Успя ли дигиталният гражданин да се наложи в ежедневието? Образът на дигиталния гражданин придоби разнообразни проявления през последните години. В началото той се възприема като лице, което активно използва информационните технологии (IT), преминавайки през образа на лицето, което създава блогове, използва социални мрежи и участва в журналистически уеб сайтове. Интернет е мястото, което не изключва тези, които искат да участват в неговото царство. Желанието за изразяване на мнение и гражданска позиция постепенно се увеличава, което доведе до изкристализирането на образа на дигиталния гражданин, определен със своите роли на комунистически индивид, посткомунистически гражданин и дигитален гражданин.
Книгата „Дигиталният гражданин” е резултат от научно изследване „Е-гражданственост” и международната конференция „Медии, интернет, демокрация” (2012). Проектът „Е-гражданственост” към конкурс „Идеи” на Фонда за научни изследвания разработва ново, иновативно и перспективно направление – е-гражданствеността, която цели активно включване и информирано участие на гражданите във виртуалната агора.
Съставител и научен редактор на изданието е доц. д-р Анна Кръстева. Тя е доктор хонорис кауза на Университета Лил З във Франция, доцент по политически науки в Нов български университет, съставител на 21 книги, автор на множество статии, публикувани в над 15 страни и главен редактор на международното списание “Southeastern Europe” (Brill).
Рецензенти на книгата са доц. д-р Добрин Канев и доц. д-р Момчил Баджаков. Основният изследователски интерес в колективната монография е фокусиран върху виталната, активна и ангажирана е-гражданственост, породена от мрежата, която притежава своя политически проект.
„Дигиталният гражданин” е структуриран в четири глави, които представят различни виждания за проявлението на е-гражданствеността и нейните участници, които продължават да търсят демократичност дори в новата среда. Тя не само обгражда дигиталните юзъри, а ги пробужда към онлайн активност, защото „най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие” (И. Отова, цит. от А. Кръстева). Новото ниво на комуникационната революция позволи на дигиталния индивид сам да участва в мрежата като създава, развива, утвърждава и усъвършенства нейните възможности. Подобна среда създава обстоятелства за развитие и на медийното общество, което активно участва в процеса на дигиталната гражданственост, за да достигне нови проявления, като запази традиционните принципи на журналистиката и преоткрие възможностите, които дава виртуалната среда, като средство за отразяване на събития.
Особено внимание заслужава отговорът на въпроса: Кой е политическият проект на интернет? Доц. д-р Анна Кръстева представя отговора на този въпрос в самото въведение на книгата, като се основава на издадена книга от международен екип учени в началото на нашето десетилетие. Постановките се свеждат до представянето на няколко групи аргументи, отнасящи се до овластяването и достъпността на гражданите до виртуалната среда. Достъпност, подчинена на една нова логика и практика на комуникацията и информацията. Друга категория аргументи се отнасят до глобалното дигитално публично пространство, което се разширява във всички страни и всички посоки. Не на последно място са поставени ценностите, около които се създават общности на принципите на свободното слово, автентичността, човешките права, сътрудничеството между равни и т.н.
Съдържанието на книгата е обособено в четири глави:
Първа глава: Трансформации на гражданствеността
Анна Кръстева – От (пост)комунистическия към дигиталния гражданин
Бернар Ламизе – Изменения на гражданствеността
Саския Сасен – Власт и обезвластени: социо-технически взаимодействия
Жил Руе – Дигиталните технологии – начини на употреба и потребители
Марчело Розати – Актьор или автор в мрежата
Втора глава: Контестаторната дигитална гражданственост
Анна Кръстева – Дигиталните възмутени
Мюриел Бурдон – Гражданското киберобщество: от отстояването доустояването
Евелина Стайкова – Е-гражданственост – (р)еволюция
Илдико Отова – Екологичните мобилизации в България: оф- и онлайн
Ирена Тодорова – Интернет мобилизации: поколения и участие
Трета глава:Каква демокрация в дигиталната ера?
Слободан Милачич – Е-демокрацията под въпрос
Антоний Тодоров – Интернет срещу демокрацията?
Александър Маринов – Електронното управление и участието на гражданите в процеса на политиките
Катя Христова – Е-правосъдие в България
Четвърта глава:Дигитална гражданственост и дигитални медии
Десислава Бошнакова – Парадоксите на е-демокрацията от комуникационна гледна точка
Иванка Мавродиева – Гражданската реторика на протестите: от площадите през медиите до виртуалната агора
Валентина Георгиева – Индимедия и движението за пряка демокрация
Деница Каменова – За цената на една корица: постмодерните форми на комуникация като пазител на традиционните принципи на журналистиката
____________
* Дигиталният гражданин. Състав. и науч. ред. Анна Кръстева. София: Нов български университет, 2013. 296 с.
Цитат-формат (SuggestedBibliographicCitation):
Давидов, Ростислав. Книгата „Дигиталният гражданин” с истини за политическия проект на интернет// Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2013, №17. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: r_davidov@phls.uni-sofia.bg