The magazine – edition recreated in art
Dr. Rumjana Stefanova
The article focuses its attention on the thesis of magazine design – contemporary and from the recent past, which have become objects of art. Historically, the magazine has followed a long path of development, reflecting the specific features of the time in which it was created. Modern technological discoveries and achievements create unlimited opportunities for creativity in designing and creating the overall appearance of a magazine. Routine and tradition give way to extravagant design solutions shaping the pages and especially the covers of magazines.
Today, the fantasy, imagination, and creative potential of the designer, embodied in a specific edition, are decisive and captivating the interest of readers among the variety of magazines offered on the market. And there are no limits to these quality characteristics. The beautiful appearance of a few contemporary magazines fascinates readers and prompts them to collect them, regardless of being periodicals. This fact alone categorizes them as a piece of art!
Keywords: magazine, art, design, aesthetics, beauty.
Въведение
В съвремието се издават стотици списания с разнообразен жанр и съдържание. Общото, което ги обединява, е своеобразният стандарт в структурирането им. Тук визирам задължителните елементи, изграждащи страниците на едно списание и създаващи визуалния му облик: кориците, а за по-дебелите списания – и гръбче; номериране на страниците;текстове, илюстрации и фотографии; оформление на наднаборните и поднаборните полета; реклами; въвеждащи страници, включващи съдържанието, уводна статия от редактора, рубрики и акценти; и т.н. Всички тези елементи, претворени в конкретно издание, пресъздават на практика разнообразни дизайнерски идеи и решения.
След масовото навлизане на компютрите в обществения живот и в ежедневието ни, и след развитието на приложните програми за предпечат, секторът за производство на списания се разгърна лавинообразно. В последното десетилетие списанията започват да се предлагат предимно в дигитален формат, като някои от тях се издават и в печатен вариант. Залети от този неспирен поток от информация възниква въпросът как и с какво да бъдем привлечени, за да изберем точното издание, криещо за нас търсената и желана информация? Предизвикателствата пред авторите и редакторите са огромни, а възможностите им – също.
Привлекателният дизайн и оформлението са най-важната част в представянето на едно списание. Понякога само това е достатъчно, за да накара читателя да разгърне конкретен брой. За разлика от миналото, когато при подготовката на едно издание съдържателната част на текстовете е била най-съществената част от работата, сега проектирането на дизайна и изграждането на цялостната му визия има преимуществена роля в издателско-творческия процес. Разбира се, текстовете, илюстрациите и фотографиите представляват същинската част на едно списание и посредством дизайна и оформлението си допълват общата картина, завършвайки общото впечатление. Добре е да се посочи, че понякога качеството на съдържателната част в едно издание не винаги се припокрива с красивия и завладяващ дизайн на външния облик.
Според водещия дизайнер в издателската дейност Джон Макуейд: „Добрият дизайн отговаря на три критерия: красота, простота и яснота“ [1]. На практика това са едни от най-важните признаци, които открояват списанията, превърнали се в изкуство чрез визията си.
1. Исторически корени на вестниците и списанията
Печатането възниква за първи път в Китай през VI век. Първоначално текстът и илюстрациите са изрязвани върху дървени блокчета. Най-старата известна печатна книга, според Британската библиотека (където се съхранява понастоящем), е Диамантената сутра от 868 г. (китайски будистки текст), създадена със същата технология на дървен печат и представлява свитък от седем свързани ленти хартия с дължина над 5 метра. Надписът върху нея с точната си дата я самоопределя като първата запазена печатна книга в света [2]:„Made by Wang Jie in May 868 on behalf of his parents and for the merit of all sentient beings in the world“(Направено от Wang Jie през май 868 г. от името на неговите родители и за заслугите на всички съзнателни същества в света). Текстът представлява древна будистка проповед. Свитъкът е открит в запечатената пещера „Пещери на хилядите буди“ от китайски монах през 1900 г. в северозападен Китай близо до град Дунхуан. Специално използваните коркови бои за отпечатването са допринесли за цялостното запазване на книгата.
Първия печатен вестник в света е издаден на немски език през 1605 г. от Йоханес Каролус в Страсбург, тогава част от Свещената Римска империя.Печатната машина отдавна е създадена и действаща. През 1455 г. Йохан Гутенберг, откривател през 1439 г. на механично задвижваната печатна преса с ръчен набор на метални букви, започва да работи в печатницата си в Майнц по издаването на така наречената Гутенбергова библия (42-редова Библия) – първото печатно издание на Библията в света в 180 копия. Много бързо технологията се разпространява в целия свят. Първият печатен вестник се казва Rеlаtіоn аllеr Fürnеmmеn und gеdеnсkwürdіgеn Ніѕtоrіеn(Новини за всички важни и значими истории)[3]. Авторът публикува в изданието си всички най-важни новини от последните събития в града и околностите, които събира от различни източници. Изданието е седмично и с това се поставя началото на световния периодичен печат.
Друг вестник от това време е Avisa Relation oder Zeitung от 15 януари 1609 г. с издател Лукас Шулте, отново на немски език и се издава в град Boлфeнбютeл. Вестникът съдържа новини от Антверпен, Венеция, Рим, Прага, Виена и Кьолн. Дълго време се е спорело кой от двата вестника е излязъл за първи път, докато спорът приключва в 2005 г. в полза на Страсбургския вестник [4].
Веднага след появата на първите вестници цяла Европа е залята от редица нови издания, което като процес решително е подпомогнато от бурното развитие на печатарството. Първият печатен вестник във Великобритания се появява през 1785 г.под заглавието The Daily Universal Register– съвременният The Times (с това име от 1788 г.), който през 1814 г. започва да се отпечатва върху цилиндрична преса, създадена от Фридрих Кьониг.
За разлика от вестника, списанието като периодично издание, е твърде различен издателски формат, който представя текстовете, статиите и информативните си материали не сбито и кратко, както е във вестника,а много по-задълбочено и познавателно. Списанието не е ориентирано, както вестника, главно към актуални новини и събития, а целта му е най-вече образователна, познавателна и рекламна. Има по-малък размер, но е с повече страници. Понякога месечните списания имат обем до 500 и повече страници. Отличава се с красивите си корици, които често са интересни, предизвикателни, екстравагантни и нестандартни. Резултат са на дизайнерски идеи и провокативни хрумвания, предизвикващи любопитството на читателя да разгърне всеки нов брой с любопитство и желание.
За най-старо списание, съществуващо и днес, се посочва британското The Spectator, което е седмично и е насочено към политика, култура, актуални новини и събития и се издава от 6 юли 1828 г. Списанието е собственост на Фредерик Баркли, притежател и на The Daily Telegraph [5].
Много са обстоятелствата, които успяват да запазят издаването на едно списание във времето. Освен финансовите изисквания и ограничения, които са отговорност на собствениците на изданията, изключително важно за просперитета на печатните, а днес – и на дигиталните списания, е креативността и дизайнерските умения на художниците-дизайнери, красиво и естетично оформящи съдържанието и авторските публикации в тях. Налагащи се на медийния пазар са интересните редакторски хрумвания с прилагането им в нови издателски практики.
Един от тези пионери и майстори в издателството е създателят на редица популярни и превърнали се в медийни гиганти заглавия –модният Vogue, Vanity Fair, The New Yorker, Glamour.Това е американският издател и предприемач Конде Монтроз Наст, роден в Ню Йорк през 1873 г. През 1909 г. той придобива седмичното, малко известно тогава издание Vogue. Купува по-късно първата цветна печатарска машина в САЩ с намерението да въведе новаторство, привличащо читателите. Решава да разграничи форматите на изданията според целевата аудитория и интереси. Въвежда, освен цветни корици върху списанията, публикуване в тях на редица репродукции, представяне на модерни автори и актуално изкуство. В 1916 г. Наст създава филиал в Лондон и така се ражда британското издание на Vogue.
Първите цветни корици на Vogueсе появяват през юли 1932 г. Те завладяват читателите и Vogue успява постепенно да се наложи сред морето от списания на пазара и да се затвърди като най-успешното световно модно списание и до днес. Традиция е на кориците на списанието да се поставят фотографии на известни личности, предимно жени. Изкуството на кориците проличава особено, когато известни художници са привлечени да създават дизайна на изданията. Анди Уорхол рисува корицата на Vougeза декемврийския брой през 1983 г., а години преди това Салвадор Дали създава собствен шедьовър за месечния брой от април 1944 г.
В момента издателската компания „Конде Наст“ е собственост на Advance Publications [6] и включва изданията: Vogue, The New Yorker, GQ, Glamour, Architectural Digest, Vanity Fair, Pitchfork, Wired, Bon Appétit и много други. Медийните марки се следят от милиони потребители в социалните платформи. Печатните издания на тези списания представляват огромен дял в световните продажби. Компанията е насочила вниманието си и към филмовата индустрия, създавайки телевизионни формати, филми и съдържания с виртуална реалност.
Редица други известни имена като илюстраторът Харисън Фишер, театралният художник Ерте и дизайнерът на балетни костюми Леон Бакст, също създават изключителни художествени илюстрации, красящи кориците на различни списания. През 1915 г. Ерте създава над 200 корици за списанието Harper`s Bazaar, които са произведения на изкуството. За същото списание рисува и Леон Бакст.Харисън Фишър работи като илюстратор за кориците на списанието Cosmopolitan, като създава над 200 от тях, за което е наречен „Бащата на хилядите момичета“ [7].
Сн. 1: Корица за списание Harper`s Bazaar от Ерте – април 1918 г.
Днес за проектиране на списанията се разчита изцяло на творческите възможности на фотографите, графичните дизайнери и стилистите, които посредством креативните си умения създават уникални изображения, колажирайки съдържанието в тях. Съвременните издателски къщи-империи притежават и работят с огромен брой творци: дизайнери, художници, оформители, които претворяват идеите си в красиви, уникални и неотразими корици и формати на изданията. С тези си качества голяма част от съвременните списания представляват олицетворение на стандартите за изкуство – носят естетически и емоционален заряд, проявяват комуникативната си роля, създавайки красота.
2. Исторически корени на българското списание
Първото българско списание излиза под формата на седмичник през 1842 г., а от 1844 г. до 1846 г. – като месечно издание. Автор и издател е българинът Константин Фотинов, който първоначално издава списание „Любословие или периодическо списание разних ведении“ в 32 страници, а по-късно го нарича само „Любословие“ и вече е в 16 страници. Списанието се издава на църковнославянски език в град Смирна – по настоящем Измир. Издаването му е подпомогнато и от американски мисионери [8]. С това издание се поставя началото на българския периодичен печат. Целта на автора е чрез списанието да повдигне духа на българите и да укрепи националното им съзнание, представяйки статии, свързани с успешното ни историческо минало. Исторически погледнато това е момент, в който българите все по-често се замислят и започват да търсят начини за възвръщане на свободата си. В списанието авторът включва редица статии на множество теми: национална просвета, български език и история, правопис, естествени науки, география и земеделие, търговия, медицина, хигиена, религия и морал, политически есета. Авторът включва освен своите и редица преводни текстове от руски, гръцки и френски. Списанието допринася особено за въвличане на жените по това време в образователния и в обществения живот. Статии за списанието пише и Васил Априлов. За съжаление изданието излиза само в 24 броя, заради финансови затруднения. В брой 7 на списанието Фотинов пише: „Образованието на езикът на едного народа образува и обогатява духът того народа. Който народ не радее за езикът си, той няма език, той също е ням. Чуждите езици са неверни толковници“ [9].
Делото на Фотинов е уникално, откривайки и първото училище с преподаване на български език на териториите на Мала Азия, което допринася за популяризирането на българското присъствие в тези турски райони.
Години след това излизат няколко първи за категорията си списания:
· икономическото списание „Журнал за наука, занаят и търговия“ от Иван Богоров в Пловдив – 1862 г., но само в 3 броя;
· литературното списание „Критика“ от Кръстьо Кръстев – от 1891 до 1907 г., най-значимото литературно списание до първата световна война;
· списание за изобразително изкуство „Изкуство“ – 1895 – 1899 г. [10];
· спортното списание „Ловец“ – 1895 г.;
· детско-юношеското илюстровано списание „Светулка“ – 1904 г.От 1914 г. вече е с цветни корици [11];
· радио-списанието „Радиолюбител“ – 1927 г.;
· младежко-туристическото „Млад турист“ – 1913 г.;
· научното „Наука и изобретения“ – 1944 г.
Списание „Осем“ е едно от съвременните български научно-популярни списания, ориентирано към нашата древна история, география и природа, алтернативната медицина, здравето, науката и знанието. В него се представят факти от миналото, но най-вече актуални новини от съвремието, свързани с България и света. Издава се от 2008 г. и е едно от любимите медийни издания на читателите.
3. Категории списания и актуални тенденции
Поради огромното им разнообразие, съдържание и видове, списанията не могат да се категоризират едностранно.Тук предлагам моето виждане за класификация на този вид медийни издания. Разглеждам списанията в няколко категории, като на първо място, това са:
A. Категории списания, според целевата си аудитория:
· За деца;
o Образователни;
o Занимателни;
o Възпитателни.
· За възрастни.
o Научни – насочени са към различни категории научни области;
o Търговски – насочени са към конкретни професионални сектори;
o Популярни и научно-популярни – насочени са да информират без задълбочен анализ, предназначени са за широката аудитория.
B. Категории списания, според конкретиката на съдържанието в тях:
· Специализирани;
· Общи.
C. Категории списания, според периодиката:
· Седмични;
· Двуседмични;
· Месечни;
· Двумесечни;
· Тримесечни;
· Други.
D. Категоризиране на списанията, според съдържанието:
· Бизнес, икономика, индустрия и политика – много обширна категория, понякога строго конкретизирана;
· Култура и изкуство – много обширна категория, включваща и списания с конкретно съдържание: фестивали, изобразително изкуство, скулптура, графика, графичен дизайн, кино и анимация, фотография, приложни изкуства: стъклопис, каменоделство, и много други;
· Език и литература;
· Интериорен дизайн и архитектура (поради мащабността на тези изкуства, свързани с градската среда, ги категоризирам отделно);
· Храна и напитки;
· География и туризъм;
· Лайфстайл;
· Мода;
· Спорт;
· Религия.
Последната категория не е съвсем точно разграничаема за редица списания. Рубриките в тях често представят разнотипно съдържание и така изданията стават по-универсални и многосекторни. За да привлекат интереса на читателите, редакторите често прилагат този способ, което се оказва доста печелившо. Предвид съдържанието и включените теми, тези издания са предназначени за по-широк кръг читатели. Да не забравяме, че един от главните признаци, разграничаващ вестника от списанието, е добавянето на огромно количество реклами в списанията, публикувани дори на двойни страници. По статистически данни се оказва, че читателите се доверяват в много по-голяма степен на рекламите в списанията, отколкото на тези в останалите медии.
Първоначално всяко списание привлича читателите с кориците си. Това съвсем не е достатъчно. Текстовете, илюстрациите и фотографиите, изграждащи съдържанието, подлежат на интересно и модерно организиране и структуриране. Тук се проявява майсторството на дизайнера, който да умее да съобрази и според тематиката да създаде дори естетически модел на подражание.
4. Дизайнерски идеи и предизвикателства
Съвременните приложни програми позволяват неограничени, разчупвайки стандарта, възможности, така че списанията да се превръщат в шедьоври, а кориците им да се котират като обекти с колекционерска стойност.
Сн. 2 и 3: Атрактивни корици на списания: американското Washington Post от декември 2012 г. [14] и на Food and wine от март 2018 г.
WAD (WE Are Different – Ние сме различни) е списание, отразяващо градската мода, живота и културата от улицата. Кориците му са изключително екстравагантни и провокиращи. Списанието е с огромен обем – 300 страници на брой, богато илюстрирано и се издава на английски и френски. Испанската му версия е спряна през 2008 г. На страниците на списанието са представяни известни фотографи, дизайнери и модни икони. Като визия, списанието демонстрира възможностите на съвременните технологии да се претворяват в провокиращи съзнанието образи, необикновени детайли, разчупени човешки тела и нестандартни картини от ежедневието.
В следващите редове систематизирам разнообразни идеи и техники, с които кориците на списанията биха имали изразителна и запомняща се визия. Разделям предлаганите дизайнерски структурни идеи в две поредици:A. Съотнесени съответно към общото представяне на кориците и B.Съотнесени по-конкретно към изображенията и фотографиите в тях.
A. Обща визия на корицата:
· Разчупване на стандартите при разположение на елементите: разкъсани на части фигури, които са в краищата, а не в центъра на корицата; огромни въздушни пространства в комбинация с миниатюрни фигури.
· Поставяне на заглавието на преден план, разместено между изображението, взаимно вплитане на елементите с разместени позиции.
· Сливане или използване на различни техники за комбиниране на главното изображение, фотография или илюстрация с фона и текста.
· Прилагане на техники за визуално разкъсване на корицата посредством триизмерни илюзии или разместване на слоевете от изображението.
· Обединяване на снимка с текст, заглавие с QR код или сливане между елементите от корицата, променяйки части от буквите, които преминават в изображението.
· Добавяне на илюзия за изкуствена светлина върху корицата.
· Използване на множество от шрифтове или обратното – един огромен надпис, изписан нестандартно в пространството, сливане на буквите в заглавието.
B.Дизайнерски похвати към използваните цветове, фотографии и изображения:
· Включване на прозрачни форми и акцентиране с цветове, светлина и сянка, ярки надписи и бледи изображения, цветни заглавия с чернобели фотографии.
· Използване на сюрреалистични изображения с разместване на образите и елементите в тях, шарките и текстурите, скриване на важни детайли от изображението, използване на сбъркани контрастни обекти: малък човек върху гигантска мравка, малък слон върху огромен текст и т.н.
· Прилагане на раздвижена перспектива, обратна перспектива, перспектива в точка и различни контрасти: мащабиране на части от изображенията или минимизирането им за сметка на други.
· Използване на филтри за цветовете и изображенията, както и комбинации между цвят и негатив, прилагане на цветна палитра в използваните елементи от фотографиите.
· Разместване на естественото положение на елементите, както и на самото съдържание във фотографиите.
· Използване на художествени похвати със смесване на фотография и рисунка, драсканици и други, прилагане на метафорични комбинации в изображенията.
· Включване на нестандартни фотографии, изобразяващи емоции и нетипични пози, чувства и ексцентрично поведение или състояние, детайли и образи в движение.
Заключение
Статията обединява и представя голяма част от идеите, споделени и приложени в практиката ми на преподавател при работа със студентите. Голяма част от тях, като бъдещи творци, проектират и изграждат уникални модели на разнообразни по вид печатни издания: дипляни, страници от вестници, корици на книги и най-вече формати на списания. Всяка година се очаровам от младите хора, ставащи все по-любознателни и креативни, откривайки безграничните възможности на творчеството, въодушевени да фантазират и да прилагат нови похвати в работата си на графични дизайнери.
Списанието като медиен формат, печатен или дигитален, ще продължава ролята си на важна комуникационна среда, която да възпитава, одухотворява и образова, носейки между страниците си красиви послания, естетика и примери за морални позициии поведение. Бъдещето ще покаже какви ще са новите технологични предизвикателства, които ще адаптира посредством визията си модерното списание на XXI век. Все пак, надявам се, изкуството за проектиране и създаване на този медиен формат ще добие още по-изразителни форми, претворени в кориците и цялостния облик на едно списание.
Бележки:
[1] Макуейд, Джон (2007). Професионален дизайн на бизнес материали. София: Софт-Прес ООД, стр. vii. ISBN 978-954-685-476-6.
[2] British Library, Or.8210/P.2 [online],Available from: https://www.bl.uk/collection-items/the-diamond-sutra [видяно на 20 септември 2022].
[3] Weber, Johannes (2006). Strassburg, 1605: The Origins of the Newspaper in Europe, German History, Volume 24, Issue 3, July 2006, Pages 387–412 [online], Available from: https://academic.oup.com/gh/article-abstract/24/3/387/597682 [видяно на 1 септември 2022].
[4] Avisa Relation или Zeitung [online], Available from: https://en-academic.com/dic.nsf/enwiki/4045300 [видяно на 1 септември 2022].
[5] The Spectator [online], Available from: https://www.spectator.co.uk/about [видяно на 5 септември 2022].
[6] Forbes [online], Available from: https://www.forbes.com/companies/advance-publications/?sh=b23f8dc4c986 [видяно на 1 септември 2022].
[7] Павлович, Елица(2014). Пет безценни корици на списания[online], Available from: https://momichetata.com/mish-mash-fest/5-bezcenni-korici-na-spisaniya[видяно на 1 септември 2022].
[8] Пак там.
[9] Пак там.
[10] Петров, Момчил, Илиева, Весела, Димитров, Георги и Донев. Доний К. (2006).Списание Любословие – част 1, Евангелски вестникот 11 януари 2006 г.[online], Available from: https://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=201[видяно на 5 септември 2022].
[11] Шишманов, Димитър (2001).Необикновената история на малоазийските българи: Константин Фотинов – първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат. София: РИА Пони [online], Available from: http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_16.htm [видяно на 5 септември 2022].
[12] Отдел Изкуство, Списание „Изкуство” – първото българско периодично издание за изкуство в България, 16 юли, 2014 [online], Available from: http://art.blog.libvar.bg/spisanie-izkustvo-prvoto-blgarsko-periodichno-izdanie-za-izkustvo-v-blgariya/#prettyPhoto [видяно на 7 септември 2022].
[13] Национален музей на образованието, Детско списание „Светулка`“, 1927/28 г. [online], Available from: https://www.nmogabrovo.com/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D0% B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81% D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%
D1%80% D0%B0_d3727_l4.html [видяно на 7 септември 2022].
[14] Lives Remembered [online], Available from: https://www.commarts.com/project/9180/lives-remembered[видяно на 3 септември 2022].
[15] FMD magazines [online], Available from: https://www.fashionmodeldirectory.com/magazines/ wad/covers/ [видяно на 10 септември 2022].
Библиография
Макуейд, Джон (2007). Професионален дизайн на бизнес материали. София: Софт-Прес ООД, Стр. vii.ISBN 978-954-685-476-6.
Национален музей на образованието, Детско списание „Светулка`“, 1927/28 г. [online], Available from: https://www.nmogabrovo.com/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D0%B0% D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0% BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1% 83%D1%80%D0%B0_d3727_l4.html [видяно на 7 септември 2022].
Отдел Изкуство, Списание „Изкуство” – първото българско периодично издание за изкуство в България, 16 юли, 2014 [online], Available from: http://art.blog.libvar.bg/spisanie-izkustvo-prvoto-blgarsko-periodichno-izdanie-za-izkustvo-v-blgariya/#prettyPhoto [видяно на 7 септември 2022].
Павлович, Елица(2014). Пет безценни корици на списания[online], Available from: https://momichetata.com/mish-mash-fest/5-bezcenni-korici-na-spisaniya [видяно на 1 септември 2022].
Петров, Момчил, Илиева, Весела, Димитров, Георги и Донев. Доний К., (2006).Списание Любословие – част 1, Евангелски вестникот 11 януари 2006 г. [online], Available from: https://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=201 [видяно на 5 септември 2022].
Шишманов, Димитър (2001).Необикновената история на малоазийските българи: Константин Фотинов – първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат. София: РИА Пони [online], Available from: http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_16.htm [видяно на 5 септември 2022].
Avisa Relation или Zeitung [online], Available from: https://en-academic.com/dic.nsf/enwiki/4045300 [видяно на 1 септември 2022].
British Library, Or.8210/P.2 [online],Available from: https://www.bl.uk/collection-items/the-diamond-sutra [видяно на 20 септември 2022].
FMD magazines [online], Available from: https://www.fashionmodeldirectory.com/ magazines/wad/covers/ [видяно на 10 септември 2022].
Forbes [online], Available from: https://www.forbes.com/companies/advance-publications/?sh=b23f8dc4c986 [видяно на 1 септември 2022].
Food & Wine Magazine, March 2018: The Photography Issue [online], Available from: https://www.eatyourbooks.com/library/186934/food–wine-magazine-march[видяно на 3 септември 2022].
Lives Remembered [online], Available from: https://www.commarts.com/project/9180/lives-remembered [видяно на 3 септември 2022].
The Spectator [online], Available from: https://www.spectator.co.uk/about[видяно на 5 септември 2022].
Weber, Johannes (2006). Strassburg, 1605: The Origins of the Newspaper in Europe, German History, Volume 24, Issue 3, July 2006, Pages 387–412 [online], Available from: https://academic.oup.com/gh/article-abstract/24/3/387/597682 [видяно на 1 септември 2022].
Източници на изображенията:
Павлович, Елица (2014). Пет безценни корици на списания [online], Available from: https://momichetata.com/mish-mash-fest/5-bezcenni-korici-na-spisaniya [видяно на 1 септември 2022].
Food & Wine Magazine, March 2018: The Photography Issue [online], Available from: https://www.eatyourbooks.com/library/186934/food–wine-magazine-march [видяно на 3 септември 2022].
Lives Remembered [online], Available from: https://www.commarts.com/project/9180/lives-remembered [видяно на 3 септември 2022].
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Стефанова, Румяна. Списанието – издание, претворено в изкуство. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2022, № 51. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=446
|