Проблеми в приложението на нормативните регулации и етичните принципи към рекламата
Увод Според Фукуяма културният релативизъм е вяра, че културните правила са произволни, изградени в обществото творения на различни хора или социални групи и че няма нито универсални стандарти за етика и морал, нито начин, по който да съдим за правилата и нормите на други култури . При това обаче той смята, че всеобщи правила […]
Телевизионната среда. Проблеми и решения
Още в процеса на утвърждаване телевизионната комуникация у нас се разгръщаше като нова комуникационна среда на българския гражданин. В генезиса на телевизията българската телевизионна публика осъществяваше контакт само с един единствен източник, с един единствен начинател – българският. Постепенното разпространение на телевизионните приемници във всички краища на страната създаде възможност разгръщането на.телевизионната комуникация да се […]
“Вестникът е културомер”: „Утро” /1911-1944/ и летните Олимпийските игри от 1936 г.
“Вестникът е културомерът за един народ […] В селата особено, там го четат като евангелие. Един чете, други са се надвесили над него и слушат. Писаното в един брой ще прочетат или ще чуят двадесет, тридесет души”[1]. Това е част от платформата на “Утро” – непартиен, информационен всекидневник, най-масовият вестник в България до 9.09.1944 […]
„Трудните” медии и easy-културата
Увод (Introduction). Дефиниране на „easy културата” Безпрепятственост, безгрижност, непосредственост, простота, лекота. Това са думите, в които се съдържа все по-актуалната съпротива срещу света на сложностите, на усилията, на препятствията, на интеллекта, таланта и кариерата. Тази съпротива инициира зараждащия се нов стадий в културната еволюция и в часност в медийната конюнктура. Вероятно имат право всички онези, […]
България и нейното нематериално културно наследство
България е страна с богато историческо наследство и културно разнообразие. Тяхното опазване е съществено за съхраняването на националната идентичност на българина, връзката му със земята и традиционната култура като съществена част от неговото ежедневие и средство за оцеляване през периоди на свобода или зависимост. В днешно време, България като страна членка на Европейския съюз, е […]
Централизация Vs. децентрализация в културния сектор в условията на евроинтеграция
Увод (Introduction) След 1989 г. започват опити за трансформация в културния сектор по посока на либерализация и децентрализация на културните дейности. Една от стъпките е промяната на функциите, които държавата осъществява спрямо сектора – политически, финансови и административни. На практика държавата промени функциите си от собственически към регулаторни, но без предварително формиране на среда – […]
Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване
Увод Приета в Париж на 20 октомври 2005 г., Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване влезе в сила на 18 март 2007 г., общо година и пет месеца след приемането й от 33-та Генерална конференция на ЮНЕСКО – рекордно бърз темп на ратифициране на международен инструмент. От тогава започна […]
Субкултурата: исторически и медийни аспекти
Увод (Introduction). Цел и задачи на изследването През годините субкултурните тенденции претърпяват множество модификации и това би могло да бъде отправна точка за поглед назад в миналото и проследяване на развитието им в исторически план. Непосредствено след това ще разгледаме комуникативната същност на субкултурата и субкултурата като медия. Мотивите за това изследване са свързани с […]
Местните и регионалните СМИ в Полша и процесите на демократизация
Местните или регионални комуникационни системи могат да бъдат определени като елементи, притежаващи свои характерни черти, но и въздействащи един на друг. Иначе казано, отделните пространства се доближават едно до друго. Едновременно с това могат да се откроят обективни и субективни пространства: последните се определят от такива фактори като комуникационното поведение на хората, техният опит […]
От Европа на нациите към Европа на културите
Нациите се определят и диференцират, като обменят културни образци – разширяващият се междуктултурен обмен поражда интегративни връзки и влияния в контактната среда. Катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с общественоста” е един добър пример за интегративното начало. Създадена е през 1995 година благодарение на експерти по комуникациите и Пъблик рилейшънс – г-н Ален Моду […]