Увод
Една от особеностите на съвременния политически дискурс е поставянето в неговия център на въпроси, които, ако изобщо имат място в политическия разговор, са по-скоро периферни. Теми като правото на аборт, правата на една или друга обществена група, миграционни политики, правото на избор за поставяне на ваксина, нивото на участие на държавата в отговор на дадена криза и подобни теми изненадващо стават централни, а част от тях дори са решаващи за изхода от изборната надпревара. В проучване на Pew Research Center от август 2020 година, именно въпроси като здравеопазване, коронавирус, престъпност, миграция, климатични промени и право на аборт се оказват повече или по-малко централни за предстоящите в САЩ избори [1]. По време на предходните избори за президент (2016 г.), Доналд Тръмп често говори за „издигането на велика стена, за която мексиканците ще платят“, което според някои довежда до неговото избиране [2]. Тоест, позицията на Тръмп относно миграцията се явява не просто централна, а решаваща за победата му.
Докато трае COVID-19 пандемията (2020-2022 г.), в редица държави, сред които Италия, Канада, Германия, Франция, САЩ и България започват протести срещу взетите от правителствата мерки. Почти принудителната ваксинация се оказва едновременно причина за масови протести и за повишаване на политическото влияние на десните партии в Западния свят. Последното е резултат както от натиска върху неваксинираните от страна на правителствата[3],[4], така и от превръщането на ваксинацията не в здравен, а в политически въпрос. Съществуват твърдения, например, че именно позицията им относно ваксинацията и зелените сертификати, довеждат ПП „Възраждане“ до сериозен растеж в електоралната подкрепа. Подобни мнения се изказват и относно немската „Алтернатива за Германия“ (AfD).
От една страна, фактът, че подобни теми се превръщат в решаващи показва, че те са важни за хората. От друга страна, макар и значими в живота на отделния индивид, често те не се отразяват на държавата в дългосрочен план. Отразяват се обаче, както бе споменато, на начина, по който хората гласуват. Това е и най-очевидната причина подобни теми да бъдат политизирани. Факт е, че десните партии в Европа печелят електорална подкрепа, заставайки срещу принудителната ваксинация и зелените сертификати (за които те твърдят, че са форма на дискриминация). Tе не биха могли да постигнат подобни резултати, в случай, че броят на хората, които се чувстват притиснати от мерките, е малък. От друга гледна точка, съществуват мнения, че през 2020 г. Джо Байдън печели изборите за президент в САЩ, поради протестите на организацията BLM от лятото на същата година. В този смисъл, всяко събитие би могло да се представи като криза. А противоположните мнения относно значимостта на обсъжданите въпроси и решенията на създадената ситуация, често стигат до крайност и, респективно, поляризация в обществото. Освен това, породените кризи обикновено никога не са напълно затворени. COVID-19 пандемията, например, все още не е обявена за приключила. В изявление относно петнадесетата среща на IHR относно COVID-19 пандемията през 2023 г. от СЗО заявяват „Признавайки съществуващата несигурност, породена от потенциалното развитие на SARS-CoV-2, съветваме да се премине към дългосрочно управление на пандемията от COVID-19”[5]. През юни същата година Съветът на Европа „приема препоръка за осигуряване на плавен преход към цифровите здравни сертификати на СЗО“ [6]. Тези събития се случват на фона на войната в Украйна (представляваща новия медиен фокус) и рязко намалялата смъртност от COVID-19 от февруари 2022 г.
От тези данни излиза, че въпреки изместването на медийното и общественото вниманието от COVID-19 към войната в Украйна, както и намаляващата смъртност от вируса, нито пандемията е приключила (препоръката е за дългосрочно управление), нито темата за сертификатите е напълно затворена. Друга тема, която все още е отворена, конкретно в САЩ, е т.нар. „системен расизъм“. Тоест, твърдението, че претендиращата за най-либерална държава в света, всъщност е расистка в своите действия, макар че законите ѝ, очевидно не позволяват стратификация на обществото, основана на раса, религия, сексуалност или друга повърхностна характеристика. Присъствието на тези и други въпроси в политическия дискурс обикновено не достига до някакво решение. Те се употребяват докато не бъдат изместени, вместо разрешени. Прави впечатление, че въпреки че се обсъждат социални въпроси, които често следва да са тема за местните и регионални власти, в съвременния политически дискурс липсва разговор по идеологически, философски и теологични въпроси. В обществото такъв разговор също отсъства. Изглежда, че Францис Фукуяма се оказва прав, когато обявява „края на историята“ и победата на либерализма над всички други политически философии.
Навярно причините за свеждането на политическия разговор до незначителни, по-скоро битови, теми са много. Една от тях би могла да е фактът, че избягването на разговора за държавната идеология съхранява настоящия ред. От друга страна, позицията по която и да е от гореизброените теми подсказва каква ще е позицията на индивида относно, която и да е от останалите. Например, позиция против принудителната ваксинация и зелените сертификати, обикновено се свързва с позиция против правото на аборт, отричане на концепцията за „социален пол“ и с желание за неутрална позиция относно войната в Украйна. Обратното също е вярно. С висока степен на вероятност може да се предположи, че човек, подкрепящ зелените сертификати ще държи на правото на аборт, ще подкрепя Украйна срещу Русия и би бил по-възприемчив към концепцията за „социален пол“. Това, разбира се, са крайните позиции, които обикновено карат другата страна да вярва, че политическия опонент „не мисли“ и е „жертва на пропагандата“. С оглед на лекотата, с която може да се предвиди позицията на индивида, а от там и предпочитания от него политически кандидат, наистина изглежда, че никой не мисли кой знае колко. Дори да се приеме, че и двете страни на политическия спектър са „жертва на пропагандата“, остава въпросът защо едните „избират“ да вярват в първата позиция, докато другите вярват във втората.
В опит да се отговори на този въпрос са провеждани безброй проучвания. През годините фокусът е падал върху причини като среда, доходи, произход, ала също така и върху използваните от кандидата думи или неговия ръст [8], [9]. Съвременен поглед върху една теория за човешкия характер с дълга история [10] дава нова перспектива относно начина, по който човек се ориентира в политическите въпроси. Теорията за Големите пет и проучванията, базирани на нея (част от които цитирани по-долу), до голяма степен обясняват не само причините индивида да „избере“ една или друга позиция, но и защо опозицията остава неразбрана и се възприема като „омагьосана“ или „жертва на пропагандата.“
1. Теорията за големите пет
Както бе споменато, теорията за Големите пет може да бъде проследена до далечната 1932 г. Макар че през годините е обект на множество преработки, включително и през 2004, когато Кибиъм Лий и Майкъл Аштън предлагат да се добави шести фактор, теорията заема все по-значима позиция в научните среди. Настоящата статия прави кратък преглед на съвременни проучвания, базирани именно на теорията за Големите пет, които демонстрират значимостта на характера спрямо политическите възгледи. Теорията за Големите пет, разбира се, има своите несъвършенства, но въпреки тях тя се превръща в централна в съвременните проучвания на личността.
Факторите, които теорията посочва като ключови за личността са oтвореност към преживявания, dобросъвестност, eкстровертност, сговорчивост и невротизъм. Въпреки че измеренията на личността са обозначени с ясни наименования, техните дефиниции са, както следва:
- Отвореност към преживявания – [обозначава][…] широчината, дълбочината, оригиналността и сложността на умствения и емпиричен живот на индивида […].
- Добросъвестност – [обозначава][…] социално полагаемият контрол на импулсите, който подпомага поведението насочено към задачи и цели.
- Екстровертност – [предсказва][…] енергичен подход спрямо социалния и материалen свят.
- Сговорчивост – Отличава просоциалната и общностна ориентация към другите спрямо антагонизма…
- Невротизъм – Невротизмът е скала, по която се измерва чувствителността към негативни емоции. На места, подходящо е посочено със своя антоним емоционална стабилност, какъвто е и случая с цитираната статия (б.а.) „Контрастира…уравновесеност спрямо негативни емоции…“ [11].
Хората с високи нива на отвореност към преживявания се характеризират с по-високи нива на креативност и въображение. Освен това, обикновено те са по-артистични и оценяват изкуството по-високо. Любопитство, необичайни идеи и търсене на различни усещания също са типични за хората с високи нива на отвореност към преживявания. Добросъвестността, в този контекст, се характеризира с склонност към по-голяма самодисциплина, изпълнителност и стремеж към лични постижения. Други важни елементи са способността за самоконтрол, регулация на емоциите и целеустременост. Екстровертността, подобно на явлението в разговорния език, се характеризира с позитивна реакция на външни за личността фактори. Хората с високи нива на екстровертност изпитват удоволствие от взаимодействието с други хора и често са възприемани за енергични. Макар връзката между тях да е относително очевидна, редица проучвания доказват умерена позитивна връзка между високите нива на екстровертност и тези на отвореност към преживявания [12]. Високите нива на сговорчивост се характеризират с търсенето на социална хармония, избягване на конфликти, дори на цената на собственото спокойствие. Хората с високи нива на сговорчивост обикновено не са асертивни, тъй като асертивността изисква способност да се допусне и дори навлезе в конфликт. Сговорчивите хора са възприемани от останалите като внимателни, щедри, доверчиви и заслужаващи доверие. Обикновено жените имат по-високи нива на сговорчивост от мъжете. Невротизмът, на практика, представлява уязвимост към негативни емоции. Тоест, доколко силно емоции като гняв, тревожност и депресия се отразяват на личността. Понякога невротизмът е посочван като „емоционална нестабилност“ или пък „емоционална стабилност“. Невротичните (по Големите пет) хора са емоционално реактивни и уязвими на стрес. Те са по-склонни да интерпретират обикновена ситуация като форма на заплаха и това да се отрази негативно на настроението и емоционалното им състояние. Дребни затруднения могат да се възприемат като неопреодолими препятствия. Освен това негативните емоции имат тенденцията да се групират. Тоест, хората, които изпитават повече от една негативна емоция са склонни да изпитват и другите негативни емоции.
Според Джордан Питърсън, Дейонг и Куилти [13], всеки от Големите пет фактора притежава два отделни, но свързани аспекта. Те са:
- Отвореност към преживявания – интелект и отвореност.
- Добросъвестност – трудолюбие и подреденост.
- Екстровертност – ентусиазъм и самоувереност.
- Сговорчивост – състрадание и учтивост.
- Невротизъм – нестабилност и отдръпване.
Тези аспекти са важни и относно политическите възгледи. С особена тежест са отвореността към преживявания, добросъвестността и екстровертността. Важен детайл относно теорията за Големите пет и изведените дотук и занапред изводи е, че тези, както и повечето други психологически измерители са вероятностни, а не детерминистични [14]. Тоест, напълно възможно е да са налични всички предпоставки за това човек да демонстрира определено поведение, но то да не се прояви. Това е вярно и с обратен знак – дори да съществуват (психологически) основания, поради които да дадено поведение да е непривично, то конкретен индивид би могъл да го прояви [15].
2. Големите пет като фактор за политически възгледи
В резултат на проведените многобройни изследвания относно връзката на темперамента по Големите пет и политическата принадлежност на индивида, най-последователни резултати и следователно най-значими черти са Отвореност към преживявания във връзка с политически либерализъм и Добросъвестност във връзка с политически консерватизъм. [16]. Отвореността към преживявания, се свърза с положително отношение към нови стимули [17]. Следователно, хората с високи нива на отвореност към преживявания имат нужда от разнообразие, промени, новости. По дефиниция новост означава промяна на настоящето състояние. Изменението на статуквото не посочва задължително неговото пълно заличаване, но със сигурност изменение на параметртите му. С други думи – внасянето на нещо външно в абстрактните граници на изменяния концепт. Границте могат да бъдат физически, психологически, социални, философски. Високата отвореност към преживявания и, следователно, желанието за изменение и прекрачване на граници би могло да се изразява както в ежедневни действия като, например, желанието за опитване на нова храна, така и във позицията по абстрактни теми като, да кажем, значимостта на семейната единица в обществото. Както бе посочено и по-рано, Отвореността към преживявяния се свързва с по-либерални възгледи. Това е нещо, което може да се очаква, тъй като либерализмът се характеризира с високи нива на личностна свобода и свободен пазар, който предполага един постоянен поток от нови продукти и преживявания за индивида.
Значим детайл е, че освен с по-голяма склонност към политически либерализъм, отвореността към преживявания се свързва и с по-високи нива на екстровертност [18]. Екстровертността, от своя страна, се характеризира с високи нива на щастие, тъй като хората, които се самоопределят като социални, имат тендецията да се описват и като щастливи. Иначе казано, екстровертността е предиктор за нивото на щастие [19]. Освен това, тя предсказва и склонността на индивида да се идентифицира с групата/групите, от които е част. Корелацията между отвореността към преживявания и екстровертността, както и връзката на екстровертността със склонността да се идентифицира индивида с групата, обясняват склонността на либералните хора да търсят премахване на социалните бариери, но също така и причината, поради която т.нар. „политики на идентичността“ се приемат особено сред тях. Въпросните „политики на идентичността“ са форма на политическа идеология, появила се между 60-те и 70-те години на XX век. В същината си тази идеология се фокусира върху личните преживявания на отделния индивид като част от определена група. Такива групи могат да бъдат основани на етнически, малцинствени, социални и други ирелевантни за качеството на личността фактори. Политиките на идентичността работят добре с политически либералните личности, поради по-горе посочените причини.
Всяка обособена група, може да подтикне хората с високи нива на екстровертност към идентификация с нея. А „група“ може да бъде всяка принадлежност, всяка идентичност. Към тези групи в САЩ и Западна Европа реферират като общности [20]. С оглед изказванията на Демократическата партия, техните политики и позиции, може да се възприеме, че именно хората с високи нива на Отвореност към преживявания и екстровертност, са тяхна основна целева аудитория. Индивидите, позициониращи се високо по тези характеристики търсят прогрес, промяна, както и причисление към дадена общност. В САЩ именно Демократическата партия говори повече за климатичните промени, чрез което търсят да прокарат модернизиране на енергийната индустрия и транспорта. Също така, те са тези, които се уповават на разнообразните „общности“.
В името на пълнотата на изложението, трябва да се отбележи, че, докато отвореността към преживявания винаги се свързва с либерализъм, това не важи напълно за екстровертност. Изглежда нивото на щастието предполага по-малка необходимост от промени. Следователно, по-консервативни позиции. Значимите обществени промени освен потенциала за прогрес, крият в себе си и риск от пълна катастрофа. Следователно, ако човек е щастлив няма причина да търси промяна. Към подобни изводи клонят резултатите и от други изследвания, показващи, че високите нива на невротизъм – сетивност към негативни емоции – са силно свързани с икономически и социален либерализъм. Тази корелация се обяснява с това, че по-големия страх на хората с високи нива на Невротизъм ги подтиква към по-голямо желание от държавна намеса в икономиката, поради това, че те се чувстват несигурни в своето бъдещо благдоенствие [21].
От другата страна на политическия спектър, според изследванията, базирани на теорията за Големите пет, стоят хората с високи нива на личностната характеристика добросъвестност. Според проведените изследвания добросъвестнсотта корелира с необходимост от придържане към установения ред, традициите, но също така и нужда от лични постижения [22]. Тези им възприятия за света ги превръщат в подходяща целева аудитория за консервативните политически партии, каквото е например Републиканската партия в САЩ. Както бе посочено, двата аспекта на добросъвестността са трудолюбие (Industriousness) и подреденост (Orderliness).
Всяка архетипна форма на поведение, както и личностна характеристика трябва да е полезна за живота (да подпомага оцеляването на индивида), за да продължава да се проявява в следващите поколения. Освен това е необходимо да съществуват и подходящи условия за възникването и задържането на тези характеристики. Трудолюбието, например, предполага еднообразна, спокойна среда, за която да може разумно да се очаква, че ще остане непроменена, достатъчно дълго. Това е така, тъй като при множество и чести промени в средата, ползата от работливостта намалява. Следователно, трудолюбието би изгубило позицията си на работеща стратегия за оцеляване. От тук може да се направи изводът, че хората с високи нива на трудолюбие (и добросъвестност), имат необходимост по-скоро от рутинност, отколкото промени (желани от хората с високи нива на Отвореност към преживявания). Подредеността – другият основен аспект на добросъвестността – също е полезна стратегия единствено в постоянна, бавно променяща се среда. А самият концепт „подредено“ описва такава среда, в която всеки обект е „на мястото си“. Тоест, да не преминава границите си и да не пресича границите на другите подреждани елементи. Това се отнася, както за предемети, така и за по-абстрактни феномени, като идеи и значения.
Може да се екстраполира, че хората с високи нива на добросъвестност (следователно на трудолюбие и подреденост), са по-склонни да поддържат консервативни политически позиции, тъй като тези позции често се изразяват именно в поставяне на граници на различни абстрактни и реални феномени. За консервативните хора са важни т.нар. семейни ценности, традициите, религията (като най-висш наложител на ред, който по същество е и традиционен). Следователно, разгледани като целева аудитория, хората с високи нива на добросъвестност реагират положително на обещания за поддържане на настоящия ред или възвръщане към забравени, изгубени традиции или величие. Очаквано работят и послания, изпълнени със семейни, религиозни, национални мотиви. В този смисъл, по време на първата кампания на четиредесет и петия президент на САЩ Доналд Тръмп често присъстват послания, изразяващи се в обещание за „издигането на велика стена, за която мексиканците ще платят“, което според някои довежда до неговото избиране [23]. Друго послание, което е и слоган в неговата кампания е „Да направим Америка велика отново“ [24], което, очевидно, реферира към отминало време. Тоест, завръщане към едно изгубено величие.
Всяка от личностните характеристики, както и техните аспекти имат положителни и отрицателни страни и действията и политиките, които тези характеристики диктуват, също биха могли да доведат до негативни резултати. Тъй като трудолюбието (по-конкретно подредеността)и отвореностто към преживявания предсказват в най-висока степен политическите позиции на индивида, въпросът за степента на отворените граници се превръща в основен политически въпрос. Той може да бъде открит в призивите на „Възраждане“ за „запазване на българския лев“, от една страна, и желанието България да се присъедини към т.нар. Еврозона, от друга. Въпросът за границите проличава доста по-директно и конкретно, когато става въпрос за приемането на т.нар. бежанци и тяхното интегриране в западните общества. А абстрактните проявления на темата за границите и тяхното място, се изразяват в обществени и политически дискусии относно това какво е жена, необходими ли са отделни санитарни възли за половете (или е правилно да се ползват „полово неутрални“ такива), както и значително вглеждане в думите, тяхното значение и тяхната употреба. От една страна, резките или значителни промени могат да доведат до абсолютен обществен колапс. Това се случва, например, при пристигането на испанците в Америка. Новодошлите носят и нови болести, както и нови опасности. Примерите в човешката история за опасността от новото са безбройни. От друга страна, отказът да се приеме новото също носи своите рискове. Включително и в приведения пример за откриването на Америка, където разликата във военното развитие, е една от причините за колапса на местните общества. С други думи, двете позиции имат своите достойнства и е трудно да се посочи кой от двата подхода е правилен спрямо дадена ситуация или обстановка. В определени моменти са необходими промени, полезно е да се установят отношения с другите, „чуждите“, да се направи крачка към непознатото. Разбира се, в други моменти, е добре да се проявява мнителност или поне предпазливост и да се търсят начини да се съхрани вече установеният ред.
Настройката спрямо промените и мястото на гранците, както и тяхната устойчивост, се отразява в политиката, бизнеса, и живота. Позицията по този въпрос не само предопределя политическите възгледи и, както бе показано, влияе на множество житейски решения, но има значение и в бизнеса. Примери за това са падането на Nokia, която забавя своето присъединяване към светът на смартфоните, както и Kodak, доминираща пазара на фотографски филм, поради което забавя включването си в новооткриващия се пазарен сегмент – дигиталните фотоапарати.
Не само компаниите забавят своето включване в новооткриващите се пазарни сегменти. Потребителите също имат склонност да подхождат предпазливо. Това се отнася както за изцяло новите сегменти, така и за новите продукти (или брандове) във вече установените пазари. Различната скорост на възприемането на промените е отдавна известна на експертите по маркетинг. Това познание се изразява и в добре известният жизнен цикъл на продукта, обикновено описван в следните четири етапа:
- Етап на въвеждане.
- Етап на растеж.
- Етап на зрелост.
- Етап на спад.
Тези четири стадия на жизнения цикъл на продукта отразяват и склонността на обществото да поема рискове. С други думи, нивата на отвореност към преживявания. Когато хората закупуват продукт, който е в своя първи етап – въвеждането, продуктът е нов, следователно носи потенциален риск, но също така е и интересен. След като т.нар. ранни последователи (early adopters) демонстрират със своите покупки, че опасността е ниска, продуктът постепенно придобива незастрашителната форма на познатото, нормалното, обикновеното. Следващият етап е зрелост, когато рискът е доказано нисък и следователно по-внимателните хора са склонни да закупят.
Филип Котлър разделя хората, които приемат иновациите на следните групи „Новатори“ 2,5%, Ранно приели 13,5%, Ранно мнозинство 34%, Късно мнозинство 34% „Късно приели“ 16% [25]. Скоростта, с която се възприемат иновациите, следвайки посоченото от Котлър разпределение, има своите еволюционни основания. В древността непознатото не е толкова абстрактно и концептуално, каквито са идеите и продуктите (парите, рискувание за тях). За човешкото същество, което наскоро придобива своята съзнателност, всичко непознато е потенциално опасно за физическото оцеляване, което Ричард Докинс посочва като единствена и най-висша цел на човешките гени [26]. Един такъв свят на опасности обуславя известна форма на консерватизъм и затворенос, т.е – предпазливост.
Както бе споменато, отвореността към преживявания също има своето място в политиката и битието. Мястото на тази черта на характера в живота е отразено и в онова, което наричаме архетипна история за героя. Според Джордън Питърсън, Джоузеф Кембъл, Мирча Елиаде, Бруно Бетелхайм и редица други автори, първите стадии на историята на героя се изразява в преминаване от познатото (установения ред, традициите, спокойствието) към непознатото (новото, опасното, прикючението) [27], [28], [29], [30], [31]. Излиза, че хората и обществата имат необходимост от рутина, подреденост и сигурност, ала онези, които са способни да излязат от реда, да преживеят приключение (да преодолеят препятствия) и да се завърнат променени, са възхвалявани от всички, които са останали защитени от „стените на културата“. Това е така, тъй като преминалите изпитанията стават по-силни, по-мъдри и по-способни, което ги прави подходящи преносители на нова информация, която има потенциала да подпомогне оцеляването на индивида и групата (обществото). Цар Лъв, Властелинът на пръстените, Хари Потър и Пинокио [32] са само част от безбройните приказки и истории, които демонстрират тези архетипни стъпки в развитието на героя. Макар че приказките обикновено описват положително завръщане на героя, а внесената отвън промяна най-често е към по-добро, това не е задължително вярно в реалния свят. Отвъд „стените на културата“ съществуват заплахи като болести, предателство и смърт, които да сполетят не само индивида, но и неговият род, група и дори целият му вид. Именно външен враг (Homo Sapiens) е причината за изчезването неандерталците [33].
В този контекст, страхът от новото, външното, непознатото изглежда напълно обоснован, дори полезен. Съхранението на установения ред е дотолкова важно за човека, че се отразява дори в езика. За да се посочи важността на предпазливостта, в България се използва изразът „Страх лозе пази“, англоговорящите изпозлват фразата “Better safe than sorry” [34], а италианците – „Meglio prevenire che curare“ [35] и „Chi va piano va sano e va lontano“ [36]. Езикът отразява и необходимостта от поемане на рискове, изразено във фразата “Carpe Diem” [37], подсказваща, че в определени моменти следва да се излезе от рутината, да се предприеме риск, да се извърши ново действие, когато моментът го изисква. В съвремието на английски език съществува далеч по-непретенциозна фраза, която обаче носи същото значение. Тя обикновено се изписва с абревиатурата “YOLO”, зад която се крие изразът „You Only Live Once” [38].
Личностните характеристики, очевидно, предопределят поведението на индивида. Съдейки по резултатите от цитираните изследвания обаче, те предопределят и политическите, философски и икономически възгледи. Освен това, личностните черти, корелиращи най-силно с възгледите (добросъвестност и отвореност към преживявания), са отразени и в човешката реч, а също така заемат ключова позиция в архетипната фабула. Отново нивата на тези две личностни характеристики предопределят поведението на индивида като консуматор и готовността му да поема рискове при избора на продукт.
Заключение
Настоящата статия прави кратък обзор на петте базови черти на характера, които се намират в основата на теорията за Големите пет. Чрез преглед на съвременни проучвания, са посочени връзките между тези базови черти на характера и политическите убеждения на индивида. Изведена от тези проучвания е и необходимостта фокусът да се насочи конкретно към двете най-значими за политическата принадлежност характеристики – Отвореност към преживявания и Добросъвестност. Първата, силно корелираща със съвременните либерални позиции, а втората – със съвременните позиции на консервативните политически партии. Важен детайл от разгледаните проучвания е, че наследимостта на чертите на характера е около 50% [39]. С други думи, темперамента е поне на 50% обусловен от фактори, върху които никой – индивид, семейство, среда, държава, политически партии – няма контрол. Освен това, чертите на характера невинаги са уравновесени. Тоест, напълно възможно е, човек да е с високи нива на сговорчивост (да избягва конфликти) и невротичност (да е чувствителен към негативни емоции), но също така и на отвореност към преживявания. Такъв човек, както показват изследванията, следва да бъде социално и икономически либерален, ако не във всички случаи, то поне в голяма част от тях. В зависимост от нивата на невротичност и отвореност към преживявания, индивидът би могъл да бъде убеден, че граници на държавната намеса и/или новите норми, не са необходими.
Такава крайност в позицията, разбира се, не е типична само за либералните хора. Тя важи и за консервативните. Колкото по-високи са нивата на добросъвестност и нейните два основни аспекта (подреденост и трудолюбие), толкова по-вероятно е характера на индивида да не му позволява да приема различните. А следователно, и да бъдат изразени позиции, които са несъобразени с чувствата на другите и/или са откровено и обективно дискриминативни. Такова поведение, според изследванията, е резултат не от „по-нисък интелект“ или „тесногръдие“, а от характера на консервативния човек. Тъй като политическите позиции отразвят не толкова логично и последователно мислене, колкото чертите на характера на индивида, относително лесно е да се предскаже политическата позиция на човек по един проблем, ако е установена позицията му по друг. Типични обвинение спрямо привържениците на противоположна политическа позиция са, че те „не мислят“, че „са жертва на пропаганда“, а в някои случаи и, че „са глупави“. В крайна сметка, „колкото по-конкретно бъдат измерени политическите позиции на индивида, толкова по-ясно става, че личността е онова, което ги предопределя“ [40]. Въпреки това, изглежда, че мнозинството от хората приемат политическите си възгледи по-скоро като отговор на своя характер, отколкото в резултат на дълбок, критичен анализ на новосъздалата се ситуация или можем да кажем – почти автоматично.
Бележки
[1] 4. Important issues in the 2020 election, Pew Research Center, 13.08.2020 Available from: https://www.pewresearch.org/politics/2020/08/13/important-issues-in-the-2020-election/.
[2] Peterson, J. 08: Carl Jung and the Lion King (Part 2). University of Toronto. Available from https://www.youtube.com/watch?v=X6pbJTqv2hw&t=1579s.
[3] Шелтер, В. Гърция: солени глоби и уволнения за неваксинираните DW 14.07.2021 Available from: https://www.dw.com/bg/гърция-солени-глоби-и-уволнения-за-неваксинираните/a-58262298.
[4] DW. Расте натискът върху неваксинираните срещу Ковид-19 DW 30.08.2021 Available from: https://www.dw.com/bg/расте-натискът-върху-неваксинираните-срещу-ковид-19/a-59029409.
[5] Statement on the fifteenth meeting of the IHR (2005) Emergency Committee on the COVID-19 pandemic 05.05.2023 Available from: https://www.who.int/news/item/05-05-2023-statement-on-the-fifteenth-meeting-of-the-international-health-regulations-(2005)-emergency-committee-regarding-the-coronavirus-disease-(covid-19)-pandemic.
[6] Хронология – действия на Съвета във връзка с COVID-19 Available from: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/coronavirus-pandemic/timeline/.
[7] OUR WORLD IN DATA. Coronavirus (COVID-19) Deaths. OurWorldinData.org 2020 Available from: https://ourworldindata.org/covid-deaths.
[8] The Economists (2020) In politics, height matters. Available from: https://www.economist.com/graphic-detail/2020/02/19/in-politics-height-matters.
[9] Does Height Make Right? U.S. Presidents and Their Height, Weight and Greatness; The State of Ohio University. Fisher College of Business. Available from: https://fisher.osu.edu/blogs/leadreadtoday/blog/does-height-make-right-u-s-presidents-and-their-height-weight-and-greatness.
[10] Tеорията за Големите пет може да бъде проследена поне до 1932 г.
[11] Alan S. Gerber, Gregory A. Huber, Doherty, D. and M. Dowling. The Big Five Personality Traits in the Political Arena, Yale: Annual Review of Political Science Vol. 14:265-287, Avaialble from: https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-051010-111659.
[12] Aluja, A. Lopez, O. Relationships among Extraversion, Openness to Experience, and Sensation Seeking. ResearchGate. Aug. 2003 Available from: https://www.researchgate.net/publication/223735967_Relationships_among_Extraversion_Openness_to_Experience_and_Sensation_Seeking.
[13] C. DeYoung, L. Quilty, Jordan B. Peterson. Between facets and domains: 10 aspects of the Big Five. 01.11.2007 Available from: https://www.semanticscholar.org/paper/Between-facets-and-domains%3A-10-aspects-of-the-Big-DeYoung-Quilty/6257c0833dfa6fe89ef2e1133653b74f9dadc5f6.
[14] Phillips, E. Ian (2021) Big Five Personality Traits and Political Orientation: An Inquiry into Political Beliefs. Cleveland State University.
[15] Phillips, E. Ian (2021) Big Five Personality Traits and Political Orientation: An Inquiry into Political Beliefs. Cleveland State University.
[16] Alan S. Gerber, Gregory A. Huber, Doherty, D. and M. Dowling. The Big Five Personality Traits in the Political Arena, Yale: Annual Review of Political Science Vol. 14:265-287, Availble from: https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-051010-111659.
[17] Alan S. Gerber, Gregory A. Huber, Doherty, D. and M. Dowling. The Big Five Personality Traits in the Political Arena, Yale: Annual Review of Political Science Vol. 14:265-287 Available from: https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-051010-111659.
[18] Paula Ibáñez de Aldecoa, Emily R. R. Burdett, Erik Gustafsson (2022). Riding the elephant in the room: Towards a revival of the optimal level of stimulation model, https://doi.org/10.1016/j.dr.2022.101051
[19] Jordan Peterson. 2017 Personality 01: Introduction. YouTube. Feb. 8 2017. Available from: https://www.youtube.com/watch?v=kYYJlNbV1OM.
[20] Black community, Trans Community, LGBTQ+ Community, Asian Community, Women’s Community, и т.н.
[21] Phillips, E. Ian (2021) Big Five Personality Traits and Political Orientation: An Inquiry into Political Beliefs. Cleveland State University.
[22] Alan S. Gerber, Gregory A. Huber, Doherty, D. and M. Dowling. The Big Five Personality Traits in the Political Arena, Yale: Annual Review of Political Science Vol. 14:265-287, Avaialble from: https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-051010-111659.
[23] Peterson, J. 08: Carl Jung and the Lion King (Part 2). University of Toronto. Avaiable from: https://www.youtube.com/watch?v=X6pbJTqv2hw&t=1579s.
[24] Make America Great Again.
[25] Котлър, Ф. Управление на маркетинга Структура на управлението на пазарното предлагане, София: „Класика и Стил“.
[26] Докинс, Р. Себичният ген. 2015, София: изд. Изток-Запад.
[27] Кембъл, Дж. Героят с хиляди лица. 2017, София: Елементи.
[28] Кембъл, Дж. Силата на мита. 2019, София: Сиела.
[29] Peterson, J. 08: Carl Jung and the Lion King (Part 2). University of Toronto. Available from: https://www.youtube.com/watch?v=X6pbJTqv2hw&t=1579s
[30] Bettelheim, B. The Uses of Enchantment: The Meaning and Importance of Fairy Tales. Vintage
[31] Eliade, M. Rites and Symbols of Initiation. Spring Publications
[32] Вж. Шишманов, Л. Пинокио (1940): Психоаналитичен прочит. 11.02.2025. Available from: https://lazarshishmanov.com/memos/pinokio-1940-psihoanalitichen-prochit/.
[33] Longrich, N. (2019) Nine Species of Human Once Walked Earth. Now There’s Just One. Did We Kill The Rest?, Avaible from: https://www.sciencealert.com/did-homo-sapiens-kill-off-all-the-other-humans.
[34] „По-добре да си предпазлив, отколкото да съжаляваш“ [превод автор].
[35] „По-добре да предазва, отколкото да се лекува“ [превод автор].
[36] “Който върви бавно, стига благополучно и стига далеч“ [превод автор].
[37] “Улови мига” – лат.
[38] „Живееш само веднъж“ [превод автор].
[39] Phillips, E. Ian (2021) Big Five Personality Traits and Political Orientation: An Inquiry into Political Beliefs. Cleveland State University. Available from: https://engagedscholarship.csuohio.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1109&context=tdr.
[40] Jordan Peterson. 2017 Personality 01: Introduction. YouTube. Feb. 8 2017. Available from: https://www.youtube.com/watch?v=kYYJlNbV1OM.
Библиография
Дойче Веле. Расте натискът върху неваксинираните срещу Ковид-19. DW. 30.08.2021 Available from: https://www.dw.com/bg/расте-натискът-върху-неваксинираните-срещу-ковид-19/a-59029409.
Докинс, Р. Себичният ген. София: изд. Изток-Запад, 2015.
Кембъл, Дж. Героят с хиляди лица. София: Елементи, 2017.
Кембъл, Дж. Силата на мита. София: Сиела, 2019.
Котлър, Ф. Управление на маркетинга Структура на управлението на пазарното предлагане, София: „Класика и Стил“, 2001.
Съвет на Европейски съюз. Хронология – действия на Съвета във връзка с COVID-19, Available from: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/coronavirus-pandemic/timeline/.
Шелтер, В. Гърция: солени глоби и уволнения за неваксинираните. DW. 14.07.2021 Available from: https://www.dw.com/bg/гърция-солени-глоби-и-уволнения-за-неваксинираните/a-58262298.
Шишманов, Л. Пинокио (1940): Психоаналитичен прочит. 11.02.2025. Available from: https://lazarshishmanov.com/memos/pinokio-1940-psihoanalitichen-prochit/.
Alan S. Gerber, Gregory A. Huber, Doherty, D. And M. Dowling. The Big Five Personality Traits in the Political Arena. Yale: Annual Review of Political Science Vol. 14:265-287 – https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-051010-111659.
Aluja, A. Lopez, O. Relationships among Extraversion, Openness to Experience, and Sensation Seeking. In: ResearchGate. Aug. 2003 Available from: https://www.researchgate.net/publication/223735967_Relationships_among_Extraversion_Openness_to_Experience_and_Sensation_Seeking.
Bettelheim, B. The Uses of Enchantment: The Meaning and Importance of Fairy Tales. Vintage, 2010.
C. DeYoung, L. Quilty, Jordan B. Peterson. Between facets and domains: 10 aspects of the Big Five. In: SemanticScholar 01.11.2007 Available from: https://www.semanticscholar.org/paper/Between-facets-and-domains%3A-10-aspects-of-the-Big-DeYoung-Quilty/6257c0833dfa6fe89ef2e1133653b74f9dadc5f6.
Does Height Make Right? U.S. Presidents and Their Height, Weight and Greatness. In: The State Ohio University. Fisher College of Business. Available from: https://fisher.osu.edu/blogs/leadreadtoday/blog/does-height-make-right-u-s-presidents-and-their-height-weight-and-greatness.
Eliade, M. Rites and Symbols of Initiation. Spring Publications, 1984.
Longrich, N. Nine Species of Human Once Walked Earth. Now There‘s Just One. Did We Kill The Rest? 2019. In: ScienceAlert. https://www.sciencealert.com/did-homo-sapiens-kill-off-all-the-other-humans.
OUR WORLD IN DATA. Coronavirus (COVID-19) Deaths. In: OurWorldinData.org 2020. Available from: https://ourworldindata.org/covid-deaths.
Paula Ibáñez de Aldecoa, Emily R. R. Burdett, Erik Gustafsson. Riding the elephant in the room: Towards a revival of the optimal level of stimulation model In: ScienceDirect. 2022. Available from: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0273229722000417?via%3Dihub.
Peterson, J. 08: Carl Jung and the Lion King (Part 2). University of Toronto. In: YouTube. 07.02.2017 Available from: https://www.youtube.com/watch?v=X6pbJTqv2hw&t=1579s.
Peterson, J. 2017 Personality 01: Introduction. In: YouTube. Feb. 8 2017. Available from: https://www.youtube.com/watch?v=kYYJlNbV1OM.
Pew Research. Important issues in the 2020 election, Pew Research Center, 13.08.2020 Available from: https://www.pewresearch.org/politics/2020/08/13/important-issues-in-the-2020-election/.
Phillips, E. Ian (2021) Big Five Personality Traits and Political Orientation: An Inquiry into Political Beliefs. Cleveland State University.In: Cleveland State University, 2021. Available from: https://engagedscholarship.csuohio.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1109&context=tdr.
Statement on the fifteenth meeting of the IHR (2005) Emergency Committee on the COVID-19 pandemic. In: WHO, 05.05.2023 Available from: https://www.who.int/news/item/05-05-2023-statement-on-the-fifteenth-meeting-of-the-international-health-regulations-(2005)-emergency-committee-regarding-the-coronavirus-disease-(covid-19)-pandemic.
The Economists. In politics, height matters. In: The Economist, 2020. Available from: https://www.economist.com/graphic-detail/2020/02/19/in-politics-height-matters.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
| Лазар, Шишманов. Влиянието на личностните характеристики от модела „Големите пет“ върху формирането на политически убеждения; Алма комуникация. 2025, № … ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/society/vliyanieto-na-lichnostnite-harakteristiki-ot-modela-golemite-pet-varhu-formiraneto-na-politicheski-ubezhdeniya/ |
E-mail: lazars@uni-sofia.bg