият интелект обединява различни области на науката: философия, психология, биология, физиология, лингвистика, логика, математика, технологии и др. [7]. Изкуственият интелект (AI) се отнася до симулирането на човешките интелектуални процеси от машини, по-специално компютърни системи, включващи учене, разсъждение и самокоригиране [8]. Изкуственият интелект е обект на изследване на учените в цял свят и поради широкото му разпространение – в почти всички сфери на науката. В днешно време обаче изкуственият интелект може да бъде и „приятел“ и „враг“. Може да подпомага извършването на процеси, но и да се използва с неправомерни цели – генериране на фалшиви новини и разпространение на дезинформация. Дезинформацията в ерата на цифровизацията и негативните ефекти от разпространението ѝ се отразяват по-бързо в обществото и достигат по-голям обхват, като се наблюдава увеличаване на нивото на невярна информация онлайн в световен мащаб [9]. В настоящия текст дефинициите се фокусират върху влиянието на изкуствения интелект върху информацията и медиите.
Фокусът на този текст е върху използването на изкуствения интелект в областта на журналистиката и създаването на медийно съдържание. За целта първо ще бъдат въведени основните понятия, използвани в него. В информирането на обществото важна роля играят и регионалните медии. Докато националните медии базират съдържанието си на важните за масовата аудитория теми и проблеми, регионалните медии се фокусират върху информацията, която е важна за даден регион, но по една или друга причина не намира място в националните медии. Регионалните медии играят централна роля в изграждането и укрепването на идентичността и културата на общностите и тяхната публика [10]. В тази връзка е важно как тяхната роля и работа се променя, в следствие на дигитализацията и навлизането на новите технологии. В статията „Телевизия и изкуствен интелект. Практики, пресечни точки, перспективи“ Иванка Мавродиева обобщава технологиите, които се използват от съвременните медии – от обработка на глас и създаване на телевизионно съдържание, чатбот, който препоръчва съдържание на потребителите на база анализ на техните предпочитания, производство на съдържание, създаване на виртуални декори [11].
Маргарита Пешева посочва, че „в света на медиите, явлението води началото си от 2014 г. Редица съвременни компании в САЩ, Европа и Китай вече предлагат на медийния пазар приложения за компютърни „текстове, създавани чрез алгоритъм“, които генерират съдържание с бързина и мащаби, непосилни за човека“ [12]. Създаването на журналистически текстове изисква задълбочено проучване, анализиране на информация, работа с факти и достоверни източници. За да се създаде стойностен текст, отговарящ на журналистическите стандарти, е нужно време. А най-голямото оръжие на изкуствения интелект е, че може да прави всичко това светкавично бързо. Използването на изкуствен интелект (ИИ) може значително да оптимизира процеси, да предложи по-бърз и ефективен анализ на данни, да подпомогне създаването на текстове и тяхната обработка. Технологията може да бъде от полза при изпълнението на повтарящи се и рутинни задачи – търсене на информация в архиви и бази данни, както и при обобщаване на резултати от изследвания и проучвания.
Според Стойко Петков решения, базирани на изкуствен интелект, биха могли да открият и анализират възможните скрити подтекстове при представянето на определена тема [13]. ИИ решения също могат да бъдат използвани за анализиране и разбиране на това кое съдържание е успешно сега и кое е било успешно досега, като по този начин се планира по-добро съдържание за в бъдеще. В друга своя публикация от 2023 г. Пешева посочва, че „голямото предизвикателство в идващите десетилетия ще бъде запазването на баланса в отношенията между хората и алгоритмите/роботите, и създаването на законова рамка за регулиране на тези отношения“ [14]. В днешно време наблюдаваме явления като дийп фейк – видеа, създадени на основната на реален образ, но генерирани така, че да изпълняват определени цели – фалшива реклама, отправяне на неистински послания. Сред големите предизвикателства е как потребителят, погълнат от море от информация онлайн, да успее да различи истината от неистината. Редица популярни личности и техните образи са използвани за пропаганда и фалшиви реклами в онлайн пространството. Базирането на образ, познат в обществото и използването му за неясни цели, е сред предизвикателствата пред използването на технологията.
През юни 2024 г. Европейският съюз прие законодателния акт за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1689 [15] за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект), първото в света изчерпателно законодателство по темата, целящо да гарантира, че използваните в ЕС системи на изкуствен интелект са безопасни и спазват основните права. Целта е използваните системи да бъдат безопасни, следвайки ясно разписани правила. Според парламента технологията трябва да подлежи на контрол от хора, а не от автоматизирани системи. Европейският парламент (ЕП) регламентира и използването на генеративен изкуствен интелект като ChatGPT. Според институцията „той е способен да създава различни видове съдържание (текст, изображения, видеоклипове). Той няма да се класифицира като високорисков, но ще трябва да спазва изисквания за прозрачност и да спазва правилата на ЕС в областта на авторското право“ [16]. От ЕП посочват още, че когато такъв вид системи се използват, ще трябва да бъде ясно оповестявано, че съдържанието, било то текст, изображение или видеоклип, е създадено с помощта на изкуствен интелект. Целта е потребителите да не бъдат подвеждани.
Може ли обаче изкуственият интелект да замени журналистите? Това е въпрос, който мнозина си задават. Журналистическата професия претърпя бързи и безпрецедентни промени в резултат на иновациите в областта на изкуствения интелект. Не е изненадващо, че това развитие повдига въпроси относно потенциалните последствия за бъдещето на журналистите, особено по отношение на автоматизираното създаване на съдържание [17]. Според Миляна Велева журналистите имат свои източници, които не разкриват, а спечелването на доверие, изграждане на връзка с източник отнема месеци, в някои случаи и години. Според Велева „нито една система за ИИ не може да направи подобно нещо – да изгради доверие. В този смисъл машината никога не може да замени човека“ [18]. От значение е както видът на медията, така и материалът, който журналистът подготвя. В онлайн медиите използването на изкуствен интелект навлиза най-бързо. Редакторите го използват за превод на текстове, в което технологията вече е на сравнително добро ниво. В телевизионната журналистика обаче репортерът „на терен“ трудно може да бъде заменен от подобни системи. Предимството на директния контакт, на посещаването на конкретното място на събитието и разговора със свидетели на дадено събитие няма как да бъдат заменени.
2. Методика на изследването
Обект на това изследване са регионални медии в България и нагласите на журналистите спрямо внедряването на новите технологии в тяхната работа. За целта в периода 1-15 август 2025 г. на представители на регионални медии у нас беше изпратен въпросник, чиито отговори дават яснота относно това как по-малките медии в отдалечени от столицата места гледат на възможността да се възползват от предимствата на изкуствения интелект, какви приложения на технологията намират в ежедневната им работа. Хипотезата на автора е, че в регионалните медии у нас все още не се използва широко изкуственият интелект и представителите им не са запознати с това как ИИ базирани решения могат да бъдат от полза за тяхната работа. За целите на изследването на респондентите беше изпратен въпросник, съдържащ следните пет отворени въпроса: Смятате ли, че изкуственият интелект би могъл да ви бъде от полза в работата ви? Използвате ли изкуствен интелект в медията, в която работите? Ако да – за какво най-често го използвате? Ако не – защо смятате, че не е полезен за вашата работа? Бихте ли искали да знаете повече за ползите от ИИ в ежедневната ви работа? Изборът на респонденти е осъществен на принципа на отзовалите се. Отговорите на въпросите са получени писмено, по имейл или в директна комуникация. Отговори на въпросника дадоха десет журналисти от страната – трима от област Враца, представляващи 4 медии, четирима от област Стара Загора, представляващи 3 медии, един от област Бургас, един от област Монтана, един от област Добрич. За целта на изследването, данните, получени от тях, ще бъдат използвани илюстративно. Резултатите от изследването ще се представят по региони и на база отговорите на зададените въпроси ще се анализират резултатите от тях. Целта е да се обобщят първо поотделно за всеки от засегнатите региони – с отделните специфики и особености, а след това обобщено за професията.
3. Резултати от изследването
Представители на регионалните медии в област Враца отговарят, че към момента не използват изкуствен интелект в работата си. Респондент от местната кабелна телевизия RMTV, който е и кореспондент на Българската национална телевизия (БНТ) за региона казва, че не използва изкуствен интелект, но тя и колегите ѝ нямат намерение да се възползват от възможностите, които предлага и за в бъдеще. Според отговорите, дадени от респондента на поставените въпроси, той смята, че „оригиналността на човешкия интелект не може да бъде заменена“. Журналистът посочва още, че изпитва притеснения, че внедряването му може да доведе до съкращаване на работни места. Казва още, че няма желание да научи как ИИ може да бъде от полза в работата на медията. Кореспондент на националната телевизия bTV от региона казва, че също не използва изкуствен интелект при отразяване на новини и събития от региона. По думите ѝ с оператора, с когото работят, веднъж са използвали ChatGPT, който им „помогнал“ да открият конкретен храм в местно село, в който е трябвало да отразяват църковен празник. По думите ѝ това е спестило значително време и смята, че ИИ би бил от полза в работата им. Определя себе си като „традиционалист, който събира информация от много места“, но смята, че ИИ би могъл да бъде от полза това да се случва много по-бързо. Кореспондентът на Българската телеграфна агенция (БТА) за региона също отговаря, че не използва ИИ към момента, но същевременно иска да знае повече за това как би могла да се възползва от него. Респондентът казва, че според него би бил полезен за бързо събиране на данни при проучвания. От дадените отговори на въпросника в областта може да се каже, че в региона използването на изкуствен интелект не е широко разпространено. От получените отговори на въпросника, изпратен до представителите на регионалните медии в област Враца може да се направи изводът, че там все още не се използва изкуствен интелект в регионалните медии. Някои отговори на въпросите дават основание да се допусне, че използването му е в еднократни случаи, но все още липсва осъзнатата нужда от разбиране как ИИ базирани решения биха могли да подпомогнат работата на журналистите в този регион.
Представители на медиите в област Стара Загора използват изкуствен интелект индивидуално, но все още не е масова практика в редакциите. Това става ясно от отговорите на въпросника на журналист от ТВ Стара Загора, който е и кореспондент на Българската национална телевизия за областта. Според него ИИ може да помогне със събиране и систематизиране на информация, автоматично редактиране на текстове и дори с предложения за заглавия. Използва ИИ базирани инструменти най-често за проверка на факти, информация, както и за бързи резюмета на големи по обем документи. Според нея, правилното му използване може да спести време и усилия, без да се губи журналистическата етика. Според друг журналист, редактор в БНР, Стара Загора изкуственият интелект пести време и помага за създаване на идеи. В отговорите си посочва, че най-често го използва за дешифриране на звукови файлове и превръщането им в текстови, но казва, че все още не е намерила безплатно приложение, което да работи с български език. Отговаря още, че понякога използва ИИ за бързо редактиране и оформяне на текстове, както и за генериране на въпроси към събеседници и систематизиране на различни идеи. На анкетата отговаря и гл. редактор на БНР Стара Загора. По думите ѝ смята изкуствения интелект за полезен, но към момента не му се доверява изцяло. Смята още, че обучение на журналисти как и за какво би бил полезен ИИ би било много полезно. Според нея е важно да се обърне внимание и на етичната страна при използването на ИИ за създаване на текстове и мултимедийни продукти. За целта на това проучване отговори дава и репортер от БНР, радио Стара Загора. Той също използва ИИ и по-конкретно чатботове, но казва, че на този етап още не се е научил да различава фалшиви от действителни факти и често при задаване на въпрос има риск от получаване на подвеждаща, неточна и дори невярна информация. Отговаря, че използва ИИ единствено при генериране на снимки на този етап. В отговорите си респондентът посочва, че препоръчва горещо специално обучителни семинари, особено за „по-зрелите колеги“. Счита, че ще са полезни за всички веднъж заради уменията за работа с ИИ, втори път – и защото чрез практиката на работа с него, ще бъде тествана личната преценка и умения на журналистите да различават истинската от фалшивата новина. По думите ѝ това важи и за случаите с генерирани „личности“, които трупат милиони последователи в мрежата, защото хората ги считат за реални. От дадените отговори на въпросника в тази област може да се направи изводът, че отделна част от журналистите вече се възползват от възможностите на изкуствения интелект и го прилагат в своята работа. Най-често той е полезен за проверка на факти, генериране на изображения, но повечето от респондентите смятат, че има нужда от провеждане на обучения на редакционно ниво, за да се възползват от функционалностите му.
В регионални медии в област Бургас също са наясно с ползите от изкуствения интелект като помощно средство в съвременната журналистика. Журналист от местната медия „Черноморски фар“ казва в отговор на поставените въпроси, че ИИ би могъл да е от полза в работата му като журналист, но трябва да се подхожда много внимателно към използването му, тъй като технологията все още крие рискове от допускане на грешки във фактите, както и така нареченото „халюциниране“, при което ИИ си измисля изцяло невярна информация. Журналистът казва, че използва изкуствен интелект в медията, в която работи, но не за писане на новини и създаване на журналистически материали. Най-често се възползва от инструменти като сваляне на текст от pdf файл, което по думите му спестява неимоверно много време. Респондентът казва още, че е наясно с ползите от ИИ, но и не се доверява напълно на изкуствения интелект в работата си. Определя го по-скоро като помощно средство към рутинните задачи. Анализ на резултатите от въпросника в област Бургас показват, че представители на регионалните медии го използват, но предпазливо, имайки съмнения относно достоверността на информацията, която получават от неговите инструменти като чатботове. Най-често го използват за транскрибиране на текстове от един формат в друг.
В област Монтана за опита си с изкуствения интелект споделя, кореспондент на bTV за региона. Респондентът смята, че ИИ би могъл да бъде от полза в работата, но до момента все още не го е използвала и не е имало ситуации, които да налагат това. Журналистът смята, че може да го използва за тема или събитие, за които няма надежден източник. От отговорите на въпросника става ясно, че би искала да знае повече за това как може ИИ да подпомага работата ѝ. На база резултатите от изследването в тази област може да се направи предположение, че журналистите са наясно с ползите от изкуствения интелект, но все още не намират приложение в рутинните и ежедневни задачи.
В изследването взе участие и журналист от Pro News Dobrich в област Добрич. Тойсмята, чеизкуственият интелект е част от ежедневието на всички, дори тези, които не отварят платформи като ChatGPT и Copilot. Да отричаш неговото съществуване или да страниш от използването му е пропусната възможност. Според отговорите, които дава на въпросника относно използването му, той посочва, че ИИ би могъл да бъде полезен в работата му. Казва още, че все още, че в медията, в която работи не се доверяват сляпо на изкуствения интелект, но той е част от работния процес. Използва го най-често за сваляне на текст от аудио и изображения, генериране на субтитри, редактиране на изображения, съвети, коректорска дейност, обобщаване на информация, оптимизация на текстове за социалните мрежи (най-вече scroll медиите). Журналистът посочва още, че медията ще инвестира в специализирани софтуери, които ще могат да помогнат съществено за това, от което имат нужда. Специалист ще проучи възможностите, които дават спрямо потребностите на журналистите, планират да проведат обучения в тази връзка. Респондентът отговаря още, че колкото по-често използваме изкуствен интелект, толкова по-важно е да познаваме добре възможностите му – това знание ще ни помага да постигаме целите си по-ефективно. Анализът на резултатите от проведеното изследване в тази област показва, че журналистите в регионалната медия използват изкуствен интелект, но не му се доверяват напълно и имат резерви към достоверността на информацията, която им предоставя. Отговорите на представителите на местната медия показва, че ИИ вече е част от ежедневните задачи на журналистите, като го използват за оптимизация на текстове, систематизиране на информация. От отговорите би могло да се обобщи, че е налице и нуждата от обучение за бъдещите ползи от ИИ в работата на журналистите и регионалната медия изразява готовност да инвестира в специализирани софтуерни решения, което да подпомогне работата в редакцията.
Заключение
На база отговорите на въпросника, изпратен до представители на регионални медии у нас в периода 1-15 август 2025 г., получени писмено чрез имейл или директна комуникация, може да бъде заключено, че изкуственият интелект все още не е широко разпространен сред тях. Потвърждава се хипотезата, застъпена в началото на настоящия текст, че изкуственият интелект и решенията, които предлага, все още не са силно интегрирани в редакциите на регионалните медии в България. Всички, отзовали се на запитването регионални журналисти са чували за възможностите, които изкуственият интелект предлага, но все още изпитват неувереност в това как и в какви ситуации могат да го използват. Голяма част от тях са журналисти с дългогодишен опит, които все още разчитат на традиционните методи на отразяване на новини и не желаят да знаят повече за новите технологии в тази сфера. Някои от тях откровено споделят, че изпитват притеснения, че изкуственият интелект може да доведе до съкращаване на работни места. Други обаче имат известни познания, свързани с това, че изкуственият интелект може да им спести време и усилия и се възползват индивидуално, без това да е политика на медията, в която работят. Увеличава се броят на тези, които започват да го използват – първо за по-базови действия, а след това започват да му се доверяват и за повече задачи от ежедневната им работа.
От анализа на отговорите са налице основания да се направи извод, че главните редактори и собствениците на медии също не са възприели политика към прилагане на ИИ базирани решения на местно ниво. Само в един от регионите – Добрич, журналист от местна медия отговаря, че предстоят обучения на ниво редакция, които да подобрят работата на всички в медията. В Стара Загора също признават нуждата от провеждането на обучение за ползите от ИИ. Има и регионални медии, които все още не са запознати с това какви решения може да им предложи изкуствения интелект. Налице е и необходимост от по-широко образоване сред регионалните журналисти, тъй като повечето от медиите, в които работят, са изправени пред предизвикателства като липса на кадри и липса на финансов ресурс, а в тази връзка изкуственият интелект би могъл да им спести и двете, при наличие на умения за прилагането му.
Журналистическата практика е била повлиявана, структурирана и едновременно с това ограничавана от технологичните процеси, които са оказали силно влияние върху качеството и дълбочината на произвежданите новини [19]. Това се потвърждава и от проведеното изследване сред регионални медии у нас – работата им се трансформира ежедневно, под влиянието на технологиите и процесите. Дигитализацията и трансформацията на медиите са променили и начините както на производство, така и на консумация на новинарско съдържание. Технологичният напредък предполага и промяна в начина на работа на традиционните журналисти, а от готовността им за адаптация към съвременните процеси зависи и тяхното професионално бъдеще.
Бележки
[1] Trust in politicians reaches its lowest score in 40 years, 2023, Available from: https://www.ipsos.com/en-uk/ipsos-trust-in-professions-veracity-index-2023.
[2] Stokel-Walker, Ch. TV channels are using AI-generated presenters to read the news. The question is, will we trust them? 26.01.2024, Available from: https://www.bbc.com/future/article/20240126-ai-news-anchors-why-audiences-might-find-digitally-generated-tv-presenters-hard-to-trust.
[3] Tait, A. Here is the news. You can’t stop us’: AI anchor Zae-In grants us an interview, Amelia Tait, 20.10.2023, Available from: https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2023/oct/20/here-is-the-news-you-cant-stop-us-ai-anchor-zae-in-grants-us-an-interview.
[4] Bulgaria ON AIR – първата българска телевизия, внедряваща изкуствен интелект в новините, 4 март 2024, Available from: https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/337089-bulgaria-on-air-parvata-balgarska-televiziya-vnedryavashta-izkustven-intelekt-v-novinite.
[5] Giglio A., Costa, M. The use of artificial intelligence to improve the scientific writing of non-native English speakers. Rev Assoc Medica Bras 2023;69(9):e20230560.
[6] Infante V., Landivar M., Paccha, S. Intelligent English grammar: AI strategies to master the rules. 1°. CID-Centro de Investigación y Desarrollo, 2024.
[7] Нишева М., Шишков, Д. Изкуствен интелект, „Интеграл“. Добрич, 1995, с. 11, Available from: https://schupen.net/lib/tu/KST_all/Semesters/semestar%207/izkustven%20int.pdf.
[8] Russell, S., Norvig, P. Artificial Intelligence: A Modern Approach. Pearson, 2020, 1–5.
[9] Юрукова, М. Дезинформация онлайн: Стратегии за противодействие в ЕС (дисертационен труд). Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Философски факултет, Катедра „Европеистика“, 2022.
[10] Hall S. The West and the Rest: Discourse and Power in Hall, S and Gieben, B (eds). Formations of Modernity. Polity Press. London: 276 – 331, 1992.
[11] Мавродиева, И. Телевизия и изкуствен интелект. Практики, пресечни точки, перспективи. “Телевизията в България 2014-2024”, том 4, 2024, с. 150
[12] Пешева, М. Медиите във времето на робожурналистиката. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [онлайн]. 26.09.2018, Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/mediite-vav-vremeto-na-robo-zhurnalistikata.
[13] Петков, С. Някои аспекти на влиянието на изкуствения интелект върху медиите, Масови комуникации, Годишник, 2019, Нов български университет, Available from: https://www.researchgate.net/publication/337023945_NAKOI_ASPEKTI_NA_VLIANIETO_NA_IZKUSTVENIA_INTELEKT_VRHU_MEDIITE.
[14] Пешева, М. Изкуственият интелект и медиите. Какво бъдеще ни очаква?. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 5 май 2023, Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/izkustveniyat-intelekt-i-mediite-kakvo-badeshte-ni-ochakva/Pesheva.
[15] Изкуствен интелект: Как ЕС регламентира технологията, 20.02.2025, с. 4, Available from: https://www.europarl.europa.eu/pdfs/news/expert/2023/6/story/20230601STO93804/20230601STO93804_bg.pdf.
[16] Официален уебсайт на Европейския парламент, Изкуствен интелект: възможности и заплахи, 23.09.2020, Available from: https://www.europarl.europa.eu/topics/bg/article/20200918STO87404/izkustven-intelekt-vzmozhnosti-i-zaplakhi.
[17] Ali W., Hassoun M., Artificial Intelligence and Automated Journalism: Contemporary Challenges and New Opportunities, 2024, International Journal of Media, Journalism and Mass Communications (IJMJMC), Available from: https://d1wqtxts1xzle7.cloudfront.net/80610410/4-libre.pdf?1644618648=&response-content-disposition=inline%3B+filename%3DArtificial_Intelligence_and_Automated_Jo.pdf&Expires=1754752976&Signature=Gv4sPsrceFbFT1fakqbZhYaBWapt0ah47xuQS97Lislz7gZjeY1FY9gUOKOzJR3cw9wWvCTwQTPL9lMoY~LsRY2aCVEAi~A-vLJRLWltaA3761t-~amXsiDzHVTd68Lvy91nO1ZtcACK3wZIw~znYU0unsBJfI2ILaB3aHuPX0lreW6iHSAjpM0T~yr-Jiey1MQI9jD6GtiSVWyUA5qJe7DzjSOyyZQSanxp0gd1fKi3AGeOnrABtmj4F2wkyJQABwM9ytUpRp6ZkS47ChSeqZ0~HxYhVczx02tq5NVYy1vuAyaS0N1CNPhEXepGNh4PxTryTYwirMI5EAlT9CiXkw__&Key-Pair-Id=APKAJLOHF5GGSLRBV4ZA
[18] Велева, Миляна. Навлизането на изкуствения интелект в медиите – предимства и рискове. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 56. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=468 .
[19] Moravec, V., Hynek, N., Skare M., Gavurova B., Kubak, M. Human or machine? The perception of artificial intelligence in journalism, its socio-economic conditions, and technological developments toward the digital future”, Technological Forecasting and Social Change, Volume 200, March 2024, Available from: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0040162523008478.
Библиография
Bulgaria ON AIR – първата българска телевизия, внедряваща изкуствен интелект в новините, 4 март 2024, Available from: https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/337089-bulgaria-on-air-parvata-balgarska-televiziya-vnedryavashta-izkustven-intelekt-v-novinite.
Велева, Миляна. Навлизането на изкуствения интелект в медиите – предимства и рискове. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 56. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=468 .
Изкуствен интелект: Как ЕС регламентира технологията, 20.02.2025, с. 4, Available from: https://www.europarl.europa.eu/pdfs/news/expert/2023/6/story/20230601STO93804/20230601STO93804_bg.pdf.
Мавродиева, И. Телевизия и изкуствен интелект. Практики, пресечни точки, перспективи. “Телевизията в България 2014-2024”, том 4, 2024.
Нишева М., Шишков, Д. Изкуствен интелект, „Интеграл“. Добрич, 1995, с. 11, Available from: https://schupen.net/lib/tu/KST_all/Semesters/semestar%207/izkustven%20int.pdf.
Официален уебсайт на Европейския парламент, Изкуствен интелект: възможности и заплахи, 23.09.2020, Available from: https://www.europarl.europa.eu/topics/bg/article/20200918STO87404/izkustven-intelekt-vzmozhnosti-i-zaplakhi.
Петков, С. Някои аспекти на влиянието на изкуствения интелект върху медиите, Масови комуникации, Годишник, 2019, Нов български университет, Available from: https://www.researchgate.net/publication/337023945_NAKOI_ASPEKTI_NA_VLIANIETO_NA_IZKUSTVENIA_INTELEKT_VRHU_MEDIITE.
Пешева, М. Медиите във времето на робожурналистиката. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [онлайн]. 26.09.2018, Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/mediite-vav-vremeto-na-robo-zhurnalistikata.
Пешева, М. Изкуственият интелект и медиите. Какво бъдеще ни очаква?. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 5 май 2023, Available from: https://www.newmedia21.eu/analizi/izkustveniyat-intelekt-i-mediite-kakvo-badeshte-ni-ochakva/Pesheva.
Юрукова, М. Дезинформация онлайн: Стратегии за противодействие в ЕС (дисертационен труд). Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Философски факултет, Катедра „Европеистика“, 2022.
Ali W., Hassoun M., Artificial Intelligence and Automated Journalism: Contemporary Challenges and New Opportunities, 2024, International Journal of Media, Journalism and Mass Communications (IJMJMC), Available from: https://d1wqtxts1xzle7.cloudfront.net/80610410/4-libre.pdf?1644618648=&response-content-disposition=inline%3B+filename%3DArtificial_Intelligence_and_Automated_Jo.pdf&Expires=1754752976&Signature=Gv4sPsrceFbFT1fakqbZhYaBWapt0ah47xuQS97Lislz7gZjeY1FY9gUOKOzJR3cw9wWvCTwQTPL9lMoY~LsRY2aCVEAi~A-vLJRLWltaA3761t-~amXsiDzHVTd68Lvy91nO1ZtcACK3wZIw~znYU0unsBJfI2ILaB3aHuPX0lreW6iHSAjpM0T~yr-Jiey1MQI9jD6GtiSVWyUA5qJe7DzjSOyyZQSanxp0gd1fKi3AGeOnrABtmj4F2wkyJQABwM9ytUpRp6ZkS47ChSeqZ0~HxYhVczx02tq5NVYy1vuAyaS0N1CNPhEXepGNh4PxTryTYwirMI5EAlT9CiXkw__&Key-Pair-Id=APKAJLOHF5GGSLRBV4ZA.
Hall S. The West and the Rest: Discourse and Power in Hall, S and Gieben, B (eds). Formations of Modernity. Polity Press. London: 276 – 331, 1992.
Giglio A., Costa, M. The use of artificial intelligence to improve the scientific writing of non-native English speakers. Rev Assoc Medica Bras 2023;69(9):e20230560.
Infante V., Landivar M., Paccha, S. Intelligent English grammar: AI strategies to master the rules. 1°. CID-Centro de Investigación y Desarrollo, 2024.
Moravec, V., Hynek, N., Skare M., Gavurova B., Kubak, M. Human or machine? The perception of artificial intelligence in journalism, its socio-economic conditions, and technological developments toward the digital future”, Technological Forecasting and Social Change, Volume 200, March 2024, Available from: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0040162523008478.
Russell, S., Norvig, P. Artificial Intelligence: A Modern Approach. Pearson, 2020, 1–5.
Stokel-Walker, Ch. TV channels are using AI-generated presenters to read the news. The question is, will we trust them? 26.01.2024, Available from: https://www.bbc.com/future/article/20240126-ai-news-anchors-why-audiences-might-find-digitally-generated-tv-presenters-hard-to-trust.
Tait, A. Here is the news. You can’t stop us’: AI anchor Zae-In grants us an interview, Amelia Tait, 20.10.2023, Available from: https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2023/oct/20/here-is-the-news-you-cant-stop-us-ai-anchor-zae-in-grants-us-an-interview.
Trust in politicians reaches its lowest score in 40 years, 2023, Available from: https://www.ipsos.com/en-uk/ipsos-trust-in-professions-veracity-index-2023.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
| Василева, Мелина. Приложение на инструментите на изкуствения интелект в регионалните медии в България; Алма комуникация. 2025, № 61, ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/media/prilozhenie-na-instrumentite-na-izkustveniya-intelekt-v-regionalnite-medii-v-balgariya/ |
E-mail: melina.ninova@gmail.com