Медийният пейзаж в Армения е крайно променен след 1995 година. Това е годината, в която правителството стартира приватизационна програма и либерализация на цените. Съгласно държавния регистър има 747 вестника и 328 списания, десетки частни радиостанции и телевизионни канали. Телевизията като доминираща медиа специално е представена от 4 тв канали с национално покритие, а общо 57 са регионални оператори, които излъчват за определена територия извън столицата Ереван. Водещите руски тв канали имат широко покритие в цялата страна. Все по-голяма популярност набират онлайн медиите, най-вече благодарение на подобрения достъп до Интернет (1,4 милиона потребители според данните от юни 2010 на InternetWorldStast.com). Основните доставчици на Интернет са ArmenTel, Fiber Net Communication и GNC Alfa. Има и една любопитна подробност, че Интернет услугата в Армения технически се доставя в 90% от Грузия, защото Армения е свързана към оптично-кабелната система Транс Азия-Европа през Грузия. Блогосферата заявява своето съществуване. В периодите на избори или в извънредни ситуации блоговете се умножават. Освен на арменски се появяват блогове на руски и на английски езици. В битката за информация се състезават още една държавна информационна агенция и седем частни. Последните статистически данни относно броя на медиите са впечатляващи – на потенциалната 3,1 милионна аудитория в малката кавказка република се падат 1063 регистрирани медии. В действителност медийното многообразие не кореспондира с високо ниво на саморегулация и защита на правото на свободно изразяване и правото на информация. Последният доклад на Freedom House от 2010 година класира Армения сред страните, частично свободни по отношение на свободата на словото. Тази оценка е индикация за известни ограничения на политическите права и гражданските свободи, често разглеждани в контекста на корупционни практики, недостатъчно прилагане на законодателството, етнически конфликти или гражданска война.
Медийната регулация и саморегулация
Медийната регулаторна рамка официално е изпълнена с международни принципи за човешките права и демокрацията. Цензурата е забранена с медийния закон от 2004 година. Обидата и клеветата са криминализирани.
В действителност регулирането на медийната среда е силно полизитизирано. Няма медиа, която да не е повлияна политически и/или икономически. Най-малко политическата атмосфера засяга радиостанции по причина, че повечето от тях са предимно с музикални формати. Когато нещата опират до законодателството, текстовете в Конституцията на Армения декларират, че всеки гражданин има право на свобода на словото и изразяването. Всеки има право да търси, получава, предава и разпространява информация. Законодателно регулаторната рамка се допълва от три закона – закон за свобода на информацията, приет през 2003 г. , закон за масовата комуникация на Армения и член 164 от Наказателния кодекс, касаещ професионалната дейност на журналиста. Действителната свобода обаче остава на хартия. Проблемите произтичат от липсата на реализация или неправилното прилагане на законодателните текстове. Законодателният акт, който ограничава телевизионната реклама до 10 минути на час, не се спазва. Много често по телевизионните канали рекламните блокове надвишават и 15 минути[1].
Процесът на реформиране на законодателството, отнасящо се до дейността на радио и теливизията, с активното участие на медийни неправителствени организации, се разтегли във времето и все още не носи забележителни резултати, коментира по време на работния семинар ”Медиите днес” управляващият директор на Internews Support NGO Нунех Саркисян. [2] Според него конкурсът за даване на честоти за излъчване, състоял се през декември 2010 година, е бил последната възможност на властите да коригират грешката, направена през 2002. Правителството не направи всичко необходимо да поправи тази грешка. По повод на това бездействие Томас Хамарберг, комисар за човешките права на Съвета на Европа, заявява, че принципите на плурализъм в Армения не са достатъчно защитени.
Медийният плурализъм остава в рамките на независимите, но слабо финансирани и с ограничено влияние печатни медии. При печатните медии медийното законодателство е относително либерално и позволява, например, печатна медиа да функционира без сериозна регистрация и лицензия. Наред с това професионализмът и отговорността на журналистите често среща натиск. Медиите в много случаи пренебрегват професионалните стандарти, защото приоритет за тях е да дискредитират политически опоненти и да създават позитивен имидж на своите собственици, споделя Ашот Меликян, председател на Комитета за защита на свободата на словото.[3] През 2007 година в резултат на инициативата на Прес клуба в Ереван и партниращи му журналистически организации са факт Декларация за принципите на медийното покритие на електронните медии и Кодекса за поведение на медиите. Първоначално тези документи са подписани от 18 медии, а днес техният брой достига 44. Документът е подписан и от медии в населената предимно с арменци република Нагорни Карабах. Избран е и функционира Ръководен орган на Етичната комисия, който осъществява мониторингова дейност и се грижи да събира оплаквания във връзка със случаи на нарушения на Кодекса за управление на масмедиите. Последният има статут на наблюдател. Спешната необходимост от неговото конституиране идва от наближаващите през 2008 президентски избори, период, в който етичните ценности падат често. Принципите, приети от този орган, са изложени в Кодекса на поведение. Те са точност и достоверност, обективност, честност при представяне на информацията, независимост, уважение към личния живот и другите права на хората, уважение към представителите на различни групи от обществото и общочовешките ценности, близка връзка с обществото. Приемането на тези принципи усилва професионалното поле на журналистите, като развива обществения респект към медиите, помагайки им да отстояват тяхната независимост.
Към документите, които засягат медийната саморегулация и подобряване на ситуацията в медийни сектор, се отнася и Хартата за Етическите принципи за действие на телевизионните и радио оператори от април 2010 година. Но извън официалните документи се наблюдава липса на осведоменост и ясна представа сред самите журналисти за техните собствени права. Тази липса се усилва и от друга – липса на професионализъм и солидарност. Утежняващи ситуацията са унаследените от съветския период стил на работа и витаещата още секретност за работа на управляващите. От друга страна, самите журналисти са настроени скептично относно справедливото, бързо и безпристрано съдебно производство, когато става въпрос за защита на техните права в съда. Примерът на вестник „Hraparak” е показателен. За трите си години, откакто съществува, ежедневникът „Hraparak” направи своя глас чуваем за публиката и има 6 подадени жалби. Две от тях са приключили, останалите все още се протакат от съдебното производството. В една затворена страна, където човек не се чувства свободен да изразява мислите си, където получаването на информация е сложен процес, медиите са принудени да стигат до информацията по всякакви начини и така се компрометира тяхната надеждност като информационен източник, разплита актуалните причини за съдебните жалби главната редакторка на „Hraparak” Армин Оханян [4]. Според нея в страни като Армения въвеждането на ограничения за медиите може да доведе до драстични последици. В момента медиите с всичките си грешки и липси изпълняват важна роля в обществото и поемат функциите на много други институции.
Случаите на упражняване на насилие над журналисти също не са изолирано явление. Съгласно докладите на Комитета за защита на свободата на словото от миналата година се забелязва известно положително развитие на ситуацията, след като за първото тримесечие не е регистриран нито един случай на насилие срещу журналист. Според председателя на Комитета за защита свободата на словото Ашот Меликян насилието е продиктувано не само от политиците и полицията, но и от представители на гражданското общество. По думите на Меликян това е индикация, че все още гражданското общество в Армения се характеризира с ниско ниво на толератност към свободата на словото и критиката в обществото.[5] Загрижеността на медийния експерт идва основно от направените промени в законите за радиото и телевизията и за рекламата. В резултат на ратификация на промените в тези закони през май 2011 е вдигната забраната за скритата реклама и дадена зелена светлина за реклама на водка. Вече е узаконено и увеличеното рекламно време, утвърдило се от самите медии като практика – от 10 минути на 14 минути на час. Обобщеният поглед върху арменските медии през изминалата 2011 година показва още, че драстично са се увеличили съдебните дела срещу медиите, свързани с криминализиране на клеветата и обидата, но са намалели случаите на заплахи срещу журналисти. Като положителна тенденция се оценява факта, че Конституционният съд не намери за противоконституционен закона, който криминализира обидата и клеветата. Прогнозата за 2012 година е, че с приближаване на парламентарните избори натискът върху медиите отново ще се усили.
Разширяване на публичния дискурс чрез социалните медии
Новите медии започват да играят важна роля в последните три-четири години. В настоящия момент социалните медии представляват забележителен сегмент от арменския социален и политически живот и оказват сериозно влияние върху цялостното развитие на процесите вследствие на сериозната промяна през 2010 година, когато социалните мрежи излязоха на преден план. Една от най-посещаваните социални мрежи е www.odnoklasniki.ru. Другата, със значително влияние в модерна Армения, е Facebook. В края на октомври 2011г. броят на арменските потребители във Facebook е достигнал 216 000. Азерите, потребители в социалната мрежа, от своя страна наброяват 526 000. Всеки ден там се формират множество групи от граждански активисти със специфични политически и социални искания. Според Лаура Багхдасарян, директор на изследователски център „Регион”, социалните мрежи имат уникални черти за изграждане на по-широко и споделено разбиране сред различните етнически групи – арменци и азери[6]. Те са ефективно техническо и пропагандно средство, което потенциално влияе на трансграничната комуникация и специално влияе върху изграждането на взаимно разбиране между различните социални слоеве в конфликтни общества, които до този момент не са се заявили в публичното пространство. Без съмнение, социалните мрежи действат като източници, които постоянно поддържат гражданската активност. Няколко граждански инициативи, използващи социалните мрежи, се случиха едновременно в Армения и в Азербайджан. Въпреки различния успех и в двете страни те доказаха, че активно покривани събития са тези, които имат вътрешнополитическо значение. В същото време арменско-азербайджанските отношения си остават обект на разпалени дискусии, водени под лупата на стереотипите, но пък и достигат до широк кръг аудитория респективно в двете страни. Така например неправителствената организация, която организира Фестивал на азерското кино в Армения, е яростно критикувана от страна на арменските потребители на социалната мрежа Facebook заради възгледите на своя президент. Встрани от двустранните нападки между арменски и азербайджански потребители, беше публикуван списък с имената на известни азери, които имат приятели от Армения в социалната мрежа.
Арменски и азерски групи са привлечени да участват в Мирния проект (90 820 арменци и 234 480 азери) и общуват директно или чрез медиатори. Според Лаура Багхдасарян това все още не може да се приеме за ефективно използване на социалните мрежи за укрепване на мирния процес, но показва, че мирът е предпочитана човешка потребност пред войната. В случая Интернет може да се приеме като „неутрална зона”, още повече, че информацията, която циркулира в социалните мрежи, е от първа ръка. Проектът „Кавказка журналистическа мрежа” (www.caucasusjournalists.net) привлича от 2003 година около 600 журналисти и анализатори, както и над 50 професионални организации от страните от Южен Кавказ. Този проект също се опитва да адресира информация от първа ръка като я разпространява сред конфликтните страни.
Междувременно парламентарните избори през 2007 година и по-специално президентската кампания направиха така, че интернет обществото за първи път стана част от социополитическите процеси. Оттогава насам общността на блогърите набира сериозно влияние. Най-популярните блогъри в Армения имат по десетки хиляди посещения на ден, докато средният тираж на печатните издания не надвишава 3000. Кибер обществото на блогърите обединява около 500 онлайн списания и самостоятелни блога и се превръща в активна сила на арменското общество като цяло. Доказателството за това е срещата в началото на годината на арменския министър на образованието Армен Ашотян с блогъри. Срещата продължи 3 часа и имаше за цел да представи новия дискусионен проект на правителството за създаване на няколко чуждоезикови училища в страната[7]. Според един от най-известните блогъри и медийни анализатори Самвел Мартиросян блоговете са мястото за мозъчна атака. Там се обсъждат въпроси като нормализиране на отношенията с Турция, разрешаване на конфликта в Нагорни Карабах, балансиране на влиянието на Русия, Америка и Иран, въпроси за политиката и икономиката на страната, въпроси, по които обикновено арменците са яростно разделени.
1. Anais Melikyan. Media Landscape: Armenia, available on: http://www.ejc.net/media_landscape/article/armenia/
2. Nouneh Sarkissian, Managing director, Internews Media Support NGO. Passion of the Law, The second EU-Armenia Civil Society Seminar on Human Rights, 7-9 November, 2011, Tsakhadzor- Armenia
3. Ashot Melikyan, Chairperson of the Committee on Protection of Freedom of Speech. Issues of journalist ethics and mass media self-regulation in Armenia, The second EU-Armenia Civil Society Seminar on Human Rights, 7-9 November, 2011, Tsakhadzor – Armenia
4. Armine Ohanyan. Freedom of speech and Hraparak’s litigations. The second EU-Armenia Civil Society Seminar on Human Rights, 7-9 November, 2011, Tsakhadzor – Armenia
5. Ashot Melikyan. Media watchdog presents Q2 freedom of speech situation in Armenia, available on: http://armenianow.com/social/human_rights/31193/armenia_media_situation
6. Laura Baghdasaryan, Director, “Region” Research Center. Social Media as an Instrument for Peace-Building and Cross-Boundary Relations. The second EU-Armenia Civil Society Seminar on Human Rights, 7-9 November, 2011, Tsakhadzor – Armenia
7. http://www.thefastertimes.com/armenia/2010/05/22/armenian-bloggers-seize-influence-with-the-power-of-live-journal/
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Манлихерова, Мануела.Саморегулация и етични проблеми на медиите в Армения // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2012, №12. Available from: [ www.media-journal.info ]
Контакт (Contact):
e-mail: manuele.manliher@gmail.com