Местните или регионални комуникационни системи могат да бъдат определени като елементи, притежаващи свои характерни черти, но и въздействащи един на друг. Иначе казано, отделните пространства се доближават едно до друго. Едновременно с това могат да се откроят обективни и субективни пространства: последните се определят от такива фактори като комуникационното поведение на хората, техният опит и пространството на възприятие. Те не бива да се тълкуват само в географски план, а по-скоро в обществен. Когато се разглежда понятието местно или регионално комуникационно пространство, се обръща внимание и на връзката с това, което се случва в страната и в другите големи пространства. Решенията и процесите, протичащи в политическите или икономическите центрове, засягат хората в тяхното местно и регионално обкръжение. Размерът и структурата на комуникационните пространства зависи от цивилизацинното и културно развитие на обществото. Един от най-важните фактори, оказващи влияние на тяхното формиране, е политическата система. Като правило тя има решаващо значение за възможностите за свободно създаване на различни комуникационни канали и въздействия. Трябва да се отчита техническия и технологичния прогрес, който нееднократно се превръща в предпоставка за тяхното възникване. Размишлявайки за комуникационното пространство, трябва да се отчитаме също историческото и днешното административно деление. Важна е също обществено-културната или политическо-икономическата дейност на самите общности, както в общ план, така и в частност. Една от най-важните форми на местната или регионалната комуникация е периодичната медиа-комуникация[1].
Понятието местни СМИ обозначава тази част от медийната система, която може да бъде обособена в рамките на цялата система на основата на преобладаващото съдържание, свързано с живота и дейността на местната общественост. Субект на местните СМИ са не само местната общественост като цяло, но и отделните части, които създават обществената класификация в различните области. Те могат да се формират и обособяват на базата на интересите, нуждите, убежденията, професиите, политически-идейно-организационната или териториалната принадлежност. В зависимост от размера и вида активност на местната общественост в нейните рамки възниква по-малко или повече развита местна комуникационна мрежа с различни нива и диапазон на действие. При такова едно разбиране за местните СМИ към тях трябва да се включат също регионалните и националните СМИ, ако със своето съдържание те участват в създаването на комуникационната мрежа на местната общност в нейните местни информационни мащаби. Всички останали критерии за обособяване на местните СМИ в рамките на медиасистемата аз смятам за вторични и допълнителни. Към най-важните причислявам: територията на разпространение, определена от обществения радиус на читателите, мястото на редактиране и издаване[2].
По подобен начин може да се характеризира понятието регионални СМИ, ако отчитаме тяхната субективност по отношение на регионалната общност. Формирането на сегашното местно и регионално комуникационно пространство в Полша протече под влиянието на различни обществено-политически и икономически фактори[3].
Системните промени в Полша след 1989 г. бяха свързани с възможността обществото да се организира свободно в политически и обществен аспект. Практически без никакви ограничения възникваха политически партии, обществени организации, профсъюзи, неправителствени организации. Премахването на цензурата и новият закон за пресата създадоха изключително подходяща обстановка за СМИ. Те можеха напълно да се възползват от свободата на изказванията и по този начин да реализират гражданските права за достъп до информация и гласност на публичния живот. СМИ вече не бяха инструмент за осъществяване на политиката на държавната власт, а получиха пълна независимост в юридически и организационен смисъл. На практика обаче съществуването на СМИ в новата действителност се оказа много по-сложно.
Местното пространство на периодичните СМИ в количествено отношение е добре, но не достатъчно равномерно развито.
В Полша половината от пресзаглавията има местен характер. Тяхното количество се движи между 2,5 и 3 хиляди. Типологията в сегмента на пресата е много разнообразна. В тази група влизат: частни списания (пазарни, независими) – 26%; градска преса – 36%; издания на обществени организации и фондове – 10%; църковна преса – 22%; заводски издания – 4% и издания на политически партии – 2%[4].
В Полша има 2489 гмина (съответства на нашата община – бел. прев.) и 882 града. Местна преса излиза в една трета част от селските общини и в около 80 процента от големите и малките градове. По-голямата част от заглавията излизат там, където съществуват такива подходящи условия като интелектуална, културна и полиграфическа база. Средното количество заглавия от групата на местната преса е 0,63 на 10 хиляди жители и се движи между 0,46 (в лодзското воеводство) и 0,86 (в малополското воеводство) (воеводството съответства на нашата област – бел. прев.).
По-подробната характеристика на местната преса на базата на критерии като географски радиус на разпространение, периодичност и тираж очертава следните тенденции:
Първо, местните периодични издания с радиус на разпространение, по-голям от територията на един повят (това е административна област от второ ниво, част от воеводството) и с периодичността на всекидневници или седмичници, които могат да се разглеждат като истински (в смисъл предоставящи системни и актуални новини) информационни канали, в Полша са едва 295. Това означава по-малко от едно заглавие (0,79) на един повят (в Полша те са 379).
Второ, периодични издания, чиято територия на разпространение не надвишава тази на един повят, излизат едва в 42% от населените места.
Трето, преобладаващи са месечните издания (малко над 50%) и излизащите един път на два месеца и по-рядко (около 22 %). Това са повече от 70% от всички периодични издания – тази тяхна периодичност не може да бъде определена като ефективна по отношение предоставянето на информация на местната общественост.
Четвърто, повече от 77% от местните заглавия излизат в тираж не повече от 2 хиляди екземпляра (в това число 57% са с тираж до хиляда броя). Тиражи над 10 хиляди екземпляра имат само 2 % от периодичните издания.
Обобщавайки резултатите от подробния анализ на разпространението на местните издания в Полша, на техния институционално-правен статус, на честотата на излизане, наситеността на читателския пазар и качественото равнище, може да се каже, че съществено влияние оказват специфичните за отделните райони на Полша условия и културните, читателските и издателските традиции. Подчертавайки количествените данни за развитието на местната преса в Полша в периода на трансформация, трябва да обърнем внимание на факта, че независимо от огромното увеличение (повече от 30 пъти) на количеството местни периодични издания в Полша, тяхната формална структура на много места не е достатъчна за демократизацията на местните общности. На такива територии количеството вестници на практика не дава възможност за съществуване на конкуренция. В ограничени рамки тя има място на микрорегионално ниво и почти не съществува в групата на периодичните издания, чиято територия на разпространение не превишава един район. По този начин местната общност в повечето райони е принудена да разчита само на едно заглавие, ако такова въобще излиза. Периодичността и тиража на по-голямата част от изданията не гарантира изпълнението на функциите на ефективен комуникационен канал за местната общност. Институционално-правовата структура на издателите на местната преса и вида на финансиране прави почти 80% от заглавията зависими от различен род власти – градски, политическо-идейни или организационни.
***
В Полша излъчват около 200 местни радиостанции. Основните групи са следните: комерсиални, градски и обществени. Разбира се, преобладават комерсиалните, в чийто състав влизат около 140 радиостанции. В групата на обществените преобладават радиоцентровете на католическите църкви (46) и на университетите (11). Православната църква (в православната белостоцко-гданска епархия) има само една радиостанция (радио Ортходоксия в Белосток). Останалите вероизповедания нямат собствени радиостанции. Само радио ЦЦМ е насочено към последователите на протестанството в Цешинска и Горна Силезия.
Разпространението на местните радиостанции в общонационален мащаб е разпределено по следния начин:
– в регионалните центрове, в това число и Варшава, работят 46,2% радиостанции;
– в градовете – центрове на воеводства, които са имали този статут до 1999г. или в големите градове, които не са били такива центрове, се намират 35% от всички радиостанции;
– в по-малките центрове съществуват по-малко от 20 % (17,8%). В тази група влизат преди всичко католическите радиостанции;
– урбанизацията и икономическия потенциал на отделни части от страната оказаха съществено влияние върху появата на радиостанции в тях. Оттук произтича и господството на Горна Силезия, Врашава, Лодз, Краков или Познан в това отношение.
Местната телевизия в Полша е слабо развита. При първата вълна за предоставяне на канали (през 1994г.) разрешение за разпространение на местни телевизионни програми получиха само 5 кандидати. Тези телевизии имаха сериозни финансови проблеми, а техните програми се ползваха с умерена популярност. Затова 6 от тях подписаха договор, който им позволи съвместно излъчване на реклами и на 8 часовия програмен блок Одра. Трябва да добавим и това, че местните частни телевизионни станции заемаха през 2001г. едва 0,6% от телевизионния рекламен пазар[5]. Днес в различните райони работят около 25 станции. В началото на 2002г. в регистъра на Държавния съвет за радио и телевизия бяха включени повече от 600 кабелни оператори, управляващи повече от 800 мрежи. Броят на техните абонати тогава бе 4,5 милиона (при максимална възможност 7 милиона). Броят на домакинствата в Полша е 12,5 милиона, като почти 2,5 милиона разполагат със собствени антени за приемане на спътникова телевизия. По този начин достъп до кабелните и спътниковите програми има почти 50% от населението на Полша.
До началото на 2006 г. Държавният съвет предостави 336 разрешения за разпространение на собствени програми в мрежите на кабелната телевизия. Може да се каже, че около 150 кабелни оператори предават собствени програми[6]. Но в повечето случаи те се ограничават само с телетекст. Обикновено местната програма продължава от няколко минути до няколко десетки минути.
Независимо от голямото количество местни СМИ, само жителите на големите центрове имат потенциална възможност за достъп до разнообразни програми. Повечето местни общности са принудени да ползват само един вестник или една радиостанция.
За регионалното пространство на периодичните СМИ са характерни следните явления:
Първо, нарастваща концентрация на вестникарския пазар и намаляване броя на предлаганите издания. Количеството на регионалните всекидневници е намаляло от 42 през 1996 г. до 24 през 2007 г. Това е резултат от закриването на отделни вестници или обединението на други. Спряха да излизат най-вече всекидневници, финансирани с полски капитал. През 1996г. в 8 райони са излизали между 3 и 5 регионални всекидневници, през 2000 г. тези райони вече са били само 4, а днес в нито един район не излизат толкова всекидневници. Днес в 9 района излиза само един всекидневник, в 6 района има по 2 всекидневника и само в един те са три. Само в 5 регионални центрове има по двама конкуриращи се издатели. Чуждият капитал има изключително силно присъствие на пазара на регионалните всекидневници в 12 района (в 7 района – немски капитал, в 5 – английски). В нито един район чуждите капитали не се конкурират помежду си. Може да се каже, че чуждите концерни си поделиха зоните на влияние. В ръцете на чуждестранни издатели или с тяхно частично участие днес са повечето (около 20) регионални всекидневници. Броят читатели (т.е. процентът от населението, който следи даден вестник в рамките на една седмица) на регионалните всекидневници се разпределя по следния начин: до 10% – едно заглавие; 11-20% – 8 заглавия, 21-30% – 6 заглавия;, 31-40% – 4 заглавия, повече от 41% – 5 заглавия (в това число над 50% – 2 заглавия). Трябва да добавим и това, че повечето читатели следят регионални всекидневници един-два пъти седмично, а постоянните читатели (четящи почти всички издания) не надвишават 20% от цялата аудитория.
Отчитайки намаляващия брой читатели на платена регионална преса, издателите започнаха да пускат на пазара безплатна преса. Днес в регионалното пространство на периодичните СМИ в национален мащаб излизат два вестника от подобен вид: Метро (на групата Агора), излизаща във всички райони и Ехо от града (на групата Полскапресе) в 7 района. Анализирайки тяхното съдържание и радиуса на разпространение, трябва да отбележим, че те обогатиха комуникационното пространство само във воеводските градове и в някои големи градски центрове. Поради тази причина тяхното значение е достатъчно ограничено. Конкретно за Метро броят читатели е разпределен по следния начин: до 5% – в 7 района, 5-10% – в 6 района, повече от 10% – в 2 района. Аналогични са данните и за Ехо от града: до 5% – в 4 района, 5-10% – в 3 региона.
Второ, електронните СМИ имат предимно обществен характер. Това се отнася както за радиото, така и за телевизията. В Полша има 17 регионални обществени радиостанции. Те се издържат предимно от абонаментна такса, т.е. от данъците, плащани от гражданите. Процентът на постъпления от реклама в тези радиостанции средно не надвишава 20-22%. Радиусът на разпространение на тези радиостанции системно намалява. В средата на 90-те години на миналия век те бяха лидери на регионалните пазари. По-късно загубиха своето привилегировано положение. Но в периода на трансформация на системата комерсиалните СМИ не се превърнаха в алтернатива в рамките на цялото това пространство. Най-силно присъствие на регионално ниво имат обществените национални радиостанции (радио РМФ и радио ЗЕТ). Като регионална обществена телевизия може да се разглежда само ТВП Инфо – това е една от 4-те програми на обществената телевизия. Тя покрива 66% от територията на Полша и 82% от населението на страната. В Полша няма регионални комерсиални телевизии.
Трето, националните всекидневници издават няколко местни вестници. По този начин те конкурират местната преса.
В търсенето на местни и микрорегионални пазари се практикуват няколко подхода. Някои от тях са общовалидни, други са характерни само за някои заглавия. Трябва да подчертаем и това, че някои регионални всекидневници използват едновременно няколко метода: Те са:
А. Издаване на микрорегионални, районни или градски приложения за отделните територии.
Б. Приложения в основните издания за отделни местни общности.
В. Купуване на отделни местни заглавия или на целите местни малки концерни и издаването им като самостоятелни заглавия в рамките на едно издателство.
Г. Прихващане (в смисъл на издаване, а не на предобиване на собственост) на местните градски издания и включването им в основното издание като безплатно приложение.
Имайки предвид развитието на местната демокрация и интеграцията на местната общност, това явление – регионалната преса да измества наистина местните заглавия – трябва да бъде оценено отрицателно.
Анализирайки обаче местното пространство на периодичните СМИ като цяло, фактът, че в него господстват местните приложения на регионалните всекидневници, има за полската система на пресата на местно ниво както благоприятни, така и отрицателни резултати. Съществен позитивен резултат е фактът, че голяма част от местните общности получи по този начин възможност системно и постоянно да има достъп до информация за близкото си обкръжение. Независимо от реализирания модел, местното приложение в регионалните всекидневници се прави от професионални журналисти.
Отрицателните аспекти на протичащите процеси са свързани най-вече със системата на местната комуникация. Икономически и кадрово силните регионални издатели монополизират местните пазари. Те прихващат конкуренцият или не допускат тя да се появи. Резултатът от това е, че повечето местни общности нямат възможност да избират между различни местни издания. В този аспект ситуацията в Полша се отличава от тенденциите, протичащи в страните от Западна Европа, които имат силно развита местна преса. Там процесите на концентрация на местния пазар са протичали под влияние на плуралистичните тенденции в предоставянето на разнообразна информация и мнения на местните общности. Нееднократно държавните власти се опитват да стопират действието на пазарните процеси, усложняващи достъпа до плуралистична информация на местно ниво. В Полша няма ясна политика в тази насока именно на ниво местна власт. Трябва да отбележим също, че чуждите издатели се опитват да избягват конфликтите с властта. Затова издаваните от тях местни вестници губят своята роля на коректив на местната власт. По този начин на местния вестникарски пазар се създава ситуация, която позволява на него да доминират издатели, които не са заинтересовани по политически (обвързани са с местните власти) или икономически (защото са чужди издатели) причини многостранно и плуралистично да се отразява живота и дейността на местната общност. Това явление безусловно е заплаха за утвърждаването на демокрацията и участието на обикновените граждани в нея. Достъпът до разнообразна информация е една от основните предпоставки за съзнателното участие във всички процеси, както политико-обществените, така и икономическите.
Четвърто, местните радиостанции са обединени в регионални и национални мрежи. Най-важните сред тях са:
– групата Тайм, собственост на Обединените развлекателни
предприятия, има 34 станции Радио Еска, 8 станции Радио Вокс ФМ и 4 станции Еска Рок;
– радио групата Агора АД има 24 станции в 2 мрежи – Златни
хитове (18 станции) и Рокси ФМ (6 станции);
– радиогрупата Радио Плюс в сътрудничество с Вд. Поинт,
обединява 12 католически станции;
– радиомрежата РМФ Макс, основана от дружество
Мултимедия (то принадлежи на Брокер АД) – 11 станции;
– радиогрупата Ад. Поинт, преминала към Еврозет, има 7
радиостанции (Радио Планета – 4 и Антирадио – 3)[7].
Те се конкурират на пазара на реклама с националните станции. В такива групи влизат повече от 50% от станциите. В началото на 2006г. от 200 местни радиостанции 107 са били част от някаква мрежа. Независими са били 52 местни радиостанции, независимите католически станции са били 24, академичните – 9 и градските – 8.
Отрицателно явление в този процес е и факта, че тези станции по пътя на унифицирането предлагат на местните потребители много бедна програмна структура по отношение на информацията и публицистиката. Музиката в тези станции обикновено заема повече от 90% от времето. По този начин тези станции само в ограничена степен вземат участие в създаването на местното информационно пространство по отношение на неговото съдържание.
Днешното състояние и перспективите за развитие на местните и регионалните СМИ се определя от икономическото положение на отделните райони и от способността на медиите да се задържат на пазара. Този фактор влияе върху структурата на субектите, разполагащи с тези СМИ, върху структурата на съдържанието. По този начин той оказва значително влияние върху плуралистичния или неплуралистичния характер на комуникационното пространство както на местно, така и на регионално ниво.
Наблюдавайки тенденциите на развитие на полските местни и регионални СМИ в периода на трансформация на системата, трябва да отбележим, че те преминаха през политическия монопол и повечето от тях много бързо се устремиха към икономическия монопол.
Господството на пазарните отношения носи отрицателни последици за сферата на обществената информация по отношение на проблемите, свързани с отделните комуникационни пространства. Проведените през 2005г. във воеводство Силезия изследвания показват, че за жителите на този район е характерно ниско ниво на съзнание по въпросите, засягащи този район.
Местната преса, като добре развита по отношение на типологията група, дава основания да се чувстваме значително по-добре осведомени за проблемите на населеното място, в което живеем (28%), отколкото за проблемите на воеводството (15,5%). По отношение на вторите решително преобладават отрицателните оценки (ако приемем, че мнението за частична удовлетвореност на тези потребности е изразено чрез неутрална позиция). Това явление не се забелязва в останалите комуникационни пространства. Така, струва ми се, голямата концентрация на всекидневна преса на регионално ниво води до отрицателни оценки за удовлетвореността на информационните потребности, които трябва да бъдат посрещнати от СМИ, участващи в това комуникационно простраство. Това се отнася най-вече до регионалните всекидневници и обществените електронни СМИ. Струва ми се, че тази неудовлетворена потребност трудно ще бъде удовлетворена, отчитайки днешната способност на тези райони икономически да контролират СМИ. Но тази потребност е важен сегмент от потенциалното развитие.
Библиография (References)
1. Chorązki, W. Sytuacja mediów lokalnych w Polsce w III kwartale 2005 roku // Polskie media lokalne na przełomie XX i XXI wieku. Historia – teoria – zjawiska. Pod red. naukową Jerzego Jarowieckiego, Artura Paszko, Władysława Marka Kolasy. Kraków, 2007.
2. Gierula, M. Polska prasa lokalna 1989-2000. Typologia i społeczne funkcjonowanie. – Katowice, 2005.
3. Gierula, M., M. Jachimowski. Zmiany mediów i dziennikarstwa lokalnego w Polsce (prasa, radio, telewizja) // Media i Dziennikarstwo w Polsce 1989-1995. Pod red. Gerada G. Koppera, Ignacego Rutkiewicza, Kathariny Schliep. Kraków, 1996.
4. Głowiński, K. Biznes sieciowy, „Press” magazyn ekastra. Bezpłatny dodatek do miesięcznika „Press” nr 12 listopad 2007. Ranking nadawców.
5. Michalczyk, S. Media lokalne w systemie komunikowania. – Katowice 2000.
6. Mielczarek, T. Monopol, pluralizm, koncentracja. Środki komunikowania masowego w Polsce w latach 1989-2006. – Warszawa, 2007.
7. Mielczarek, T. Polskie lokalne media elektroniczne // Studia Kieleckie.Seria Biblilogiczno-Prasoznawcza, 2003, № 3.
Бележки под линия:
[1] Michalczyk, S. Media lokalne w systemie komunikowania. Katowice 2000, р. 39-41.
[2] Gierula, M. Polska prasa lokalna 1989-2000. Typologia i społeczne funkcjonowanie. Katowice, 2005, р.32-33.
[3] Gierula, M., M. Jachimowski. Zmiany mediów i dziennikarstwa lokalnego w Polsce (prasa, radio, telewizja) // Media i Dziennikarstwo w Polsce 1989-1995. Pod red. Gerada G. Koppera, Ignacego Rutkiewicza, Kathariny Schliep. Kraków, 1996, р.91-93.
[4] Chorązki, W. Sytuacja mediów lokalnych w Polsce w III kwartale 2005 roku // Polskie media lokalne na przełomie XX i XXI wieku. Historia – teoria – zjawiska. Pod red. naukową Jerzego Jarowieckiego, Artura Paszko, Władysława Marka Kolasy. Kraków, 2007, с.89.
[5] Mielczarek, T. Polskie lokalne media elektroniczne // Studia Kieleckie.Seria Biblilogiczno-Prasoznawcza, 2003, № 3, с.157.
[6] Mielczarek, T. Monopol, pluralizm, koncentracja. Środki komunikowania masowego w Polsce w latach 1989-2006. Warszawa, 2007, с.362.
[7] Głowiński, K. Biznes sieciowy, „Press” magazyn ekastra. Bezpłatny dodatek do miesięcznika „Press” nr 12 listopad 2007. Ranking nadawców. Głowiński, K. Biznes sieciowy, „Press” magazyn ekastra. Bezpłatny dodatek do miesięcznika „Press” nr 12 listopad 2007. Ranking nadawców. р.33-36.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Геруля, Мариян. Местните и регионалните сми в полша и процесите на демократизация // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС. 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]