Рeцензия на книгата „Ретроспекции към публичната комуникация“ на
проф. д-р Минка Златева ( Изд. „Пропелер“, 2024 , 496 с., ISBN 978-954-392-798-2)
Научният труд „Ретроспекции към публичната комуникация“ на проф. д-р Минка Златева, дългогодишен преподавател и доайен на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”,представлява мащабно и концептуално обмислено изследване, посветено на историческите, теоретичните и институционалните основания на публичната комуникация в български и в по-широк европейски контекст. Авторката си поставя амбициозната задача не просто да проследи развитието на комуникационните практики, а да ги осмисли като част от по-широкия културен, обществен, образователен и академичен процес на формиране на публичността.
Изследването се вписва органично в традицията на хуманитарните и социалните науки, които разглеждат комуникацията като социален конструкт, а не като чисто инструментална дейност. В този смисъл трудът кореспондира с класически и съвременни изследвания в областта на медиите, журналистиката, връзките с обществеността и реториката, като същевременно запазва ясно изразен национален и институционален фокус.
Книгата е изградена като система от тематично обособени, но вътрешно свързани части, които представят различни „ретроспекции“ към публичната комуникация – исторически, персонални, институционални и концептуални. Този подход позволява на авторката да избегне линейния, хронологичен разказ и вместо това да предложи многопластов анализ, в който отделните теми се допълват и взаимно осветляват.
Особено силна страна на структурата е балансираното съчетаване между теоретични обобщения, исторически реконструкции, анализ на академични традиции и личности, връзка между образование, практика и обществена среда.
Логиката на изложението е последователна и аргументирана, като всяка от трите части допринася за цялостната теза на труда – че публичната комуникация не може да бъде разбрана извън историческата памет, институционалния контекст и личностния принос на ключови фигури.
Методологически „Ретроспекции към публичната комуникация” се отличава с интердисциплинарен подход, който съчетава елементи на исторически анализ, реторическа интерпретация, социокултурна перспектива и академична рефлексия. Авторката работи с широк кръг източници – материали от ЦДА и архивите на Софийския, Виенския и Лайпцигския университет, научни публикации на пет езика, университетски документи и лични наблюдения, които придават плътност и автентичност на изложението. Този подход позволява, ако може да бъдат използвани думите на цитирания от авторката д-р Стефан Ив. Стоянов за четенето на стари вестници, да бъде съживено и изживяно миналото (с.34).
Аргументацията е изградена внимателно и убедително, без претенция за нормативност или еднозначни оценки. Вместо това проф. М. Златева предлага аналитичен прочит, който оставя пространство за интерпретация и последващи изследвания. Това прави труда особено ценен не само като завършено научно изследване, но и като отправна точка за бъдещи академични дискусии.
Книгата е изградена около три фундамента – журналистика, журналистическо образование и медии; личности с кауза в журналистиката (Джанюариъс Макгахан, Василий Ив. Немирович-Данченко, Владимир Сис, Жорж Нурижан, Егон Ервин Киш, Джон Атанасов, Ришард Капушчински); развитие на пъблик рилейшънс и предизвикателствата в дигиталната ера. Съществен акцент е поставен върху ролята на академичните институции и личностите, допринесли за развитието на публичната комуникация като научно и образователно поле. Проф. М. Златева описва целият извървян път за институционализиране на специалностите „Журналистика” , а по-късно и „Връзки с обществеността” (синоним на Пъблик рилейшънс) в България. Тя създава детайлна времева линия на дейностите, професионалните организации, личностите, документите, школите, образователните модели и пренесените у нас добри европейски практики, създаването на първата у нас катедра на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.
Проследени са първите стъпки на внедряването на медийната грамотност (още медийна култура и медийна педагогика – много подробно е изяснен понятийният апарат, географските му ограничения и личните авторови предпочитания) като университетска дисциплина. В описанието на въвеждането на дисциплината „Връзки с обществеността” заедно с представянето на периодизацията на нейното институционализиране и първите български научни изследвания в областта на публичните комуникации, се открива и ентусиазмът на преподавателите, изследователите и практиците, проправили пътя на образованието, науката и практиката по „Пъблик рилейшънс”да предложат нещо ново и качествено на българската образователна система. Следователно, трудът може да бъде разглеждан и като своеобразна „академична хроника“, която надхвърля рамките на индивидуалния авторски разказ и се превръща в свидетелство за развитието на комуникационната наука в България. Това е особено важно в контекста на недостатъчно документираната история на тази научна област у нас.
Така „Ретроспекции към публичната комуникация” на проф. М. Златева има не само документална, но и културна стойност, тъй като съхраняват институционалната памет и подчертават приемствеността между поколения преподаватели и изследователи. Не само това, в книгата е изведено и философското разбиране за „големия учен“ – човек, който не е само „автор на забележителни научни изследвания, открития и трудове“ (с. 23). Това, което превръща един изследовател в авторитет е и неговата способност да създаде своя школа – „да насърчава и отглежда сред многобройните си ученици свои следовници и ревностни продължители на започнатото от него дело“ (пак там). И може да се твърди, че инициаторите на образованието по публични комуникации у нас, сред които е и проф. М. Златева, са оставили достойна школа, която на свой ред разпръсква светлината на наученото в българските университети, в които са създадени комуникационни специалности и създават свои школи.
Макар още в заглавието на книгата да е посочен нейният ретроспективен характер, тя притежава ясно изразена съвременна релевантност. Анализът на публичната комуникация като динамично поле, подложено на технологични, социални и културни промени, я прави актуална за съвременните дебати в дигиталната ера за медийна среда, публичност и доверие. В този смисъл трудът кореспондира с международни изследвания, които разглеждат трансформациите на публичната сфера в условията на дигитализация, фрагментация на аудиториите и криза на авторитетите. Макар тези процеси да не са основен фокус, те присъстват имплицитно като фон, върху който историческият анализ придобива допълнителна дълбочина.
Книгата „Ретроспекции към публичната комуникация“ има ясно изразен принос както в научен, така и в образователен план. Тя може да бъде използвана като учебно-помощно четиво за студенти по журналистика, връзки с обществеността и реклама; референтен труд за преподаватели и изследователи; източник на институционална и историческа информация за развитието на комуникационните науки в България.
Изследователският труд на проф. Златева представлява значим и устойчив принос към българската научна литература в областта на публичната комуникация. Той съчетава научна задълбоченост, културна чувствителност и институционална отговорност, като предлага цялостен поглед към развитието на една ключова академична и обществена сфера.
Книгата не само обогатява съществуващите знания, но и изпълнява важна функция на съхраняване и предаване на академична памет. В този смисъл „Ретроспекции към публичната комуникация“ може да бъде определена като необходим и навременен труд, който заслужава внимание както от научната общност, така и от по-широката професионална аудитория, заради нейната „преданост към медиите и комуникациите“ – това е част от посвещението на авторкатакъм рецензентката, така и поради факта, че точно кореспондира с идеологията на професионалния и личен път на проф. Минка Златева.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
| Ангова, Стела. Мащабно и концептуално обмислено изследване на публичната комуникация. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2025 № 61 ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/reviews/masthabno-i-konczeptualno-obmisleno-izsledvane-na-publichnata-komunikacziya/ |
E-mail: sangova@unwe.bg