Монографията “Комуникация на благотворителността” на д-р Евелина Христова беше представена на 16 май 2018 г.* Книгата обобщава резултатите от три собствени научни изследвания, проведени в периода 2012-2017 г., както и анализ на данни от други изследвания и данни, свързани с комуникация на благотворителността. Мястото на комуникацията в процеса по подкрепяне на доброто е важно. Благотворителната дейност е едно от най-силните проявление на доброто, ненапразно един от синонимите й е добротворчество. Грижата за нейното развитие и за цялостния комуникационен процес, свързан с реализацията й, е сред нещата, които всички ние е добре да вземем присърце и да поемем. Публичните комуникации се подчиняват на общи принципи и методи на работа без значение за коя сфера на обществения живот се отнасят. Затова и повечето автори отделят задълбочено внимание на тези принципи, а на спецификата на отделните области се спират недотам задълбочено. Благотворителността има специфичност и няколко измерения по отношение на обществения живот. На първо място, тя не е изцяло част от икономическата активност. Въпреки че намира своето място до известна степен в корпоративната социална отговорност, тя не се изчерпва с нея. Също така, нормативната регулация по темата създава определени предпоставки за извършването на такава дейност, но тя ги обвързва с икономически ефект, докато основната двигателна сила при благотворителността преобладаващо не е там. Благотворителността се нуждае от комуникационни усилия в няколко посоки, защото освен за привличане на средства и за оповестяване на постигнати резултати от страна на дарители-организации (позитивна публичност за тях), тя има нужда от комуникиране на нужди и резултати на ниво отделен индивид и на ниво широко разпространение в обществото. Именно чрез натрупване на добри примери и припознаване на благотворителната дейност като ценна за обществото (неговото развитие и компенсиране на пропуски в общественото управление чрез благотворителност) и като ценна за отделния човек (припознаване на ролята му на сила в обществото; създаване на чувство за полезност и удовлетвореност – т. нар. „топло сияние“; създаване на чувство на увереност, че и той би намерил подкрепа в случай на нужда), може да се осигури постепенно създаване на положителен имидж на благотворителната дейност в България като цяло. Не на последно място – комуникационният процес е част от общата култура на обществото по темата на благотворителността.
Експертите за книгата
Проф. Толя Стоицова, д. пс. н., Нов български университет, научен редактор на монографията: “Книгата на д-р Христова представя един съвременен поглед към комуникацията на благотворителността в българското общество и възможностите за нейното прилагане и развитие. Спазени са стриктно изискванията за научна работа, но трудът излиза извън рамката на изследователския подход и успява да предложи данни и анализ, които могат да бъдат полезни на практици в областта.”
Доц. д-р Силвия Цветанска, СУ “Св. Климент Охридски”, рецензент: “Тематиката е интересна и слабо изследвана. Прави чест на авторката, че я разглежда не през познатия ракурс – дейности и форми на благотворителност, а извежда на преден план малко проучван аспект – ролята на ПР специалиста в кампаниите по благотворителност.”
Проф. д-р Десислава Бошнакова, Нов български университет: “Когато Евелина Христова се захване с дадена тема, трябва да сте сигурни, че тя ще я разгледа по възможно най-задълбочения, аналитичен и практически начин. Правенето на добро е закодирано в нас, но също толкова важно е и как планираме, управляваме и оценяваме комуникацията на благотворителността. Ако искате благите думи за благотворителността да отварят път към сърцата на още благотворители, тази книга е за Вас!”
____________
* Христова, Евелина. Комуникация на благотворителността. „Рой Комюникейшън“. София, 2018.